Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
25.10.2019 Град К.В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Цветана ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1411 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединените искове с правно основание член 124 от ГПК, член 108 от ЗС и чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Ищците
- С. Ц.К., Т.И.И. и Р.Г.К. твърдят, че ищците и ответницата - Т. Ц.К. били
законни наследници на Ц.Г.И., родена на ***г***, починала на 06.01.1955г.
Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена Ц.Г.И. и Ц.С.К.
са имена на едно и също лице.
С
Решение № 07272/27.02.1996г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Б., ЕКАТТЕ
04563, на Поземлена комисия - гр.К.било възстановено правото на собственост на
наследниците на Ц.С.К. на следния недвижим имот, а именно: земеделска земя -
НИВА с площ от 10.598 дка, находяща се в землището на село Б., общ. К., ЕКАТТЕ
04563, пета категория, местност „С.Б.”, съставляваща имот № 006006 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 006022- използ. ливада на „С.” АД;
имот № 006024 - нива на насл. на С.Д. К.; имот № 006023 - нива на насл. на Д.М.К.;
имот № 006018 - нива на насл. на Г.К. М.; имот № 006019 - нива на насл. на А.Т.Б.;
имот № 006020-нива на насл. на И.В.И.; имот № 006021- Полски път на Община К..
От този имот ищците притежавали по наследство, съответно - С. Ц.К. - 1/30ид.ч.,
Т.И.И. -1/30 ид.ч. и Р.Г.К. - 2/30ид.ч., а ответницата Т. Ц.К. притежава по
наследство 1/30ид.ч.
Твърдят,
че приз месец август 2018г., след като посетили ЗК „Б.“ село Б., за да получат
полагащата им се рента за процесния имот, разбрали, че с Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот № 105, том II, peг. №
3396, дело № 291 от 27.06.2018г. на Нотариус С.Р.град К., ответницата Т. Ц.К.
била призната за собственик по наследство и давностно владение на целия описан
недвижим имот. Ответникът Р.Р.К. е съпруг на ответницата Т.К.. С посочения
нотариален акт за собственост, ответникът Т. Ц.К. оспорвала на ищците
собствените им общо 4/30ид.ч. от процесния имот, който същите били придобили по
наследство от Ц.Г.И.. Ответницата Т. Ц.К. никога не е упражнявала самостоятелно
фактическа власт върху процесния имот, както и никога не е владяла изключително
за себе си целия имот. Същият имот през последните години бил отдаван под наем
на Земеделска кооперация „Б.“ с. Б., която била ползвала процесната земеделска
земя срещу 30 килограма зърно на декар. Твърдят, че фактическата власт върху
имота е упражнявана съвместно от ищците, ответникът и покойните им родители
докато са били живи.
МОЛЯТ
съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците са съсобственици по наследство на 4/30 ид.ч. общо от
земеделска земя - НИВА с площ от 10.598 дка, находяща се в землището на село Б.,
общ. К., ЕКАТТЕ 04563, пета категория, местност „С.Б.”, съставляваща имот №
006006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 006022- използ.
ливада на „С.” АД; имот № 006024 - нива на насл. на С.Д. К.; имот № 006023 -
нива на насл. на Д.М.К.; имот № 006018 - нива на насл. на Г.К. М.; имот №
006019 - нива на насл. на А.Т.Б.; имот № 006020-нива на насл. на И.В.И.; имот №
006021- Полски път на Община К.. МОЛЯТ съда, да осъди ответниците да отстъпят
собствеността и предаде владението общо на ищците върху 4/30 ид.ч.от процесния
имот, както и да отмени нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот № 105, том II, peг. № 3396, дело № 291 от 27.06.2018г. на
Нотариус С.Р.град К., с който Т. Ц.К. с ЕГН ********** е призната за собственик
по наследство и давностно владение на процесния имот до размера на 4/30 ид.ч.
Претендират за направените по делото разноски.
Ответниците
- Т. Ц.К. и Р.Р.К. намират предявения иск за допустим, но неоснователен по
своето същество и като такъв следва да се остави без уважение, а исковата
претенция се отхвърли. Неоснователни били съжденията и обстоятелствата изложени
в исковата молба, с които се твърди, че Т.К. не е упражнявала фактическата
власт върху процесния земеделски имот, както и че не го е владяла за себе си, затова
оспорват същите. Твърдят, че Т.К. е придобила правото на собственост върху
процесния земеделски имот по силата на нотариален акт № 105 том II, рег.№
3396, дело №291/27.06.2018г. издаден от Нотариус С.Р.град К.по силата на
наследство и давностно владение, продължило повече от десет години на този
имот. Неоснователно било твърдението, че ищците са осъществявали фактическа
власт върху процесния имот.
Сочат,
че съобразно ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да
превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като
докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните части за себе си. С иницираното
нотариално производство, Т.К. доказвала, че като съсобственик на процесната
нива я владее цялата, включително и идеалните части на другите, които ги е
придобила по давност и в предвидения в чл. 79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен
срок, с едно упражняване на фактическа власт върху процесния имот явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Същата доказвала свои действия, доказващи по
явен и недвусмислен начин, че отрича владението на останалите съсобственици и
че необезпокоявано владее нивата, предмет на делото по начин, даващ и правото
да придобие собствеността върху нея чрез повече от десетгодишно давностно
владение. Оспорват изцяло твърденията в исковата молба, че ищците са
осъществявали фактическа власт върху процесния имот, както и че ответниците
следва да отстъпят собствеността и предадат владението върху процесната нива на
ищците, в това число и отмяната на
нотариалния акт, с който е констатиране правото на собственост върху процесния
имот на Т.К..
Оспорват
истинността на представените с исковата молба писмени доказателства, а именно:
договор за наем на земеделска земя от 15.02.2015г. със Земеделската Кооперация
в с. Б., Договор за наем на селскостопанска земя от 30.08.2016г., относно
тяхното съдържание и като издадени в нарушение на закона и без необходимите
реквизити.
Оспорват
и подписите поставени в тези договори от страна на наемодатели и наемател, като
твърдят, че подписите на Т.К. и на Ц.Г. Колчева поставени,като наемаодатели под
договора за наем на процесната земя от 25.02.2015г. не били поставени от тях,
което се отнася и за останалите лица подписали се като такива в договора.
Оспорват и подписа поставен под наемодател в договора за наем на
селскостопанска земя от 30.08.2016г. от страна на наемодателя. Претендират за
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От
представеното решение № 07272/27.02.1996г., издадено на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ и протокол № 07210 от 13.06.1994г. по преписка № 13468/27.03.1992г. на
ПК – К.се установява, че на наследниците на Ц.С.К. е възстановено правото на
собственост върху ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА с площ от 10.598 дка, пета категория,
находяща се в землището на село Б., общ. К., ЕКАТТЕ 04563, в местност „С.Б.”,
съставляваща имот № 006006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот № 006022- използ. ливада на „С.” АД; имот № 006024 - нива на насл. на С.Д.
К.; имот № 006023 - нива на насл. на Д.М.К.; имот № 006018 - нива на насл. на Г.К.
М.; имот № 006019 - нива на насл. на А.Т.Б.; имот № 006020-нива на насл. на И.В.И.;
имот № 006021- Полски път на Община К..
Представената
скица № К02233/11.10.2018г. характеристиката на имота, границите и статута по
земеразделителния план така, съгласно решението на ПК - К..
Съгласно
представеното удостоверение за наследници № 132/14.08.2018г. от Кметство с. Б.,
Община К., Ц.Г.И., родена на ***г. е починала на 06.01.1955г., като същата е
оставила за законни наследници петте си деца – Г.К.С., Д.К.С., С.К.С., Б.К.Б. и
М.К.Б.. Представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
25/14.08.2018г. от Кметство с. Б., Община К., удостоверява обстоятелството, че Ц.Г.И.
и Ц.С.К. са имена на едно и също лице.
По
силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, който текст регламентира, че децата на починалия
наследяват в равни части следва, че всеки един от петте наследници наследява по
1/5 ид.ч. (или 6/30 ид.ч.) от наследството на Ц.С.К.. Видно от цитираното
удостоверение, преките наследници на Ц.С.К. са починали, като всеки от тях е
оставил за наследници свои низходящи.
Страните
в настоящия процес се явяват преки наследници на Г.К.С., син на Ц.С.К. и
притежаващ 6/30 ид.ч. от наследството й. Видно от удостоверението за
наследници, Г.К.С. е починал на 20.01.1979г., като след смъртта си е
оставил за законни наследници трите си
деца – Ц.Г.И., Ц.Г.К.и Р.Г.К. (последната ищца по делото), които по силата
на чл. 5, ал. 1 от ЗН, наследяват в равни части от наследството на баща си, а
именно по 2/30 ид.ч. От преките му
наследници, починали са Ц.Г.И. на 23.05.2015г) и Ц.Г.К.на 24.05.2005г. От тях:
-
Ц.Г.И. е оставила за свои наследници две дъщери – К.И.К.и Т.И.И. (последната
ищца по делото), като всяка от тях наследява поравно, а именно по 1/30ид.ч.;
-
Ц.Г.К.е оставил за наследници две дъщери – С.Ц.К. (ищца по делото) и Т. Ц.К.
(последната ответница по делото), като всяка от тях наследява поравно, а
именно по 1/30ид.ч.
От
направения анализ за наследствените дялове следва извода, че ищците С. Ц.К., Т.И.И.
и Р.Г.К. притежават общо 4/30 ид.ч., а ответницата - Т. Ц.К. притежава
1/30ид.ч. от наследствената маса, получена по наследяване от Ц.Г.И..
Съгласно
удостоверение за родствени връзки № 2469/01.11.2018г. на Община К., че вторият
ответник – Р.Р.К. и съпруг на ответницата Т. Ц.К..
По
делото е изискано и приложено копие от нотариалната преписка по издаване на
акта за собственост, инициирано по молба на Т. Ц.К. за извършване на
обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗС. Видно от приложения нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот № 105, том II, peг. № 3396, дело № 291 от 27.06.2018г. на
Нотариус С.Р.град К., Т. Ц.К. е призната за собственик по наследство и
давностно владение на процесния имот, а именно – имот № 006006 в землището на
село Б. с площ от 10.598 дка, представляващ НИВА, в местност „С.Б.”.
По
делото са представени и следните писмени доказателства:
-
Договор за наем на земеделска земя от 25.02.2015г., сключен между ЗК „Б.“, в
качеството си на наемател и Н.А.К., Ц.Г. К., Р.Г.К., Т. Ц.К. и С. Ц.К., в
качеството им на наемодатели, по силата на който договор е предоставен под наем
процесния имот за 12 месеца;
-
Договор за наем на земеделска земя от 30.08.2016г., сключен между ЗК „Б.“, в
качеството си на наемател и Т.И. И., в качеството й на наемодател, по силата на
който договор е предоставен под наем процесния имот за 12 месеца;
-
пълномощно, нотариално замерено в Кметство И., рег. № 126/12.08.2012г. по
силата на което Ц.Г.И. е упълномощила Т.И.И. да получава полагаемата й се рента
от земите на баща й Г.К.С.;
-
копие от страница 78 от книга на кооператорите № 3, копие от страница 15 от
списъка за раздаване на рента за 2016г., копие от страница 16 от списъка за
раздаване на рента за 2017г. и копие от страница 16 от списъка за раздаване на
рента за 2018г., от които се установява, че кооператор е Р.Г.К. и тя, заедно с Т.
Ц.К. са получавали рента.
С
протоколно определение 10.04.2019г. е открито производство по реда на чл. 193
от ГПК, по оспорване истинността на представените договори за наем, досежно
подписите за наемодател, с оглед твърдението на ответника, че същите не били
положени от тях. В тази връзка съдът е допуснал съдебно графологична експертиза
(СГрЕ). Изслушано е заключението на вещото лице П.К. по назначена СГрЕ, което
съдът го възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно
заключението на вещото лице от 13.05.2019г. и допълнително такова от
12.06.2019г.:
-
подписът „под т.1“ в Договор за наем на земеделска земя от 25.02.2015г., не е
изпълнен от Н.А.К.;
-
подписът „под т.2“ в същия Договор е изпълнен от Т.И.И.;
-
подписът „под т.3“ в същия Договор вероятно е изпълнен от Р.Г.К.;
-
подписът „под т.4“ в същия Договор е изпълнен от С.Ц.К.;
-
подписът в Договор за наем на селскостопанска земя от 30.08.2016г. е изпълнен
от Т.И.И..
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал поравно свидетели на страните, като
ищците са ангажирали двама, а ответникът един, отказвайки от допуснатия му
втория такъв. Допълнително е изслушан, по искане на ищцовата страна и
председателят на ЗК „Б.“.
От
показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят П.И.И.твърди, че Ц.И. му е била тъща – майка на съпругата
му Т.И., от която последната притежава наследствена земя в село Б.. Известно му
е, че същата е имала нива от 10 дка в „С.Б.”. Когато върнали земята, този имот бил
даден на кооперацията от неговата тъща Цона. Сочи, че винаги тази земя е била в
кооперацията. Лично съпругата му е получавала рента от кооперацията в Б., както
и другите наследници. Лично е взимал неговият дял (този на жена му) от рентата
с колата си. Твърди, че почти за всички години взимали рента, но миналата
година, когато отишъл да си вземе рентата не му я дали, защото нивата била
продадена. Сочи, че никой не ги е питал за това и останал учуден. Разбрах, че е
продадена на Т.Ц., която е братовчедка на съпругата му. Твърди, че е нямало
разговори между С., Т., Р. и братовчедката им Т., при който те да й отстъпят
тази нива, за да я работи само Т.. Не ме у известно Т. да е ходила да работи тази
нива. Може би 10-на години са взимали рента от този имот. През всички години,
през които била върната земята, са получавали рента.
Свидетелят
Ц.П.Ч.твърди, че Ц.Г.И. й е баба и била кръстена на нея. От нея притежавали
някаква земеделска земя, останала в наследство, но на нея нищо не са й дали. Известна
й била нивата от 10 дка в „С.Б.”. Същата била дадена на кооперацията още когото
се направила кооперацията. Лично не е взимала рента от тази нива. Знае, че Р., С.
и Т. са взимали рента. Не й е известно дали Т. е взимала рента, тъй като тя била
доста болна Т..
Свидетелят
Н.В.А., осигурен от ответната страна твърди, че познава С., Т., Р. и Т., като
последната притежавала нива от 10 дка в Б., в местност „С.Б.”, тъй като с мъжа
й ходили да вършат работа. Нивата се намирала на 100 метра от друга нива, която
той ползвал. При разговор с майката на ответницата, същата му е казвала, че
нивата била нейна и я ползвала дъщеря й Т.. Казала му, че всичко било оправено
по нивата - в смисъл, че били се разделили с роднини и тя си оставала на нея. Твърди,
че нивата не била давана в кооперация, Т. се занимавала с нея и нейното
семейство от 10-на години назад. Тъй като гледал картофи близо до тази нива е виждал,
че са идвали Т. с мъжът и с децата да я работят. В имота имало част ливадата,
имало праскови, лозе и садели царевица. Не му е известно някой да е искал да
работи нивата или да са имали разправия с Т.. Бабата казвала, че нивата била
нейната и я давала на този, който я гледа. Т. я гледала.
Свидетелят
- Х.И.И., твърди, че е председател на ЗК „Б.“ от 2005 година. В кооперацията
била дадена под наем нива в местността „С.Б.“, в землището на село Б.. Земята я
заварила като новоизбран председател в кооперацията и след това се грижела за нея
С. и сестра й - Т.. Имали договор, сключен в кооперацията. Твърди, че й давали рента - от
началото само зърно, а по-късно давали и зърно и пари. Твърди, че рентата отначало я давали само на
един, като основно идвала Т. да я взима и си я раздели между всички останали.
След това закупили програма от кооперацията и въз основа на удостоверение за
наследници започнали да делят рентата, като всеки взимал неговата си част. Твърди,
че до преди 3 години, когато Т. отишла и представила нотариалния акт, последната
си взела рентата въз основа на нотариалния акт и след това не е сключила
договор с кооперацията. Същата тази година, Т. дала под наем или аренда земята
на Зорница - друго лице, което взима арендува земи. За времето от 2005г. до
годината, която само Т. си е изкарала нотариален акт, кооперация е обработвала тази
нива.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:
Искът
за собственост по чл. 108 от ЗС (ревандикационният иск) е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху идеална част от процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху тази част от имота. За
уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика, ищецът
следва да се докаже предвидените в закона, при условията на кумулативност
предпоставки, а именно:
-
че е собственик на вещта, предмет на иска;
-
че вещта се намира във владение или държане на ответника и
-
че ответникът владее или държи вещта без основание.
От
приетите по делото доказателства, съдът приема, че се установява кумулативното
наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.108 от ЗС до
размер 4/30 ид.ч. от процесния имот.
Ищците
основават претенцията си за придобито право на собственост върху 4/30 ид.ч. от
процесния имот по наследство от Ц.Г.И., което безспорно се установи по делото,
а именно - страните се явяват преки наследници на Г.К.С., син на Ц.С.К. (Ц.Г.И.)
и притежаващ 6/30 ид.ч. от наследството й. След неговата смърт, същият е
оставил за законни наследници трите си
деца – Ц.Г.И., Ц.Г.К.и Р.Г.К., които наследяват по 2/30 ид.ч. Доколкото се
установи, че първите му две деца са починали, то техните наследници наследяват
по 1/30 ид.ч. От анализ за наследствените дялове се установи, че ищците
притежават общо 4/30 ид.ч., а ответницата притежава 1/30ид.ч. от наследствената
маса, получена по наследяване от Ц.Г.И..
Конкретният
случай касае наследствен имот, като по силата на наследственото правоприемство
страните са придобили съответна идеална част от нивата. Не са ангажирани
доказателства по делото, които да установяват, че наследниците по закон
на Ц.Г.И., са се отказали от наследството й. Не е представено завещателно
или друго разпореждане, което да установява право на собственост върху имота.
По
делото не са ангажирани категорични доказателства относно осъществявано
владение върху имота от страна на Т. Ц.К.. От събраните доказателства се
установява, че от създаване на Земеделската кооперация в село Б., имотът е
ползван от кооперацията, като за това наследниците са получавали полагаемата им
се рента. По отношение на твърденията за придобито право на собственост по
давност върху целия имот от страна на ответницата, съдът намира същото за
недоказано. Мотивите за това са следните:
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва
два елемента: владение и изтичане на определен срок.
За
придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде
установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен
елемент (corpus)- упражняване на фактическа власт и субективен елемент (animus)-
намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от
душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението – да е непрекъснато
(да не е загубено за повече от 6 месеца, съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно
(да не е установено по насилствен начин), да е явно (да не е установено по
скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това), да е несъмнено и с намерение да се
държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно,
не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху
имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са
прекъсвани от действията на трети лица.
Когато
се касае за сънаследници, положението на този, който упражнява
фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично на това на
наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. Непротиворечива е
съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от
наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална
част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС
да липсва изрична разпоредба в този смисъл. За да се превърне във владелец
на целия имот и съответно, след изтичане на давностния срок да стане негов
собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои
имота. Поради това не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследник
е ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20
години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на
останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така,
защото при наследяването, като общо правоприемство, владението и съответно
съвладението преминава по право към наследниците, които се считат за продължители
на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях
действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и
във възможността на чл. 82 от ЗС за присъединяване от владелеца към владението
му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство, за
разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или само
недобросъвестно), като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на
правоприемника от това на праводателя му.
Изложени
са твърдения от ответника за придобиване правото на собственост по давност, но
никъде не са изложени твърдения, че това владение е било противопоставено на
останалите сънаследници, че намерението да се владее целия имот е манифестирано
явно пред останалите сънаследници. Не са ангажирани и доказателства в тази
връзка, а тези твърдения се опровергават от свидетелските показания на П.И., Ц.Ч.и
Х.И.. За да придобие по давност частите на останалите сънаследници, сънаследникът
следва да превърне с едностранни действия държането на останалите във владение
и ако се позовава на придобивна давност, този сънаследник следва да докаже
своите действия, че е превърнал държането във владение и е довел тези свои
действия до знанието на останалите сънаследници.
Предвид
изложеното, съдът приема за доказано, че Т. Ц.К., не е придобила целия процесен
имот по наследство и давност. В тази връзка съдът приема за недостоверни и
свидетелските показания, дадени от Н.А., некореспондиращи и с останалите приети
по делото доказателства, твърдейки, че имотът никога не е влизал в кооперацията
и се е обработвал първоначално от майката на ответницата, а в последствие от
семейството на ответницата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК, независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Съдът
намира, че по делото не се доказа Т. Ц.К. да е придобила процесния имот по
давностно владение. Не се доказа тя да е започнал да владее
имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите
наследници. Не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че е манифестирала по един открит и недвусмислен начин своето
намерение спрямо ищците, че отрича правото им
на съсобственик и тази нейна воля да е достигнала до тях, както и до трети
лица, като това да е станало преди повече от 10 години преди предявяване на
иска. Съгласно посоченото тълкувателно решение, презумпцията на чл. 69 от
ЗС се прилага и за наследствени имоти, но наследникът, който твърди, че е
придобил по давност частите на останалите наследници, следва да докаже, че е
извършил такива действия, които сочат на промяна на намерението и упражняване
на владение за себе си, а от доказателствата по делото се установява
противното. В хода на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване истинността на договорите за наем, се изслуша заключението по
приетата СГрЕ, което категорично установи, че освен ответницата и ищците са се
подписали по договорите, с цел да отдадат под наем наследствения си имот срещу
получаване на рента за това. В тази връзка, председателя на ЗК „Б.“ категорично
заяви, че рентата се е давала редовно на наследниците до момента, в който Т. Ц.К.
е представила нотариален акт за собственост и само тя е получила такава.
Ето
защо, съдът приема, че в настоящето производство не се доказа ответницата да е
демонстрирала намерението си за своене пред ищците, не е отблъснала владението
им, не е реализирала действия, които да демонстрират, че владее имота за себе
си.
Съдът
намира, че е налице втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС,
тъй като ответницата не оспорва факта, че той владее процесния
имот. По отношение на третата предпоставка съдът приема, че ответницата владее
4/30 ид.ч. от имота, притежавани от ищците, без наличие на правно основание за
това.
При
тези изводи съдът намира, че главният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като бъде признато правото на собственост на ищците
върху общо 4/30 ид.ч. от процесния имот и бъдат осъдени ответниците (доколкото издадения
нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот е по
време на брака между Т. Ц.К. и Р.Р.К.)
да им предадат владението върху тази част.
По иска с правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК.
Константната
практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на
трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по
исков ред срещу лицата, които се позовават на акт, като при
уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на
нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по
иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В
подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986г. по гр.д. №
150/1985г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК
(отм.), но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка
независимо от факта дали е предявен или не иск по чл.537, ал.2 от ГПК, съдът
при уважаване на главния иск и при наличие на акт, с който се засягат правата
на третите лица – ищци в процеса, следва да се произнесе и по чл.537, ал.2 от ГПК, като отмени акта.
Поначало
доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а
важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето
лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за
собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
чл.537, ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно,
че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа
към становището, че искът по чл.537, ал.2 от ГПК може да бъде предявен само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването му.
Следователно,
с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск,
чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск.
В
настоящият случай предявеният ревандикационен ск, който е главен, обуславящ иск
е уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по
отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537, ал.2 от ГПК – за
отмяна на нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим
имот № 105, том II, peг. № 3396, дело № 291 от 27.06.2018г. на Нотариус С.Р.град
К., до 4/30 идеални части, с който ответницата, е
призната за собственик по давностно владение и наследство, при извършена от
нотариуса обстоятелствена проверка на процесният имот.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода от делото и пълното уважаване на предявените обективно съединени
искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищците направените в производството разноски, в размер на 541.73
лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ се на
лист 188 от делото.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Т. Ц.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К.
с ЕГН **********,***, че С. Ц.К. *** с ЕГН **********, Т.И. *** с ЕГН **********
и Р.Г.К. *** с ЕГН **********, са собственици по наследство на
общо 4/30 (четири тридесети) идеални части от земеделска земя - НИВА с площ от
10.598 дка, находяща се в землището на село Б., общ. К., ЕКАТТЕ 04563, пета
категория, местност „С.Б.”, съставляваща имот № 006006 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 006022- използ. ливада на „С.” АД;
имот № 006024 - нива на насл. на С.Д. К.; имот № 006023 - нива на насл. на Д.М.К.;
имот № 006018 - нива на насл. на Г.К. М.; имот № 006019 - нива на насл. на А.Т.Б.;
имот № 006020-нива на насл. на И.В.И.; имот № 006021- Полски път на Община К..
ОСЪЖДА, на
основание чл.108 от ЗС, Т. Ц.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН **********,***,
ДА ПРЕДАДАТ на С. Ц.К. *** с ЕГН **********, Т.И. *** с ЕГН ********** и Р.Г.К.
*** с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху общо 4/30 (четири тридесети) идеални
части от земеделска земя - НИВА с площ от 10.598 дка, находяща се в
землището на село Б., общ. К., ЕКАТТЕ 04563, пета категория, местност „С.Б.”,
съставляваща имот № 006006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот № 006022- използ. ливада на „С.” АД; имот № 006024 - нива на насл. на С.Д.
К.; имот № 006023 - нива на насл. на Д.М.К.; имот № 006018 - нива на насл. на Г.К.
М.; имот № 006019 - нива на насл. на А.Т.Б.; имот № 006020-нива на насл. на И.В.И.;
имот № 006021- Полски път на Община К..
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот № 105, том II, peг. № 3396, дело № 291 от
27.06.2018г. на Нотариус С.Р.град К.до 4/30 (четири тридесети) идеални части, с
които ответницата Т. Ц.К. *** с ЕГН ********** е призната за
собственик по давностно владение и наследство, при извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. Ц.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН **********,***, да
заплатят на С. Ц.К. *** с ЕГН **********, Т.И. *** с ЕГН ********** и Р.Г.К. ***
с ЕГН **********, сумата от 541.73 лева, представляващи направени разноски в
производството, съгласно списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.