РЕШЕНИЕ
№ 2747
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330108577 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
срещу И. М. М., ЕГН **********, с адрес ****, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
509,51 лв., представляваща главница по неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.05.2015г. до
27.10.2020г., за обект, находящ се в ****, по партида с аб.№ ****, както и
сумата от 147,57 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2015г. до
31.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 26.11.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 262058/27.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15650/2020 г.
на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, което се
извеждало от това, че И. М. М. бил собственик по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****г. на водоснабден
обект, находящ се в ****, и в тази връзка към дата 26.11.2020 г. фигурирал в
базата данни на ищеца като потребител с аб.№ ****. Твърди се, че за
процесния период отчетът в имота се осъществявал по данни на монтираните
в имота измервателни устройства, за което били съставяни карнети. Били
връчвани и покани за доброволно плащане. Сочи се, че ответникът, като
1
потребител на ВиК услуги отговаря за точното и добросъвестно изпълнение
на своите задължения, в това число и за заплащане в срок на стойността на
количествата потребена вода. За процесните вземания били издадени фактури
за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с
публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока
за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за
която също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 15650/2020 г. на Районен съд
Пловдив, VI гр.с. , а издадената заповед била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. За насроченото първо по делото открито съдебно заседание е
депозирано становище от назначения по делото особен представител на
ответника - адв. Е.В., с който са изложени съображения за неоснователност на
иска. Развити са съображения за изтекла погасителна давност за част от
вземането, предвид това, че се претендирали периодични плащания, които се
погасявали след изтичането на краткия тригодишен дваностен срок. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 15650/2020 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед за изпълнение от дата 27.11.2020 г. Заповедта е била
връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за
исковия период на обекта, находящ се в ****, че ищецът е изправна страна по
2
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните
по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител”
на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е
представена извадка от СВ гр. Пловдив, видно от която е налице вписване по
партидата на ответника М. от дата 07.12.2009 г., съгласно която ответникът е
придобил собствеността, заедно с трето лица – ****, върху водоснабдения
апартамент, находящ се в гр. ****. По делото е представен и самият титул за
собственост – Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****
които легитимира ответника като собственик (в случая съсобственик) на
апартамента. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на
вещното право на собственост върху имота, за който се твърди да е доставена
вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има
задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на
потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по
цени, одобрени от ДКЕВР. Без значение за изхода на спора е и дали имотът е
съсобствен, доколкото в отношенията с доставчика, ответникът, на чието име
се води водомер № **** /видно от представените справки по фактури и
карнетни листи/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни
уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал.
3 ЗС.
По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна
вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 01.05.2015г. до
27.10.2020г., поради което то се явява изправна страна по договора. Начинът
за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е
регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че
отчитането на количеството вода е ставало по показания на водомера. От
приложените по делото карнети /л.14 – 15/ и се установява, че действително
отчитането на водата е ставало по този ред. Отчитането се осъществявало
ежемесечно, като за известна част отчетените месеци е налице и подпис на
потребителя или негов представител. За обстоятелството, че ответникът М. е
бил запознат с начислени суми за процесния период се установява от
представените общо три покани за доброволно изпълнение, връчени лично на
ответника, където ясно са отразени основанието и размера на ищцовата
претенция. В таза насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал
при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия
ред, съобразно показанията на водомера. Следва да се отбележи и че
възражения в обратния смисъл не са релевирани, като не се оспорва
редовността на отчитането на доставените количества питейна вода и
3
отведена канална вода, нито техния размер, отразен в карнетите.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото
заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда
като компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката,
който е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Съгласно
експертното заключение за периода 01.05.2015 г. – 27.10.2020 г. не са
извършвани плащания от стана на ответника в полза на ищцовото дружество.
За същия период са начислени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода в размер на 509,51 лева и лихви за забава за
изпълнението на посочените задължения в размер на 147,57 лева. За
процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване
на изискванията на Закона за счетоводството, като издадените фактури
съответстват на въведените цени на питейна вода, както и на записаните
количества в карнетите. Вещото лице е отговорило и на въпроса относно
размера на претендираните главница и мораторна лихва за период от три
години преди датата на депозиране на заявлението в съда.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да
се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в
настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в
противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от
експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени
процесните фактури, поради което същият е изпаднал в забава след
изтичането на 30 дни от дата на издаване на съответната фактура. В тази
насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание, а с оглед на
приетото експертно за заключение по ССчЕ – доказан и по размер.
Релевираното от ответника, чрез особения представител, възражение за
изтекла погасителна давност, като заявено след едномесечния срок за отговор
по чл. 131 ГПК, няма да се вземе предвид от съда на основание чл. 133 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за уважаване предявената претенция на
ищеца, а именно ответникът, в качеството му на потребител на В и К услугите
да заплати на ищцовото дружество стойността на доставената от последното
питейна и отведена канална вода.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ищцовото дружество ще се присъди сумата от
общо 525 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 75 лв. за държавна такса,
300 лв. плетен депозит за възнаграждение на особения представител, 150 лв.
депозит за вещото лице. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди
и сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно – сумата от общо 75 лв., от които 50 лв. за
4
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, И. М.
М., ЕГН **********, с адрес *****, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 509,51 лв.
(петстотин и девет лева и 51 ст.), представляваща главница по неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от
01.05.2015г. до 27.10.2020г., за обект, находящ се в ****, по партида с аб.№
****, както и сумата от 147,57 лв. (сто четиридесет и седем лева и 57 ст.) –
мораторна лихва за периода от 31.07.2015г. до 31.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 26.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № ****. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 15650/2020 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от
общо 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) – съдебно-деловодни разноски
пред първата инстанция и сумата от 100 лв. (сто лева) представляваща
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и сумата от
общо 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство,
от които 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна
такса, сторени по ч.гр.д. № 15650/2020 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5