Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 10. 09. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
К. Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 5606 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С.Я.К., ЕГН **********, адрес ***, ж.
к. „*****, съдебен адрес *** (въззивник)
чрез особения
представител адвокат К.М. срещу решение № 301386, постановено на 13. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 40-и състав, по гр. д. № 22035 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд се
е произнесъл по кумулативни съединени искове, като е уважил частично иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 9
от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за сумата от 177 лева и 78 стотинки от
претендираните 193 лева и 45 стотинки главница. Освен това районният съд изцяло
е отхвърлил останалите кумулативно съединени искове с правни основания чл. 415,
ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка
с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 46 лева и 36 стотинки възнаградителна лихва,
55 лева и 51 стотинки мораторна лихва и 102 лева и 79 стотинки такси.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която е
признато за установено съществуването на вземане за главница до размера от 177
лева и 78 стотинки. Твърди, че в съответната част обжалваното решение е
неправилно. Поддържа, че е поискал своевременно да бъдат представени
оригиналите на договора за потребителски кредит, приложение № 1 към него и
договора за цесия, като е възнамерявал след представянето им и да ги оспори.
Заявява, че първата инстанция е оставила без уважение искането му по чл. 183 ГПК с аргумент, че не е направено оспорване на документите по реда и срока на
чл. 193 ГПК. Поддържа, че и с отговора на исковата молба, и с допълнителна
молба е заявил, че след представянето на оригиналите ще направи и съответните
оспорвания. Освен това твърди, че не е била безспорно установена дължимостта на
претендираните суми. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната
част и вместо това да отхвърли исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Ф.И.“ ЕАД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество).
С писмено изявление за разглеждането на делото в открито заседание пред
въззивния съд оспорва въззивната жалба като неоснователна. Отрича районният съд
да е допуснал твърдяното от въззивника процесуално нарушение. Заявява, че
вземанията са били установени с допуснатата в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза и че първата инстанция е осъществила проверка на
договора за кредит за наличието на нищожни клаузи. Иска от въззивния съд да
потвърди обжалваното решение Претендира направените разноски в настоящата
съдебна инстанция.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно назначен процесуален представител. Предварително
внасяне на държавна такса не се дължи (така т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от
2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС). По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд трябва да разгледа доводите във въззивната жалба, но също
така трябва да осъществи и служебна проверка за неравноправни клаузи предвид
актуалната редакция на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Предмет на въззивното производство е
само иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за
главница, произтичащо от предполагаем договор за потребителски кредит.
Правопораждащият фактически състав обема следните елементи: 1) валидно сключен
договор за потребителски кредит; 2) изпълнение на задължението за предоставяне
на паричната сума по кредита на потребителя; 3) настъпване на изискуемост на
вземането за главница. В тежест на въззиваемото дружество (ищеца) е да установи
при условията на пълно и главно доказване елементите от правопораждащия
фактически състав. Предвид твърдението за прехвърляне на вземане, в тежест на
въззиваемото дружество е да установи също така сключването на валиден договор
за цесия, по силата на който вземането за главница му е било прехвърлена, както
и надлежното съобщаване на цесията на длъжника.
По делото е представен заверен препис от
договор за потребителски кредит № *********, датиран към 14. 06. 2014 г., в
който като страни са посочени „П.Ф.Б.“ ООД, от една страна, и въззивникът С.Я.К.,
от друга страна. Документът е подписан под имената на въззивника и на
представител на „П.Ф.Б.“ ООД. Наред с това е представен и заверен препис от
договор за прехвърляне на вземания, датиран към 21. 03. 2016 г. и с посочени
страни „П.Ф.Б.“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД, като в приложение № 1 към него е описано
вземане спрямо въззивника С.Я.К. с посочена дата на отпускане на кредита „14.
6. 2014“ в размер на 342 лева и 60 стотинки.
Още с отговора на исковата молба
въззивникът (ответникът) е оспорил сключването на договор за потребителски
кредит, като е поискал от районния съд да задължи ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи оригиналите на договора за потребителски кредит, приложение №
1 към него и договора за цесия. Заявил е, че след представянето на оригиналите
ще направи и съответните оспорвания. С молба от 07. 10. 2019 г. ответникът
(въззивникът) е поискал от районния съд да се произнесе по така направеното
искане и да задължи ищеца да представи в първото по делото открито съдебно
заседание оригиналите на документите за констатация. С ръкописно разпореждане
(л. 48) районният съд е оставил без уважение искането по чл. 183 ГПК,
мотивирайки се, че не е заявено оспорване на документите по реда и в срока на
чл. 193 ГПК.
Районният съд не е допуснал процесуално
нарушение. Преписите от документи сами по себе си също са документи, които
могат да бъдат оспорени по реда на чл. 193 ГПК. В настоящия случай, при
връчването на преписите от исковата молба и от договора за потребителски
кредит, приложение № 1 към него и договора за цесия, ответникът (въззивникът) е
имал възможността да направи оспорване по реда на чл. 193 ГПК най-късно с
отговора на исковата молба, но не го е направил. Ако го беше направил
своевременно и беше открито производство по оспорването на документите по чл.
193 ГПК, тогава е щяла да се открие и възможност за изискване на оригиналите от
документите и за установяването на неистинността на преписите и изключването им
от доказателствените материали по делото.
При това положение районният съд правилно
е достигнал до извода въз основа на събраните по делото доказателства (л. 7 от
делото на районния съд), че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит. От представения по делото договор се установява, че
въззивникът (ответникът) е поел задължение за възстановяване на сумата от 200
лева главница („заета сума“), която е получил в пълен размер (чл. 27 от
договора). Задължението за изплащане на главницата в размер на 200 лева (заедно
с другите уговорени суми, които не са предмет на въззивното производство) е
било уговорено да се изпълнява на 45 седмични плащания. Предвид уговореното
между страните (чл. 6), падежът на първата седмична вноска е настъпил на 01.
07. 2014 г., а датата на изискуемостта на последната погасителна вноска е 12.
05. 2015 г., тоест преди подаването на заявлението за издаването на заповедта
за изпълнение.
Въззивният съд споделя извода на
районния съд, че уговорките по договора за потребителски кредит, свързани с
възникването на задължението за заплащането на главница в размер на 200 лева,
изискуемостта и изпълнението му, са равноправни и действителни. Не се
установява наличието на клаузи относно задължението за главница, които да водят
до неравновесие в правата на „П.Ф.Б.“ ООД, от една страна, и въззивника, от
друга страна.
За пълнота следва да се отбележи също
така, че районният съд правилно е приел за установено въз основа на данните от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че въззивникът е
осъществил плащания по задължението за главница в размер на 200 лева. С оглед
изводите на съда за недействителност на уговорките, свързани с възникването на
задълженията за всички останали суми освен за главницата, районният съд
правилно е отнесъл направените плащания към погасяването на задължението за
главница. Освен това въззивният съд споделя извода на първата инстанция за
осъщественото прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от „П.Ф.Б.“
ООД (цедент) в полза на въззиваемото дружество (цесионар; л. 9 и сл. от делото
на районния съд). При това цедентът е упълномощил цесионаря да съобщи на
въззивника (длъжника) за прехвърлянето на вземането (л. 15 от делото на
районния съд). Законът не урежда особена форма, в която да бъде извършено
съобщаването за цесията на длъжника (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Затова настоящият
съдебен състав споделя извода на районния съд, че цесията е била надлежно
съобщена на въззиваемия (длъжника) с връчването на преписите от исковата молба
и приложенията към нея в рамките на първоинстанционното исково производство.
По изложените съображения
първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и трябва да бъде
потвърдено в нея.
Разноски. Предвид изхода
на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски.
Те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение и заплатения депозит за
възнаграждение на особения представител. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда, като съдът не е обвързан от нормативно
установения минимум (чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото дело и пасивността на процесуалните представители на
въззиваемото дружество (не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е
изпратен представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд) съдът
приема, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на
20 лева. Представено е доказателство за внасянето на депозит за особения
представител в размер на 150 лева. При това положение следва да бъдат присъдени
общо 170 лева разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301386, постановено на 13. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 40-и състав, по гр. д. № 22035 по описа за 2018 г. в обжалваната част, в която се признава за
установено по иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1
от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, предявен от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
срещу С.Я.К., ЕГН **********, адрес ***, ж.
к. „*****, че С.Я.К. дължи на „Ф.И.“ ЕАД вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс по ч. гр. д. № 40703 по описа на Софийския районен съд, 40-и
състав, за 2017 г., за сумата от 177 лева и 78 стотинки – главница по договор
за потребителски кредит № ********* от 14. 06. 2014 г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД,
което вземане е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания
от 21. 03. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от 22. 06. 2017 г. до
изплащане на вземането.
В останалата част решение № 301386, постановено на 13. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 40-и състав, по гр. д. № 22035 по описа за 2018 г. не е било обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
въз
основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс С.Я.К.,
да заплати в полза на „Ф.И.“ ЕАД, сумата в размер на 170 (сто и седемдесет) лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.