Решение по дело №1783/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 349
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201783
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Пазарджик , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря И.Ч.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201783 по описа за 2020 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „ЙМП- Й.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от Й.П.М. против НП № КГ-2338 от 01.10.2020 година на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София /ДАМТН/, с което за нарушение
на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредбата за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, а на основание
чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа №11 /обн. в ДВ бр.50/1999г.,
посл. изм. с ДВ бр.33/2020г./ на търговеца са възложени разходите за вземане
и изпитване на проба в общ размер 595.00 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира нови
доказателства, като устно и в писмено становище, излага съображения за
основателността на същата. Претендира и присъждане на разноски.
1
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на АНО, с
което се оспорва жалбата и се излагат съображения за неоснователност на
същата. Претендира се и присъждане на разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано след извършена проверка
на 25.02.2020г. в стопанисваната от него бензиностанция, находяща се в с.
Паталеница, обл.Пазарджик, ул.”20-та“ № 3. В хода на проверката от
бензиноколонка № 2 била взета проба от разпространяваното течно гориво -
гориво за дизелови двигатели с Протокол за проверка и вземане на проба от
течно гориво № Пд-027/25.02.2020 г. При проверката било установено, че
последната доставка на течното гориво - гориво за дизелови двигатели е в
количество 1 509 L по Нареждане за експедиция №54811/07.02.2020 г. и с
Декларация за съответствие №0044/30.01.2020 г. издадена от „ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за партида №0044/30.01.2020 г. в количество 2 000 t.
Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка №2 в момента
на проверката е било 1 768 L.
След изпитване на контролната проба в стационарната Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН
- гр. София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“
№2 със сертификат за акредитация на БСА per. №35 ЛИ/26.11.2018 г.,
валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол от изпитване №С-
0060/26.02.2020 г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД
ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол №КП-
0092/26.02.2020 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
съгласно, който: течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства
на изискванията за качество, както следва:
-„Пламна температура“ (°С):
Полученият резултат от изпитването е 49,0°С при норма над 55°С. След
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване,
съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под
2
52,9°С продуктът не съответства на изискването за качество по този
показател.
Следователно, изпитването на контролната проба е показало
несъответствие на разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови
двигатели по посочения показател с изискванията към него в Приложение №2
от НИКТГУРНТК.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са били изпратени
на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК на ЕТ „ЙПМ - Й.М.“, с писмо с
изх. №84-01-161/27.02.2020 г. /л.29 от делото/.
С искане вх. №84-01-161-1/18.05.2020 г., изпратено по електронна поща,
на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК от страна на ЕТ е поискано
изпитване на арбитражна проба. Искането било уважено и било организирано
арбитражно изпитване. В резултат на проведена арбитражна процедура е бил
издаден Протокол от изпитване №240/31.07.2020 г., от Изпитвателна
лаборатория за горива при „БТ“ ООД- гр. Стара Загора, Сертификат за
акредитация peг. №233 ЛИ/29.09.2017 г., валиден до 29.09.2021 г, издаден от
ИА БСА. На основание чл. 30в, ал.1, т.4 от ЗЧАВ и въз основа на издадения
протокол от изпитване е изготвена Експертиза №Еа- 021/04.08.2020 г. за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване, съгласно която, течното гориво - гориво за дизелови двигатели не
съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2 Приложение №2 от
НИКТГУРНТК.
Арбитражният анализ е проведен за показателя „Пламна температура“,
съгласно арбитражния метод на стандарт БДС EN ISO 2719 „Определяне на
пламна температура. Метод на Pensky - Martens със затворен тигел“.
Полученият резултат от изпитването се отклонява от допустимата гранична
стойност, както следва:

-„Пламна температура“(°С):
Полученият резултат от изпитването е 51,5°С при норма над 55,0°С.
След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от
3
изпитването под 52,8°С продуктът не съответства на изискването за качество
по този показател.
На основание чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ, резултатите от изпитването на
арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни.
Преди да излязат резултатите от арбитражната проба обаче, с писмо-
покана изх. №84-00-50-1/09.04.2020 г. и известие за доставяне от 13.04.2020г.,
ЕТ „ЙПМ - Й.М.“ бил поканен да се яви за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение. На 15.05.2020 г. АУАН бил
съставен и връчен на представляващия ЕТ - Й.П.М..
В ГД ККТГ постъпило възражение с вх. №84-02-23-1/19.05.2020 г. от
ЕТ срещу съставения АУАН, което обаче не било уважено от страна на
наказващия орган, който изложил мотиви за това в издаденото от него НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на актосъставителя - св.Е.С. и свидетелите П.М. и Г.Ш., от
заключението на изслушаната СХЕ и писмените доказателства, приети по
делото.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по
следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на АНП е допуснато
съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на
санкционирания субект. То се изразява в констатираното от съда
несъответствие между описаните обстоятелства по извършване на
нарушението в акта и тези в НП.
Това е така, защото вече се посочи и по-горе, че АУАН е бил съставен
на 15.05.2020г. и то на база на резултатите от изпитване на контролната проба
на дизеловото гориво в стационарна лаборатория, откъдето бил издаден
Протокол от изпитване №С-0060/26.02.2020 г., на основание на който е
извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол №КП-
0092/26.02.2020 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за
качеството. При това положение в акта са били отразени резултатите /в
конкретни стойности по изследвания показател на описания вид гориво/ от
контролната проба, но не и от поисканата от ЕТ арбитражна експертиза.
4
В същото време стана ясно, че към момента на съставянето на АУАН
процедурата по установяването на съответствието на течното гориво с
изискванията за качеството не е била приключила. Това е така, защото на
18.05.2020г. с писмо по електронната поща /л.31 от делото/ ЕТ е направил
оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория, като е
поискал арбитражно изпитване на арбитражната проба. Това искане е било
уважено, като резултатите от арбитражното изпитване са излезли на
04.08.2020г., когато е била изготвена Експертиза №Еа- 021/04.08.2020 г. за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване. Тези резултати обаче не са били описани в обстоятелствената част
на АУАН, което е било обективно предпоставено от факта, че арбитражното
изследване е извършено след съставянето на акта.
В същото време, щом искането за провеждане на арбитлражно
изследване е било уважено от административния орган, то значи, че е било
направено в съответствие с нормата на чл.30в, ал.1, т.4 от ЗЧАВ. Предвид
цитираната норма, направеното оспорване прави организирането и
провеждането на арбитражно изследване задължителни за административните
органи. Още повече, че същата норма изрично предвижда в своята т.3, че
резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза
са окончателни, а те са такива, защото фиксират края на възможностите за
изследване и са нормативно предвидени като меродавни по отношение на
изводите за качеството за провереното течно гориво, доколкото в чл.30в, ал.1,
т.6 е посочено, че резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4
служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.
Тъкмо поради всичко това резултатите от проведеното арбитражно
изследване на намерили отражение при описване на вмененото
административно нарушение в НП, но е следвало да бъдат описани и в акта. В
конкретния казус това не е било обективно възможно, т.к. вече са спомена
неколкократно, че актът е бил съставен преди резултатите от арбитражното
изследване.
Необяснимо е било решението на контролния орган да пристъпи към
съставянето на АУАН преди да изчака, за да разбере дали разпространителят
на горивото ще поиска арбитражно изследване, респ. педи да излязат
5
резултатите от него, които са с окончателен характер. Съставянето на акта
като срок следва по-дългия от сроковете по чл. 34 от ЗАНН /двугодишен/,
доколкото нарушението е екологично /виж и чл. 1 и чл. 2 от ЗЧАВ/, при което
не е имало опасност да бъде пропуснат давностният срок за започване на
АНП, с което евентуални би могло да се оправдае прибързаното съставяне на
АУАН.
Обобщено казано, съставянето на акта преди арбитражното изследване и
преди всичко преди резултатите от него и експертизата по него, са довели до
съдържание на акта, което е различно от това на НП, тъй като последното
съдържа фактически положения, отразяващи резултати от решаващо за спора
изследване. Предвид стартиралата процедура по арбитражно изследване,
резултатите от което са предвидени като окончателни, административните
органи са били длъжни да изчакат финализирането на тази процедура с оглед
установяване на резултатите от нея. Това е било тяхно задължение и предвид
признатия окончателен характер на резултатите от арбитражната процедура.
Съставянето на акта преди приключването й е довело до зачитане на
резултатите от изследването на контролната проба като определящи, което е
било неправилно и тъкмо поради това в санкционния акт вече са отразени
тези от арбитража. С всичко това в случая е допуснато неоправдано
разминаване между изложените в акта и издаденото въз основа на него НП
фактически положения, като в НП се съдържат и такива, които не са
намерили отражение в акта и против които нарушителят не могъл да се
защитава. Констатираното нарушение е съществено и самостоятелно
обосновава отмяната на НП.
Извън казаното до тук обаче е налице и друго основание за отмяна на
НП, дори гореописаното СПН да бъде хипотетично игнорирано.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-химическа експертиза
стана ясно, че показателят пламната температура няма връзка и не влияе на останалите
контролирани показатели за качеството на дизеловото гориво особено в рамките на такова
малко отклонение.
Няма данни за неправомерна намеса в работата на разходомерът и нивомери на
бениностанцията. Горивото отговаря по всички показатели с изключение на пламната
температура.
6
Описаното несъответствие на показателя "пламна температура" се дължи единствено
на попадане минимални количества бензин в дизеловото горизо. Жалбоподателят няма
никакъв контрол върху показателя "пламна температура". Няма икономически интерес да
добавя бензин ,тъй като в оня момент последният е по-скъп от дизела.
В наказателното постановление е включена корекция за приравняване на показателя
към стандартните 1013 хектопаскала - морско ниво.
В горепосоченото наказателно постановление в т.3 се твърди, че с тази
нищожна разлика двигателя ще отделя вредни газове. Това твърдение не е
вярно. Всички добавки за по-лесно палене и устойчива работа на двигателя са
на база по-ниско кипящи въглеводороди и нитросъединения. Отделянето на
вредни газове зависи главно от съотношението на гориво към въздух, което
тегловно е 1 към 15. При повече гориво и особено поизносен двигател с
понижена компресия се отделя пушек. При повече въздух се отделят азотни
окиси. Съвременните дизели са с компютърно управление на
съотношението въздух-гориво, както и на изпреварването /аванса/ на
момента на впръскване горивото.
В обстоятелствената част на експертизата /стр.2-ра/ вещото лице
пояснява, че последната доставка преди проверката е била за 1500л.
Доставена е с цистерна с три резервуара по около 6000 литра. В отделните
резервуари се возят различни горива. С една помпа, разходомер и маркуч 3
цола /75мм /дълъг 7 метра се разливат различните горива. Няма система за
продухване. Само маркуча събира 25л., а с помпата и разходомера
остатъчния бензин от зареждане на друга бензиностанция е над 30л., което е
достатъчно да смъкне пламната температура доста под спорните 2-3°С.
В зимнея перъод „Лукоил“ се стремят да са в долната грани ца на
пламната температура. Горивата пристигат до база в Пловдив по
продуктопровод тръба с диаметър 400мм. Отделните доставки се разделят с
”тапа” от бензиноустойчив и износоустойчив каучук. Тази тапа се движи със
скорост около 2 метра/сек. Само за секунда около 400 литра от
следващото гориво попадат в предходното. Още на този етап декларацията за
съответствие на ”Лукоил” може да е нарушена.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
пояснява, че всички показатели на изследваното гориво отговарят на
7
изискванията за качество с изключение на пламната температура.
Несъответствието се дължи на навлизане на бензин в дизеловото гориво.
Пояснява, че пламната температура влияе в някаква степен на цетановото
число, което е най-важен показател за дизеловото гориво, както октановото за
бензина. Изследването е показало, че цетановото число отговаря напълно на
изискването за качество, т.е. несъответствието на пламната температурата не
е повлияело на най-важния показател - цетановото число, както и на
останалите показатели, които са в норма.
Подчертава, че се касае се за смесване на гориво - попадане на бензин в
дизела, но на този процес бензиностанцията не може да влияе. Това става от
зареждането от цистерната, която не е на бензиностанцията, а е на доставчик
друга фирма. Цистерните нямат продухвателна система. Като зареди веднъж с
бензин и тръгва да зарежда с дизел и остатъчният бензин в маркучите влиза и
в дизела.
С оглед заключението на вещото лице може да се обобщи, че по никакъв
начин н есе установява някакво конкретно действие и8или бездействие от
страна на ЕТ, което да е било в пряка причинно-следствена връзка с
влошаването на качеството на процесното гориво по показателя „пламна
температура. Така или иначе обаче отклонение по този показател има, при
което жалбоподателят, като краен разпространител на въпросното гориво е
отговорен за съответствието му с изискванията за качество. Казано с други
думи, поведението му формално запълва от обективна страна признаците на
административно нарушение по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ.
Настоящият състав обаче намира, че случаят може да се квалифицира
като маловажен, предвид следното: 1. Отклонението от показателя „пламна
температура“ може да бъде преценено като незначително; 2. Вещото лице по
назначената съдебно-химическа експертиза сочи, че такова малко отклонение
в показателя не би повлияло в качеството на атмосферния въздух; 3. По
всички останали изследвани показатели няма никакви отклонения; 4. Липсват
доказателства и дори твърдения за други нарушения на дружеството,
следователно следва да се приеме, че настоящото е първо такова; 5. Липсват
доказателства и дори твърдения за настъпили каквито и да е вредни
последици от допуснатото отклонение; 6. Пламната температура дори не е
между задължителните показатели за дизеловите горива, които се изпитват
8
при пускането на горивата на пазара и се докладват в Европейската Комисия
съгласно изискванията на Решение 2002/159/ЕС и на Директива 98/70/ЕС,
изменена и допълнена с директиви 2003/17/ЕС, 2009/30/ЕС и 2011/63/ЕС.
Нейната стойност не е свързана с нарушаване ЗЧАВ.
Всички тези критерии и липсата на каквито и да е отклонения в
останалите изследвани показатели, в съвкупност дават основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че и най-лекото предвидено наказание
би било несъразмерно тежко в конкретния случай, като в същото време за
целите на ЗАНН, съответно ЗЧАВ, е било достатъчно наказващият орган да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката на АНО за „маловажност“ на случая
по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол
– Т.Р. № 1 от 12 декември 2007 година на Върховният касационен съд на
Република България.
Всичко това обуславя отмяна на обжалваното НП.
При този изход от делото искането на пълномощника на АНО за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не
може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното
производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.65/ се установява, че договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат Н. Б. от ПзАК.
При това положение ДАМТН- София следва да бъде осъдена да заплати
от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
9
Пак предвид изхода от делото и поради обстоятелството, че пред
въззивната инстанция бяха направени деловодни разноски в размер от
300.00лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на СХЕ, то същите по силата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.1
и ал.3 от НПК ще следва да се възложат за плащане в тежест на наказващия
орган.
По тези съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № КГ-2338 от 01.10.2020 година на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София, с
което на ЕТ „ЙМП- Й.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано от Й.П.М., за нарушение на чл.8
ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредбата за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, а на основание
чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа №11 /обн. в ДВ бр.50/1999г.,
посл. изм. с ДВ бр.33/2020г./ на търговеца са възложени разходите за вземане
и изпитване на проба в общ размер 595.00 лева.

ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор –
София, представлявана от председателя П.С.Г. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ЙМП-
Й.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
представлявано от Й.П.М. разноски в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) -
адвокатско възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор –
София, представлявана от председателя П.С.Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
10
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пазарджик разноски в размер
на 300.00 лв. (триста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11