№ 366
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110216101 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. В., ЕГН- ********** с адрес /адрес/ чрез
адв.Ф. П. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-021698
от 25.10.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
както и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че същите се основават единствено и само на данните на другия
1
водач, който се явява заинтересован от изхода на делото. Жалбоподателят не
отрича, че е имало съприкосновение между управлявания от него автомобил
и дясното странично огледало на паркирания според него в нарушение
микробус, но категорично възразява на това самоволно да е напуснал
местопроизшествието. Причината да не остане на мястото на инцидента била
свързана с желанието му да не пречи на движението, както и да намери
подходящо място за паркиране. Отделно от това според жалбоподателя при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати
множество процесуални нарушения, свързани с липсата на реквизити на
същите, както и без да бъдат изяснени обстоятелствата по случая.
Жалбоподателят - редовно призован за съдебно заседение, не се явява.
Същият се представлява от адв. П., който поддържа изложените в жалбата
доводи и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник група в СДВР-ОПП, редовно призована,
не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл.№
189748 от 19.09.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна
полиция” при СДВР е установено, че на 10.08.2022 г., около 13.30 часа, в
гр.София, на ул. „Коста Лулчев“ № 15 жалбоподателят П. В. В. с ЕГН-
********** управлявал с.а. „МАН “, с рег. № ххххх, собственост на фирма
„Б. 99“ АД и поради недостатъчен контрол върху управлението на автомобила
допуснал ПТП в т.а. „ИВЕКО“ с рег.№ ХХХХХХ, на който нанесъл
материални щети в дясното странично огледало, след което не останал на
местопроизшествието и не уведомил органите на МВР.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл.20, ал.1 и
чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 22-4332-021698 от 25.10.2022 г., издадено от Началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, и на основание чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Г. И. Б. и К. Ч., както и от приложените по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Касае се за общо правило за движение по пътищата, което по никакъв начин
не е конкретизирано в акта и в наказателното постановление.
Видно от събраните по делото писмени доказателства – Протокол за
ПТП № 1865707/10.08.2022 г., ведно със схема на ПТП и докладна записка по
случая, служителите на ОПП –СДВР, които са посетили произшествието,
изрично са посочили, че по данни на К. Ч. при неизяснени причини и
обстоятелства водачът на с.а. „МАН“, с рег. № ххххххх реализирал леко ПТП
с паркирания на ул. „Коста Лулчев“ № 15 товарен автомобил „Ивеко“, с рег.
№ ххххх, след което напуснал мястото на ПТП. В протокола за ПТП в
графата видими щети е отразено „дясно странично огледало“.
Видно от разпита на свидетеля К. Ч. същият не е бил очевидец на
ПТП, а е разбрал от случайни граждани, които са го извикали, че му е било
счупено дясното странично огледало. В този смисъл основателни се явяват
3
доводите на жалбоподателя за неизяснен като цяло механизъм на настъпване
на твърдяното ПТП, както и на обстятелствата, при което същото е било
реализирано.
На следващо място в акта за установяване на административно
нарушение не е посочена посоката на движение на автомобила, управляван от
жалбоподателя, нито къде се е намирал т.а. „ИВЕКО“ с рег.№ ХХХХХХ, дали
същият е бил в движение или не, както и в какво точно се изразяват щетите
по дясното странично огледало. Горното е пренесено и в издаденото
наказателно постановление. В този смисъл съдът намира, че актът за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление са изготвени при неизяснена фактическа обстановка, което е
рефлектирало върху отразеното в тях като описание на извършеното
нарушение и дадената му правна квалификация. По този начин не са спазени
изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е
самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт.
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.”в” ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в
издаденото наказателно постановление има отразяване, че между участниците
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя е очертано най-общо
– „не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР”. По
този начин липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които
е извършено.
В административно-наказателното производство пълното описание на
4
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административно-наказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
Не на последно място съгласно чл.6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение, а съществена част от състава на нарушението
са не само елементите от обективна, но и от субективна страна, които също
подлежат на доказване и не следва да се предполагат или извеждат по
логически път.
В случая липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с
изпълнителното деяние на административното нарушение, както и липсата на
посочени елементи от състава на нарушението, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на
издаденото НП.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
в цялост е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на
подадената жалба. От приложения на л.4 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Ф. Н. П. от САК
сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева за осъщественото процесуално
5
представителство по делото. Доколкото в тази част договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка, то въззиваемата страна следва
да заплати на жалбоподателя сумата от 680,00 лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-021698 от
25.10.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”,
с което на жалбоподателя П. В. В., ЕГН- ********** с адрес /адрес/, на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
Отдел Пътна Полиция да заплати на жалбоподателя П. В. В., ЕГН-
**********, с адрес /адрес/ сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева,
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6