Протокол по дело №577/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2055
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20213100100577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2055
гр. Варна, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100100577 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Ищцата Г. П. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът И. М. П., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и се представлява от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата К. Й. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата М. И. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата С. Д. Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се лично.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
29100/08.12.2022 г. по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза и пристъпи към
1
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.

Вещо лице С. В. В.: 45 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – психиатрична
експертиза.

Вещото лице, на въпроси на адв. П.:
Вещото лице В.: В съобщението за смърт действително е отбелязана диагноза
“Деменция” на лицето. Тя би могла да се появи или от евентуална медицинска
документация, каквато обаче поне по делото не се установява, или ако тази диагноза е
съобщена на изготвящия документа от някой присъстващ, близък или нещо подобно.
Самият изготвящ документа не може да постави тази диагноза. По делото няма медицинска
документация за психичния статус на лицето, респективно за поставената диагноза. Реално
психиатричното освидетелстване през 2010г. е последният обективен източник, т.е някакъв
документ, който отразява установено психично състояние. Тогава има едно двойно
освидетелстване. Съобщението за смъртта практически не може да ни служи за определя на
психично състояние. Аз не съм установил психично заболяване във връзка със събраните по
делото писмени доказателства, респективно от анализа на свидетелските показания, който аз
професионално съм извършил. Свидетелските показания не могат да дадат категорични
данни за психично заболяване, което да нарушава психичната годност на лицето.

Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. А.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ по съдебно – психиатричната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 29100/08.12.2022 г. на вещото лице С. В. В..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения депозит в размер на 400 лева /изд.
РКО/.

Адв. П.: Оспорвам заключението.
Адв. А.: Да се приеме заключението.
Водим допуснатия ни свидетел, който моля да допуснете до разпит.

2
Съдът пристъпва към разпит на редовно водения от ответниците свидетел.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Д.Р.Ц., ЕГН
**********.

В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

Д.Р.Ц. – 58 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.

Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелката Ц.: Познавам И. П. приблизително от 1985 г., вече близо 40 г. Той е
далечен роднина на моят съпруг. Тази година е годината на нашата сватба с моя съпруг.
Тогава се запознахме с И. и поддържахме едни приятни контакти, по- скоро приятелски и се
изразяваха във размяна на взаимни гостувания. Ние живеем в гр. Варна. От начало
контактите ни с И. не бяха така чести. През 90-те години, когато създадохме, оформихме
семействата, децата се родиха и визитите ни зачестиха. Не мога да се ангажирам с точната
година, но преди 2000 г. беше, И. ни покани на къщата в старата къща на „Бриз“, за да ни
покаже къде живее. За тази къща той споделя, че той е влязъл там под наем и е наемател.
Ние сме ходили на гости там, като по- често през летните месеци. Къщата беше на хубаво
място, хубав изглед, едно хубаво барбекю беше направил той. Имаше опасност задната част
на къщата да се срути. Доколкото си спомням имаше някакъв насип. И. беше правил опити
и ни обясняваше как прави съоръжения, които да предпазят от срутването. Отначало е
започнал да прави дребни ремонти, но се оказа, че няма да стане с ремонти. Даже каза, че
една вечер тавана едва не се е срутил върху тях. Къщата беше на Б., с която ние се
запознахме там при едно от посещенията ни. Сварихме я там и тогава се запознахме. Пак за
време не мога да се ангажирам, но беше преди 2000 г. За първи път видях Б. и бях очарована
от годините и излъчването й. Тогава не е станало въпрос за възрастта й, но аз прецених, че
това е една жена на около 70 години. Тя изглеждаше прекрасно. Беше много интелигентна,
много забавна и културна жена, с която ми беше приятно. Най- вече аз общувах с нея.
Водихме много разговори на различни теми. Първите ни срещи отвън бяха по- рядко. По
мои спомени след 2000 г., когато къщата се преобрази зачестиха. През 2000 г. – 2002 г. И. се
зае да направи цялостен, генерален ремонт, защото се виждаше, че старата къща няма да
издържи това, което той планира. В новата къща, когато беше построена при едно
3
посещение си спомням аз самата, когато влязох и видях как изглежда къщата и видях
направо една моя сбъдната мечта, един първи етаж цял направен като бална зала и точно
този израз използва Б., когато ни посрещна и каза „Ето, заповядайте в балната зала“. И.
сподели с моя мъж, че при един разговор с Б., тя му е казала да прави ремонт така, че на него
да му харесва, все едно за себе си го прави. Моите впечатления са, че отношенията между Б.
и И. бяха отношения като между майка и син. Понеже покрай къщата на центъра само съм
минавала, мъжът ми ми е казвал, че там е заведението, което И. държи. Аз не бях виждала Б.
там. Не я бях виждала до момента, в който я сварих на барбекюто. Мисля, че И. и Б. се
познават откакто той става наемател в заведението. Мисля, че това е от 1995 г. Спомням си,
че когато Б. ни покани в „Балната зала“ беше през 2002 г. Оттогава нашите срещи зачестиха
и за празници и за почивни дни сме се събирали. Б. също присъстваше. Тя не живееше там.
Когато сме отивали сме я сварвали там, изглеждаща изключително щастлива и спокойна.
Никога не ми е правило впечатление докато съм общувала с Б., тя да забрава, да си губи
мисълта, да говори някакви несвързани неща или да не може да се проведе разумен разговор
с нея. С нея сме водили абсолютно разумни разговори. Посрещала ни е поименно. Обръщала
се е към мен и съпруга ми и е задавала въпроси за децата ни. Този начин на общуване
продължи може би до пролетта на 2014 г. Последно спомена ми за нея е за Гергьовден или
Великден 2014 г. Тогава, както винаги беше добре изглеждаща, с прическа, с лак, весела и
щастлива от това, че сме събрани. На това събиране присъстваха всички – на И. родителите
и на К.. Нейни роднини никога не съм виждала на събиранията. Присъствахме ние, на И. и
К. родителите. Както казах нейни роднини не съм виждала и не е ставало въпрос защо не
присъстват. Не ми е правило впечатление в някакъв момент Б. да има неадекватност в
поведението, в действията или в разговора. Тя беше крехка и нежна физически, но не болна
и психически стабилна. Тя почина през месец ноември. Спомням си, защото през лятото на
2014 г. се срещнахме с И. и попитахме за нея. Той сподели, че тя е претърпяла инцидента –
счупила си е крака и й е сменена става.
И. се грижеше много за Б.. Отношенията между Б. и родителите на И. бяха
прекрасни, както и нашите отношения с родителите на И.. И. се грижеше за майка си, за
маминка си и също за Б.. Б. имаше нужда от грижи. През 2010 г. – 2011 г. И. беше споделил,
че от грижи се нуждаят майка му, баба му и Б. също. Точно в този период той й пазаруваше
и й носеше храна. Даже съпругът ми е споделял, че е ходил с И. и го е придружавал по
време на това пазаруване. Отношението на И. към Б. беше от човечност и благородство –
като към една майка, като към жена, която се нуждае от грижи и няма кой друг, няма на кого
друг да разчита. Знам, че Б. през 2002 г., но не съм сигурна, че този парцел и старата къща
му ги е преписала, след като вижда резултата от построената нова къща. Не мога да твърдя
със сигурност, защото това са лични неща, а е минало и време. Не мисля, че И. е делял
майка си, маминка си и Б. в грижите си и в отношенията си към тях, защото в този период,
за който говорим 2010 г. – 2011 г., 2012 г. те бяха трите в дома на Б. на центъра. И. се
грижеше за трите. Майка му се занимаваше с готвене, гледаше собствената си майка и се
грижеше и за Б.. И. им доставяше продукти. Б. нямаше нищо против, за това, че други хора
живеят в дома й. И през този период съм виждала Б.. На нашите събирания И. водеше Б.. Тя
4
идваше и сама и присъстваше на сбирките й. След като бабата на И. почина, той започна да
води и двете – майка си и Б. на събиранията ни. Около 2 години живяха трите жени заедно.
Когато баба му на И. почина майка му остана да живее с Б..

Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката Ц.: Първият път когато видях имота на „Бриз“, къщата беше пред
разруха. Мястото също беше неподдържано и постепенно се преобрази. Не мога точно да
кажа колко е голямо мястото. Имаше голям двор, който отначало при първото ми отИ.е там
беше изоставен. Новата къща се построи след 2000 г. Вече беше с добре поддържан двор и
всичко постепенно се преобрази. Говорим за имота до стадион „Юрий Гагарин“, в „Бриз“.
Не знам по какъв начин И. е станал собственик на този имот. Знам, че Б. му е преписала
къщата и парцела на „Бриз“, с документи, с всичко и той си разполага и става собственик.
Не ми се стори странно, че Б. е прехвърлила имота на И., след като години наред съм
виждала техните синовни отношения. И. и К. за мен са една прекрасна двойка, но мина
покрай ушите ми, че има развод между тях, но това в никакъв случай не промени техните
отношения. И. и К. са се оженили малко след нас. Ние се оженихме през 1985 г., а те година
– две след нас. Не мога точно да кажа кога са се развели, но по никакъв начин не се осети
някаква промяна в техните отношения. Съпругата му присъстваше на тези събирания.
Присъстваха и М. и родителите на К.. Аз не знам към кой момент, ако въобще са се развели
се е случило това.

Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Нямам други доказателствени
искания.
Адв. А.: Нямам въпроси към свидетеля. Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и
разяснява последиците от постигането на такава.

Адв. П.: За сега не е възможно, но ще говорим по въпроса.
Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски, включително
за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Адв. А.: Имаме тази възможност за постигане на спогодба до постановяване на
решението.
Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.

Адв. П.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от всички ответници
възнаграждение на колегата А..
5
Адв. А.: Това са минималните възнаграждения по тарифата. Правя възражение за
приложението на чл. 38 от ЗА, доколкото ищцата притежава имот – един гараж, който
остана непродаден и непрехвърлен. Така или иначе през цялото си съществуване тя има
достатъчно имущество.

СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да уважите предявените искове, да ни присъдите направените разноски
и да ни дадете възможност за писмени бележки.

Адв. А.: Моля да отхвърлите предявените искове. Считаме, че възраженията и
аргументите, които сме изложили в отговора към исковата молба бяха напълно обосновани
и доказани в това производство. Част от исковете станаха недопустими, а друга част са
неоснователни. Подробно и аргументирано ще Ви помоля да го изложа в писмено
становище в определен от Вас срок.

СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 16.01.2023 г.

ДАВА възможност на процесуалните представители на страните да депозират
писмени бележки по съществото на спора в 7- дневен срок от изготвяне на протокола за
ищцовата страна и 10- дневен срок от изготвяне на протокола за ответната страна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи 10:32 в часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6