№ 1304
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501453 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. С. К. срещу
решение № 43/ 25.02.2021г. на ОС- В., ТК, постановено по т.д. № 50/19г. в
частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
над сумата от 75 000 лв. до 150 000 лв. за обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта нейния баща С. К. К..
Жалбоподателят твърди, че в отхвърлителната част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Присъденото
обезщетение е в занижен размер. Съдът не е преценил правилно и в тяхната
съвкупност тежестта, интензитета, продължителността на претърпените от
нея неимуществени вреди. Съдът не е съобразил икономическата конюктура
в страната към момента на увреждането.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен и го уважи изцяло или да присъди
обезщетение от 100 000 лв.
ЗД „Бул Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
1
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата . Счита за прекомерно
завишена сумата, която ищецът претендира като обезщетение за
неимуществени вреди. Излага доводи във връзка с приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
Н.К. твърди, че на 05.01.2018г. в гр. В. на кръстовището на ул. „ Екзарх
Йосиф“ и ул. „Хан Аспарух“ водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ВН 9017ВТ се е движел по ул. „Хан Аспарух“. Той е нарушил
правилата за движение по пътищата като на кръстовището, на което един от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал движещият
се по него велосипедист С. К. К.. Последвал от удар, при който на последния
са му причинени травми, от които е починал. По отношение на виновния
водач има влязла в сила присъда. Ищецът е дъщеря Н. С. К.. Двамата са били
в много добри и близки отношения, имало е разбирателство, характерни за
силната връзка между родител и дете. Внезапната загуба на бащата е
понесена от ищеца изключително тежко поради силната емоционална връзка
между тях. Н. К. започвала да плаче без видима причина, променило се е
емоционалното й състояние, затворила се е в себе си, станала е мълчалива,
разсеяна, не искала да излиза и да се среща с други хора, загубила е съня си,
станала объркана, несигурна и плаха, потисната, демотивирана и депресивна.
Изпаднала е в шок, тъй като е изгубила родителят, на когото е разчитала в
трудни моменти. Той й е вдъхвал кураж и увереност, обичал я е безрезервно
и е бил нейният най- близък приятел и съветник. Гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника като
полицата е била валидна от 11.06.2017г. до 10.06.2018г. Затова моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Счита, че претендираното
обезщетение не съответства на действителната вреда и е прекомерно.
Поддържа, че между ищеца и починалия не са били установени прекрасни
2
отношения. Пострадалият е поддържал такива с децата си от гр. ***, но не и с
ищеца. Те са били скарани и Н. К. не се е грижела за него дори и след
изписването му от болницата след катастрофата. Пострадалият никога не е
работил и не се е грижел за семейството си. Той и съпругата му са живеели в
ромския квартал в гр. ***. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо
се в неспазване на правилата за движение по пътищата. При настъпване на
ПТП е имало мъгла, а пострадалият не е ползвал светлоотразителна жилетка,
движел се е по средата на пътната лента, а не съобразно ЗДвП- възможно най-
в дясно на пътната лента. Велосипедът не е бил с изправно устройство за
излъчване на бяла или жълта светлина, добре различима отпред и червен
светлоотразител отзад и бели и жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата- чл.79, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Пострадалият е употребил алкохол и е бил без предпазна каска. Ответникът
поддържа, че смъртта Н. С. К. не е пряка и непосредствена последица от
ПТП, а тъй като не са били спазени предписаните мерки- прегледи от лекар,
хранителен и медикаментозен режим. Леталният край е настъпил не от
травмите от ПТП, а от развити възпалителни процеси, които са продиктувани
от други фактори. Ответникът оспорва причинно- следствената връзка
между смъртта и уврежданията. Счита иска за неоснователен.
Не се спори, а и видно от протокол за оглед на местопроизшествието от
05.01.2018г. е, че на същата дата е настъпило описаното в исковата молба
произшествие.
Безспорно е, че в резултат от него е починал С. К. К.. Видно от
удостоверение за наследници № АО01АУ-06-978/30.05.2018г. ищецът негов
законен наследник.
Не се спори, а и видно от справката от Гаранционния фонд е, че за лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 9017ВТ е имало валидна
застраховка „гражданска отговорност“ за периода 11.06.2017г. до 10.06.2018г.
при ответника.
Не се спори, че с влязла в сила присъда от 23.11.2018г., постановена от
нохд№ 237/18г. от Окръжен съд- В., водачът на лекия автомобил Н. Н. е
признат за виновен за това, че на 05.01.2018г. е нарушил правилата за
движение по пътищата и е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр.
3
с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДвП като е причинил смърт по
непредпазливост на С. К. К.- велосипедист.
Не се спори, че ищецът е предявил доброволна претенция към
ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Такова не е изплатено.
По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала
заключение за механизма на ПТП, за наличието на видимост на
велосипедиста към лекия автомобил, къде се е движел и това влияе ли на
настъпването на произшествието. Велосипедът е бил оборудван със
светлоотразител, но велосипедистът не е бил със светлоотразителна жилетка
и предпазна каска. Вещото лице е посочило мястото на удара, скоростта на
движение на лекия автомобил-50 км/ч. След разпита на свидетеля Н. Н.-водач
на лекия автомобил, експертът е посочил, че показанията му са необективни и
не кореспондират с доказателствата по делото. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
Допусната медицинска експертиза е дала заключение за получените от
С. К. травми при пътния инцидент, проведеното лечение, за липсата на
алкохол в кръвта, за това дали, ако е бил с предпазна каска какви увреждания
би получил. В тази връзка е направил извод, че точно не може да се
прогнозира увреждането. Настъпилата смърт Н. С. К. е в пряка и
непосредствена причина с ПТП.
Съдът възприема заключенията като обективни, обосновани,
основаващи се на научните правила и опита на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. е водачът на МПС, бутнало С. К.. Той свидетелства, че
помни ПТП. То е станало през 2018г. Движел се е по улица в гр. В., която
минава покрай поликлиниката и отива към Порцелановата фабрика. Стигнал
е до кръстовището, което се намира в района на пл. „Таш курия“, огледал се е
в двете посоки, потеглил е. Не е видял по улицата да се движи велосипедист.
На кръстовището велосипеда се е ударил в неговата кола. Велосипедистът се
е движел по улицата, която минава от центъра към града в посока Стария
панаир. Той е дошъл от ляво на свидетеля и се е ударил в левия калник. След
удара тялото е отишло на ляво на автомобила. При падането велосипедистът
4
си е ударил главата в предното стъкло, отстрани. След инцидента той е бил
жив. Свидетелят му е указал помощ. От мястото, където е бил спрял на знак
„Стоп“, до мястото на удара е бил изминал около 2 м. След удара
велосипедистът е бил на 1 м. и нещо от мястото на удара. След удара лекият
автомобил не е преместван. Той не е навлизал в лентата за насрещно
движение спрямо лентата на движение на велосипедиста. След ПТП
велосипеда не е бил преместван. Според свидетеля той е навлязъл в
кръстовището с 10/15 км.ч.
Свидетелят Д. познава ищеца и баща й повече от 10 години. Тя е била
болногледачка на С. К.. Той е бил работлив и добър човек. Починал е при
катастрофа. Работел е и се е грижел за семейството си. Отношенията между
тях са били много добри. Ищецът е изпращала пари на баща си и майка си.
Майката е имала психично заболяване. За нея се е грижела Н. К. и две
болногледачки. С. също се е грижел за жена си. От датата на катастрофата до
деня на смъртта му свидетелят се е грижела за починалия. Ищцата е
изпращала пари. На С. два пъти са му правили операция на главата, операция
на крака. Разноските ги е поела ищецът. Тя работи в Германия и е там от 10
години. Н.К. е идвала два- три пъти в гр. ***, когато баща й е бил болен, но не
знае колко пъти в годината. Н. не е идвала често в гр. ***, но е пращала пари.
Децата й рядко са идвали при баба си и дядо си.
Свидетелят В. е личен лекар на съпругата Н. С. К.. Познава ги от 2005г.
от когато са й пациенти. Съпругата на С. е била неин пациент, но той я е
придружавал. Знае, че той е пострадал при катастрофа през 2018г. и е
претърпял поредица от сложни операции. След изписването е бил в тежко
състояние. Бил е на памперси, имал е тежък паметов дефицит, не е
разпознавал хората. Това състояние е налагало постоянни грижи. Ищецът е
помолила свидетеля да координира здравето му. Тя е заплащала всеки месец
за болногледачка. Консултациите за С. са минавали през свидетеля. Разходите
са били около 500-1000евро. След четири месеца усилия се е видяло, че С. К.
не се подобрява и свидетелят е посъветвала ищецът да не праща пари , но тя е
настояла да се борят. С. К. е починал въпреки усилията на дъщеря му.
Оказало се е, че майката е следващ проблем, тъй като е с тежко психично
заболяване. Ищецът не е можела да се грижи за нея и я е взела в Германия.
След смъртта на баща си ищецът е изпаднала в тежка криза, както поради
5
нея, така и заради майка си. След няколко месеца майката на ищеца се е
върнала в България и от тогава тя плаща за болногледачи. Свидетелят и Н.К.
са се чували почти ежедневно след изписването на баща й от болница.
Ищецът е изпаднала в депресия от смъртта на баща си, пиела е успокоителни.
От нея знае, че за тях повече се е грижел баща им поради състоянието на
майка им. С Н. свидетелят се е видяла само веднъж на погребението на баща
й.
Съдът кредитират показанията на свидетеля В. като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Не дава
вяра на показанията на св. Д. в частта, в която твърди, че ищецът е идвала в
гр. В., когато СТ. К. е бил болен, тъй като противоречат на показанията на
другия свидетел. В останалата част ги кредитира.
Не дава вяра на показанията на свидетеля Н., тъй като обективно
противоречат на събраните писмени доказателства относно механизма на
произшествието.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на
75 000лв. Възражението за съпричиняване е прието за недоказано.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
6
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена
претенция към застрахователя. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса
и застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради това предявеният иск
по чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 9017ВТ е била застрахована при
жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По отношение на виновния водач за ПТП
има влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна
за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно
неговата противоправност, дали то е извършено и виновността на дееца.
Поради това следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от
7
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. При недоказването им за него са неблагоприятните последици,
изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
При претендиране на обезщетение от смърт на близък, респективно
родител, в предмета на доказване са отношенията, които са имали ищецът и
починалия и тяхната близост.
Н. К. е дете на С. К. , като е естествено да изпитва болка и страдание от
смъртта му. Били са близки и са имали много добри взаимоотношения. Тя е
приела тежко смъртта му, като е изпаднала в тежка криза, депресия и е пиела
успокоителни. Тя е била в това състояние, защото той е полагал основно
грижи за децата си поради тежкото психично заболяване на майката. Н. К. е
поела грижите са баща си след изписването му от болницата до смъртта му.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следва да съобрази и обстоятелството, че към 2018г. ищецът е била на 42
години, а баща й на 67 години. Тя е формирана като личност, изградена като
характер и ценностна система. Нуждата от родителска грижа към нея самата
е в минимален размер, в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете. Тя
живее отделно от баща си, създала е собствено семейство, което предполага
изградена самостоятелност и възможност да полага грижи сама за себе си.
8
Показанията на свидетелите Д. и В. установяват, че от 10 години Н. К.
живее в Германия, като в България не е идвала често. Присъствала е на
погребението на баща си като е заплащала за грижите за него и лечението му.
Съдът приема, че показанията не опровергават твърдението за поддържани
много близки отношения между починалата и ищеца, защото поради
психичното заболяване на майката бащата е полагал основно грижи за децата
си. Смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в
толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човешки индивид, чиято
нужда от родителска грижа предстои. Не са доказани в процеса твърденията
от исковата молба за това, че Н. К. е плачела без видима причина, че се е
променило емоционалното й състояние, че се е затворила в себе си, станала
е мълчалива, разсеяна, не искала да излиза и да се среща с други хора,
загубила е съня си, станала объркана, несигурна и плаха, потисната,
демотивирана и депресивна.
Като съобрази всички тези обстоятелства съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищеца да е в размер
на 75 000 лв.
Въззивният съд счита, че в предмета на въззивно обжалване не е
включено възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД, доколкото ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение. В
отговора на въззивната жалба той е поставил този въпрос, а именно, че
починалият С. К. е бил без поставена предпазна каска. Затова за пълнота
съдът излага следното:
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Разпоредбата предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за
вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло обективно за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване
не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание
чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и
относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на
пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици
9
и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили
твърдените факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е
конкретизирал възражението си в отговора на исковата молба- починалият С.
К. като велосипедист е бил без поставена предпазна каска. Поведението на
велосипедистите, като участници в движението по пътищата, е
регламентирано в чл.79 –чл.82 от ЗДвП. Уредбата въвежда изисквания към
тях с оглед осигуряване на безопасността ми на пътя, както и на останалите
участващи в движението. Законът е въвел изискване всеки велосипед като
двуколесно пътно превозно средство да има устройство за излъчване на бяла
или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад.
Допустимо е да има поставено устройство за излъчване на червена светлина
отзад- чл.79, т.3 от ЗДвП. Необходимо изискване, поставено към
велосипедите е, да имат бели и жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата-чл.79, т.4 от ЗДвП. Законът
въвежда условия към велосипедистите като ги определя като тяхно
задължение. Като участници в движението те трябва да ползват
светлоотразителна жилетка при управлението на велосипед извън населено
място, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост. Да се
движат възможно най- близо до дясната граница на платното за движение.
Законът не въвежда изискване велосипедистът да ползва предпазна каска.
Следователно неизползването й не е нарушение, което да обуславя
противоправност на поведението на велосипедиста и да води до обективен
принос от негова страна при причиняване на уврежданията. От друга страна
медицинската експертиза е дала заключение, че тя би могла да омекоти
ударите на главата в асфалта и автомобила, но без да се прогнозира
увреждането. Поради изложеното въззивният съд приема, че това възражение
за съпричиняване е неоснователно.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2018г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата за 2018г. е 510 лв. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост от този на
лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а от това кои вреди са били
предмет на съдебното производство и са били доказани в хода на съдебното
дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/ Размерът на
определеното обезщетение за неимуществени вреди е равен на 147
10
минимални работни заплати за страната, както и 69 средно месечни заплати
при 1075 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец януари на
2018г., обявена от НСИ. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към праворелевантния момент. Поради обстоятелството,
че ищецът живее в Германия съдът счита, че следва да изчисли определеното
обезщетение в евро и то е 38346, 89 евро. без това да е правнорелевантно към
размера му.
Поради изложеното първоинстанционото решение следва да се
потвърди.
По разноските.
Поради неоснователност на жалбата на ищеца разноски за въззивното
производство не се дължат.
На ответника се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на
1560лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/ 25.02.2021г. на ОС- В., ТК,
постановено по т.д. № 50/19г. в частта, в която е отхвърлен искът на Н. С.
К. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 75 000 лв. до 150 000
лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта нейния баща С. К. К..
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН ********** със съдебен адрес : гр. В., ул.
„***“ № 61, офис 601 чрез адв. Д. Цв. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 и със съдебен адрес: гр. ***,
бул. „***“ № 87 чрез адв. А. И. сумата от 1560 лв. разноски по делото пред
САС.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12