Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав в открито съдебно заседание на 27.02.2018
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №9169 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. В., против Г.И.Т.Т., в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответниците, като по образуваното ч.гр. дело №7885/2017г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжниците, възразили в срока
по чл.414 от ГПК, инициирало
настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца
спрямо ответника за
консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за техен топлоснабден имот - апартамент,
находящ се на ***, с аб. №4204.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на адреса
на ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “ НЕЛБО“ЕАД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма “ НЕЛБО“ ЕАД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение ответниците, че всеки от тях
дължи при условията на разделност сумите, както следва: сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на
490,15лв., от които 462,16лв. -
главница за периода 01.04.2016г. -
31.08.2017г. и лихва в размер на
27,09лв. за периода от 02.06.2016 до 03.10.2017год., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №7885/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на
основание чл. 78 от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не
са депозирали писмен отговор.
В о.с.з., страните, редвоно
призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим. По същество се явява осонвателен и доказан за главницата , но що се отнася до размера на претендираната лихва – доказан до
размера , за окйто е издадена заповедта за изпълнение – 27,98лв. За разликата до претендираните 27,99лв. исксът е
недопустим и следва да бъде оставен без
разглеодане.
От приложеното
ч.гр.д. №7885/2017год., образувано на 09.10.2017год., по описа на ПлРС се
установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за тяхно задължение към
ищцовото дружество за сумите, както следва: Г.И.И. – 462.16 лв. главница за периода 01.04.2016 г. до 31.08.2017 г.; 27.98 лв. лихва за
периода 02.06.2016 г. до 03.10.2017 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 09.10.2017 г. до окончателното
изплащане на същата; ½ от разноските, общо в размер на 25.00 лв.,
представляващи заплатена държавна такса – 12.50 лв., ½ от претендираното
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. – 25.00 лв.; Т.И.Т. - 462.16
лв. главница за периода 01.04.2016 г. до
31.08.2017 г.; 27.98 лв. лихва за периода 02.06.2016 г. до 03.10.2017 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 09.10.2017
г. до окончателното изплащане на същата; ½ от разноските, общо в размер
на 25.00 лв., представляващи заплатена държавна такса – 12.50 лв., ½ от
претендираното юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 50.00 лв. съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. – 25.00 лв. В
заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от доставена от
дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ***, собственост на
длъжниците, за периода 01.04.2016 г. до 31.08.2017 г.
С оглед липсата на изразено становище от ответниците в
процеса , съдът приема иска за доказан
по основание и размер, като следва да се съобрази изложеното по-горе в мотивите
по отношение лихвата за забава/предявеният
иск се явява недопустим за 0,01лв./. Периодът на вземането е еднакъв и в
заповедното, и в исковото производство.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят и
направените разноски в исковото производство, а именно : всеки от ответниците
следва да заплати държавна такса в размер – по 87,50лв. и юрисконсултско
възнаграждение – по 50лв., а в заповедното производство- по 12,50лв.
държавна такса и по 25 лв.
юрисконсултско възнагражедние.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г. И. И.,
ЕГН **********,***
24 ДЪЛЖИ
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:***, ***сумите, както следва: 462,16лв. - главница за периода 01.04.2016г. - 31.08.2017г. и лихва в размер
на 27,98лв. за периода от 02.06.2016 до
03.10.2017год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 09.10.2017год., за
които суми и на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№7885/2017г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Т.И.Т., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, ***сумите, както следва:
462,16лв. - главница за периода
01.04.2016г. - 31.08.2017г. и лихва в размер на 27,98лв. за периода от 02.06.2016 до
03.10.2017год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 09.10.2017год., за
които суми и на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№7885/2017г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск в частта, с която се прави искане за признаване за установено да се дължи лихва за забава за периода от 02.06.2016 до 03.10.2017год. и за
разликата от 27,98лв. до претендираните 27,99лв., като НЕДОПУСТИМ и
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 от ГПК Г.И.И., ЕГН **********,*** 24 ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***направените
в исковото производство разноски в
размер 87,50лв. -
за внесена държавна такса и 50лв. разноски за юрисконсулт,
както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 7885/2017год. по описа
на ПлРС в размер –12,50лв. държавна такса и 25
лв. юрисконсултско възнагражедние.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК
Т.И.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***направените в
исковото производство разноски в размер
87,50лв. - за внесена държавна такса и
50лв. разноски за юрисконсулт, както и разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№ 7885/2017год. по описа на ПлРС в размер –12,50лв. държавна такса и 25 лв. юрисконсултско възнагражедние.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта, с която
производството е прекратено същото има характер на определение и може да се
обжалва по същия ред в едноседмичен срок от връчването.
районен съдия: