Решение по дело №174/2022 на Административен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 173

 

гр. Сливен, 21. 09. 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

             

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                          ИГЛИКА  ЖЕКОВА   

 

При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 174 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „М.-2-54 - Г.Х.“ с ЕИК: ………….., подадена против Решение № 184 от 27.04.2022 г., постановено по АНД № 703 / 2021 г. по описа на Районен съд– Сливен, в частта на наложената имуществена санкция. С решението е изменено Наказателно постановление /НП/ № 551002-F581437 от 31.05.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“– Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на ЕТ „М.-2-54 - Г.Х.“, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е намален размерът на наложената санкция от 2000 лева на 500 лева. В жалбата касационният жалбоподател твърди и излага съображения за неправилност на решението на Районния съд в обжалваната част. Счита, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Моли решението в обжалваната част и НП да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.  

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, излага съображения за правилност на обжалваното решение, моли да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да измени обжалваното НП, Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ; изложил е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че не са налице основания за отмяна на НП поради малозначителност на допуснатото нарушение; счел е, че размерът на наложеното наказание е определен неправилно, поради което е изменил НП, като е намалил имуществената санкция до предвидения в разпоредбата минимален размер от 500 лева.

Изводът на Районния съд, че по делото е установено извършването на процесното административно нарушение, е правилен.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 20.11.2020 г. в 15:50 часа, при извършена проверка от служители на НАП в търговски обект, находящ се в гр. Сливен, С. м. б., ст. от ЕТ „М.-2-54 - Г.Х.“, отразена в Протокол за извършена проверка от същата дата, е констатирано, че при направена контролна покупка от М. Д. Н. – и. по п., на 1 брой н. на стойност 30 лева, заплатени в брой, не е бил издаден ФКБ преди легитимация на ОП, като плащането е било прието от Д. Н. Х., а в обекта е имало монтиран, въведен в експлоатация и работещ към момента на проверката касов апарат. С констатираното неизпълнение на вмененото от закона задължение, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Но Административният съд не споделя извода на Районния съд, че извършеното нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай. Съдът счита, че процесното административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Търговският обект е без данни за големи обороти. При проверката на касовата наличност, не са констатирани други разлики между данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства, освен паричната сума по процесната контролна покупка. Липсват данни за предходни нарушения на установения ред за отчетност. Имуществената санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт. 

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона. 

Като не е съобразил, че в разглеждания случай наказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушителят не следва да бъде предупреждаван писмено, както предвижда разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН след влизане в сила на изменението й от 23.12.2021 г., тъй като писмено предупреждение от наказващия орган и от съда в хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН не са били предвидени в ЗАНН към момента на извършване на нарушението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател направените от него в касационното производство разноски в размер на 300 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 184 от 27.04.2022 г., постановено по АНД № 703/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта на наложената имуществена санкция, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 551002-F581437 от 31.05.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на ЕТ „М.-2-54 - Г.Х.“ с ЕИК: …………….., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. м. б.“ № …, разноски за касационното производство в размер на 300 /триста/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: