№ 270
гр. Стара Загора, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200306 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-003741 /29.11.2021 г.
на Началник сектор „ Пътна Полиция „при ОД на МВР град Стара Загора .
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е
извършил административно нарушение и с допуснати процесуални
нарушения.
В с.з. и в писмено становище чрез адвокат Д. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрсконсулт М. взема становище, че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Ж.Ж.
на 18.11.2021 г. около 11.35 часа в град Стара Загора на улица „ В. Левски“ до
дом № 69 в посока запад-изток като водач на МПС – „ БМВ х 5 Х ДРАЙВ 30
Д „ с рег. № СТ 4555 РР –в сектор „ Пътна полиция“ – Стара Загора отказва да
бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5 000 с № 0072 за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Издаден талон за медицинско
изследване № 092374. Не е дал кръв за изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Х.Х. / актосъставител/, св. П. Б. ,талон за изследване № 092374; справка за
Дръг тест № 0072 с приложен протокол № ********* -10000; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.
В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават изложената
фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на
посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по
несъмнен и безспорен начин.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Г.И., който в с.з. твърди, че
жалбоподателят Ж.Ж. не е управлявал МПС.
Показанията на св. И. не се подкрепят от останалия доказателствен
материал и се явяват изолирани. Същите се и опровергават по несъмнен и
безспорен начин както от писмените така и от гласните доказателствени
средства.
От показанията на св. Б. се установява, че жалбоподателят Ж. е
управлявал МПС, спрян е за проверка и е установена самоличността му, след
което в сградата на сектор „ Пътна Полиция“ е бил поканен да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Тези показания са последователни и логични, като св. Б. сочи
и какъв е бил мотивът да се потърси съдействие от органите на КАТ-
ПП.Същите са в пълно съответствие с показанията на св. Х.Х. и с писмените
доказателства –талон за изследване № 092374.Всички те кореспондират из
цяло по между си, не съдържат никакво противоречие,образуват хомогенно
цяло, което ги прави убедителни.
Твърденията на св. Г. И. са и нелогични. В случай, че в действителност
2
жалбоподателят Ж. не е управлявал МПС то същият не е направил никакви
възражения в тази насока – нито пред св. Б., нито пред св. Х., нито при
съставянето на АУАН.
Следователно посочената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждва от доказателствения
материал, поради което възраженията за недоказаност на нарушението са
неоснователни.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.
174, ал. 3 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на
2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Ж. Ж.
при управление на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство и
чрез кръвна проба без да има основание за това, от което следват изводи в
няколко насоки :
- Жалбоподателят Ж. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил
деяние.
- Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл.
174, ал. 3 ЗДП.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява
МПС, че има покана от контролен орган за изпробване с техническо средство
за употреба на наркотично вещество и надлежно издадено предписание за
медицинско изследване чрез талон / ,предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за
активно действие, които произтичат от чл. 174, ал. 3 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят Ж. с деянието си е извършил формално
3
административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДП.
Задължението от страна на водача на МПС да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на упойващо вещество е безусловно.
Никакви обстоятелства в това число и обективни пречки не го освобождават
от това задължение.
Отказът от страна на нарушителя е заявен след покана по надлежния ред
пред контролния орган от жалбоподателя / показанията на св. Х. /.Този отказ
е мотивирал актосъставителя по съответния ред да издаде и връчи талон за
изследване № 092374, от която възможност нарушителят също не се е
възползвал. В този смисъл неоснователни са претенциите, че не е направен
отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство.Още
повече, че последният не е имал никакво основание да откаже, предвид
техническата изправност и годността на техническото средство / справка за
Дръг тест № 0072 с приложен протокол № ********* -10000/ .
В издадения талон за медицинско изследване № 092374 се съдържат
всички необходими реквизити / кой е издател, подпис на издател/ и изрично е
посочено кога и къде нарушителят следва да се яви за кръвна проба.Това
прави възраженията в писменото становище относно формата и съдържанието
на талона за медицинско изследване голословни и неоснователни.
Показанията на св. И.Й. не променят направеният извод. Същият твърди,
че жалбоподателят Ж. е имал заболяване и му е изписвал медикаменти, които
евентуално биха реагирали на наркотично вещество.Тези обстоятелства също
не са повод за отказ да бъде извършена проверка. Същите биха имали
отношение евентуално при положителен резултат, след което ще се преценя
доколко посочените медикаменти имат отношение към положителната
проба.В този смисъл преди вземането на кръвната проба медицинското лице
попълва формуляр, в който отбелязва какви медикаменти е приемал водача,
но последният не се е възползвал и от тази възможност.
Двете кумулативни санкции са от категорията на абсолютно
определените и не подлежат на индивидуализация, поради което същите се
явяват законосъобразни.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
4
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
При описание на нарушението са посочени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административните нарушения. Административното
нарушение е конкретизирано по време, място и начин на извършването
му.Спазени са всички стандарти за форма на наказателното постановление
съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочената фактическа обстановка е в пълно
съответствие с правната квалификация, която е пълна и точна в съответствие
с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН.
Тези изводи правят неоснователни възраженията в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление.
В обстоятелствената част на наказателното постановление ясно и точно е
посочено мястото, където е извършено нарушението – посочено е мястото,
където е управлявал жалбоподателя автомобила и, където е извършена
първоначалната проверка – град Стара Загора , ул. „ В. Левски „ до № 69 –
както и мястото където е обективиран отказа – в сектор „ Пътна Полиция“
при ОД на МВР град Стара Загора. В тази връзка поддържаните възражения,
че не е посочено мястото на извършеното нарушение и същото е различно от
доказаното са неоснователни. Правилно са разграничени мястото , където е
управлявано МПС и мястото, където е обективиран отказа , тъй като по
своята конструкция административното нарушение и двуактно – двата акта
могат да имат едно и също място и да съвпадат, но може и да не съвпадат,
какъвто е и настоящият случай.
От показанията и на двамата свидетели / св. Б. и Х. / се установява къде е
управлявал жалбоподателя МПС, къде е извършена първоначалната проверка
и къде е обективирван отказа.Същите обстоятелства са посочени и
конкретизирани в АУАН и обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Не се опорочава наказателното постановление и поради обстоятелството,
че в АУАН не е посочено, че водачът е отказал да даде кръв за изследване и
къде е отказал. В АУАН е посочено, че е реализиран отказ и е издаден талон
за медицинско изследване, което е достатъчно по несъмнен начин да посочи и
конкретизира административното нарушение. На основание чл. 53, ал. 2
5
ЗАНН правилно е издадено наказателното постановление, в което вече
изрично е отразено, че е реализиран и отказ от изследване с кръвна проба и
къде е реализиран отказа за изпробване с техническо средство.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са го и
подписали. Свидетелите са конкретизирани в достатъчна степен с три имена,
адреси и ЕГН. В този смисъл съдът приема, че са спазени изискванията на чл.
40 и чл. 42 т. 7 ЗАНН.
Нещо повече. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност да се
издаде наказателно постановление дори и при наличието на претендираните
пороци при съставянето на АУАН и същите не могат да се окачествят като
съществени процесуални нарушения даващи повод за отмяна на наложеното
административно наказание.
Разпоредбата на чл. 29 ЗАНН изключва приложението н чл. 28 ЗАНН за
административни нарушения свързани с безопасността по транспорта каквото
е и нарушението , за което е санкциониран жалбоподателя. В този смисъл
няма никакво място нито за обсъждане, нито за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, което прави това оплакване напълно неоснователно.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189,
ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни
наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на
деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед
6
фактическата и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1228-
003741/29.11.2021г. на Началник сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР град
Стара Загора ,с което са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС на Ж.
Н. Ж. от град Стара Загора, ул. „ И.В„ ****, ап.20, ЕГН – ********** със
съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „ Генерал Столетов“ №111, етаж1/ адв.
П.Д. / .
ОСЪЖДА Ж. Н. Ж. да заплати на ОД на МВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 /СТО / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7