Р Е Ш Е Н И Е
№ 369/
27. Юли 2022г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети юни 2022г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 431/2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Ю.С.Г. *** срещу Заповед за
ПАМ № 22-1772-000020/13.05.2022г. на Началник Сектор „Охранителна полиция“ в
Първо РУ на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2а б.
„а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на лек автомобил – Ф.П.с Рег. № *** за
срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № GA642351/13.05.2022г. е установено, че като български
гражданин е управлявал собственото си МПС с чуждестранно национално
свидетелство, издадено от Обединено кралство Великобритания, която не е член на
ЕС, без да е подменено след пребиваване в страната повече от 3 месеца -
нарушение на чл. 162 ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че случаят неправилно е приравнен
на липса на валидно СУМПС и не попада в хипотезите на чл. 171 т.2а б. „а“ ЗДвП,
а заповедта съдържа противоречие. Сочи, че не е неправоспособен водач, защото
към датата на нарушението притежава валидно английско свидетелство за
управление, а процедурата по подмяната му с българско СУМПС е стартирала с
подаването на заявление в СПП - Плевен. Затова неправилно е приложена ПАМ на
посоченото основание.
Ответникът – Началника на Сектор „Охранителна полиция“
в Първо РУ на МВР - Плевен, чрез юрисконсулт Ф., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е посочено правното основание на
заповедта – водачът след изтичането на три месеца от влизането си в страната не
е притежавал валидно СУМПС за територията на Р България и се счита за
неправоспособен.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.05.2022г. Жалбата
е подадена на 19.05.2022г., в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началника на Сектор „Охрранителна полиция“ при ОД на МВР –
Плевен по отношение на Ю. С. Г. с правно основание чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Като фактическо основание е посочен съставения срещу Г.
АУАН № GA642351/13.05.2022г., с който е установено, че на 13.05.2022г.
като водач на собствения си лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № *** в гр. Плевен в
качеството си на български гражданин управлявал автомобила на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, издадено по образец
от Обединеното кралство Великобритания /UK/ с номер GLOZH810313Y99HT 31, която държава не е членка на Европейския съюз,
повече от три месеца от датата на влизане в Република България. Посочено е, че
последно водача е влязъл в България на 11.12.2021г. през ГКПП „Илинден“,
установено след справка в ИАС – граничен контрол, чрез ОДЧ при ОД на МВР – Плевен.
С описаното деяние е осъществил нарушение на чл. 162
ал.1 ЗДвП, според който българските граждани могат да управляват МПС на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Жалбоподателят не оспорва, че е извършил така описаното нарушение, но
твърди, че веднага е предприел действия по издаване на българско СУМПС и счита,
че в този случай не са налице изброените хипотези на чл. 171 т.2а б. „а“ ЗДвП
за налагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
Счита, че е притежавал валидно чуждестранно свидетелство и не може да бъде
приравнен на неправоспособен водач.
Описаното деяние е послужило като фактическо основание
за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение, която административна принуда се изразява в
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява МПС при изброени следните хипотези: без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171 т.1 или т.4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Мярката
се прилага за срок от 6 месеца до една година. В случая е приложен минималния прдвиден
в закона срок от 6 месеца.
На 13.05.2022г. със съставянето на АУАН са иззети
табелите с регистрационните номера и СРМПС на управлявания от Г. автомобил с
Рег. № ***, описан в обстоятелствената част на заповедта, с което мярката
фактически е изпълнена.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а
б. „а“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП или
от оправомощени от тях лица.
Съгласно приложената по делото Заповед № 316з-27/03.01.2018г.
на Директора на ОД на МВР – Плевен т.1.4. - началникът на Сектор Охранителна
полиция при ОД на МВР Плевен е оправомощен да издава заповеди за ПАМ по чл. 171
т.2а от ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия. Нарушението е
установено с АУАН, съставен от Д.М.Д.– полицай в Първо РУ на МВР – Плевен,
който е оправомощен съгласно приложената по делото Заповед №
316з-293/24.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Плевен.
Описаното нарушение в АУАН, което е послужило като
фактическо основание за издаване на заповедта, е извършено на територията на
СПП – Плевен. Следователно заповедта е издадена от съответния териториално и
материално компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.
Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието
съдържание е посочено като фактическо основание за издаването й. Описаното
нарушение на чл. 162 ал.1 ЗДвП с всички факти и обстоятелства, при които е
извършено съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото
правно основание – чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта
може да се направи извод, че принудителната административна мярка се налага на Ю.
С. Г. в качеството му на водач на собствения си лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***
като е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца за
извършеното административно нарушение по чл. 162 ал.1 ЗДвП. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере
правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна
мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида и срока на действието й и в
този смисъл е достатъчно добре мотивирана. Приложена
е по отношение на описания в обстоятелствената част автомобил, собственост на
водача Г. за извършеното от него нарушение по чл. 162 ал.1 ЗДвП, което може да
се извлече от описанието в обстоятелствената част на заповедта, посоченото нарушение
по ЗДвП, правното основание за издаването на заповедта и разпоредителната част. Поради това заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма като съдържанието й позволява да се разбере каква е точната воля
на административния орган и какви са мотивите за издаването й и не съдържа
противоречия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е спорно, че
на 13.05.2022г. Г. е управлявал собствения си автомобил след изтичането на
повече от 3 месеца от датата на влизане в Република България с чуждестранно
СУМПС, издадено от Великобритания, която държава не е членка на ЕС. Видно от
приложената справка за регистрация на автомобила към момента на нарушението Г.
е негов собственик, а според приложената справка за задграничните пътувания на
жалбоподателя се доказва, че последното му влизане в Р България е осъществено
на 11.12.2021г. през ГКПП Илинден и към 13.05.2022г. са изтекли повече от три
месеца от влизането му на територията на страната.
За констатираното нарушение по чл. 162 ал.1 от ЗДвП е
издадено НП № 22-1772-000055/10.06.2022г. от Началника на Първо РУ на МВР –
Плевен, затова че като български гражданин управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца
на територията на Р България, за което жалбоподателят е санкциониран на осн.
чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП с глоба в размер на 200 лв.
Субект на принудителната административна мярка по чл.
171 т.2а б. „а“ ЗДвП може да бъде единствено собственикът на автомобила, който
е управлявал собственото си МПС т.е. има едновременно и качеството водач на
автомобила, което в случая е налице.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т. 2а
б. „а“ ЗДвП се прилага при наличието на няколко отделни хипотези, първите две
касаят управление на МПС от неправоспособен водач или водач, който не притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Очевидно
в случая не се касае за останалите изброени в закона случаи – лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, временно отнето свидетелство по административен или
съдебен ред, както и на собственик, чието МПС се управлява от лице, за което са
налице тези обстоятелства.
Правоспособността на водача се доказва с валидно
СУМПС, а липсата на валидно СУМПС е основание за налагане на принудителната
мярка. В конкретния случай, видно от приложената от информационната система на
МВР справка за водача, Г. е притежавал издадено българско СУМПС на
11.05.2017г., валидно до 11.05.2027г. и контролен талон към него, но го е
заменил с английско свидетелство за управление на МПС, издадено на 07.12.2017г.
със срок на валидност до 06.12.2027г. След излизането на Великобритания от ЕС и
изтичането на преходния период – 31.12.2021г., издадените от Великобритания
СУМПС, чийто срок не е изтекъл се считат за чуждестранни национални
свидетелства. Според приложимата за казуса разпоредба на чл. 162 ал.1 ЗДвП като
български гражданин Г. е имал правото да управлява с издаденото от
Великобритания СУМПС за срок от три месеца от последното влизане на територията
на страната, в който срок е следвало да го замени с българско СУМПС. След
изтичането на този срок, издаденото английско СУМПС се счита за невалидно на
територията на страната. Следователно Г. е управлявал без валидно СУМПС на
територията на страната, доказващо неговата правоспособност като водач, което е
едно от основанията за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „а“ ЗДвП.
В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
административните съдилища.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а
б. „а“ ЗДвП, кореспондира с въведеното в чл. 150 и чл.150а ЗДвП задължение.
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. Според чл. 150а ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 и т.4 ЗДвП или
по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. За описаните нарушения в чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП е
предвидено налагане на административно наказание. Същото наказание се налага и
при нарушение на чл. 162 ал.1 ЗДвП като процесното, когато лицето управлява с
чуждестранно национално СУМПС след изтичането на тримесечния срок от датата на
влизането в страната т.е. без валидно на територията на страната СУМПС, поради
което и приложената ПАМ е относима към случая.
Затова по отношение на Г. в качеството му на водач за
извършеното от него нарушение по чл. 162 ал.1 от ЗДвП законосъобразно е
издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на управлявания от Г. автомобил, негова
собственост за срок от 6 месеца, който е минималния, предвиден в разпоредбата.
Принудителната административна мярка се прилага за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения – при липса на
валидно свидетелство за управление на МПС, доказващо правоспособността на
водача. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки и
е съобразена с целта на закона.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок, който
не може да бъде по-кратък от 6 месеца, както е в случая.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – за определен срок, който е законосъобразно
определен.
По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
свидетелството за регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния
номер на осн. чл. 165 ал.2 т.2 ЗДвП, както е процедирано в случая.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ. Налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението.
Мярката е временна, за определен срок – от 6 мес. до 1 година, като
законосъобразно е определен минималния срок от 6 месеца за прекратяване на
регистрацията на МПС.
В случая органите на МВР действат в условията на
обвързана компетентност и при наличието на определените от закона предпоставки
са обвързани от задължението за прилагане на ПАМ като процесната.
Фактът, че жалбоподателят незабавно е предприел необходимите
действия по подмяна на свидетелството си с българско доказва, че ПАМ е
постигнала целения легитимен резултат. Следва да се отбележи също, че
действието на мярката е от датата на фактическото й прилагане със сваляне на
регистрационните табели на автомобила, което се извършва на място при
съставянето на АУАН, откогато се счита издадена заповедта, като е без значение
датата на връчването й.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
Затова
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ю.С.Г. *** срещу
Заповед за ПАМ № 22-1772-000020/13.05.2022г. на Началник Сектор „Охранителна
полиция“ в Първо РУ на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията
на лек автомобил – Ф.П.с Рег. № *** за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :/п/