№ 425
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000387 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260016/24.02.2022 г., постановено по т.д. №
78/2021 г. на ОС-Стара Загора, в неговите части, с които е осъдено
ЗАД“ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. да заплати на З. Б. М. сумата над 40 000 лв. до 90 000
лв. (т.е. за 50 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 22.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, отхвърлен е искът в останалия претендиран размер до над 90 000 лв.
до 180 000 лв. (т.е. за 90 000 лв.), представляващ разликата между
перетендирания от ищцата размер на обезщетение от 200 000 лв. и
заплатената от ответника сума в размер на 20 000 лв., осъдено е дружеството
да заплати на адвокат В.Г. от *АК сумата 2 565 лв. като възнаграждение по
чл. 38 от ЗА, осъдено е дружеството да заплати сумата 3 600 лв.,
представляваща ДТ, и сумата 125 лв.-възнаграждение за вещи лица по сметка
на ОС-Стара Загора, осъдена е З. Б. М. да заплати на дружеството сумата
531,50 лв.
1
Жалбоподателката З. Б. М., ищца в производството пред окръжния съд,
моли да бъде отменено по изложените в подадената от нея на 7.03.2022 г.
въззивна жалба съображения решението в частта му, с която е отхвърлен за
разликата над 90 000 лв. до 180 000 лв. (т.е. за 90 000 лв.) предявеният от нея
против ЗАД“ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. иск да й заплати сума в размер на 180 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди – преживени болки и страдания,
стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяното ПТП на
22.09.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и в частта му за
разноските. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с
искова молба от 25.02.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. да й заплати сумата 180 000 лв. като
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и
страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията,
настъпили при и в резултат на ПТП на 22.09.2018 г. по вина на водача Р. М. С.
при управлението от нея на лек автомобил „С.Г.В.“ с рег. № ********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, която сума в размер на 180 000 лв. се явява разлика между
претендирания от нея като справедлив размер на обезщетение от 200 000 лв. и
заплатената й от ответника сума в размер на 20 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата 180 000 лв. от 15.02.2019 г. до окончателното й
изплащане. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба,
подадена от застрахователното дружество. Не заявява искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство. Претендира се за
присъждане на разноски при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Жалбоподателят „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С., ответник в производството
пред окръжния съд, моли решението да бъде отменено като неправилно по
съображения, изложени във въззивната жалба от 7.03.2022 г., в частта му, с
която дружеството е осъдено да заплати на ищцата З. Б. М. сумата над 40 000
лв. до 90 000 лв. (т.е. за 50 000 лв.) като обезщетение за неимуществени вреди
– преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции в резултат
на претърпяното ПТП на 22.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
2
обезщетението, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, а също и в частта му за разноските. Като ответник в производството
пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъде
отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от ищцата З. Б.
М., по съображения, изложени в отговор от 18.04.2022 г. Не заявява искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за
присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 22.09.2018 г. е настъпило ПТП с
участието на автомобил „С.Г.В.“, управляван от Р. М. С., при което е
пострадала пътуващата като пътник в този автомобил ищца З. Б. М.. Не се
спори между страните, видно е и от представения в копие от ищцата с
исковата молба протокол от съдебно заседание на 23.09.2020 г. по НОХД №
1050/2020 г. на РС-Велико Търново, в което съдебно заседание е одобрено
спорамузение за решаване на това наказателно производство, че виновен за
това ПТП водач е Р. С., която е нарушила правилата за движение по пътищата
и е причинила по непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори
между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил Р. С. е имало
сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата на
15.02.2019 г. е отправено до ответното застрахователно дружество искане за
изплащане на обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди,
представено в копие с исковата молба. Безспорно е, че преди датата на
подаването на исковата молба 25.02.2021 г. на ответното застрахователно
дружество е изплатило на ищцата сумата 20 000 лв. като обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди.
Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба, е, че в резултат на
настъпилото по вина на водача Р. С. ПТП са й причинени като пътник в лекия
автомобил тежки и средни телесни увреждания, посочени в исковата молба:
разкъсване на далака, наложило неговото оперативно премахване по витални
3
индикации (загуба на далак); закрито счупване на лява бедрена кост в горната
й една трета, довело до трайно затрудняване на опорно-двигателната функция
на долния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около 1
година при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с
болка и страдания; счупване на горния край на тибията (голям пищял) на
долен ляв крайник; контузни огнища на бял дроб с плеврален излив;
флебротромбоза на лява външна илияка (лява илиячна вена) в ранния
следоперативен период; закрито счупване на ребрата в лява гръдна половина
от второ до пето ребро с разместване на фрагментите по задна мишнична
линия с допълнително счупване на още едно място на пето ребро по предна
мишнична линия, довело до трайно затрудняване движението на снагата да
извършва активни и съгласувани действия с крайниците за срок около 3-4
месеца при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с
болка и страдания; многофрагментарно закрито счупване на телата на първи и
трети поясен прешлен на гръбначния стълб, доведи до трайно затрудняване
движението на снагата и съгласуваните й действия с крайниците за срок от
около 12 месеца при правилен възстановително-оздравителен процес,
съпроводен с болка и страдания. Твърди, че вследствие на получените при
ПТП травматични увреждания на 22.09.2018 г. е била хоспитализирана и е
осъществено спешно отстраняване на далак, изписана е на 3.10.2018 г. и е
транспортирана в друго болнично заведение, там й е направена операция на
бедрена кост с поставяне на остеосинтезен метал, там болничният престой е
продължил от 3.10.2018 г. до 9.10.2018 г., след което е била в болнични в
периода от 22.09.2018 г. до 18.07.2019 г. Твърди, че е търпяла и продължава
да търпи болки и страдания с висок интензитет за дълъг период от време,
както и изключителен социален дискомфорт. Твърди, че липсата на далак
обуславя по-нисък имунитет и че тя ще търпи в бъдеще множество
неблагоприятни последици от неговата липса. Твърди, че за период от около
6 месеца се е нуждаела от чужда помощ, която й е оказвана от съпруга й и
двамата й синове. Твърди, че едва след четвъртия месец е започнала опити да
се изправи от леглото и да прави крачки за раздвижване в стаята си с
помощни средства, като едва след седмия месец започва да прави
самостоятелни крачки без помощни средства. Твърди, че след изписването й
от болницата е трябвало съпругът й да й прави инжекции в корема на
препарат за разреждане на кръвта поради получената тромбоза от травмата.
4
Твърди, че й се налага при извършването на обичайната домакинска работа да
слага корсет поради болки в гърба и кръста, като й е невъзможно да върши
тежка работа, да вдига тежки предмети, трудно й е да пазарува. Твърди, че
изпитва затруднения и при упражняването на професията й на учителка в
детска градина, която е свързана и с физически труд по отношение опазване
безопасността на децата, както и с образователни игри с тях. Твърди, че са
налице три броя оперативни белези на корема й по ляв долен крайник, което
като млада жена й създава допълнителен дискомфорт. Затова претендира за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
намалено с платената от застрахователното дружество преди подаването на
исковата молба сума 20 000 лв., т.е. за сумата 180 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя 15.02.2019 г.
С подадения на 1.04.2021 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Евентуално, при
приемане от съда на тяхна основателност, оспорва претенцията като
завишена, несъответстваща на критериите за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период, на характера и степента на причинените на ищцата телесни
увреждания, както и с оглед приноса на ищцата за настъпването на
вредоносните последици от ПТП. Заявява възражение за съпричиняване от
ищцата на вредоносния резултат, тъй като тя е пътувала без поставен
предпазен колан, което е довело до настъпването на травмите й.
От ищцата не е подадена допълнителна искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът
определя като справедлив размер на обезщетението на ищцата за
неимуществени вреди претендираният такъв от 200 000 лв., а след приспадане
на платената вече сума в размер на 20 000 лв. – 180 000 лв. Съдът взима
предвид вида и броя на травматичните увреждания на ищцата, както и че
няколко от тях са средни телесни повреди, всяка от които с опасност за
живота й, а също и че възстановителният процес от тези множество травми е
бил в рамките на минимум 12 месеца и че от ищцата е преживяна остра
стресова реакция, която е довела до негативна промяна в психо-
5
емоционалното й състояние. Съдът приема, че е налице изключително тежък
случай на увреждане и претърпени вреди поради множеството тежки
контузии – загуба на слезка, счупвания на крайници, наложили
продължително тежко лечение в болнични заведения, хирургични
интервенции, продължителни рехабилитационни и медикаментозни лечения.
Съдът отчита възрастта на ищцата, както и че уврежданията са променили в
негативна насока живота на ищцата, затрудняват професионалната и личната
й реализация, възможността й за контакт с околните – личен, професионален
и социален. Съдът преценява, че така определеното обезщетение в размер на
180 000 лв. следва да бъде намалено с 50% и присъдено в размер на 90 000 лв.
поради основателността на възражението на ответника за съпричиняване от
ищцата на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазен колан. Въз
основа на заключението на СМЕ съдът приема, че са налице множество
травматични увреждания, които са характерни за пътник без обезопасителен
колан на катастрофирал автомобил, като при поставен предпазен колан части
от тялото на ищцата като долните крайници не биха могли да контактуват с
други части на автомобила, като частта от торса на тялото ще бъде задържана
от колана, а най-тежките наранявания ищцата е получила именно в тази
област на тялото.
С въззивната жалба жалбоподателката З. М. твърди, че решението е
неправилно в частта му, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за
разликата над присъдената сума 90 000 лв. до претендираната такава 180 000
лв., защото неоснователно окръжният съд е приел за основателно
направеното от ответното дружество за причиняване от нея на вредоносния
резултат поради пътуване като пътник в автомобила без поставен предпазен
колан. Заявява, че съгласно заключението на САТЕ процесният автомобил е
бил фабрично оборудван с инерционни предпазни колани, но от експертизата
не е установено дали тези колани са били изправни и налични към датата на
ПТП, а автомобилът е 14-годишен. Счита, че липсата на категорични данни за
наличие на изправни колани към датата на деликта не би могла да обоснове
извод за съпричиняване на вредата, като възражението за съпричиняване
следва да бъде доказано от страната, която го е навела, по несъмнен и
категоричен начин, което в случая не е направено. Твърди още, че съдът
неправилно е определил размера на съпричиняването на 50%. Твърди, че
съдът неоснователно е приравнил отговорността на водача на автомобила с
6
тази на пътника. Твърди, че отговорността на пътника не може да бъде равна
на тази на водача, тъй като задължението на пътника е единствено да си
постави предпазен колан, докато отговорността на водачите на ППС е много
по-голяма, което е видно от ЗДвП. Заявява, че виновният за ПТП водач е
признат от наказателния съд за виновен за извършени три нарушения на
ЗДвП, а именно на чл. 15,ал.1, на чл. 16,ал.1 и на чл. 20,ал.1 от ЗДвП. Твърди,
че окръжният съд не е направил задължителната съпоставка на нарушенията
на ЗДвП, извършени от виновния водач и, евентуално, от пострадалия
пътник. Заявява, че ако е налице непоставяне на предпазен колан, то се касае
за едно нарушение на ЗДвП, а виновният водач е извършил три нарушения на
ЗДвП, поради което при общо четири нарушения евентуално съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата следва да е в размер на ¼, а не на ½.
Посочва, че следва да се прецени дали отговорността на пътника е равна на
отговорността на водача, която съгласно практиката на ВКС е много по-
голяма, което е логично, защото водачите на МПС са обучавани да спазват
правилата за движение по пътищата и те трябва да спазват общия принцип на
ЗДвП да пазят живота и здравето на хората, като по-голямата отговорност на
водачите е видима и от чл. 20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, където на водача са
вменени много повече отговорности, отколкото на пътници и пешеходци.
Заявява, че ако е налице доказано съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата, то не може да бъде повече от 15%, но твърди, че не е налице
доказано по несъмнен начин съпричиняване на вредата.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от ответното
застрахователно дружество, се заявява, че размерът на обезщетението е
завишен, а оспорването на съпричиняването от страна на ищцата на
вредоносния резултат е неоснователно. Заявява, че твърдението на
жалбоподателката, че въпреки доказаното наличие на предпазни колани в
процесното МПС не е доказано дали те са били налични и изправни, не е било
въведено по-рано в процеса и по съществото си то представлява отрицателен
факт, който следва да се докаже от страната, която го твърди. Заявява, че е
неоснователно е твърдението на жалбоподателката относно неправилно
съпоставяне на вината на водача на МПС и пътника. Посочва, че
задължението на ищцата като пътник в автомобила е единствено да постави
предпазен колан, но когато получените от нея увреждания не биха настъпили
при поставен предпазен колан следва да се прецени, че именно нейна е вината
7
за това. Посочва, че са противоречиви твърденията в жалбата, че вината на
пътничката е ¼, но отчетеният принос не следва да надвишава 15%.
С подадената от застрахователното дружество-жалбоподател въззивна
жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено в частта му, с която е
присъдено обезщетение за размера над 40 000 лв. до 90 000 лв., като той
преди подаването на исковата молба е заплатил сумата 20 000 лв. и след
постановяване на обжалваното решение е заплатил сумата 40 000 лв. (както и
12 734,35 лв. за лихви), т.е. изплатил е обезщетение в размер на 60 000 лв.,
което счита за справедливото в случая. Твърди, че присъденият от окръжния
съд размер е завишен. Твърди, че окръжният съд не е отчел възрастта на
ищцата, която към датата на ПТП е била на 38 години, като тя се е
възстановила в обичайния за травмите срок и според вещото лице, изготвило
СМЕ, възстановителният процес при ищцата към датата на заключението е
приключил и не са налице деформации и загрозяващи белези по тялото на
ищцата. Твърди, че съдът неправилно е взел предвид показанията на
свидетеля С. М. с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, защото той е съпруг на
ищцата, заинтересуван е от изхода на делото и показанията му противоречат
на останалите събрани доказателства. Твърди, че показанията на този
свидетел са били неточни по отношение на времето, през което ищцата е била
на легло и напълно обслужвана от семейството си. Заявява, че според
експертизата ищцата е имала нужда от провеждане на рехабилитация, но
документи за това не са представени, въпреки че това се твърди от ищцата и
съпруга й. Заявява, че правилно окръжният съд е оценил, че функцията на
загубения от ищцата орган се поема от други органи, но неправилно е оценил
последствията от това. Заявява, че окръжният съд правилно въз основа на
доказателствата по делото е определил размера на съпричиняването от
ищцата на вредоносния резултат на 50%. Твърди, че размерът на
обезщетението не е съобразен с трайната съдебна практика относно размера
на обезщетенията, присъждани в подобни случаи, а такава сума обичайно се
присъжда при смъртни случаи на млади хора. Твърди и че съдът не е
приложил правилно определения процент на съпричиняване по отношение на
извънсъдебно изплатената сума, като е следвало определеното обезщетение
от 200 000 лв. да бъде намалено с 50% и от дължимите 100 000 лв. да се
приспадне платената сума 20 000 лв.
8
Становището на ответницата по тази въззивна жалба е, заявено в
съдебното заседание на апелативния съд на 28.09.2022 г., че тя е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищцата З. Б. М. е лице, пострадало при ПТП
на 22.09.2018 г., което е причинено от водача Р. С. при управление на лек
автомобил „С.Г.В.“ с рег. № ********. Безспорно е, че съгласно
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за отговорността на водача С. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор
именно с ответното дружество. Видно от представеното от ищеца в копие с
исковата молба споразумение, одобреното от наказателния съд на 23.09.2020
г. по НОХД № 1050/2020 г. на РС-Велико Търново, подсъдимата Р. М. С. е
призната за виновна в това, че на 22.09.2018 г. в с.Д. при управлението на
горепосочения лек автомобил е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно на чл. 15,ал.1, чл. 16,ал.1,т.2 и чл.20,ал.1 от ЗДвП, в
резултат на което ударила движещия се пред нея в крайна дясна пътна лента
лек автомобил, вследствие на което допуснала ПТП с насрещно движещия се
в полагащата му се пътна лента лек автомобил и по непредпазливост е
причинила телесни повреди на повече от едно лице (на четири лица), едното
от които е З. Б. М., на която са причинени средни и тежка телесни повреди,
изразяващи се в разкъсване на далака, наложило неговото оперативно
премахване по витални индикации (загуба на далак), закрито счупване на
лявата бедрена кост в горната й една трета, довело до трайно затрудняване на
опорно-двигателната функция на долния ляв крайник да извършва активна
дейност за срок от около 10 месеца при правилен възстановително-
оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания, закрито счупване на
9
ребрата в лявата гръдна половина от второ до пето с разместване на
фрагментите по задна мишнична линия с допълнително счупване на още едно
място на пето ребро по предна мишнична линия, довели до трайно
затрудняване движението на снагата да извършва активни и съгласувани
действия с крайниците за срок от около 3-4 месеца при правилен
възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания,
закрито счупване на телата на първи и трети поясни прешлени на гръбначния
стълб (Л1 и Л3) и на страничния израстък на трети поясен прешлен на
гръбначния стълб, довели до трайно затрудняване движението на снагата и
съгласуваните й действия с крайниците за срок от около 12 месеца при
правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и
страдание, и на С. е наложено наказание. Несъмнено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК така одобреното с влязлото в сила
определение на наказателния съд споразумение е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно ищцата е установила наличието на
виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което й е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка
„ГО“ с ответното застрахователно дружество, поради което й се дължи от
него обезщетение. Според жалбоподателя „ЗАД „ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. размерът
на определеното, съответно, присъдено от окръжния съд на ищцата
обезщетение обаче не е съобразен с изискването на нормата на чл. 52 от ЗЗД,
а следва да бъде 60 000 лв. (20 000 лв. платени преди завеждане на иска и
40 000 лв. платени след постановяването на решението от окръжния съд),
както и съдът неправилно е намалил определеното обезщетение с платените
преди завеждането на иска 20 000 лв., като от определеното обезщетение в
размер на 200 000 лв. първо е приспаднал сумата 20 000 лв. и от получената
разлика 180 000 лв. е присъдил обезщетение в размер на 90 000 лв. поради
отчитане на съпричиняване в размер на 50%, а е следвало от определената
сума 200 000 лв. да направи намаление до 100 000 лв. поради съпричиняване
в размер на 50% и от тези 100 000 лв. да приспадне платената сума 20 000 лв.,
при което обезщетението да се изчисли, съответно, присъди в размер на
80 000 лв. Според жалбоподателката З. Б. М. обезщетението следва да й се
присъди в пълния претендиран от нея размер 180 000 лв. (да се определи в
10
размер на 200 000 лв. и да се приспадне платената преди подаването на иска
сума 20 000 лв.), без да се приема наличие на съпричиняване от нейна страна
на вредоносния резултат, евентуално, то да бъде не в размер на 50%, а на не
повече от 15%.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата З. М. болки, страдания и
неудобства. Видно от представената от ищцата в копие с исковата молба
епикриза от болница във В. Т., ищцата е претърпяла там операция на далака,
постъпила е на 22.09.2018 г. и е изписана на 3.10.2018 г. Видно от
представената от ищцата с исковата молба в копие втора епикриза от болница
в С. З., тя е претърпяла там операция на лявата бедрената кост, постъпила е на
3.10.2018 г. и е изписана на 9.10.2018 г. Видно от заключението на СМЕ от
3.09.2021 г., изготвено от в.л. доктор Т. П., прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 14.09.2021 г., ищцата при ПТП на 22.09.2018 г. е получила
травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
него, както следва: травматично разкъсване на слезката и е била наложителна
спешна оперативна интервенция за премахването й, при което е осъществен
медикобиологичния квалифициращ признак загуба на слезка; закрито
счупване в областта на лява бедрена кост, което е причинило трайно
затрудняване в движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията е бил необходим период от около 10-12
месеца, като през това време болките и страданията са били с различен
интензитет, най-силни през първите 2-3 месеца; счупване на горния край на
тибията (големия пищял) на левия долен крайник, причинило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване
на движенията е бил необходим период от около 4-6 месеца, като през това
време болките и страданията са били с различен интензитет, най-силни през
първите 2 месеца; контузия на белия дроб с наличие на плеврален излив,
която е от медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е била избегната
благодарение на оказаната високо специализирана медицинска помощ;
установената флеботромбоза в областта на лява външна илиачна вена е в
11
резултат на вероятно образувал се тромб след оперативните интервенции,
наложили се във връзка с травмите на слезката и на левия долен крайник, при
което е осъществен медикобиологичния квалифициращ признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е преодоляна
благодарение на специализираната медицинска болнична помощ, която е
оказана на пострадалата; закрито счупване на ребра в лява гръдна половина,
което е причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок по-
дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията е бил необходим период от около 3-4 месеца,
през който ищцата е изпитвала болки и страдания; компресионните
счупвания на телата на първи и трети поясни прешлени е причинило трайно
затруднение движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията е бил необходим период от около 12 месеца, през който период
ищцата е изпитвала болки, страдания и дискомфорт. Видно от същото
заключение, предвид множеството травми общият възстановителен период
при пострадалата е бил в рамките на минимум 12 месеца, като към датата на
изготвяне на експертизата е приключил. Видно от същото заключение,
поставената метална остеосинтеза на левия долен крайник е възможно да
остане в крайника до края на живота на ищцата, но е възможно по преценка
на извършилия оперативната намена тя да бъде отстранена отново
оперативно. Видно от същото заключение, не са налице деформации и
загрозяващи белези по тялото на ищцата, като локализацията на оперативните
цикатрикси е отразена от вещото лице при извършения оглед – в областта на
коремната стена срединно се установи оперативен белег (цикатрикс) с
белезникаво-розов цвят, разположен успоредно на надлъжната ос на тялото с
дължина 21,5 см., вляво от него се намери линеен цикатрикс със същата
характеристика като предходно описания с дължина 1,5 см., по външната
повърхност на левия долен крайник в областта на проекцията на лява
тазобедрена става срединната повърхност на лявото бедро външно странично
и долната трета на ляво бедро външно странично се установиха също
цикатрикси с дължина 4 см., 5 см. и 4 см. Видно от същото заключение,
слезката е кръвното депо на организма, в нея се съхранява резервно
количество кръв, филтрира кръвта, като я пречиства от останки на
еритроцити, тромбоцити и увредени левкоцити, тя е най-големият лимфен
12
орган и главните й функции са свързани с имунитета и разграждането на
червените кръвни телца, като и косвен дял в обмяната на желязо, част от
функциите на слезката при отстраняване се поемат от костния мозък и от
лимфния апарат, при отстранена слезка намалява имунната реактивност на
организма, инфекциите са по-чести и протичат по-тежко. Видно от същото
заключение, в случая във връзка с травмата на левия долен крайник е уместно
по време на възстановителния период да бъде проведена рехабилитация и
физиотерапия, като по делото не са представени документи за проведена
такава. Видно от показанията на свидетеля С. Р. М., съпруг на ищцата,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 14.09.2021 г., след
изписването на ищцата от болницата състоянието й било много тежко поради
счупения й крак и двата счупени прешлени на гръбначния стълб, имала и
силни болки от счупените ребра, той й помагал за физиологичните нужди,
ищцата била първо в болница във В. Т. около 12 дена на екстензия, след това
я преместили в болница в С. З., направили й операция на бедрената кост,
направили й и друга операция, на далака, лежала по болниците повече от 20-
25 дена, два месеца била плътно на легло без изобщо да става, общо около три
месеца била на легло, за да зарастват прешлените, след прибирането вкъщи
била 3-4 месеца на легло, изпитвала големи болки в крака, той бил посинял,
не можела да става до тоалетна не по-малко от 3 месеца, първоначално била с
памперси, след това с подлога, три месеца била само в една хоризонтална
поза, появили се отоци отзад, получили се хематоми, петата й се травмирала,
кожата се отлюспила и наново израснала, косата й окапала почти на 80% от
притеснения и след това наново поникнала, след третия месец ищцата
започнала да ползва проходилки, изпитвала големи болки, пиела
обезболяващи, не било едно лекарство, той й биел в корема около 2 месеца
инжекции против съсирване на кръвта, след половин година започнало
раздвижването й, половин година тя била само в къщи, домакинска работа не
можела да върши, включително и до момента, ищцата не е същата, не може
да кляка, всичко прави с усилие, трябва да се хване някъде, за да клекне,
задъхва се при вървене, останала травма на коляното, ищцата е детска
учителка и не може да бъде пълноценна при физическо възпитание на децата,
по време на възстановителния процес била притеснена най-вече за
гръбначните прешлени, била с корсети и продължава да ги ползва, ходила е
на рехабилитация за крака на две места, нейна приятелка е идвала в къщи да
13
й прави масажи. Няма основания тези показания да се приемат за
недостоверни, тъй като те отразяват преките впечатления на свидетеля и са в
унисон със заключението на СМЕ относно вида на увредите и
продължителността на лечението и на възстановителния процес.
Неоснователно жалбоподателят-застрахователно дружество счита, че в тези
показания има противоречия относно продължителността на лечението на
ищцата в дома, тъй като е ясно, че свидетелят говори за различни периоди,
които обаче се отнасят до различни състояния на ищцата – първият като
напълно неподвижна на легло и напълно обслужвана от близките, вторият
започване да се раздвижва с проходилка и само в къщи, третият е за пълното
раздвижване. Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата
(родена на ******** г.) към момента на ПТП е била на 38 години, била е
оперирана в болница веднага след ПТП и е отстранен далакът й, няколко дни
след което й е направена операция в друга болница на бедрената кост,
изпитвала е силна болка, престоят в двете болници е бил общо 18 дни, след
това ищцата е продължила да се възстановява в дома си, била е на легло без
да може да става около три месеца, имала е проблеми от залежаването, не е
можела да се обслужва сама, след това започнала да става и да се раздвижва с
помощни средства, болките били непрекъснати, пиела обезболяващи, била
много притеснена за състоянието си. Получените увреждания са в пряка
причинна връзка с травмата от ПТП, тежестта им е голяма и възстановяването
е продължило около година, при което ищцата е изпитвала болки и страдания
с различна интензивност, в началото много силни с оглед множеството
болезнени травми и претърпените операции, както и е изпитвала
непрекъснати притеснения с оглед състоянието й и бъдещите последици.
Установява се, че въпреки дългия процес на възстановяване, пълно
възстановяване на физическото състояние на ищцата в предишния, преди
катастрофата, вид не е настъпило. Обстоятелството, че ищцата след
настъпването на ПТП е трябвало да понесе двете оперативни интервенции и
да търпи болките, с които те са съпроводени, след това да се възстановява
продължително и постепенно в рамките на година, несъмнено й е причинило
сериозен дискомфорт, променило е начина й живот, ежедневието й, влошило
е качеството й на живот. Ищцата е трябвало да бъде подпомагана от
семейството си за справяне с ежедневието й, което несъмнено й е създало
допълнителни притеснения. С оглед тежестта на уврежданията ищцата не е
14
възстановила напълно силата и двигателните си способности. Последиците от
травмите се отразяват и на упражняването на професията й на детска
учителка, тъй като движенията й остават затруднени. Налице е сериозно и
необратимо влошаване на здравословното й състояние с трайни последици
след оперативното отстраняване на далака й при животоспасяващата
операция след ПТП с оглед сериозната роля на този орган за здравето на
ищцата, посочена от вещото лице д-р П. в изготвеното от него заключение,
поради което неоснователно дружеството жалбоподател счита, че
последствията от загубата на този орган са неправилно преценени като тежки.
Налице са й посочените в заключението на вещото лице д-р П. пет броя
белези (цикатрикси) с дължини 21,5 см., 1,5 см., 4 см., 5 см. и 4 см., които
несъмнено са загрозяващи и затова създават и притеснения на ищцата, поради
което неоснователно дружеството-жалбоподател твърди, че от това
заключение се установява липса на деформации и загрозяващи белези по
тялото на ищцата. Общественото разбиране за справедливост изисква толкова
тежки и продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно, с
определяне на обезщетението в по-висок размер. Взимайки предвид характера
на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на
изисквания на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение е
причинено на ищцата като пътник в автомобила тежки физически
увреждания, от които една тежка и две от които средни телесна повреда) на
водача С. и при отчитане на вида и степента на увреждането (лишаване от
далак, причинени силни и трайни физически болки и страдания, за дълъг
период от време, две операции, затруднения в придвижването след тях,
продължаващи болки, ненастъпило и до момента пълно възстановяване на
свободата на движенията), на младата възраст на пострадалата (към момента
на ПТП на 38 години), последиците от деянието (силни болки, сериозен
физически дискомфорт, невъзможност за полагане на труд за период от около
година, значително влошаване на начина и на качеството на живот на
ищцата), на претърпените силни болки, сериозни и продължителни
неудобства, съдът сега също, както окръжният съд, приема, че размерът на
обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата
200 000 лв., както основателно претендира ищцата, която сума е съобразена и
със социално-икономическата обстановка към 22.09.2018 г., когато
минималната работна заплата в страната е била 510 лв., а лимитът на
15
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Неоснователно е следователно
заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество за определяне от окръжния съд на завишен размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от 200 000
лв., съответно, няма основание този размер да бъде изменян, занижаван като
определен в нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Следва при тези
обстоятелства да се прецени сега дали обезщетението е правилно присъдено в
намален размер от окръжния съд поради приетото наличие на съпричиняване
от ищцата на вредоносния резултат, защото е пътувала без поставен
предпазен колан, както е възразило ответното дружество, но каквото
съпричиняване според жалбоподателката З. М. не е доказано, евентуално,
такова следва да се приеме не в размер на 50%, а в много по-нисък размер.
Приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведение на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен –
да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен
и предполагаем. Наличието на вина на пострадалия не се изследва при
условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (в тази насока – ППВС № 17/18.11.1963 г.,
т.7; ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС; решение № 165/26.10.2010 г. на
ВКС по т.д. № 93/2010 г., ІІ ТО, ТК). Видно от заключението на САТЕ от
11.01.2022 г., изготвено от вещото лице инж. И. И., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 18.01.2022 г., автомобил марка „С.“, модел „Г.
В.“ е оборудван фабрично с инерционни предпазни колани за всички места в
автомобила (5 броя колани), четирите са триточкови, а този на средното
място на задната седалка е двуточков, съгласно данните по делото ищцата е
пътувала отзад вдясно на задната седалка, съгласно данните по делото и
направлението на ударните сили, чиято директриса минава откъм дясната
страна на масовия център на автомобила „С.“, направлението на тялото на
16
ищцата по време на фазата на удара е напред и наляво, гледано от позицията й
като пътник, тялото на ищцата е контактувало с части от интериора на
автомобила, с правилно поставен и без поставен колан тялото на ищцата е
възможно да има допир с части от интериора на автомобила. Видно от
дадените от вещото лице И. обяснения при приемането на заключението в
съдебното заседание на 18.01.2022 г., ако ищцата е била с поставен предпазен
колан, части от тялото на ищцата биха могли да контактуват с други части на
автомобила, като долните крайници, частта от торса на тялото ще бъде
задържана от колана, ако е поставен колана не е възможно хаотично
движение на тялото. Видно от заключението на СМЕ от 3.09.2021 г.,
изготвено от вещото лице д-р П., получените травми на ищцата отговарят на
лице без поставен обезопасителен колан, пострадало при ПТП, от удари в
изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил, тялото на
ищцата при настъпилото ПТП по време на удара и непосредствено след него
се е движило свободно в купето на автомобила във връзка с инерционните
сили, които действат в конкретната обстановка. Установява се следователно
от заключенията на двете експертизи, че ищцата е пътувала като пътник в
автомобила, управляван от застрахования при ответното дружество водач, без
да е поставила обезопасителния колан. От страна на ищцата в производството
пред окръжния съд нито е твърдяно, нито е установявано обстоятелство
предпазните колани, с които автомобилът е фабрично оборудван, да не са
били налични или да не били изправни в него към момента на ПТП. Такова
твърдение по начало се явява част от защитата на пострадалото лице, поради
което следва да бъде надлежно заявено в първоинстанционното производство
и да бъде установено при доказателствена тежест на ищцата. Затова
неоснователно във въззивната жалба жалбоподателката З. М. претендира по
делото да липсват категорични данни за наличие на изправни колани към
датата на деликта, което да е основание за извод за липса на съпричиняване
на вредата, тъй като възражението за съпричиняване следва да бъде доказано
от ответника по несъмнен и категоричен начин. В настоящия случай
ответното застрахователно дружество е ангажирало доказателства за
установяване основателността на своето възражение и от двете заключения се
установява, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан и затова
е получила тежки увреждания, които при използването му не биха настъпили,
поради което действително е налице причинна връзка между нейното
17
поведение и настъпилия вредоносен резултат. Налице е затова допринасяне
от страна на пострадалата ищца за настъпването на вредите, поради което в
случая следва обезщетението да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. В случая водачът на лекия автомобил, в който е пътувала
ищцата и който е причинил със своето поведение ПТП, Р. С. е нарушила
правилата за движение по пътищата на чл. 15,ал.1, чл. 16,ал.1,т.2 и чл. 20,ал.1
от ЗДвП, като е ударила движещия се пред нея лек автомобил, вследствие на
което допуснала ПТП с насрещно движещия се в полагащата му се пътна
лента лек автомобил (както е прието със споразумението съгласно протокола
от 23.09.2020 г. по НОХД №1050/2020 г. на РС-Велико Търново). Несъмнено
е, че при спазване на тези законови изисквания от водача С. до ПТП и до
увреда на ищцата не би се стигнало. Ищцата е пътувала като пътник в лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан в нарушение на нормата на чл.
137а,ал.1 от ЗДвП. При спазване на това изискване на закона травми
настъпват по долните крайници, но тялото (торса) ще бъде задържана от
колана, поради което тежки травми в тази част от тялото (каквито са
получените от ищцата разкъсване на далака, контузия на ребра и бял дроб,
счупване на поясни прешлени на гръбначния стълб) следва да бъдат
предотвратени. Причина за настъпването на тежките травми на ищцата в
торса на тялото следователно е и нейното поведение. Налице е следователно
поведение на водача на лекия автомобил С. и поведение на пострадалата
ищца З. М., в резултат на които ищцата е получила уврежданията и
вследствие на това е претърпяла болки и страдания, поради което от страна и
на двете е налице съпричиняване, като окръжният съд е приел, че то в случая
се определя за пострадалата ищца в размер на 50%. Следва да се посочи, че
размерът на съпричиняването не се определя механично според броя на
нарушенията на норми на ЗДвП от водача и пострадалото лице, както
неоснователно претендира жалбоподателката във въззивната жалба.
Съпоставя се не броят на тези нарушения, а характеристиките на действията
или бездействията на водача и пострадалия и как те се отразяват върху
механизма на настъпването на травмите, респективно, на търпените заради
тях неимуществени вреди. В случая е несъмнено, че поведението на водача и
на пострадалата не са допринесли по равностоен начин за настъпването на
травмите на ищцата и нейното увреждане, но не заради броя на допуснатите
от всяка от двете нарушения на ЗДвП, а при съобразяване на обстоятелството,
18
че именно поради допускането на нарушенията от страна на водача е
настъпило ПТП и това е довело до травми на ищцата, поради което именно
приносът на водача е значителен, но с нарушението на пострадалата като
пътник тя е допринесла за настъпването на по-тежки увреждания и затова
нейният принос следва да се определи на 25%. Неоснователно е следователно
оплакването на жалбоподателката-ищца, че не е доказано тя да е допринесла
за настъпването на претърпените от нея вреди, поради което дължимото й
обезщетение не следва да бъде намалявано. Основателно е нейното
евентуално оплакване, че определеният от окръжния съд за нея размер на
приноса е завишен. Дължимото на пострадалата при процесното ПТП ищца
З. М. обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде
намалено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 25% (или с 1/4 част) поради
неин принос в такава степен спрямо приноса на виновния водач за
настъпването на претърпените от нея неимуществени вреди. Това намаление
следва да се направи от сумата 200 000 лв., определена като справедлив
размер на обезщетението с оглед изложеното по-горе, след което да се
приспадне платената от застрахователя преди завеждането на иска сума 20
000 лв. Основателно е оплакването на жалбоподателя-застрахователно
дружество, че окръжният съд неправилно първо е намалил сумата 200 000 лв.
с 20 000 лв. и след това е отчел съпричиняването от 50%, т.е. вместо да
определи обезщетението, като намали размера 200 000 лв. с 50% до сумата
100 000 лв., от нея да извади платените 20 000 лв. и да присъди 80 000 лв.
обезщетение, той е извадил от 200 000 лв. платените 20 000 лв. и е присъдил
половината от 180 000 лв., т.е. 90 000 лв. В случая следователно определеното
обезщетение от 200 000 лв. следва да бъде намалено с ¼ или до 150 000 лв. и
от тази сума да се извади вече платената сума 20 000 лв., т.е. обезщетението
следва да се присъди в размер на 130 000 лв. То безспорно е дължимо със
законната лихва върху присъжданата сума от 15.02.2019 г. При тези
обстоятелство следва решението на окръжния съд да бъде отменено в частта
му, с която предявеният от ищцата иск е отхвърлен за разликата над 90 000
лв. до 130 000 лв., като се потвърди в обжалваните негови части, с които
обезщетението е присъдено над 40 000 лв. до 90 000 лв. и искът е отхвърлен
за разликата над 130 000 лв. до 180 000 лв. Установява се, че подадената от
застрахователното дружество въззивна жалба е изцяло неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а подадената от жалбоподателката-
19
ищца въззивна жалба е частично основателна.
С оглед изменението на решението на окръжния съд в частта относно
присъденото на ищцата обезщетение следва то да бъде изменено и в неговата
акцесорна част относно разноските, с която ответното дружество е осъдено да
заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на
чл. 38,ал.2 от ЗА и с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски
по съразмерност. Няма основание решението да бъде изменяно в частта
относно осъждането на ответното дружество да заплати по сметка на
окръжния съд ДТ и разноски за възнаграждение на вещи лица, платено от
бюджетните средства на съда. Видно от представения от ответника списък на
разноските (л.169 от делото на ОС), те са в размер на 913 лв. за платени суми
за възнаграждения на експертите и се претендира за присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение. При условията на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на прпавната
помощ следва юрисконсултското възнаграждение да се определи в размер на
200 лв. При разноски за ответника общо в размер на 1 113 лв. с оглед
претендираното отхвърляне на иска за размер 180 000 лв. и отхвърлянето му
за 50 000 лв. дължимата от ищцата на ответника сума за разноски по
съразмерност е 309,17 лв., окръжният съд е присъдил 531,50 лв., поради което
решението следва да бъде отменено в частта му, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски над сумата 309,17 лв. до 531,50 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
присъждане на обезщетение на ищцата в размер на 130 000 лв. дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 4 130 лв. Окръжният съд е присъдил
сумата 2 565 лв. като възнаграждение на пълномощника на ищцата адвокат Г.,
поради което следва сега да му се присъди още сумата 1 565 лв.
С оглед резултата от въззивното обжалване на жалбоподателя-
застрахователно дружество не се държат разноски във връзка с подадената от
него въззивна жалба поради отхвърлянето й като неоснователна и на
ответницата по тази жалба се дължат разноски, а на жалбоподателката-ищца и
на ответното по подадената от нея жалба дружество се дължат разноски по
съразмерност, съответно, за защитата на жалбоподателката и за защитата на
ответното по нея застрахователно дружество с оглед частичното уважаване и
20
частичното отхвърляне на тази жалба. От страна на пълномощника на
жалбоподателката се претендира за присъждане на разноски за осъществената
нейна защита във въззивното производство по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. Тъй
като нейната въззивна жалба е основателна за размер 40 000 лв., то съгласно
чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение е в размер на 1 730 лв. и тази сума застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г.. От страна на
ответното по тази жалба дружество се претендира за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Отговорът на въззивната жалба е
изготвен от юрисконсулт, поради което при условията на чл. 78,ал.8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ следва юрисконсултското възнаграждение да се определи в
размер на 100 лв. Тъй като с въззивната жалба се претендира от
жалбоподателката за присъждане на още 90 000 лв., съответно от
дружеството се претендира тя да бъде отхвърлена изцяло, и жалбата е
отхвърлена за сумата 50 000 лв., то по съразмерност дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 55,56 лв. и тази сума
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на дружеството. Тъй
като подадената от дружеството въззивна жалба, с която се претендира за
отмяна на решението на окръжния съд за присъденото обезщетение над
40 000 лв. до 90 000 лв., т.е. за сумата 50 000 лв., е отхвърлена изцяло, то на
пълномощника на ответницата по тази жалба адвокат Г. съгласно чл. 38,ал.2
от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 2 030 лв., дължимо от застрахователното
дружество-жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на апелативния съд ДТ за
въззивното производство по жалбата на З. Б. М. в размер на 800 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260016/24.02.2022 г., постановено по т.д. №
21
78/2021 г. на ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният от З. Б. М. против ЗАД“ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. иск да й
заплати сумата над 90 000 лв. до 130 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – преживени болки и страдания, стрес, страх и
негативни емоции в резултат на претърпяното от нея ПТП на 22.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочената част от обезщетението, считано
от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д." *, ЕИК ********* да
заплати на З. Б. М., ЕГН ********** от с. Д. И., община К. и сумата над
90 000 лв. до 130 000 лв. (т.е. още 40 000 лв. над присъдения от окръжния съд
размер), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – преживени
болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции вследствие на
уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 22.09.2018 г. по вина на
водача Р. М. С. при управлението от нея на лек автомобил „С.Г.В.“ с рег. №
********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира
пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва и върху
обезщетението в размер над 90 000 лв. до 130 000 лв. (т.е. и върху сумата
40 000 лв.), считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260016/24.02.2022 г., постановено по т.д. №
78/2021 г. на ОС-Стара Загора, И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която З. Б. М. е осъдена да заплати на ЗАД“ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. сумата над
309,17 лв. до 531,50 лв. за разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260016/24.02.2022 г., постановено по
т.д. № 78/2021 г. на ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ,
с които е осъдено ЗАД“ДБ:ЖЗ“АД-гр.С. да заплати на З. Б. М. сумата над
40 000 лв. до 90 000 лв. (т.е. за 50 000 лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – преживени болки и страдания, стрес, страх и
негативни емоции в резултат на претърпяното от нея ПТП на 22.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 15.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, отхвърлен е искът за размера над
130 000 лв. до 180 000 лв., който размер 180 000 лв. представлява разликата
22
между претендирания от ищцата размер на обезщетение от 200 000 лв. и
заплатената от ответника сума в размер на 20 000 лв., осъдено е дружеството
да заплати на адвокат В.Г. от *АК сумата 2 565 лв. като възнаграждение по
чл. 38 от ЗА, осъдено е дружеството да заплати сумата 3 600 лв.,
представляваща ДТ, и сумата 125 лв.-възнаграждение за вещи лица по сметка
на ОС-Стара Загора, осъдена е З. Б. М. да заплати на дружеството сумата
309,17 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д." *, ЕИК ********* да
заплати на адвокат В. И. Г. от *АК със служебен адрес гр. С., бул.“М.“**, ет.
*, ап.** още сумата 1 565 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 38,ал.2 от ЗА за осъществената от него защита на ищцата З. Б. М. в
първоинстанционното производство по спора пред ОС-Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д." *, ЕИК ********* да
заплати на адвокат В. И. Г. от *АК със служебен адрес гр. С., бул.“М.“**, ет.
*, ап.** сумата 1 730 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА за осъществената от него защита на жалбоподателката З. Б. М.
във въззивното производство по спора пред АС-Пловдив по подадената от нея
въззивна жалба.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д." *, ЕИК ********* да
заплати на адвокат В. И. Г. от *АК със служебен адрес гр. С., бул.“М.“**, ет.
*, ап.** сумата 2030 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА за осъществената от него защита на ищцата З. Б. М. по
подадената от дружеството въззивна жалба във въззивното производство по
спора пред АС-Пловдив.
ОСЪЖДА З. Б. М., ЕГН ********** от с. Д. И., община К. да заплати
на „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д." *, ЕИК ********* сумата 55,56 лв. –
разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение за защита на
дружеството в производството пред АС-Пловдив против подадената от нея
въззивна жалба.
ОСЪЖДА “ЗАД ДБ:ЖЗ“АД-гр. С., бул.“Г.М.Д." *, ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 800 лв. – дължима ДТ за
производството пред апелативния съд по подадената от жалбоподателката-
ищца по спора З. Б. М. въззивна жалба, както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване
23
на изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от
дружеството до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24