РЕШЕНИЕ
№ 22355
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110111521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Н. К. Н. против
********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано н.о.х.д. №
7067/2019г. по описа на СРС, 110 състав, приключило с оправдателна присъда,
потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 3524/2020 г. по описа на СГС, VIII
въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 29.02.2024г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП ЗМ №
1817/2018 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 39835/2018г. по описа на
СРП, както и че срещу него бил внесен обвинителен акт за престъпление с
правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК, и е образувано н.о.х.д. №
7067/2019г. по описа на СРС, 110 състав. С присъда от 17.06.2020г. по н.о.х.д.
№ 7067/2019г. по описа на СРС, 110 състав, ищецът бил признат за невиновен
и оправдан. След протест от страна на СРП било образувано в.н.о.х.д. №
1
3524/2020 г. по описа на СГС, VIII въззивен състав, по което съдът с решение,
влязло в законна сила на 29.12.2020г., потвърдил оправдателната присъда.
Твърди, че в период от 2018г. до края на 2020г. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в депресия, липса на сън, тревожност и разсеяност,
което му причинило дискомфорт в ежедневието, както и нямал желание за
контакти с хора и социален живот. Посочва, че в този период преживял тежък
психически стрес и негативни емоции, изпитвал разочарование, както и
фактът на повдигнато срещу него обвинение се отразило негативно на
здравословното и психическото му състояние. Твърди, че изпитвал страх от
изхода на делото и търпял наложената му принудителна административна
мярка- временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане,
както и спрямо него била налице полицейска регистрация в продължение на 4
години. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 5000лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- ********, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е било
повдигнато обвинение срещу ищеца, по което е бил оправдан. Изразява
становище за неоснователност на претенцията, тъй като не са налице
доказателства за това, че неимуществените вреди, които ищецът твърди да е
претърпял в резултат на обвинението, са пряка и непосредствена последица от
обвинението, за което ищецът е бил оправдан. Поддържа, че ищецът не е
ангажирал доказателства за претърпени морални вреди и негативни
психически и физически последици като пряка и непосредствена последица
именно от незаконното обвинение, а така също и за тяхната продължителност.
Изтъква, че ищецът не представя писмени доказателства за здравословното и
психическото си състояние преди процесното обвинение. Твърди, че
извършената от органите на МВР регистрация и принудителна
административна мярка са по реда на ЗМВР и не носи отговорност за тях, тъй
като не се извършват по разпореждане на прокурор. При условията на
евентуалност оспорва претенцията на ищеца като завишени по размер.
Заявява становище, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че по
отношение на ищеца е приложима презумпцията за невиновност,
2
повдигнатото срещу ищеца обвинение не е за „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, ищецът не се води осъждан, както и имал
множество нарушения по ЗДвП. Оспорва при условията на евентуалност
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
завишено и несъответстващо на твърдените вреди. Искането към съда е
предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално - да бъде определен по-нисък
размер на обезщетение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП ЗМ № 1817/2018 г. по описа на 09 РУ - СДВР,
пр. пр. № 39835/2018г. по описа на Софийска районна прокуратура; че срещу
ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК; че
по образувано н.о.х.д. № 7067/2019г. по описа на СРС, 110 състав, ищецът е
оправдан с присъда от 17.06.2020г., както и че с влязло в законна сила на
29.12.2020г. решение по в.н.о.х.д. № 3524/2020 г. по описа на СГС, VIII
въззивен състав, е потвърдена оправдателната присъда.
От приобщените по делото материали по ДП № 1817/2018г. по пр. пр. №
39835/2018 г. по описа на СРП се установява, че на 08.08.2018г. на ищеца е
била наложена принудителна административна мярка - отнемане на СУМПС
съгласно заповед № 18-4332-004880 от 08.08.2018г. /стр. 3/ от ДП. Установява
се още, че на 25.09.2018г. е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, въз основа на
законен повод – АНП срещу Н. К. Н. за образуване на ДП, към която е
окомплектован АУАН, ЗПАМ, протокол за химическо изследване, справка за
картон на водач и др., като ищецът е бил привлечен като обвиняем с
постановление от 14.01.2019г. На 24.01.2019г. и на 15.03.2019г. на ищеца, в
присъствието на адв. К., му е предявено разследването. В ДП ищецът е бил
представляван от адв. К. (л.25 от ДП), като по ДП е бил разпитван в качеството
3
на обвиняем на дата 24.01.2019г. От приобщеното по делото НОХД №
7067/2019г. по описа на СРС, 110 състав се установява, че с обвинителен акт
от 19.04.2019г. Н. К. Н. е предаден на съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от двеста до хиляда лева. По делото са проведени съдебни
заседания на 10.07.2019г., 04.11.2019г., 05.02.2020г., 17.06.2020г., в които
ищецът се е явявал лично и с адв. К..С присъда № 123452/17.06.2020г. по
н.о.х.д. № 7067/2019г. по описа на СРС, НО, 110 състав, съдът е признал Н. К.
Н. за невиновен по повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. По протест
на прокурор при СРП срещу постановената присъда било образувано ВНОХД
№ 3524/2020г. по описа на СГС. По делото са проведени съдебни заседания на
28.10.2020г. и на 20.11.2020г., в които ищецът се е явявал лично и с адв. К.. С
окончателно решение № 260288/29.12.2020г. по ВНОХД № 3524/2020г. по
описа на СГС съдът е потвърдил постановената от СРС оправдателна присъда.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СПЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че периодът, през който Н. Н. е бил подсъдим по н.о.х.д.
№7067/2019г. по описа на СРС, НО, 110 с-в се е отразил негативно върху
психоемоционалното му състояние, като станал по-затворен, по-социално
оттеглен. Установява се още, че ищецът е възприел процесния период 2018-
2020г. с негативни преживявания, които не са ескалирали до абнормност.
Проведеното от вещото лице изследване не установява данни наказателното
преследване да е отключило психопатологични, некротични или от друг
регистър симптоми.
Според показанията на разпитания по делото св. Юлиян Николаев Н. (син
на ищеца) се установява, че воденото наказателно производство се отразило
негативно на емоционалното състояние на ищеца, който спрял да излиза,
затворил се в себе си, изпитвал страх и загубил апетит. Воденото дело се
отразило и в семейните отношения на ищеца със сина му, като двамата
започнали да споделят по-малко един с друг. Съдът цени показанията по
чл.172 ГПК с оглед родственото качество между страните, с оглед останалия
доказателствен материал, като намира, че следва да кредитира в пълнота
същите, доколкото са житейски логични и в унисон с приетото заключение по
СПЕ.
4
По делото са приети и писмени доказателствени средства: Присъда от
17.06.2020 г., постановена по НОХД №7067/2019 по описа на СРС, НО, 110
състав; Мотиви по НОХД №7067/2019, по описа на СРС, НО, 110 с-в; Решение
№260288/29.12.2020 г. по ВНОХД №3524/2020 г. по описа на СГС, НО, VIII
въззивен състав; Заповед за заличаване на полицейска регистрация
№3286з/430 от 24.04.2023 /л. 30-31 от делото/; Протест на СРП;
Постановление за привличане на обвиняем; Разпореждане за връчване на ОА и
призовки; Електронна Справка за съдимост от 27.03.2024 г. /л. 55 от делото/;
Справка картон на водача /л. 52/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна отговорност, която
се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.
Същите се свеждат до това на ищеца да му е повдигнато обвинение от
Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление,
същият да е оправдан с влязла в сила присъда, или образуваното наказателно
производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, както и че
като последица от повдигнатото незаконно обвинение, ищецът е претърпял
имуществени, съответно неимуществени вреди, вкл. размерът на същите.
В рамките на настоящото производство е доказано наличието на
законовите предпоставки за ангажиране, по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ, на отговорността на ответника спрямо ищеца. След като
наказателното производство, водено срещу него за процесното обвинение, е
приключило с оправдателна присъда и неоснователното обвиняване му е
причинило неимуществени вреди, то е осъществен фактическият състав на
5
твърдяното деликтно субективно право. Спорът се концентрира по
претърпените неимуществени вреди и размера на претендираното
обезщетение.
Съдът определя по справедливост размера съобразно чл.52 ЗЗД, която не
е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни факти,
които са обективно съществуващи при всеки отделен случай. Такива
правнорелевантни факти са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления; дали ищецът е оправдан по
всички; продължителността на наказателното производство (и причините за
нея, вкл. Прокуратурата отговаря за вредите, търпени през целия срок на
производството, включително и през съдебната му фаза, тъй като именно
неоснователното обвинение поставя началото на причинния процес, който
закономерно приключва след съдебно разглеждане на наказателноправния
спор); видът на взетата мярка за неотклонение; наличието на други
ограничителни процесуални мерки; начинът, по който всичко това се е
отразило на ищеца (конкретните негови преживявания, както и цялостното
отражение на неоснователно воденото наказателно производство върху
живота му, така и в професионален, социален, семеен и здравословен план);
съдебното минало на ищеца; общото ниво на социално-икономическо
благосъстояние и стандарт на живот в страната.
Настоящият състав приема, че паричната репарация, която се явява
адекватна за така претърпените от ищцовата страна вреди, трябва да бъде
фиксирана на сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин). Основание за
такъв извод е съвкупната преценка на установените в рамките на съдебното
дирене фактически обстоятелства и отчитането на тяхното конкретно
проявление по делото, а именно:
- тежестта на повдигнатото обвинение и дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – ищецът (54г. към датата на образуване на
ДП) е бил привлечен като обвиняем за (едно) престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от двеста до хиляда лева, което не е „тежко” по смисъла на чл.
93 т.7 от НК.
- дали ищецът е оправдан по всички обвинения – ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение с присъда № 123452/17.06.2020г. по НОХД №
6
7067/2019 г. по описа на СРС, 110 състав, протестирана и потвърдена с
решение № 260288/29.12.2020г. по ВНОХД № 3524/2020г. по описа на СГС.
- продължителността на наказателното производство – от момента на
привличането като обвиняем до окончателното му оправдаване е изминал
период по-малко от около 2г. Ищецът не е ставал повод за отлагане на
заседания или бавене на делото, като на всички, общо 6 проведени съдебни
заседания пред СРС и СГС е присъствал лично, а в 5 от тях и с упълномощен
адвокат.
- видът на взетата мярка за неотклонение и наличието на други
ограничителни процесуални мерки – спрямо ищеца не е била взета мярка за
неотклонение, но била е налице полицейска регистрация в продължение на 4
години. Била наложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца съгласно заповед № 18-4332-004880 от 08.08.2018г., но съдът
приема, че вредите от ПАМ не са в причинна връзка с процесното наказателно
производство. Вредите от неоснователно упражнената принуда се обезщетяват
по различен ред в зависимост от това дали образуваното наказателно
производство е било необходимо и достатъчно условие за осъществяването .
Ако ПАМ на ищеца е наложена при условията на обвързана компетентност
заради образуваното наказателно производство, то вредите от нея, подлежат
на обезщетяване в текущото производство. Когато административният орган е
действал при условията на оперативна самостоятелност, какъвто е случаят с
ПАМ, наложена на ищеца преди инициирането на наказателното
производство, редът за търсене на обезщетение е друг (Решение № 6533 от
05.08.2016 г. по гр. д. № 7894 / 2014 г. на СГС; Решение № 6602 от 29.09.2017
г. по гр. д. № 366 / 2017 г. на СГС; Решение № 5744 от 24.10.2024 г. по в. гр. д.
№ 7515 / 2024 г. на СГС; т.10 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004
г. на ОСГК на ВКС);
- начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца - нормално е да
се приеме, че по време на едно наказателно производство всяко неоснователно
обвинено лице изпитва типичните при подобна ситуация неудобство,
унижение, притеснение и несигурност, като за негативни последици, по-
големи от обичайните, трябва да бъдат ангажирани конкретни и категорични
доказателства. От показанията на св.Н. съдът прие за установено, че ищецът
7
изпитвал притеснение и неудобство от воденото срещу него наказателно
производство. Съдът оценява, че конкретният психически и емоционален
стрес, който ищецът е изживял, не се отличава с интензитет, който да е
значително по-голям от обичайния за такива хипотези, така и няма данни и за
тежки негативни емоционални, професионални, социални, семейни и
здравословни последици, които да са по-големи от обичайните. В който
смисъл е и заключението по СПЕ, а именно – воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху психоемоционалното състояние
на ищеца, но негативните преживявания не са ескалирали до абнормалност.
- съдебното минало на ищеца – установява се, че ищецът е неосъждан.
- общото ниво на социално-икономическо благосъстояние и стандарт на
живот в страната - ръстът на минималната месечна работна заплата за
периода на наказателното производство, вариращ от 560 лв. през 2019 г. до 610
лв. през 2020 г.
Анализирайки горните обстоятелства, съдът приема, че разглежданият
иск за неимуществени вреди е основателен за сумата от 2 500 лв., вкл.
отчитайки размера на присъдени обезщетения по сходни случаи в практиката
(например: Решение № 6533 от 05.08.2016 г. по гр. д. № 7894 / 2014 г. на СГС;
Решение № 2553 от 09.04.2019 г. по в. гр. д. № 12589 / 2018 г. на СГС;
Решение № 4557 от 20.06.2019 г. по в. гр. д. № 2282 / 2019 г. на СГС и др.,
отчитайки социално - икономическите условия в страната към момента на
определяне на обезщетенията от съда).
Началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
мораторната лихва, както и началото на погасителната давност, за
обезщетението е от влизане в сила на оправдателната присъда (вж. т. 4
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3 от 2004 г.,
ОСГК на ВКС), но доколкото се претендира законна лихва от исковата молба,
то такава следва да се присъди считано от 29.02.2024г. до изплащане на
вземането.
Относно разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в
размер на 8.50вл. за държавна такса, като по делото не са представени
доказателства за сторени разноски за адв.възнаграждение. Ответникът следва
да бъде осъден да плати разноски за експертиза в размер на 400лв. по сметка
8
на СРС.
Ръководейки се от изложените съображения, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ************, да
заплати на Н. К. Н., ЕГН: **********, ************* сумата от 2 500 лв.
(две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с Присъда №
123452/17.06.2020г. по НОХД № 7067/2019г. по описа на СРС, НО, 110 състав,
потвърдена с окончателно Решение № 260288/29.12.2020г. по ВНОХД №
3524/2020г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от 29.02.2024г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 5000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ ************, да заплати на
Н. К. Н., ЕГН: **********, **********, разноски по делото в размер на
8,50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.9а, ал.2 вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ************,
да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9