М О
Т И В И към присъда № 177, постановена
на 18.12.2018 год. по н.о.х.д. № 3219/2018 год. по описа на Старозагорския
районен съд
Предявено е обвинение против
подсъдимия С.Н.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин,
с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това,
че на 28.11.2018 год. в град Стара Загора, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Нисан 100 НХ” с рег. № СТ 5883 АВ, собственост на М.И.Р.
***, което не е регистрирано по надлежния ред, като горепосочения лек автомобил
е с прекратена регистрация от 23.11.2018 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДВП
– престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си
представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнатото против подсъдимия С.Н.Р.
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия Р. да
бъде наложено наказание ”глоба” в размер на 500 лев предвид финансовото
положение, в което се намира подсъдимия.
Подсъдимият С.Н.Р. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и взема становище съдът да го
признае за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия С.Н.Р.,
адв.В.В. *** оспорва обвинението срещу подзащитният му и пледира съдът да
постанови оправдателна присъда за деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК и
приеме, че е налице административно нарушение и му бъде наложено
административно наказание глоба по ЗДвП.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че
подсъдимия С.Н.Р. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Свидетелят
Г.С.Г. бил назначен в наряд за времето от 20.15 часа до 08.15 часа на 28.11.2018 година заедно със старши полицай Д.С. на патрулен участък
1 – кв.”Лозенец”. Около 21,25 часа на 28.11.2018 год. спрели за проверка лек автомобил марка ”Нисан”, модел ”100 НХ”, с рег. № СТ 5883
АВ
на ул.”Армейска” до № 18 в град Стара Загора. Автомобилът
се управлявал от водач, който
не представил никакви
документи. Водачът на автомобилът
бил установен като С.Н.Р. с адрес ***. Свидетелите Г. и С. направили справка в ОДЧ на Второ РУ Стара Загора,
при която се установило, че подс.Р. е с отнето СУМПС и горепосоченият
автомобил е дерегистриран. Поискали съдействие от
колегите си от Сектор ”Пътна полиция” град Стара Загора. На място пристигнал автопатрул на
Сектор ”Пътна Полиция” в състав Пламен Петров и Евгени Коев.
Колегите им съставили АУАН на подс.Р., за това, че не е правоспособен водач.
Местопроизшествието било посетено от
Дежурна група на Второ РУ Стара Загора. Бил извършен оглед
на местопроизшествие. Регистрационните табели на управлявания от подс.Р. автомобил били свалени и иззети с АУАН, който бил съставен на водача от служителите на ”Пътна Полиция”. Подс. Р. бил задържан за
срок до 24 часа във Второ РУ Стара Загора.
По досъдебното производство е
приложена справка от Началник група ”РОППСС” за историята, регистрацията и
собствеността на лек автомобил марка ”Нисан”, модел ”100 НХ”, с рег. № СТ 5883
АВ от която се установява, че автомобила е с
прекратена регистрация от 23.11.2018 год. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП,
т.е. непререгистрирано превозно средство.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства – обясненията на подс.С.Н.Р., показанията на
разпитаните свидетели Г.С.Г., Д.Д.С. и М.И.Р., докладна записка от 28.1.2018 год., протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.11.2018 год., фотоалбум, протокол за разпит на обвиняем
от 04.12.2018 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за съдимост, протокол за разпит на свидетел от 29.11.2018
год., свидетелство за регистрация част І, свидетелство за регистрация част ІІ,
протокол за разпит на свидетел от 30.11.2018 год. – М.И.Р., договор за
покупко-продажба на МПС от 31.07.2018 год., удостоверение за техническа
изправност на ППС, удостоверение за техническа изправност, нотариална такса от
31.07.2018 год., приходна квитанция от 20.12.2017 год. на стойност 50 лв.,
приходна квитанция от 20.12.2017 год. на стойност 77,10 лв., протокол за разпит
на свидетел Г.С.Г. от 30.11.2018 год., протокол за разпит на свидетел Д.Д.С. от
30.11.2018 год., писмо от 30.11.2018 год. от Началник група ”РОППСС”, справка
по история за ПС, справка за промяна на регистрация, справка за служебна
промяна на регистрация на МПС.
С
оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства съдът
намира, че извършеното от подс.С.Н.Р. деяние – управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред формално осъществява
обективните признаци на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съгласно чл.345, ал.1 от НК, който си служи с табела с
регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с
табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до
една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.
Разпоредбата на чл.345, ал.2 от НК гласи, че наказанието по ал.1
се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Въз основа на това, се достигна до извод, че законодателят е
предвидил в особената част на Наказателния кодекс, че се наказва лице, което
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
тоест деянието за което е предаден на съд подс.С.Р. е обявено от закона за
наказуемо.
Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване.
В ЗДвП е налице и санкционната по своя характер норма на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, тоест
се достигна до извод, че е налице административно нарушение, когато едно лице
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът след като се запозна с разпоредбите на чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от НК и с тази на чл.175, ал.3 от ЗДвП установи, че за едно и също
изпълнително деяние, а именно - управляването на моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, може да се осъществи както съставът
на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, така и съставът на
административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В Наказателния кодекс има редица примери при които едно
изпълнително деяние може да бъде както престъпление, така и административно
нарушение и като такива се явяват престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК и извършено нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство,
противозаконното пречене на орган на властта по чл.270, ал.1 от НК и чл.103 във
вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вменяващ задължения на водачите на моторни
превозни средства да спират при подаден сигнал от контролните органи за
спиране.
При преценка дали едно деяние представлява престъпление по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК или административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН
трябва да се отчете степента на обществената опасност на същото, която е
различна за всеки конкретен казус.
В процесния случай, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по ясен и недвусмислен начин се установи, че на 28.11.2018 год. в град Стара Загора, подс.С.Н.Р.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ”Нисан 100 НХ” с
рег. № СТ 5883 АВ, собственост на М.И.Р. ***, което не е регистрирано по
надлежния ред, като горепосочения лек автомобил е с прекратена регистрация от
23.11.2018 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДВП.
При преценка степента на обществената опасност, съдът прецени на
първо място личността на подсъдимия – зрял човек на 35 год., осъждано
лице, с недобро материално състояние (от приложената на л.17 от ДП –
Декларация за семейно състояние и материално положение и имотно състояние се
установява, че подсъдимия не получава доход и не притежава процесния лек
автомобил (същият е собственост на живеещата на семейни начала св.Р.) и
недвижим имот), съдействал е за разкриване на обективната истина по делото и
изразява критичност.
На следващо място, съдът прецени подбудите на дееца, че същият е
привел в движение на процесният лек автомобил завръщайки се в страната след
работа в Гърция. Съобрази също така, че времевия период, през който подсъдимият
е управлявал това моторно превозно средство, като в случая то е било кратко, в
каквото насока са показанията на свидетелката Р..
Въз основа на гореизложеното, съдът достигна до извод, че в случая
извършеното деяние от подсъдимия С.Р. не представлява престъпление по смисъла
на чл.345, ал.2, във вр. ал.1 от НК, а административно нарушение по смисъла на
чл.140, ал.1, във вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради своята по-ниска степен на
обществена опасност, която произтича от личността на дееца, времето, начинът и
подбудите за извършване на деянието.
Извършеното от подс.Р. деяние - управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – формално осъществява обективните признаци на
престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК, но степента на обществена опасност
на деянието не е толкова висока, че да осъществява то състав на престъпление,
наказуемо по НК. Именно степента на обществената опасност на деянието е
разграничителният фактор дали едно деяние да се възприеме като престъпление или
като административно нарушение, което съдът следва да прецени съгласно
разпоредбата на чл. 301, ал.4 НПК /обн.ДВ 63/2017 г./. В случая обществената
опасност на деянието не е висока – нарушени са правила за движението по
пътищата по чл.140, ал.1 ЗДвП, но не са настъпили вредни последици от този
факт. В случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 пр.2 НК, защото извършеното
деяние макар формално да осъществява признаците на състава на престъплението
неговата обществена опасност е явно незначителна.
Следва да се отчете, че пътят по който се е движел подсъдимия макар
и отворен за обществено ползване е бил във вътрешността на града, където
възможността за възникване на ПТП е с по-нисък интензитет, отколкото тази по
път извън населеното място, предвид законоустановените ограничения на скоростта
за движение. По делото не е установено подсъдимия да е управлявал автомобила с
превишена скорост, нито с поведението си да е застрашил другите участници в
движението по пътищата. Управлението на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, в случая с прекратена регистрация от 23.11.2018 год. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е забранено от законодателя, като целта на
разпоредбата /предвид формалния характер на деянието/ е да се предотврати
възможността на водача да се укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово
участие, доколкото именно регистрационната табела служи за индивидуализация на
моторното превозно средство, респ. тя служи и за идентификация на собственика
му. Следва да се подчертае, че превозното средство не е такова, което да не
може въобще да бъде идентифицирано, тъй като е регистрирано, но е изтекъл
срокът на пререгистрацията му след закупуване, поради което е последвало на
23.11.2018 год. прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В настоящия случай съдът намира, че защитаваните обществени
отношения не са били застрашени в изискуемата съгласно НК степен, обосноваваща
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.
Изхождайки от малозначителността
на деянието, обществената опасност на деянието и тази на дееца, съдът намира, че
всяко деяние, независимо от обществените отношения – предмет на защита с него,
следва да притежава определена степен на засягане на обекта на деянието, което
да прави общественооправдано третирането на съответното противонормено
поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата за
наказателна принуда като обществено приемливо. В случая въздействието на
деянието е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта – предмет на
защита от законодателя. Извършеното от подсъдимия Р. деяние, засягащо в явно
незначителна степен обекта на защита, оценено през призмата на добрите
характеристични данни за дееца, прави неоправдано третирането му като
престъпление, поради което съдът призна подсъдимия С.Н.Р. за невиновен и го
оправда по внесеното му обвинение по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 НК, като
намира, че в случая извършеното деяние осъществява състав на административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.305, ал.6 от НПК му наложи
административно наказание по чл.175, ал.3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 200
лева. Предвид липсата на доказателства за правоспособността на подсъдимия Р.,
съдът не лиши същия от право да управлява МПС.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: