О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№………/……………2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Писарова ч.т.д №244 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.274 ГПК.
Предмет на
производството е частна жалба вх.№23622/27.04.2017г.
на С.Г.С., ЕГН **********, действаща лично за себе си и като пълномощник на
съпруга си С.И.С., ЕГН **********, против
определение №3425/30.03.2017г., постановено по ЧГД №14627/2011г. на 8 състав на
ВРС, с което е оставена без уважение молба за освобождаване на
жалбоподателите от държавна такса и е върната частна жалба на двамата
жалбоподатели с вх.№4397/25.01.2017г.
както и друга частна жалба вх.№7395/08.02.2017г.
Претендира
се отмяна на определението като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди
се, че недопустимостта на определението на ВРС произтича от невъзможност да се
санират недостатъците на разпореждане №4045/2017г. на ВРС поради погрешно
посочена в него дата на постановяването му – вместо 27.01.2017г. е посочено
27.11.2015г. Излага се, че не е провеждано производство по реда на чл.247 ГПК
за изправяне на допусната очевидна фактическа грешка. Жалбоподателите излагат,
че са поставени в неизвестност какво точно им се съобщава от съда и какво
трябва да изпълнят. Сочат, че втората цитирана в определението на съда частна
жалба представлявала препис на първата.
Прави се довод, че съдът е следвало да изчака да влезе в сила определението в
производството за освобождаване от държавни такси и едва тогава да връща
жалбата поради неотстраняване на нередовността и. Сочот, че преди връщане на
жалбата е следвало да бъде проведено производство по поправка на очевидна
фактическа грешка в цитираното разпореждане на съда.
Срещу
частната жалба не е постъпил отговор
– становище на насрещната страна ЕМПОРИКИ БАНК –БЪЛГАРИЯ АД, на която е връчен
препис на 04.02.2019г. съобразно указанията за администриране на частна жалба,
дадени с определение на ВОС по ч.т.дело №6/2019г. /приложено към настоящото/
При
преценка редовността на жалбата, съдът съобрази дадената вече възможност за
отстраняване на нередовността с представяне на доказателства за внасяне на
държавна такса от 15 лева както и постановеното в тази връзка определение по
ЧТД №6/2019г. на ВОС, ТО, с което е дадено разрешение и на въпроса за
освобождаване на жалбоподателите от държавни такси по подаваните от тях
множество частни жалби. Определението на ВОС е влязло в сила. Към жалбата е
представено пълномощно за С.С. като пълномощник на съпруга си С. Славов, поради
което тази нередовност е била отстранена. От друга страна, съдът констатира, че
разпореждането №39741/24.08.2017г. на ВРС, постановено по ГД №14627/2011г. на
ВРС е било отменено с определение по ЧТД №1608/2017г. на ВОС, ТО /приложено към
настоящото/. Дадените с определението на въззивната инстанция указания до
администриращия първостепенен съд са изпълнени видно от разпореждане
№28121/17.07.2018г. като на жалбоподателите е дадена нова възможност да
заплатят държавната такса по ЧЖ.
За
пълнота, следва да се отбележи, че в срока за изпълнение, течащ за
жалбоподателите от уведомяването им за цитираното по-горе разпореждане на ВРС,
а именно от 05.09.2018г., същите не са внесли сумата от 15 лева по ЧЖ. На
същите е дадена и повторна възможност да сторят това с разпореждане
№36802/18.09.2018г., за което същите са уведомени на 29.10.2018г. С две поредни
молби, съответно от 12.09.2018г. и от 05.11.2018г. жалбоподателката С. е
поискала освобождаване от такси и разноски съгласно чл.83, ал.2 ГПК. С
разпореждане рег.№44062/08.11.2018г., поради неизпълнение на дадените указания,
като отчел стабилизиране на въпроса относно освобождаването от такси по делото,
съдът е върнал отново ЧЖ вх.№23622/27.04.2017г., за което страната е уведомена
на 12.12.2018г., видно от приложеното ЧГД №14627/2011г. на ВРС. Това
разпореждане на ВРС е било отменено с определение №143/15.01.2019г.,
постановено по ЧТД №6/2019г. на ВОС, ТО. В дадените в определението указания до
първата инстанция, при поредно неплащане на държавната такса от задълженото
лице, администриращия съд следва не да върне ЧЖ, а да я администрира директно и
изпрати на компетентния въззивен съд за произнасяне по същество. След
изпълнение на горното, вкл. връчване на препис от жалбата на насрещната страна
за отговор, настоящата ЧЖ се явява надлежно администрирана.
Съобразно
горното, предметът на настоящото производство е именно ЧЖ
вх.№23622/27.04.2017г. С цитираните по-горе актове на ВОС е възобновена
висящността на производството по частна жалба вх.№23622 от 27.04.2017г. срещу
определение на ВРС от 30.03.2017г. по цитираното по-горе ЧГД №14627/2011г., с
което е оставено без уважение искане за освобождаване от държавни такси по
жалбата и са върнати ЧЖ от 25.01.2017г. както и ЧЖ от 08.02.2017г. Или, настоящият състав е
сезиран с ЧЖ срещу два акта на ВРС – за отказ да освободи жалбоподателя от
държавни такси съгласно чл.83 ГПК и за връщане на подадени ЧЖ поради
неотстраняване на нередовност.
Съгласно
обжалваното определение на ВРС с
рег.№3425/30.03.2017г., съдът е отхвърлил молбата на С.С. /навсякъде
действаща лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Св.С./ за
освобождаване от държавни такси по частните жалби като е върнал на същата
подадените две частни жалби вх.№4397/25.01.2017г. и вх.№7395/08.02.2017г.,
поради неотстраняване в срок на констатираните от администриращия съд
нередовности.
При
преценка на оплакванията относно недопустимостта и незаконосъобразността на
постановеното от ВРС определение, предмет на обжалване, въззивният съд намира
следното:
На
първо място, във връзка с оплакването за допусната очевидна фактическа грешка в
определение на ВРС №4045/27.11.2015г. относно датиране акта на съда, с който ЧЖ
е оставена без движение и невъзможност поради това да се узнае волята на съда,
се установява, че в съобщението до страната не е посочена датата на
разпореждането, а е възпроизведено
съдържанието му. Поради това, оплакването за неяснота и неизпълнимост на
съдебното разпореждане са напълно голословни. Освен това, след това
разпореждане, съдът е постановил още две с идентично съдържание, с които са
дадени отново указания на страната за отстраняване нередовностите на жалбите. С
определение от 02.05.2017г., съдът по реда на чл.247 ГПК е отстранил
допуснатата в разпореждане рег.№4045 грешка при изписване датата на акта като е
поправил същата на 27.01.2017г. Оплакването се явява неоснователно. Установената и отстранена по надлежен ред очевидна
грешка не е довела до нарушаване процесуалните права на жалбоподателя.
Следващото оплакване
в жалбата, за изчакване резултата от обжалване на определението за
освобождаване от държавна такса преди връщане на жалбите, съдът намира за основателно. В тази част жалбата се
явява основателна. Констатира се, че съдът с обжалвания акт от 30.03.2017г.
едновременно е оставил без уважение искане за освобождаване от такси в
производството както и върнал жалбите срещу разпореждане за връщане на
предходна ЧЖ от 25.11.2016г. срещу определението от 13.06.2012г. за обезсилване
на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №14627/2011г. на
ВРС, 8 състав, на основание чл.415, ал.2 ГПК.
Определението на съда, с
което се произнася по молба на страна по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от
такси и разноски подлежи на инстанционен контрол - на въззивно обжалване и
касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Едва след влизане в
сила на определението по чл.83 ал.2 от ГПК, с което е отказано освобождаване от
държавна такса и даване на указание за това, за страната задължена да внесе
разноски ще тече нов едноседмичен срок за изпълнение. Поради което и въззивният
съд намира, че връщането на жалбите без определението по чл.83, ал.2 от ГПК за отказ от
освобождаване от държавна такса да е стабилизирано, се явява преждевременно, постановено
преди решаване на въпроса относно дължимостта на държавна такса по частната
жалба, респ. редовността и. Съдът е следвало да изчака стабилизиране на
определението от 30.03.2017г. за отхвърляне молбата по чл.83 ГПК преди да върне
ЧЖ. Поради това, в тази част жалбата се явява основателна. Определението от
30.03.2017г. на ВРС следва да бъде отменено в тази част и върнато на съда за
администриране на жалбата. При администрирането и, съдът следва да отчете, че
хронологично втората ЧЖ от 08.02.2017г. е идентична и представлява препис от ЧЖ
от 25.01.2017г., съобразно изявление на самия жалбоподател, т.е. съдът следва
да прецени, че на администриране подлежи единствено първата ЧЖ
вх.№4397/25.01.2017г. на С.С. и С.С. срещу разпореждането на ВРС от
28.12.2016г. по ЧГД №14627/2011г. Това обстоятелство следва да бъде изяснено от
първостепенния съд след връщане на делото.
По жалбата в
останалата и част – срещу определението от 30.03.2017г. за отхвърляне на
искането по чл.83, ал.2 ГПК.
С определение
по ч.т.дело №1608/2018г. на ВОС е даден отговор на въпроса относно
освобождаването от държавна такса на същия жалбоподател, но по друга частна
жалба. Произнасянето по чл.83, ал.2 ГПК не представлява акт, който се ползва
със сила на пресъдено нещо. В този смисъл, въпросът повдигнат с настоящата ЧЖ
не е разрешен по същество като настоящия състав дължи съответно произнасяне.
Констатира се,
че постъпилата по ЧГД №14627/2011г. на ВРС ЧЖ вх.№62329 от 25.11.2016г. е била
върната поради неотстраняване на нередовност с разпореждане от 28.12.2016г.
Процесните жалби вх.№4397 и №7395 представляват именно жалби срещу връщането на
ЧЖ от 25.11.2016г. Именно по повод постановените разпореждания за без движение
на тези жалби, жалбоподателят с молба от 27.02.2017г. е поискал освобождаване
от държавна такса. Установява се, че съдът е дал неколкократно възможност на страната,
за което същата е надлежно уведомена, за представяне на доказателства за внасяне
на държавна такса като с последното разпореждане от 28.02.2017г. съдът е дал и
указания на страната /съобразно докладвана му молба по чл.83 ГПК/ да представи
доказателства за наличие на обективна невъзможност да се внесе държавната такса
от 15 лева по ЧЖ и/или да внесе сумата. Съдът е указал и последиците от
неизпълнение. За това страната е надлежно уведомена на 16.03.2017г. чрез С.С..
В предоставения от съда срок страната не е представила както доказателства за
внесена такса по ЧЖ, така и доказателства за липса на средства /декларация и
др./ съгласно чл.83, ал.2 ГПК.
Задължителната
практика пи приложение на разпоредбата е в смисъл, че съдът се произнася по
молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени
доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед
на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно
състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса,
има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение
за внасяне на държавна такса за водене на делото; ако констатира, че с молбата
по чл.83, ал.2 ГПК не са представени достатъчно доказателства за
обстоятелствата от значение за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да
укаже на страната да представи такива доказателства и едва тогава да се
произнесе по искането за освобождаване от такса; преценката за наличие или
отсъствие на основание за освобождаване от такса е винаги конкретна, тъй като
зависи от специфични по естеството си обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК. Относно
освобождаването от държавна такса следва да се имат предвид и разясненията в
мотивите на т.12 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът
освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е
материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й
процесуални права по делото. В практиката последователно се поддържа становището,
че обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК се доказват от лицето, което иска
освобождаване от държавна такса. В производството съдът няма задължение
служебно да събира доказателства за наличието на обстоятелства, предпоставящи
освобождаването от заплащане на такса, а дължи само съдействие на страните за
представяне на доказателства, необходими за произнасяне по искането за
освобождаване от такса. Предвид изложеното както и поради липсата на
представени каквито и да са доказателства от молителя, определението на ВРС за
отхвърляне на искането по чл.83 ГПК е правилно и законосъобразно. В този
смисъл, въззивният съд достига до идентичен правен извод, поради което
определението следва да бъде потвърдено.
В останалата част, с която са върнати
двете идентични ЧЖ определението следва да бъде отменено и върнато на ВРС с
указания, че когато е постановен от съответния съд отказ да се
освободи заинтересованото лице от заплащане на държавна такса, необходимо е
повторно да се дадат указания за заплащането й, а не да се връща жалбата, по
отношение на която разпореждането не е изпълнено. Последица от неплащането е
директно администриране на частна жалба вх.№4397/25.01.2017г., след размяна на
преписи по същата за произнасяне от въззивния съд по същество на същата /в този
смисъл и О. № 118/28.04.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 961/2016 г., 4-то ГО/.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№3425/30.03.2017г., постановено по ЧГД №14627/2011г. на ВРС, в частта, в която съдът е върнал ЧЖ
вх.№4395/25.01.2017г. и ЧЖ вх.№7395/08.02.2017г. на С.С. за себе си и като
пълномощник на съпруга си С.С., по частна жалба вх.№23266/27.04.2017г. като
ВРЪЩА делото в тази
част на ВРС за администриране на ЧЖ съобразно мотивите и указанията на съда като
прецени и допустимостта на втората ЧЖ вх.№7395/08.02.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№3425/30.03.2017г. на ВРС в частта,
в която е отхвърлено искане на жалбоподателя С.С. за освобождаване от държавна
такса по ЧЖ, на основание чл.83, ал.2 ГПК, по частна жалба
вх.№23266/27.04.2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е
потвърдено определение по чл.83, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС с
частна жалба в 1 седмичен срок от уведомяването.
В останалата част определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: