гр.Враца, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на
девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3204 по
описа за 2018 год. на PC-Враца
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „НОБИ
АРТ“ ЕООД, гр.София против
МБАЛ „Христо Ботев” АД, ЕИК *********, гр.Враца за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба и уточняваща молба ищецът твърди, че между него и ответника съществуват неуредени търговски взаимоотношения, произтичащи от сключени между тях два договора – от 21.03.2016 г. и 20.10.2017 г. за доставки на медицински изделия - тазобедрени стави за нуждите на лечебното заведение. Поддържа, че във връзка с извършените доставки ищцовото дружество е издало 22 броя фактури на обща стойност 23 840,00 лева, както следва: фактура № 637/08.08.2017 г., фактура № 643/14.08.2017 г., фактура № 656/25.08.2017 г., фактура № 659/30.08.2017 г., фактура № 697/04.09.2017 г., фактура № 702/07.09.2017г., фактура № 705/12.09.2017 г., фактура № 711/14.09.2017 г., фактура № 717/19.09.2017 г., фактура № 720/20.09.2017 г., фактура № 732/06.10.2017 г., фактура № 745/19.10.2017 г., фактура № 757/02.11.2017 г., фактура № 800/25.11.2017 г., фактура № 851/17.01.2018 г., фактура № 862/26.01.2018 г., фактура № 865/31.1.2018 г., фактура № 883/26.02.2018 г., фактура № 897/12.03.2018 г., фактура № 905/20.03.2018 г., фактура № 917/29.03.2018 г. и фактура № 959/05.04.2018 г. Твърди се още, че въпреки многократно отправяните покани до ответника да погаси задължението си по горепосочените фактури и към настоящия момент същите не били платени. С оглед предходното, ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК пред РС - Враца, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2378/2018 г. Тъй като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от МБАЛ „Христо Ботев” АД било подадено възражение, за ищецът се пораждал правен интерес от водене на настоящото производство, в което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно граждански дело. Претендират се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва твърденията за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на лечебното заведение. Изразява становище, че приложените към исковата молба фактури не представляват доказателство за доставка на процесните изделия, като липсват документи, от които да се установи, че лечебното заведение е заявило същите, липсват протоколи за тяхното предаване и приемане. Според ответника издадените от ищеца фактури не са основание за дължимостта на претендираните суми, същите са неотносими към предмета на спора е не следва да бъдат приемани по делото. По изложените в отговора доводи и съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.№ 2378/2018 г. по описа на РС – Враца е, че по заявление на „НОБИ
АРТ“ ЕООД, гр.София на 04.06.2018 г. е издадена
заповед № 1487 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът „МБАЛ Христо Ботев“ АД да заплати на заявителя сумата от 23,840 лева, представляваща
неизплатено задължение за доставени от страна на заявителя на длъжника
тазобедрени стави, за периода от м.08.2017 г. до м.април
В срока по чл.414, ал.2 ГПК по делото е постъпило
възражение против цитираната заповед за изпълнение, с което длъжникът
възразява, че не дължи изпълнение на вземането, без да сочи конкретни доводи.
С оглед предходното, с разпореждане № 4517/26.06.2017
г. по ч.гр.д.№ 2378/2018 г. по описа на ВрРС, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Видно от приложения по делото и неоспорен от ответника
договор от 21.03.2016 г. е, че между „Ноби Арт“ ЕООД, в качеството на продавач
и МБАЛ „Христо
Ботев“ АД, в качеството на купувач е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е поел
задължение към ответника по поръчка на последния да извършва доставки и
прехвърля правото на собственост върху медицински изделия, описани по вид и
цена в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора, а купувачът се
е задължил да заплаща уговорената цена при посочените в договора условия и
срокове /чл.1 от договора/. Видно от Раздел II, чл.5 от договора е, че страните са постигнали
съгласие предаването и приемането на медицинските изделия в мястото на
доставките /МБАЛ „Христо Ботев“, гр.Враца, ул.“*****съгласно чл.3 от договора/
се удостоверяват с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни.
Уговорено е още, че при предаване на медицинското изделие продавачът предоставя
издадена от него фактура. Видно от чл.7 от договора е, че купувачът – настоящ
ответник е поел задължение да извърши плащане на общата цена на всички поръчани
и доставени от продавача – настоящ ищец медицински изделия, до 60 календарни
дни, след представяне на фактура, приемо-предавателен протокол и заявка от
купувача. В чл.9 и чл.10 от договора е посочено, че при извършване на
хирургична интервенция, при която се използва медицинско изделие, което е било
доставено от продавача, пациентът или негов близък заплаща цената на
медицинското изделие в касата на лечебното заведение на купувача, като неплащането
от страна на пациента не освобождава купувача от задължението му да плати на
продавача, както и че посочените в Приложение № 1 от договора цени са окончателни
и не подлежат на промяна през периода на действие на договора. Съгласно чл.15
от договора, същият е със срок на действие до момента на избор на изпълнител и
сключване на договор след провеждане на обществена поръчка със същия предмет,
но не повече от 12 месеца от датата на сключването му. По делото няма данни
купувачът да е сключил договор по ЗОП.
Видно от приложения по делото и неоспорен от ответника
договор от 20.10.2017 г. и Приложение № 1 към него е, че страните са сключили
нов договор със същия предмет като горепосочения и при идентични с предходния
договор клаузи.
По делото са представени 22 броя фактури, издадени във
връзка с извършени от ищеца доставки на медицински изделия за периода от
14.08.2016 г. до 05.04.2018 г., с вписани име и ЕГН на пациент, които са както
следва: фактура № 637/08.08.2017 г., фактура № 643/14.08.2017 г.,
фактура № 656/25.08.2017 г., фактура № 659/30.08.2017 г., фактура №
697/04.09.2017 г., фактура № 702/07.09.2017г., фактура № 705/12.09.2017 г.,
фактура № 711/14.09.2017 г., фактура № 717/19.09.2017 г., фактура №
720/20.09.2017 г., фактура № 732/06.10.2017 г., фактура № 745/19.10.2017 г., фактура
№ 757/02.11.2017 г., фактура № 800/25.11.2017 г., фактура № 851/17.01.2018 г., фактура
№ 862/26.01.2018 г., фактура № 865/31.1.2018 г., фактура № 883/26.02.2018 г., фактура
№ 897/12.03.2018 г., фактура № 905/20.03.2018 г., фактура № 917/29.03.2018 г. и
фактура № 959/05.04.2018 г., на обща стойност от 23 560,00 лева.
По делото са представени 22 броя двустранно подписани
протоколи към гореописаните фактури.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че вещото лице след запознаване с материалите по
делото и проверка в счетоводствата и на двете страни по делото е констатирало,
че лечебното заведение не е регистрирано по ЗДДС, а процесните фактури са
отразени в счетоводството на МБАЛ „Христо Ботев“ АД в Аналитична оборотна
ведомост, синтетична сметка 401 „Доставчици с падеж“ с контрагент „НОБИ АРТ“
ЕООД. Процесните фактури са отразени и в дневника за продажби на ищцовото
дружество, като дължимият ДДС е деклариран. В заключението вещото лице е
посочило в табличен вид процесните фактури по дата на издаване, № на фактура,
контрагент и остатъчно задължение по фактура, като е констатирало, че общото задължение
на МБАЛ „Христо Ботев“ АД по счетоводни данни - синтетична сметка 401
„Доставчици с падеж“ е сумата в размер на общо 23080,00 лева. Изслушано в
съдебно заседание вещото лице заявява, че е допуснало техническа грешка в
експертизата, като срещу фактура № 702/07.09.2017 г. вместо сумата от 1080,00
лева, следва да се чете сумата от 1560,00 лева, което променя и размера на
общото задължение от 23080,00 лева на 23 560,00 лева.
Други
относими доказателства по делото не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.327, ал.1 ТЗ.
За уважаването на иска в тежест на ищеца-продавач по
договора е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
с ответника са били обвързани от валидно облигационно отношение;
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил
задължението си да предаде реално уговорените по вид, количество и стойност
стоки на ответника, възникването на задължението на ответника, размера на
същото и изискуемостта му. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга
Настоящият съд намира за безспорно установено, че въз
основа на сключените между страните договори от 21.03.2016 г. и 20.10.2017 г.
между тях е възникнало валидно облигационно отношение по договор за покупко-продажба.
Договорът за услуги е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно
изпълнение от насрещната, но само в случай, че от своя страна е изпълнила задълженията си точно. За установяване на изпълнената и
приета работа ищецът е ангажирал писмени доказателства – 22 броя фактури на
обща стойност 23 560,00 лева и 22 бр. приемо-предавателни протоколи, в които
стоките са индивидуализирани по вид, количество и цена.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ, което не е оспорено от страните и съдът възприема като
обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните
фактури са отразени в счетоводството на МБАЛ „Христо Ботев“ АД в Аналитична
оборотна ведомост, синтетична сметка 401 „Доставчици с падеж“ с контрагент
„НОБИ АРТ“ ЕООД. Процесните фактури са отразени и
в дневника за продажби на ищцовото дружество, като дължимият ДДС е деклариран. Съгласно трайно установената
практика на ВКС, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение
и осчетоводяването им от ответника, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях /в този смисъл
решение № 42/19.04.2014 г. по т.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009
г., II т.о. на ВКС, решение №
23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т.о. на ВКС/.
С оглед предходното, съдът не
възприема изложените в писмения отговор от ответника доводи, че липсват предпоставки
за ангажиране отговорността на лечебното заведение, а приложените към исковата
молба фактури не представляват доказателство за доставка на процесните изделия.
Опроверга се и становището, че липсват протоколи за тяхното предаване и
приемане. По делото
ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи, че е изпълнил изцяло
или частично паричното си задължение към ищцовото дружество по процесните
фактури, не представи каквито и да било доказателства в тази насока.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема исковата
претенция за основателна и доказана до размера посочен в заключението на вещото
лице, с направеното в съдебно заседание уточнение за техническа грешка, а
именно за сумата от 23 560,00 лева. Тази сума се дължи ведно със законна лихва,
считано от 31.05.2018 г. /датата на постъпване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда/до окончателното изплащане на вземането.
В останалата му част до пълния претендиран размер от 23 840,00 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Това е така, тъй
като въпреки, че в хода на устните състезания процесуалния представител на
ищеца моли за уважаване на иска в посочения от вещото лице размер, то по делото
липсва заявено по реда на чл.214, ал.1, изр.3-то ГПК искане за изменение на
размера на предявения иск.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска. От страна на ищцовото дружество, по делото е представен
списък на разноските по чл.80 ГПК, в който са посочени само направените в
исковото производство разноски. Видно от протокола от проведеното по делото открито
съдебно заседание е, че в хода на устните състезания процесуалния представител
на ищеца е направил изрично искане ответното дружество да бъде осъдено да
заплати и направените в заповедното производство разноски. С оглед предходното,
настоящия съд приема, че с решението си по установителния иск следва
да се произнесе по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Присъдените със заповедта за изпълнение
разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна последица от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието
на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение.
С оглед предходното, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1548,40
лева /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение/,
представляваща направени по исковото производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска. За да определи този размер, съдът прецени, че дължимия
размер на държавна такса за исковото производство е в размер на 476,80 лева, а
не както е посочено в списъка по чл.80 ГПК – 480,55 лева, в която сума е
включена и такса за превод от 3,55 лева.
По отношение на направените в хода на заповедното производство разноски,
съдът взе предвид, че издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 477,00 лева
– държавна такса и 868,00 лева – адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1329,00 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от данните по делото е, че
ответникът не е направил разноски, като на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да
му бъде присъдено само юрисконсултско възнагражение. По реда на чл.37 ЗПП, във
вр. чл.25, ал.1 НЗПП съдът определя възнаграждение в размер на 300,00 лева,
като не увеличава същото съгласно разпоредбата на ал.2 от посочената норма
увеличение с до 50 на сто от максимално предвидения в ал.1 размер, доколкото няма
императивно предвидено задължение да стори това и като прецени, че юрисконсулта
на ответника е осъществил само процесуално представителство в едно съдебно
заседание по делото и няма данни да е изготвил писмения отговор на исковата
молба. С оглед предходното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3,52 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника за
заповедното производство, тъй като няма данни да е представляван от юрисконсулт
/подаденото възражение е подписано от законния представител на лечебното
заведение/, а и в същото не се съдържа искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр.чл.327, ал.1 ТЗ, че МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ХРИСТО БОТЕВ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Враца, бул*****дължи
на „НОБИ АРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Възраждане, ул.“Овчо поле“ № 122, представлявано от Е.Д.Х., сумата от
общо 23 560,00 /двадесет и три хиляди петстотин и шестдесет/ лева,
представляваща главница по договор от 21.03.2016 г. и договор от 20.10.2017 г.
за доставка на медицински изделия, за която сума са издадени фактури, както
следва: фактура № 643/14.08.2017 г. за
сумата от 400,00 лева, фактура № 659/30.08.2017 г. за сумата от 1080,00 лева,
фактура № 697/04.09.2017 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 702/07.09.2017г.
за сумата от 1560,00 лева, фактура № 705/12.09.2017 г. за сумата от 1080,00
лева, фактура № 711/14.09.2017 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура №
717/19.09.2017 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 720/20.09.2017 г. за
сумата от 1080,00 лева, фактура № 732/06.10.2017 г. за сумата от 1080,00 лева,
фактура № 745/19.10.2017 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 757/02.11.2017
г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 800/25.11.2017 г. за сумата от 1080,00
лева, фактура № 851/17.01.2018 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура №
862/26.01.2018 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 865/31.1.2018 г. за
сумата от 1080,00 лева, фактура № 883/26.02.2018 г. за сумата от 1080,00 лева,
фактура № 897/12.03.2018 г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 905/20.03.2018
г. за сумата от 1080,00 лева, фактура № 917/29.03.2018 г. за сумата от 1080,00
лева и фактура № 959/05.04.2018 г. за сумата от 1080,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ – ХРИСТО БОТЕВ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Враца, бул*****да заплати на „НОБИ АРТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.“Овчо поле“
№ 122, представлявано от Е.Д.Х., сумата от 1548,40
лева, представляваща направени разноски по производство, съразмерно с уважената
част от иска и сумата от 1329,00 лева, представляваща направени разноски по
производството по ч.гр.д.№ 2378/2018 г. по описа на РС – Враца, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК „НОБИ АРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.“Овчо поле“ №
122, представлявано от Е.Д.Х. да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ – ХРИСТО БОТЕВ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Враца, бул.“Втори юни“ № 66 сумата от 3,52 лева, представляваща направени разноски по производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|