№ 1504
гр. Варна, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500800 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 15, ал. 2 ГПК и е
образувано по въззивна частна жалба вх. № 425/27.01.2022 г. на Н.С.Б, ЕГН
**********, чрез своята майка и законен представител Т.С.Б., ЕГН
**********, с местожителство в ******, срещу Определение №
713/14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1175/2021 г., на ДРС, III-ти гр. с., с
което е прекратено производството, образувано по иск с правно основание чл.
422 ГПК, срещу ЕТ „ВАЛТАМАР – ВАСИЛ ВАСИЛЕВ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Девня, ул. „Хр. Ботев“, № 42, поради
упражнен отвод за неподведомственост.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на обжалваното
определение като постановено в нарушение на процесуалноправни норми.
Въвежда твърдения за нищожност на сключения между страните Договор за
наем на земеделска земя от 28.07.2015 г., тъй като между собственик на
земята и ответника нямол сключен нов договор с нотариално удостоверяване
на подписите на страните, който да е вписан в АВ. Твърди, че претенцията му
не произтичала от Договора за наем, а от ползване на земеделската земя от
страна на ответника без правно основание, което е довело до неоснователното
обогатяване на последния за сметка на обедняване на ищеца. Твърди се, че
прекратяването на производството лишавало частния въззивник от правото
му да предприеме изменение на предявения иск от установителен в
осъдителен такъв. Счита, че с определението за прекратяване ДРС не е
разполагал с правомощия да препрати делото за разглеждане на АС при
БТПП – София. По същество моли за отмяна на определението.
В границите срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем ЕТ
„ВАЛТАМАР – ВАСИЛ ВАСИЛЕВ“ депозира писмен отговор, в който
оспорва частната жалба като неоснователна, тъй като с нея се въвеждало
основание на предявения иск, различно от заявеното в заповедното
производство и предмет на издадената заповед по ч.гр.д. № 710/2021 г., на
ДРС. Сочи, че наличието на арбитражна клауза в сключения договор между
1
страните, обхваща и предмета на настоящият спор, поради което и той бил
подведомствен на арбитражен, а не гражданския съд. Изразява становище по
релевираното ново основание на предявения иск като счита, че разглеждането
на такъв иск е правно невъзможно. По същество отправя искане за
отхвърляне на частната жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр. д. № 7211/2019 г. на ДРС, е образувано по
предявен иск на Н.С.Б, ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител Т.С.Б., ЕГН ********** за приемане за установено, че ЕТ
„ВАЛТАМАР – ВАСИЛ ВАСИЛЕВ“, ЕИК ********* дължи сумата 2640.00
лв., общ размер на дължима наемна цена за ползване на земеделска земя с
обща площ от 87.300 дка, за стопанската 2019/2020 г., по силата на Договор за
наем от 30.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда до изплащането й, на осн. чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 710/2021 г., на ДРС.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответника, в който е релевирано възражение, че спорът между страните е
подведомствен на арбитражен съд, поради наличието на арбитражна клауза
във всеки един от трите договора за наем, сключени между страните и
представени по делото от ищеца.
В резултат на предоставена възможност, от страна на частния въззивник
е депозирана молба вх. № 5614/02.12.2021 г., в която във връзка с
релевираното от частния въззиваем възражение, са наведени твърдения за
нищожност на сключения Договор за наем на земеделска земя, поради липса
на предписана от закона форма – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че настоящият иск е
предявен след проведено заповедно производство, издадена Заповед срещу
която е постъпило възражение от длъжника в срок и дадени указания по реда
на чл. 415 ГПК, а заповедното производство не е подсъдно на арбитражен
съд.
С обжалваното Определение ДРС е приел, че между страните в случая е
налице уговорена между страните валидна арбитражна клауза, поради което и
не е компетентен да разгледа производството по делото.
Произнасянето на ДРС се преценява от въззивния съд като
правилно като краен правен извод.
Не будят съмнение изложените в исковата молба обстоятелствени
твърдения, че с предявеният иск се търси установяване съществуването на
вземане на ищеца, произхождащо от сключен между нейните праводатели и
ответника Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2015 г.
(междувпрочем от отговора на ответника се установява договорите да са
общо 3 на брой от различни дати) като се претендира реално изпълнение на
задължението на ответника да заплати уговорената наемна цена за ползването
на земята за стопанската 2019/2020 г. Видно от разпоредбата на чл. 20 е, че
2
страните са постигнали съгласие всички спорове относно тълкуването,
приложението и изпълнението на този договор да се решават чрез взаимни
отстъпки, а при липса на съгласие спорът да се отнесе за разглеждане пред
Арбитражен съд на БТПП – София.
Безспорно, в срока за отговор на исковата молба ответникът се е
позовал на арбитражната клауза и е направил възражение за
неподведомственост на спора. Доколкото спорът, въведен с исковата молба, е
имуществен такъв, то той не попада в изключенията предвидени в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК.
Съставът на въззивният съд намира, че от постигнатата между страните
договореност не се установява нищожност на арбитражното споразумение,
съответно, същото да е изгубило силата си или да не може да бъде изпълнено.
Арбитражната клауза е включена в подписания между страните договор,
същата е ясна и точна и не съдържа подвеждаща информация. В този смисъл,
не се споделя възражението на частния въззивник за нищожност на
сключения между страните Договор, послужил като основание на
претенцията, поради което по подразбиране водело до нищожност и на
арбитражната клауза в него. Това възражение не би могло да обоснове
дерогиране действието на валидната арбитражна клауза между страните.
Последователно се застъпва в доктрината, съдебната и арбитражната
практика, че арбитражната клауза, включена като уговорка в
материалноправен договор е самостоятелна и автономна спрямо последния.
Касае се за процесуалноправен договор, който съобразно разпоредбата на чл.
20а ЗЗД има силата на закон за страните по него и може да бъде изменян,
прекратяван, развалян или отменян само по взаимно съгласие или на
основания, предвидени в закона. По силата на този процесуален договор
арбитражния съд може да се произнесе и по спорове относно
действителността на материалноправния договор или по спорове досежно
неговото изпълнение или последиците от евентуалното му прекратяване. За
пълнота следва да се посочи, че арбитражното споразумение между страните
изгубва силата си в други хипотези - прекратяване действието на
арбитражната клауза поради изтичане на уговорен в нея срок, отмяната й по
взаимно съгласие на страните, сбъдване на договорено прекратително
условие, непредявяване на отвод за неподведомственост пред държавния съд
в срока за отговор на исковата молба и други.
Изложеното води до извод, че е недопустимо действието на този
процесуален договор между страните, да бъде дерогирано по желание само на
едната страна по него, която е избрала да не се съобрази с него, нито пък е
допустимо ако това е така, то на другата страна по договора да бъде отречено
правото да се позове на арбитражната клауза и да получи защита съобразно
нея. Този извод не се променя дори и при образувано заповедно
производство. След като ищецът е предпочел в нарушение на изричната
уговорка за разрешаване на споровете пред арбитражен съд, да предприеме
действия за събиране на вземането си по пътя на заповедното производство и
в този смисъл е неизправна страна по арбитражната уговорка, то той следва
да понесе и последиците от релевирания от ответника отвод за
неподведомственост, изразяващи се в прекратяване на производството и
обезсилване на издадената заповед.
Твърденията на частния въззивник за източник на вземането му,
различен от сключения между страните договор за наем на земеделски земи
3
не следва да бъдат обсъждани, доколкото са наведени едва във въззивната
частна жалба.
Предвид изложеното съдът намира, че ДРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 713/14.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 1175/2021 г., на ДРС, III-ти гр. с.
Определението е окончателно.
Указанията за изпращане на делото на АС при БТПП – София да не
се изпълняват.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4