РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. гр. Хасково, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200160 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните
нарушения и наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – М. С. К., ЕГН **********, с адрес ***********,
е депозирал жалба против Наказателно постановление № 24-1253-
004271/16.01.2025г. на Началник Група към ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“, с което за това, че на 04.10.2024г. в 00:07 часа, в гр.Хасково, на
бул.“Никола Радев“ до мебелен магазин „Нов дом“ в посока към
бул.“България“ управлява лек автомобил „***********“ с рег.№ ********,
като след извършена справка в масивите на МВР се установи, че автомобила е
с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДВП (не пререгистрирано МПС
в срок), с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм.наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право на управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата са описани нарушения и пороци както на материалния, така и
на процесуалния закон. Твърдят се конкретни нарушения, поради което се иска
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител поддържа подадената жалба,
представя допълнителни писмени и гласни доказателства, заявява, че по
отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е следвало да се приеме
маловажен случай, като изтъква съображения за това, моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
1
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Група към
ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Взема становище по жалбата, като е изпратил
писмено такова, с което счита жалбата за неоснователна, че не е допуснато
нарушение при издаването му. Иска се потвърждаване на наказателното
постановление, алтернативно претендира за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
Жалбоподателят М. С. К. е на *****., *******. Притежава СУМПС от
1998г., като има придобити категории В, АМ. До момента има наложени
административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
На 04.10.2024г. полицейските служители при Сектор „пътна полиция“ при
ОД-МВР-Хасково- свидетелите Ж. К. И. и Т. И. П., изпълнявали служебните
си задължения. Същите били разположени на бул.“Никола Радев“ в
гр.Хасково, до мебелен магазин „Нов дом“. Малко след полунощ- около 00,07
часа същите спрели за проверка движещият се по булеварда в посока към
бул.“България“ лек автомобил. При извършената такава, полицейските
служители установили, че водач на спреният автомобил е „***********“ с рег.
№ ********, а водач е настоящият жалбоподател М. С. К.. Поискали
документите за автомобила, както и тези на водача. От представените им
документи, както и след справка чрез дежурен МВР установили, че
въпросният управляван автомобил е дерегистриран, като причината за това
била, че при придобиването му не е бил регистриран в законоустановения
срок.
Така на водача М.К. бил съставен АУАН № GA 1446011/16.01.2025г., в който
полицейските служители описали извършено нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП- управление на нерегистрирано МПС. Актът бил връчен на водача и
подписан от същия без възражения. Било образувано и досъдебно
производство, приключило с постановление на прокурора за отказ да се
образува наказателно производство от 15.11.2024г., който приел, че случаят е
малозначителен и изпратил материалите на адм.-наказващият орган.
Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора, било
издадено предметното на делото Наказателно постановление №24-1253-
004271/16.01.2025г. на Началник Група към ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалб.М.К. му е
наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, „Лишаване от право на
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.К. на 13.02.2025г. – видно
от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена в
адм.-наказващия орган на 19.02.2025г.– видно от поставения входящ номер–
т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН, като цяло не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на описаните наказания за
2
извършеното нарушение.
При издаването на АУАН и на НП правилно е описано нарушението, но са
допуснати и нарушения.
По отношение на описаното нарушение, Съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателя е извършил такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда "Глоба" в размер от 200лв. до 500лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца.
Настоящият съдебен състав приема, че административно-наказващият орган
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен
анализ на материалите по делото, настоящата съдебна инстанция счита, че
описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се квалифицира като
маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. На
първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена
опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства
на тежестта на нарушението. Макар с действията си водача К. да е осъществил
формално състава на адм.нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да се
отбележи, че се касае за управление на лек автомобил от водач с
дългогодишен опит. Показанията на водения свидетел В.Н.П.- живуща на
семейни начала с жалбоподателя, са категорични в насока, че жалб.К. е бил в
недобро здравословно състояние, след като е закупил автомобила. А
закупуването на същия било необходимо за придвижване за работа, след което
обаче жалб.К. се разболял, спрял да работи и се наложило да посещават
болници в България и в чужбина, като резултата от провежданите изследвания
и лечения не отхвърлил вероятността от наличието на сериозно заболяване.
Св.П. заявява, че в този период били силно притеснени за здравословното
състояние на К. и им убягнало задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП, като
пропуснали да пререгистрират закупеното на 05.03.2024г. МПС.
Наред с това, липсват данни за това, че извън процесната дата жалб.К. е
управлявал този автомобил по пътищата, отворени за обществено ползване.
Което е показател за по-ниска обществена опасност на самото нарушение.
Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са
произлезли вреди, не са налице данни за подавани жалби и оплаквания за
нарушения в тази насока. Касае се за дългогодишен водач, с добри
характеристични данни и наложени адм.наказания за нарушение.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители, с които е
установено изпълнителното деяние - управление на МПС, като еднопосочни и
непротиворечиви. Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на
действие по управление на превозно средство по пътища, отворени за
обществено ползване, което е не е регистрирано. Установено е несъмнено
авторството на деянието от полицейските служители, извършили проверката.
Съдът възприе и кредитира показанията и на св.П., доколкото същите
детайлно пресъздават състоянието на жалб.К., което е описано и в
представените писмени документи за здравословното му състояние. На
практика липсва противоречие между показанията на разпитаните полицейски
служители и показанията на свидетеля П., доколкото полицейските служители
са възприели извършеното от жалбоподателя на мястото на проверката, без да
имат информация за предходни събития и обстоятелства. А св.П. свидетелства
за състоянието на К. преди спирането му от контролните органи. Съдът
3
приема, че описаното здравословно състояние на жалб.К. в показанията на
св.П., както и в представените писмени документи- Епикриза от
УМБАЛ“Еврохоспитал“- гр.Пловдив, рентгеново изследване, са достатъчно
обективни и ясни за сериозността на заболяването на жалбоподателя, като
житейски логично и оправдано е в такъв период на проблеми от сериозен
здравословен характер и посещаване с изследвания в различни болници, да
попречат на изпълнението на други задължения.
Административно- наказващият орган не е бил длъжен да приложи нормата
на чл.28 от ЗАНН, след като прокурорът е отказал да образува наказателно
производство, тъй като независимо от напълно идентичната обективна и
субективна съставомерност на деянието по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и
чл.140, ал.1 от ЗДвП, прокурорът и административно- наказващият орган
дължат да извършат самостоятелна преценка за наличието на маловажен
случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Сравнението на съставите на чл.345, ал.2 от НК и чл.140, ал.1 от ЗДвП сочи,
че едно и също деяние едновременно се третира като административно
нарушение и престъпление, като разликите са в предвидената санкция и в
процесуалния ред за налагането им. В съдебната практика на ВКС, изразена в
Решение № 114 от 26.01.2021 г. по н. д. № 377/2020 г., III н. о., НК, е прието,
при липса на установени в закона критерии, установяващи основанията за
разграничаване на административното нарушение от престъплението,
решаващият съд следва във всеки конкретен случай да извърши преценка на
степента на обществена опасност на извършеното, въз основа на която да
изгради крайния извод за деянието, дали то съставлява престъпление или
административно нарушение. Когато засягането на обществените отношения -
обект на деянието е явно незначително, извод направен в постановлението за
прекратяване на основание чл.9, ал.2 от НК и обвързващ съда в настоящото
производство, не е налице основен признак на престъплението, понеже
деянието не е обществено- опасно. Степента на обществена опасност на
извършеното е обосноваваща вида на отговорността на извършителя в
обсъжданите случаи "наказателна" или "административна". Прекратяване на
наказателното производство за същото деяние, не изключва разглеждането му
като адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Описаните в НП факти
категорично осъществяват посочения състав на административно нарушение,
което е формално, на просто извършване и без да са налице каквито и да е
други съставомерни вредни последици.
Към момента на издаване на НП, с разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е
въведена забрана за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което АНО не е
могъл да обсъжда тази хипотеза.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи
на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос
и по-специално: ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на
ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
4
Съгласно обнародваното в ДВ бр.38/09.05.2025г. Решение №4 от 30.04.2025г.
на КС по к.д. №29/2024г., въведената в чл.189з от ЗДвП генерализирана
забрана, лишаваща административно-наказващия орган и съда от
правомощието да заменят административното наказание с предупреждение,
противоречи на правото на защита (чл.56 и чл.122, ал.1 от Конституцията), на
принципа на независимост на съдебната власт (чл.117, ал.2 от Конституцията),
на принципа на разделение на властите (чл.8 от Конституцията) и на принципа
на правовата държава (чл.4, ал.1 от Конституцията), поради което
разпоредбата като противоречаща на Конституцията е обявена за
противоконституционна.
Поради това, че от момента на обявяване на разпоредбата за
противоконституционна, съгласно чл.22, ал.2 от Закон за Конституционния
съд, същата не се прилага, съдът е длъжен да обсъди възражението в жалбата
за маловажен случай на административно нарушение, съгласно чл.28 от
ЗАНН.
Съдът прие, че при преценка на деянието и дееца, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр.
чл.93, т.9 от НК към квалификация "Маловажен случай", съобрази че деянието
и дееца се отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид, поради
незначителната степен на засягане на обществените отношения, които се
охраняват от чл.140 от ЗДвП, породено от влошеното здравословно състояние
през този период.
При индивидуализация на наказанието към конкретното противоправно
деяние, съобразно принципа на съразмерност и справедливост, конкретното
нарушение изцяло съответства на легалната дефиниция "маловажен случай",
визирана в § 1, т.4 от ЗАНН, поради незначителните вредни последици от
деянието, наложените дори в минимален размер административни наказания
„Глоба“ в размер 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“, което
съществено засяга възможността за придвижване до болнични заведения на
жалбоподателя, е несъразмерно тежко спрямо изискването за съразмерност на
наказанията в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО и при преценка на характера и
тежестта на конкретното нарушение, когато се касае за нарушение с
изключително ниска степен на обществена опасност, което не засяга
охраняваните обществени отношения, какъвто е настоящия случай.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, но това не може да бъде основание административно-
наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на
всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и
на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички
нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или
не.
Спрямо деянието и дееца ще окаже необходимия възпитателен и
предупредителен ефект налагането на предупреждение по чл.28 от ЗАНН, при
неприложимост към настоящия момент на чл.189з от ЗДвП, следва да се
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, чрез което ще се постигне
необходимата съразмерност между превенция, с тежестта на деянието и
индивидуалната вина на дееца..." (Решение № 13 от 2022 г. по к. д. № 8/2022
5
г.). Ако принципът на съответствие между деянието и наказанието е нарушен,
то дори формално законосъобразното наказание, наложено от съда, няма да е
справедливо.
Съгласно приетото в Решение №4 от 30.04.2025г. на КС по к. д. № 29/2024 г.,
при определяне на наказанието се следва принципа на хуманизма, чрез
налагане на минимално необходимото наказание, с което ще се окаже
необходимата специална и генерална превенция. В конкретния случай следва
да се отчете, че замяната на административното наказание с предупреждение е
съобразено с индивидуалната степен на обществената опасност на деянието и
на дееца, когато най-лекото, предвидено в закона, наказание е несъответно на
ниската обществена опасност на нарушението и на дееца, тъй като с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.
При "маловажния случай" съдът следва да прецени обществената опасност,
както на деянието, така и на дееца. В тази насока правната доктрина и
съдебната практика приемат, че при обсъждане приложението на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчете,
че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието,
както и да се отчете степента на обществена опасност на дееца. При приета
малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК в хода на наказателното
производство, поради незначително засягане на обществените отношения,
деянието, макар и формално да осъществява фактическия състав на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не накърнява реда и правната сигурност в
съществена степен, предвид характера на управляваното МПС, както и
мястото на извършване на самото нарушение, налице е несъществена степен
на засягане на обществените отношения, регламентиращи безопасност на
движението.
Деянието с конкретната му специфика е преценено, че не е престъпление, но
същото е "маловажен случай" на административно нарушение, при преценка
по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.7 от НК и §1, т.4 от ЗАНН, поради което на
основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, следва да бъде отменено наказателното
постановление, поради обявената противоконституционност на чл.189з от
ЗДвП, ДВ бр. 38/09.05.2025г., с която отпада забраната за приложение на чл.28
от ЗАНН, и да бъде заменено административното наказание на основание
чл.63, ал.4 от ЗАНН с предупреждение на нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил поради наличието на законова забрана, в последствие тази забрана е
отпаднала и при преценката на наличието на обстоятелствата по чл.28 от
ЗАНН се стига до извода за наличието на тези обстоятелства, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното Съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и в случая като такова следва да бъде отменено, с
приложението на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
6
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото,
което разглежда, когато страните са поискали това.
Искане за присъждане на разноски е било направено в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, като са ангажирани и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. (л.5
от АНД №160/2025г.)
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора– отмяна на обжалваното наказателно
постановление. От съдържанието на приложения на л.5 от АНД 160/2025г. на
РС-Хасково Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025г. и
приложеното пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат М.Т.оказването на правна защита и съдействие. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е заплатено в брой при
подписване на договора.
В адм.-наказателната преписка до съда е налице възражение от
административно–наказващия орган за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Следва да се отбележи, че възнаграждението е определено в рамките на
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. А съобразно и броят
на явяванията в съдебни заседания, активността при представяне и събиране
на доказателства, постановения съдебен акт и наличието на установено
адм.нарушение, с предприемане на съответни мерки, макар и не с налагане на
адм.наказание, така описаното възнаграждение не се явява съотносимо на
крайния резултат. В тази връзка като обективен размер на конкретно
направените разноски по настоящото дело спрямо крайният резултат, Съдът
намира сумата от 300(триста)лева, доколкото наказателното постановление е
отменено, но поради приемането на маловажен случай и предупреждаването
на деееца, а не поради неосъществен състав на адм.нарушение или поради
съществени процесуални нарушщения.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1253-004271/16.01.2025г.
на Началник Група към ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което на
М. С. К., ЕГН **********, с адрес ***********, за това, че на 04.10.2024г. в
00:07 часа, в гр.Хасково, на бул.“Никола Радев“ до мебелен магазин „Нов дом“
в посока към бул.“България“ управлява лек автомобил „***********“ с рег.№
********, като след извършена справка в масивите на МВР се установи, че
автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДВП (не
пререгистрирано МПС в срок), с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право
на управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-
2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки – като
незаконосъобразно, като приема маловажен случай на административно
7
нарушение от съответния вид, за който
на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА М. С. К., ЕГН
**********, с адрес ***********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да
заплати на адв.М.Т., направените разноски по делото (АНД 160/2025г. по
описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300
(триста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за обезщетение на разноските до разликата с
пълния предявен размер от 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярнос оригинала!
Секретр: Ц.С.
8