О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 401
град Велико Търново, 29.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
като разгледа докладваното от съдия
Банев административно дело № 541 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба, подадена от *** Ж.Д. от АК – Хасково, като пълномощник на Р.С.Р.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г., издадена от
началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Русе. С оспорената заповед на жалбоподателя, на
основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и два броя
регистрационни табели. Видно от мотивите на заповедта, мярката е приложена по
отношение на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***. С жалбата, по която е
образувано производството е направено искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорената заповед, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Първоначално жалбата е подадена пред Административен съд – Русе, като с
Определение № 954/ 15.09.2023 г. по адм. дело № 535/ 2023 г. по описа на същия
съд, на основание чл. 135, ал. 2 от ЗДвП, производството по това дело е
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико
Търново. С определение от 20.09.2023 г. жалбата е оставена без движение и на
подателя е указано да внесе дължимата държавна такса, което е извършено на
26.09.2023 година.
Видно от
съдържащата се в нея разписка, Заповед № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г. на
началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Русе е връчена на Р.Р., лично,
срещу подпис, на дата 31.08.2023 година. Жалбата срещу нея е входирана в
деловодството на АС – Русе на 11.09.2023 г., при което се явява подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорването е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и след
отстраняване на нередовността й, от външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Делото следва да
бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се
призоват като страни жалбоподателя Р.С.Р. *** и ответника по жалбата –
началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Русе, издал
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000536/ 31.08.2023 година.
На ответника
следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на
фактическите основания за налагането на оспорената принудителна административна
мярка и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед
№ № 23-1085-000536/ 31.08.2023 година.
По отношение
направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната заповед, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Същото е
мотивирано с твърдения, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни
загуби за жалбоподателя, който осъществява внос и износ на готова продукция,
както и транспортна дейност и през 6-месечния период на продъжителност на ПАМ
няма да може да използва автомобила по прадназначение. Счита и че не е налице
надделяващ обществен интерес, тъй като в случая административното нарушение е в
пряка зависимост от поведението на водача на автомобила, а не на неговия
собственика при което прекратяването регистрацията на ППС не би спомогнало за
преустановяването му, нито за безопасността на движението по пътищата.
Жалбоподателят сочи и че невъзможността да използва автомобила би затруднило
упражняването на трудовите му задължения, като по този начин мярката би имала
санкциониращ, а не преустановителен ефект.
В жалбата е
посочено, че към нея се прилага актуално състояние на „Речко“ ЕООД, чиито с
единствен собственик на капитала и управител е Р.С.Р.. Приложена е разпечатка
от Търговския регистър за „Речко“ ЕООД с ЕИК *********, без от нея да е видно
дали жалбоподателят действително е управител и собственик на капитала на
дружеството, но тези обстоятелства се установяват при справка в сайта на ТР,
който е публичен. Видно от обявеното в ТР, „Речко“ ЕООД е с посочен предмет на
дейност „внос и износ на готова продукция, заведения за бързо хранене,
транспортни услуги и други услуги за населението и дейности незабранени от
закона“. В преписката не се съдържат други доказателства, касаещи твърдяните в
искането за спиране обстоятелства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.
В разглеждания
случай по силата на специалния закон - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е допуснато
предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като
оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е
направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е
оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид
спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за
провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране
изпълнението на Заповед № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г. на началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Русе, е редовно и допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Предварителното
изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при
което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са
налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че
същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима
вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза,
така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или
свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че
той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи
затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно.
Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от
настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което
иска спирането на изпълнението.
В случая, както
се посочи, направеното искане е мотивирано с обстоятелството, че
предварителното изпълнение на оспорваната заповед лишава оспорващия от
възможността да ползва автомобила си, за което от една страна се твърди, че ще
причини значителни загуби за жалбоподателя, който осъществява внос и износ на
готова продукция и транспортна дейност, а от друга – че би затруднило
упражняването на трудовите му задължения. И двете твърдения обаче не са
подкрепени с надлежни доказателства. Както се посочи, към жалбата е приложено
актуално състояние на „Речко“ ЕООД, а при справка в ТР се установява, че като
предмет на дейност на дружеството са посочени изброените по-горе дърговски
дейности. Видно от обжалваната заповед, както и от съдържащият се в преписката
АУАН серияGA № 1012247, автомобилът по отношение на който е приложена ПАМ
/„Фиат Дукато“ рег. № ***/, е собственост на Р.С.Р., а не на „Речко“ ЕООД.
Действително, не е невъзможно личният автомобил на жалбоподателя /предвид
модела му/, да се използва и в дейността на дружеството, но изрични такива
твърдения не са направени с искането и което е по-съществено – не са
представени докзателства в тази насока. Нещо повече – от жалбоподателя не са
представени никакви доказателства за действително извършване на някаква външнотърговска
или транспортна дейност от дружеството на което той е управител. Освен това
видът на автомобила с прекратена регистрация /лекотоварен/, не предполага той
да е единствен с който търговското дружество осъщетствява такъв вид дейности, а
дори да е така, временното прекратяване на регистрацията на този автомобил по
характера си не е обстоятелство, безусловно обуславящо преустановяването на
дейността.
От друга страна
в искането се твърди, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение, за
което обстоятелство също не се представят доказателства, вкл. липсват такива за
населеното място, в което той изпълнява трудовите си задължения. Поради това не
може да се приеме за установено, че придвижването на Р. до това работно място
непременно следва да се извърши с някакъв вид транспорт, още по-малко – с
неговото лично МПС. В тази връзка следва да се отбележи, че дори
санкционираното лице работи в различно населено място от това, в което живее,
съществуват и алтернативни варианти за придвижване до работното място, напр.
чрез използването на обществен транпорт /автобус, влак/, при това дори на
по-ниска стойност от пътуването с личен автомобил.
При така
изложеното не е доказано, че вследствие на временното прекратяване на
регистрацията на личния му автомобил ще се отнеме или ограничи възможността на
жалбоподателя да се придвижва до работното си място, вкл. ако то е в населено
място различно от местоживеенето му, нито тази управляваното от него дружество
да реализира търговска дейност. Както се посочи, в тежест на оспорващия е да
обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи
твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида,
характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото
предварително изпълнение, което в случая не е сторено.
В тази връзка
следва да се има предвид, че личният интерес на жалбоподателя е
непротивопоставим на защитения от законодателя обществен интерес - да се
осигури живота и здравето на гражданите и да се защитят особено важни
обществени интереси, свързани с безопасното движение по пътищата, като се
отчита, че наложената ПАМ е за управление на автомобила от водач, който няма
правоспособност за тази категория пътен състав. От друга страна, в случай на
отмяна на оспорения административен акт, молителят разполага с възможността да
защити правата си, като претендира обезщетение за понесените вреди по
предвидения законов ред.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166,
ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на ПАМ З№ 23-1085-000536/ 31.08.2023 г., издадена от началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Русе, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
На основание чл.
154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 5 от ЗДвП, конституира
като страни по адм. дело № 541/ 2023 г. по описа на
Административен съд – В. Търново жалбоподателя Р.С.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и ответника по жалбата – началника на група в Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР – гр. Русе, издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г., с адрес за
призоваване ***, чрез ОД на МВР – гр. Русе.
Насрочва
делото
в открито съдебно заседание на 31.10.2022 г. от 09:30
часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да
се извърши и чрез пълномощника му по делото *** Ж.Д. от АК - Хасково, на
посочения в жалбата служебен адрес: ***.
На основание чл. 166, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 5 от ЗДвП, оставя без уважение искането на Р.С.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да бъде спряно допуснатото от
закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №
23-1085-000536/ 31.08.2023 г., издадена от началник група в Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – гр. Русе.
На основание чл.
170, ал. 1 и ал. 3 от АПК указва на ответника, че в негова тежест е да
установи съществуването на фактическите основания за налагането на оспорената
принудителна административна мярка и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на негова Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000536/ 31.08.2023
година.
Определението, в
частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране на закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г. на началник група в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – гр. Русе, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от
определението да се изпратят на жалбоподателя, чрез пълномощника им по делото,
и на ответника.
Административен
съдия :