РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Бургас, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20232120106030 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД против “А1
България“ ЕАД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 2 лв.
- обезщетение за обработка на просрочени задължения, с която се е обогатило
неоснователно, като платена при начална липса на основание - по нищожна неустоечна
клауза, съдържаща се в т.27.1. от ОУ, приложими за сключения между страните договор за
мобилни електронни съобщителни услуги с № .....
Искът е с правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 вр. с чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД
и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, е допустим.
В съдебно заседание адвокатският пълномощник на ищцовото дружество
поддържа иска, моли за уважаването му и присъждане на разноските.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете по
изложени в отговора съображения, също претендира деловодни разноски.
Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства и изявленията на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
„Минолби“ ЕООД - абонат и “А1 България“ ЕАД - мобилен оператор, са
били обвързани от договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № .....и
приложимите за същия ОУ, асумата - предмет на иска, е заплатена от абоната като
1
обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Според действащия за договора тарифен план, представен с исковата молба,
едно текстово съобщение е с цена от 0.15 лв. без ДДС.
Спорът е по правото и съдът, въз основа на така сложилите се факти,
намира предявения иск за основателен.
Независимо от начина, по който е наименовано дадено вземане, естеството
му се извлича от функцията, която е призвано то да обслужи. В случай, че се касае за такса,
то тя била дължима за услуга, която е предоставена/предоставяна. Ако пък с вземането се
цели репариране на вреди, то би било обезщетение (определяемо след възникване на
вредите) или неустойка, ако нейният размер е изначално определен.
От своя страна неустойката има обезпечителна, компенсационна и
санкционна функции, но когато дължимостта й е уговорена между страните (договорна
неустойка), както е в случая, е необходимо уговорката да е действителна.
Очевидно е тогава, според начина, по който е уговорена дължимостта на
процесното вземане, че неговата функция е да обезщети евентуални вреди от неизпълнение
на задължението на абоната да заплаща в срок предоставените му услуги, при начално
определен размер на обезщетението. Или иначе казано - касае се за класически пример на
договорна неустойка.
Съобразно указанията, дадени с ТР № 1/2009 год., ОСТК, преценка към
момента на сключване на договора между страните, настоящият състав взе предвид
естеството (парично) и размера на задължението, чието изпълнение се обезпечава, вида на
неустойката (компенсаторна) и съотношението между размера й и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. В тази връзка, цената за изпращане на едно текстово
съобщение от абоната-ищец, е 0.15 лв. без ДДС, съобразно тарифните планове към договора
(приложение № 1), а неустойката за репариране разходите по уведомяване на абоната, което
явно става чрез текстово съобщение, възлиза на 2.00 лв.
Следователно, налице е съществено несъответствие (надвишаване) между
очакваните от неизпълнението вреди и размера на дължимата неустойка, откъдето се налага
извода, че с нея се преследва цел, стояща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, а именно - неоснователното обогатяване на икономически по-
силната в правоотношението страна.
Това обуславя нищожността на неустоечната клауза, като противоречаща
на добрите нрави, в частност - на принципа за справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения и получената въз основа на нея сума подлежи на връщане.
Изложените мотиви налагат да се постанови решение в горния смисъл, като
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят деловодни разноски в размер на 350
лв.
2
Ето защо, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
....., представлявано от А..Д..и М..М.., на основание чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление:
гр.....представлявано от В..Т.., сумата от 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени
задължения, с която се е обогатило неоснователно, като платена при начална липса на
основание - по нищожна неустоечна клауза, съдържаща се в т.27.1. от ОУ, приложими за
сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ......
ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД деловодни
разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3