Р Е Ш
Е Н И Е
№ 123
гр.
Велико Търново, 13.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10178/
2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от ***М.Б., като пълномощник на
Министерството на културата и на министъра на културата, с адрес за призоваване
гр. София, бул. „Ал Стамболийски“ № 17, срещу Решение № 299 от 11.07.2022 г. по
АНД № 20214110200584 от 2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 45-00-397/
30.03.2021 г. на министъра на културата, с което на Регионален исторически
музей – Велико Търново, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление г. Велико
Търново, ул. „Никола Пиколо“ № 6, за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т.
1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното
наследства /ЗКН/, и на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 лева.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му при
неправилно приложение на закона. Счита за неправилни изводите на ВТРС, че АУАН
№ 14/ 05.10.2020 г. на гл. инспектор в Регионален инспекторат - Югозападен
район за планиране с център - гр. София при ГД ИОКН в Министерство на
културата, с който започнало производството по издаване на отмененото НП, е
съставен от лице без материална компетентност. Намира и че неправилно районният
съд е счел за нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
при издаването на АУАН и НП. Акцентира върху обстоятелството, че въззивната
инстанция не е обсъдила материалната законосъобразност на наказателното постановление
и наличието на нарушението, за което е наложена санкцията. Подробни
доводи в подкрепа на цитираните оплаквания са изложени в касационната жалба и в
писмена защита, в съдебно заседание същите се поддържат от ***Д. А..
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по
касационната жалба Регионален исторически музей – Велико Търново, чрез
пълномощника си *** И. Б. от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна. В писмен
отговор и в хода на устните състезания развива подробни доводи за процесуална и
материалноправна законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В
последното открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
недопустимост на обжалваното съдебно решение. Счита, че с оглед приетото в
Тълкувателно постановление № 3/ 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г. на общото
събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на
ВАС, районният съд е разгледал делото при участието на ненадлежна страна,
поради което решението му следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3
от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТРС.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи,
с решението си районният съд е отменил Наказателно постановление № 45-00-397/
30.03.2021 г. на министъра на културата, с което на ответника по касационната
жалба, за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“,
вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, и на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо
от ЗКН, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 лв., и
е осъдил Министерство на културата на Република България да заплати на
Регионален исторически музей - Велико Търново, разноски в размер на
1 070,00 лева. След извършване на проверка законосъобразността на АУАН и
НП, районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него
жалба. За да постанови правен резултат, решаващият състав на ВТРС е приел, че
АУАН въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен от
лице което към него момент не е имало такива правомощия на територията на
Област Велико Търново, т.е. при липса на материална компетентност, с което
изначално е опорочено административнонаказателното производство. Отделно съдът
е установил допуснати нарушения на изискванията за форма на АУАН и НП,
установени с чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
като в акта и постановлението са посочени за нарушени няколко правни норми,
някои от които с множество различни хипотези. Направен е извод, че по този
начин е нарушено и правото на защита на санкционираното лице. С тези мотиви РС – Велико Търново е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Касационната жалба, подадена от Министерството
на културата и на министъра на културата е основателна,
макар и не по наведените в нея съображения. Решението на Районен съд – Велико Търново е постановено
при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на АНО – ответник в прозводството пред
въззивната инстанция.
Съгласно приложимата към момента на постановяване и обявяване на
обжалваното решение, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г./ гласи „При разглеждане на делото пред районния съд
се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55,
ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели“.
Поради наличието на противоречива съдебна практика, отговор на въпросите коя
е надлежната въззиваема страна при
обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от ЗАНН и приложима
ли е разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК
в производствата по чл. 63в от ЗАНН, е даден с Тълкувателно
постановление № 3/ 28.04.2023 г. по дело Тълкувателно дело № 5/ 2023 г., Общото
събрание на съдиите от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС. Съгласно
тълкувателното постановление, нормата на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН следва да се тълкува в смисъла, че надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3
от ЗАНН, е само и единствено наказващият орган. Разпоредбата на чл. 221,
ал. 3 от АПК е приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН, като провеждането
на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен
акт и при установяването на такъв касационният (административният) съд следва
да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
В разглеждания случай съдебното производство пред РС – Велико Търново е
проведено с участието на Министерството на културата – гр. София,
като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление. След
коментираните изменения в ЗАНН, надлежен ответник по този вид дела не е съответната организация
или учреждение, а самият наказващ орган, в случая министъра на културата. Действително, жалбата на Регионален
исторически музей - Велико Търново е
била подадена чрез АНО на дата 09.04.2021 г., т.е. преди влизането в сила на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й, цитирана по-горе редакция
/в сила от 23.12.2021 година/. Същевременно последното открито заседание по АНД
№ 20214110200584/ 2021 г. на ВТРС е
проведено на 25.02.2022 година. Доколкото в Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за административните
нарушения и наказания /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./,
липсват някакви оособени преходни процесуални правила и нормата на чл. 61, ал.
1 от ЗАНН е процесуална, същата е следвало да бъде приложена от въззивния съд с
влизането й в сила. Тоест, макар посоченото по-горе министерство
поначало да е било правилно конституирано като ответник във въззивното
производство, в хода на производството съдът е следвало да заличи този
първоначално конституиран ответни и да конституира надлежния такъв - министъра на културата, в качеството му на
административно-наказващ орган. Тези действия на съда биха имали своето правно
основание и в нормата на чл. 3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Както е отбелязано
в мотивите на посоченото по-горе ТП, провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до недопустимост
на съдебния акт, тъй като не може ненадлежният ответник по жалбата да е
обвързан от правните последици на съдебното решение. От друга страна по този
начин се нарушава правото на защита на надлежната страна, която не е била
конституирана и не е взела участие в производството, а би следвало да е
обвързана от съдебния акт.
Доколкото чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната
власт определя тълкувателните постановления като задължителни
за органите на съдебната и изпълнителната власт, и за всички органи, които
издават административни актове, настоящият състав на АСВТ следва да изостави
застъпваната досега практика при казуси от вида на настоящия, решението на
въззивния съд да бъде отменяно и връщано
за ново разглеждане. При съобразяване на ТП № 3/ 28.04.2023 г. по дело
ТД № 5/ 2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, обжалваното решение на ВТРС, като недопустим съдебен акт следва да бъде
обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
При
този изход на спора и с оглед обстоятелството, че предстои ново разглеждане на
делото, по въпроса за разноските следва да се произнесе районният съд при
постановяване на новото си решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
3, предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
Обезсилва
Решение № 299 от 11.07.2022 г., постановено по АНД № 20214110200584 от 2021 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново.
Връща
делото на Районен съд - Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен
състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.