№ 3013
гр. С., 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110148568 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Б. В.
Г., ЕГН **********, против „*****“ ЕООД, ЕИК *****, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено със заповед № 000003/17.06.2024 г. на работодателя
„*****“ ЕООД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 118,16 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
19.06.2024 г. – 30.06.2024; 3/ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 5 456.78 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 14 работни дни; 4/ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата
от 7 405,64 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода
от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 15.08.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане; 5/ с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ за
обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка в размер на 4 287,47 лева
за периода 19.06.2024 г. – 03.07.2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Депозирана е и насрещна искова молба вх. № 304346/27.09.2024 г. от името
на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** против Б. В. Г., ЕГН **********, за осъждане на
ответника на основание чл. 221, ал. 2 КТ Б. В. Г., ЕГН ********** да заплати на
ищеца „*****“ ЕООД, ЕИК *****, сумата в размер на 1 250 лв., частично
предявена от общия размер на иска от 14 700 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение от два месеца, поради дисциплинарно
уволнение на работника Б. В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.09.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
насрещната исковата молба.
Съдът намира, че исковите молби са редовни и допустими и след размяна
на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в исковата молба,
следва да бъде уважено.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за допускане на съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба
и отговора на исковата молба.
Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени
средства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане е основателно и
следва да бъде уважено.
Основателно е и искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, до разпит при
режим на довеждане следва да бъде допуснат един свидетел на страната на
ответника.
На ищеца по първоначалната искова молба, следва да бъдат дадени
указания в срок до първото по делото открито съдебно заседание да завери „вярно
с оригинала“ останалите незаверени копия на документи, приложени към исковата
молба, като му указва, че в противен случай същите ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Б. В. Г. в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да завери „вярно с оригинала“ останалите незаверени копия на
документи, приложени към исковата молба, като му УКАЗВА, че в противен
случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.03.2025 г. от 15:30 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 14.02.2023 г. е заемал
длъжността „PHP програмист“, с код по НКПД: 25136002, при работодателя
„*****“ ЕООД, по силата на сключен между него и „*****“ ЕООД трудов договор
2
от същата дата. Уговорено било 8-часово работно време, при основно трудово
възнаграждение в размер на 7 350,00 лева. Сочи, че ответникът възложил устно на
служителя изпълнението на трудовите задължения да се извършва дистанционно
(т. нар. home office), като на ищеца бил предоставен служебен лаптоп. С
допълнително споразумение от 03.07.2023г. страните уговорили трудовото
възнаграждение да се изплаща до 23-то число на месеца, следващ месеца, за който
се дължи. Сочи, че депозирал двумесечно писмено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, получено от ответника на 26.04. 2024 г., като в
срока на предизвестието, на 19.06.2024 г., трудовото му правоотношение било
прекратено със заповед № 000003/17.06.2024 г. на работодателя, с която на ищеца
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва се
законосъобразността на заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. В тази
връзка се излагат следните съображения и твърдения: твърди, че не е извършил
посочените в заповедта нарушения, като излага, че се е явявал на работа през
посочения в заповедта период. Сочи, че за период от 20 дни през месец май не
разполагал със служебен лаптоп, доколкото същият му бил отнет от ответника. На
21.05.2024 г. му бил осигурен нов лаптоп, в който обаче липсвали всякакви
програми и платформи, необходими за изпълнение на трудовите му задължения,
като въпреки това работодателят възложил на ищеца чрез системата „*****“ да
разработи и предостави програмен код. Излага, че за периода от 22.05.2024 г. до
05.06.2024 г. е изпълнил трудовите си задължения, като е изработил и финализирал
програмния код, като на 10.06.2024 г. кодът бил качен в платформата „*****”, а
така също е инсталирал и всички необходими програми за изпълнение на
служебните си задължения. Относно неотчитането на работното време в
платформата „*****”, излага, че не е получавал писмена заповед/инструкция или
указание, че в негово задължение попада подобно отчитане, като след отправеното
му предупреждение от страна на работодателя, е въвел работното си време за целия
процесен период. Оспорва неотчитането на работното време в “*****” да е
еквивалентно на неявяването на работа. Твърди още, че процесната заповед била
немотивирана, доколкото липсвало индивидуализация на вменените на служителя
нарушения. По отношение нарушението за непрестиране на работа по
възложените задачи, твърди, че при възлагане на задачите от страна на
работодателя, не се посочвал срок за изпълнение на същите, липсвала и
регламентация относно механизма за предаване и отчитане на задачите. Сочи още,
че системно е предоставял на работодателя информация относно работния процес.
Поддържа се, че дори и да се установява извършеното дисциплинарно нарушение,
то наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на
нарушението. В тази връзка се сочи, че работодателят не е взел предвид факта, че
на ищеца му е било необходимо технологично време, в което да инсталира и
настрои нужните му програми на служебния си лаптоп, възложеният за изработка
код бил изготвен от работника и предоставен от работодателя, като след
отправената му забележка, ищецът е въвел със задна дата изпълненото в работно
време от него за процесния период, което свидетелствало за отговорно поведение и
вземане предвид указанията на работодателя. Излага, че въпреки положения труд,
аз периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г. ответникът не е заплатил на служителя
полагащото му се трудово възнаграждение. Сочи, че брутното му трудово
3
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ уволнението, бил в
размер на 7 405,64 лв. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 14 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото
правоотношение в размер на 5 456,78 лева. Излага още, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, трудовата му книжка била задържана от работодателя,
като му била върната едва на 03.07.2024 г. В резултат на изложеното за ищеца
възникнали имуществени вреди, поради невъзможност да ползва обезщетение за
безработица, да реализира трудов доход. При изложените твърдения, моли, за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове. Поддържа се, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е
редовно и законосъобразно извършена от работодателя, като на работника била
предоставена възможност да даде обяснения във връзка с нарушенията на
трудовата дисциплина, за които впоследствие му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Излага, че ищецът системно е нарушавал трудовата
дисциплина в месеците до неговото предизвестие. Сочи, че първоначално ищецът
бил назначен да работи по проект “*****”, за нов клиент на работодателя, като
впоследствие бил прехвърлен да работи по друг проект - *****. Сочи, че по
възложения му проект ищецът не бил навлязъл в материята, изработеното от него
за периода януари 2024 - април 2024 не можело да се използва, доколкото било
нефункционално и не било съобразено с изискванията по проекта. Това наложило
работодателят да предприеме действия по пренаписването на всичко за собствена
сметка, чрез външен подизпълнител. Излага още, че ищецът пропускал и регулярни
срещи с управителя на ответното дружеството, въпреки отправената му забележка
на 12.04.2024 г. да въвежда разбивка на работното си време всеки ден, това така и
не било изпълнено от страна на ищеца. Сочи, че доколкото служителят не е
попълвал системата за електронно отчитане, то се приемало, че същият не се е явил
на работа за посочения период. Отделно, се сочи и че ищецът не е предал
възложената работа в посочените срокове. Твърди, че на 22.05.2024 г. служителят
все още не бил конфигурирал новата си служебна машина, като това се случило
едва в края на следващия работен ден - 23.05.2024 г. Излага, че на 10.06.2024 г.
ищецът качил на предоставената за това платформа извършената от него работа,
като на 13.06.2024 г. предал на работодателя служебния си лаптоп, като подписал
приемо-предавателен протокол, че не е премахвал информация от него, доколкото
била отправена такава молба до него от работодателя. Въпреки това обаче,
находящата информация била изтрита. Излага, че на ищеца действително се
дължало обезщетение за неизползван годишен отпуск, но оспорва неговия размер,
като счита, че същият възлиза на сумата от 4 669,96 лв. Оспорва предявения иск за
обезщетение за вреди от задържане на трудовата му книжка, като в тази връзка
излага, че служителят умишлено не си е взел книжката от работодателя, въпреки
че същата била надлежно оформена и готова за взимане. Отделно, посочва, че не
се дължало обезщетение за периода от 19.06.2024 г. до 27.06.2024 г., поради
отправеното от служителя предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Не се оспорва, че на ищеца се дължи заплащане на трудово
4
възнаграждение в размер на 3 327,35 лв. за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г.
Оспорва се предявения иск за присъждане на обезщетение за периода на оставане
без работа, доколкото ищецът е бил дисциплинарно уволнен. Оспорва се
предявения иск и по размер, доколкото за периода след 27.06.2024 г. не се дължало
обезщетение. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете, като
се претендират разноски по производството.
В срока по чл. 131 ответникът предявява насрещен иск за осъждане на Б. В.
Г. да му заплати сумата в размер на 1 250 лв., частично предявена от общия размер
на иска от 14 700 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от два месеца, поради дисциплинарно уволнение на работника Б.
В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.09.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
насрещната исковата молба. Навеждат се твърдения за нередовност на същата, а по
същество предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ето защо моли за
отхвърляне на същия.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед №
000003/17.06.2024 г. на работодателя „*****“ ЕООД и неговата отмяна; 2/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3
118,16 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 19.06.2024 г. – 30.06.2024; 3/с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 456.78 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни дни; 4/ с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 7 405,64 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2024 г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 5/ с правно
основание чл. 226, ал. 1 КТ за обезщетение за вреди от задържане на трудова
книжка в размер на 4 287,47 лева за периода 19.06.2024 г. – 03.07.2024 г.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане
на Б. В. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца „*****“ ЕООД, ЕИК *****,
сумата в размер на 1 250 лв., частично предявена от общия размер на иска от
14 700 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от два месеца, поради дисциплинарно уволнение на работника Б.
В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.09.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО, че страните в настоящото производство са
5
били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по трудов
договор от 14.02.2023 г., по силата на който ищецът е заемал при ответното
дружество длъжността „ PHP програмист “; че със заповед на работодателя №
000003/17.06.2024 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказания
„уволнение“ и трудовото правоотношение между страните било прекратено,
считано от 19.06.2024 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно, че правото на
уволнение е надлежно упражнено от работодателя.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното, а за
ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания платен
годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да проведе
пълно и главно доказване на обстоятелството, че е заплатил претендирания от
ищеца неизползван платен годишен отпуск.
В тежест на ответника е да установи правопогасяващи претендираното от
6
ищеца вземане факти.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства за установяване на горепосочените подлежащи на доказване
обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че за него е настъпила имуществена вреда в
причинна връзка със задържането на трудовата му книжка, както и размер на
претърпените вреди, за които обстоятелства ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че
своевременно е оформил и предал трудовата книжка на ищеца, респективно, че е
погасил вземането.
По насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца по
насрещния иск е да установи следните предпоставки: 1. прекратяване на трудовото
правоотношение при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно
уволнение, 2. размер на брутното трудово възнаграждение на работника; 3. срок на
предизвестието.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените ведно с
исковата молба и отговора на исковата молба, документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ф. В., специалност: Икономика - Бизнес
администрация, тел. *****.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер
на 2000 лева, от които 500,00 лева, вносими от бюджета на съда и сумата от
1500,00 лева, вносима от ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К., с адрес: гр. С.[1]1172, ж.к. *****, бл.
*****, вх. А, ет. 10, ап. 61, тел. *****, Специалност: Информатика-Компютърно
програмиране.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства в настоящото производство,
чрез разпит на двама свидетел, при режим на довеждане от ищеца в насроченото
по делото открито съдебно заседание, за установяване на обстоятелства, свързани
с фактическото полагане на труд от ищеца за процесния период и условията на
работа.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства в настоящото производство,
чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ответника в насроченото
по делото открито съдебно заседание, за установяване на обстоятелства, свързани с
изпълнявата от ищеца работа.
7
УКАЗВА на ответника, че по допускането на втори и трети свидетел съдът
ще се произнесе при необходимост от събиране на това доказателство.
УКАЗВА на страните, че ако не доведат допуснатите им до разпит
свидетели в насроченото по делото открито съдебно заседание, без наличието на
обективни причини за това, съдът ще ревизира определението си, с което е
допуснал събиране на тези доказателства в настоящото производство.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Б. ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време
за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и
четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече
информация: Мариана Николова, Мария Г.а - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
8
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца по насрещната искова
молба и препис от отговора на насрещната исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9