№ 5285
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206116 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. К. Д. срещу наказателно постановление (НП) №23-
4332-03231/08.01.2024 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание: чл.179, ал.2,
във вр. ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на
200 (двеста лева) лв. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба излага несъгласие с констатациите
и наложеното му наказание. Излага, че неправилно в акта за установяване на
административно нарушение бил посочен за водач на товарен автомобил, а не
за водач на линейка, което е специален автомобил с ДК №*****, обозначен и
отговарящ на изискванията на чл.91, ал.4 от ЗДвП, като ПТП-то било
настъпило не в 13:10 ч., а в 13:08 ч. и при различни обстоятелства, които ги
излага. Оспорва се, че С.Т.К. е очевидец или присъствал при установяване на
нарушението. Нямало мотиви от наказващия орган по отношение
депозираното възражение. Твърди се, че вина за ПТП-то има другия водач.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощени от
него процесуални представители. Въззивната жалба се поддържа в хода на
1
съдебното следствие. По същество се пледира от процесуалните
представители за уважаване на жалбата и отмяна на НП, предвид
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал специализиран транспорт
линейка, с включен звуков и светлинен сигнал, поради което се приема, че
следва да се ползва от привилегията на чл.92, ал.1, т.1-4 от ЗДвП. Твърди се, че
другият водач е извършвал неправилна маневра и последиците за него са леки,
като служителите на КАТ правилно са отбелязали в протокола и схемата, че
този водач се е движел неправилно. Претендират се разноски. Жалбоподателят
пледира, че не е съгласен, че линейката е виновна.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален
представител на наказващия орган, в които се излага становище по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по
отношение на адвокатското такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 26.11.2023 г. около 13:00 часа жалбоподателят Д. е бил на работа като
водач на специален автомобил „Интегра Бокс Интегра ЖС“, с ДК № ***** –
линейка. Същият се е движел в гр. София по ул. „Найден Геров“, с посока на
движение от ул. „Софийски герой“ към ул. „Св. Георги Софийски“ и на
кръстовището на бул. „Акад. Иван Евст. Гешов“, непосредствено преди пл.
„Пиърс О` Махони“ е преминал при включени светлинни и звукови сигнали на
специалния автомобил, тъй като е превозвал пациент в коматозно състояние и
в товарния отсек са се намирали при същия медицинските лица, сред които и
свидетеля М. М., на червен сигнал на светофарната уредба. В същото време
по бул. „Акад. Ив. Евст. Гешов“, с посока на движение от бул. „България“ към
бул. „Цар Борис III“ се е движил лек автомобил *****, с ДК № *****,
управляван от лицето Х. Г. Г.. За него е светел разрешен зелен сигнал на
светофарната уредба. Същият се е движел в дясна лента, но на кръстовището с
ул. „Найден Геров“ преминава на право. В този момент двете МПС-та се удрят.
Това се установява и от описаното в техническата експертиза като нетипично
разклащане на управлявания от жалбоподателя автомобил. След което
незабавно е подаден сигнал в 13:08 ч. за прехвърляне на пациента, което е
станало с приключване в 14:02 ч. и хоспитализиране във ВМА, видно от
2
картон образец У.Ф. №257.
Установява се от заключението по техническата експертиза №192-Ф/2024 г.,
че не са налице признаци за допълвания, добавки, премахвания и пр.
манипулации с цел изменение на съдържанието на записа, заснетото е от
камера/видеорегистратор, с часово време от 13:59:01 ч. до 14:04:01 часа и
идентификатор на заснемащото устройство CAM 1 *****, като камерата е
поставена така, че да заснема случващото се пред автомобила. В същата се
сочи, че при преминаване на специализирания автомобил на кръстовището,
образувано между бул. „Ив. Евст. Гешов“ и ул. „Найден Геров“ на червен
сигнал на светофарната уредба, по съпътстващите обстоятелства се
предполага, че същия в 14:01:11 ч. участва в ПТП и спира като остава на
кръстовището до края на записа в 14:04:01 ч. Също така е описано, че в
14:02:25 ч. е заснет видимо тъмен автомобил, който по външни белези
отговаря на *****, с ДК № *****, който минава от дясно на автомобила на
ЦСМП и навлиза в колелото на пл. „Пиърс О`Махони“, след което излиза от
обхвата на камерата и при преминаването му между предния капак на
автомобила (капака на двигателния отсек) и предния му ляв калник има
наличие на нетипично разстояние – луфт.
На място са пристигнали полицейски служители на О „ПП“-СДВР, сред
които свидетеля Д.. Снети били писмени сведения, в попълнените от водачите,
които са участвали в ПТП-то декларации. По тези данни и установеното на
място е изготвена схема на ПТП-то и е съставен протокол за ПТП.
На 26.11.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 13:10 часа в
гр. София по ул. „Найден Геров“ с посока от ул. „Софийски герой“ към ул.
„Св. Георги Софийски“ е управлява товарен специален автомобил „Интегра
Бокс Интегра ЖС“, с ДК № *****, собственост на Министерство на
здравеопазването и на кръстовището с бул. „Ив. Евст. Гешов“ преминава на
червен сигнал, при работеща в нормален режим светофарна уредба и
реализира ПТП с преминаващия на зелен сигнал лек автомобил *****, с ДК №
*****.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д. излага изцяло
обстоятелства относими към случая.
Свидетелят М. също излага показания станали й известни по случая,
3
доколкото е била в управляваното от жалбоподателя МПС по време на ПТП-
то, но не е имала видимост към пътната обстановка, пътните знаци и
сигнализацията, тъй като е била в товарното отделение на линейката при
пациента, който е бил превозван от екипа на ЦСМП.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице В. Г. Д. – мл.
автоконтрольор при О „ПП“ – СДВР. В АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е депозирал възражение в
писмена форма.
Изготвена е докладна записка от В. Д. относно възражението.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е
заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
както и акт за встъпване, с които Г.В.Б. временно е преназначена на длъжност
началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като такава е
встъпила на 29.10.2019 г.
Кредитират се изцяло писмените доказателства, доколкото липсват
индиции относно тяхната неистинност и оспорване от страните. Кредитират
се и гласните доказателства като логични и непротиворечиви помежду си и с
писмените доказателства. Съдът кредитира изцяло и техническата експертиза
като обективна и компетентна, отговорила на поставените й въпроси. В
частта, в която в същата се правят предположения, съдът не я е взел предвид и
не я кредитира, тъй като такива задачи, които предполагат някакво субективно
въздействие върху информацията, с която е боравил експерта е извън
поставените й задачи.
Съдът намира, че е налице разминаване между посоченото в техническата
експертиза като часово време, това посочено в картон образец У.Ф. №257 и в
посоченото в справките декларации на двамата участници в ПТП-то относно
времето. Като в случая съдът приема за време на ПТП-то посоченото в
декларациите от двамата водачи, което не се разминава помежду им. Същите
са тези, които са съобщили точното времеизвършване на ПТП-то на дошлите
на място полицейски служители в собственоръчно попълнените от тях
декларации.
4
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от
същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началникът на
01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е оправомощен по
надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната
материална компетентност да издава наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.II от ЗАНН, а НП е
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано словесно.
Изрично, с оглед наведените в жалбата и по същество възражения, следва да
се посочи, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил, който е бил като вид специален, поради което
не може да се приеме, че се касае за всеки един товарен автомобил.
Уточнението е и в словесната част на акта и НП, където се сочи, че
автомобилът освен, че е специален е и собственост на МЗ.
Относно оспорването на часа на ПТП-то съдът е приел, че това е часът,
който както жалбоподателя в попълнената от него справка-декларация е
посочил, така и другият водач и участник в ПТП-то е посочил в своята такава,
а именно 13:30 часа.
Съставът на чл.6, т.1 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението,
5
предвижда, че участниците в движението: „съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“.
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти,
които реализират хипотезата на нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, която
сочи като задължение за участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, в случая на светофарната уредба за
регулиране.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредба №I-141/18.09.2002 г.: „Водачът на
моторно превозно средство със специален режим на движение може: 1. да
преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да
спира, при наличието на пътен знак, който изисква това, но само след като
намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно“.
По какъв начин се обозначават тези ППС-та е посочено освен в нормите на
чл.158 от ППЗДвП, така също и в нормите на чл.91 от ЗДвП, като конкретно в
ал.4, изр.1 и изр.2 на същата е посочено, че: „Специален режим на движение
може да ползват и предназначените за предоставяне на медицинска помощ
при спешни състояния моторни превозни средства на лечебните заведения
към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването,
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са
получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда
на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения. Моторните превозни
средства се обозначават с опознавателни знаци и постоянно монтирани
устройства върху превозното средство или на специална стойка, излъчващи
синя или червена проблясваща светлина, добре забележима от всички страни.“
Като от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че се касае за МПС със специален режим на движение, собственост на
МЗ, което се ползва и е предназначено за предоставяне на спешна медицинска
помощ. Същото е подавало звуков и светлинен сигнал при движението си,
което се установява от показанията на свидетеля М..
6
Съгласно нормата на чл.92, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на моторно превозно
средство със специален режим на движение може:1. да преминава при
забраняващ сигнал на светофара …, но само след като намали скоростта
достатъчно, за да извърши това безопасно“. Като в нормата на чл.92, ал.2 от
ЗДвП е посочено изрично, че: „Разпоредбите на ал. 1 не освобождават
водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение…
от задължението да управляват по безопасен начин.“ Тези разпоредби са
преповторени като задължения към водачите на МПС със специален режим и
в нормата на чл.159 от ППЗДвП.
От събраните и кредитирани доказателства се установи осъществяването на
административното нарушение именно по посочената правна норма на чл.92,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като със своето поведение
жалбоподателят като водач на МПС със специален режим не е съобразил
задължението си при управлението му със сочената правна норма, а именно да
бъде безопасен както за останалите участници в движението, така и за
пациента, на който е оказвал спешна помощ и чиято цел е да пристигне
навреме и безопасно до здравното заведение към което е бил насочен. Именно
това поведение на жалбподателя е била една от причините за настъпване на
ПТП-то
От събраните по делото доказателства не се установи да е осъществено
въведеното с АУАН и НП твърдяно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради
което жалбоподателят да носи административнонаказателна отговорност по
чл.179, ал.2, във вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съдът не може да замени волята на административнонаказващия орган и да
преквалифицира за първи път в съдебна фаза административното нарушение,
тъй като по този начин ще наруши правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
Ето защо и предвид събраните доказателства, които се кредитират не са
налице предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП.
Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалните представители на жалбоподателя за
7
присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000
лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на
процесуалните представители на жалбоподателя в размер на 200 лв., се явява
под границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
размер от 200 лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-032321/08.01.2024 г. на
началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на К. К. Д., с ЕГН
********** от гр. *****, сумата в размер на 200 (двеста лева) лв. за разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8