РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 753

 

гр. Пловдив, 24.04.2023год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

           при секретаря Марияна Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №288 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП-Пловдив, чрез юрисконсулт В. Зафирова, против Решение № 2345 от 15.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5321 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно постановление № 612086-F617381 от 19.11.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр. Пловдив, с което на Н.А.К., ЕГН **********, на основание  чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 2700,60лв. за извършено административно нарушение по чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 86, ал.2, вр. чл. 180, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал.3, т.1 вр. чл. 119, чл. 25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.

            Касационният жалбоподател намира решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно като излага подробни съображения в тази посока. Претендира отмяната на съдебния акт, респективно потвърждаване на НП № 612086-F617381 от 19.11.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр. Пловдив и юрисконсултско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

            Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага подробни съображения в отговор по касационната жалба и в депозирано писмено становище. Претедира разноски по делото.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Н.А.К. е данъчнозадължено по ЗДДС лице, установено на територията на страната. К. не е начислил дължимият ДДС по облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, извършени за данъчни периоди от 01.07.2019 г. до 31.03.2021г. За този период е установено, че не е регистриран по ЗДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация в срок, въпреки че е имал такова задължение.

          Установено е, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1, изр.1-во и ал.2, т.1 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51 554,04 лв./, формиран от търговия със стоки - ножове и часовници като клиенти са били данъчно незадължени лица. Продажбите се осъществяват чрез онлайн сайт  като плащанията са по банков път.Тези плащания са описани в приложение № 1, неразделна част от АУАН № Р617381 от 28.06.2021г.

          Реализираният облагаем доход в размер на 51 554,04 лв. през м.11/2018г. е формиран чрез постъпилите приходи по банков път.

          Данъчното събитие по описаните в приложение № 1 доставки е настъпило на основание чл25, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗДДС на датата, на която е получено плащането. ДДС е станал и изискуем на основание чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

          При това положение административнонаказаното лице е трябвало да подаде в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.12.2018г. включително, съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1, изр.1-во от ЗДДС, което не е сторено.

          ПРС е установил, че за периода от изтичане на срока за издаване на акта за регистрация по ЗДДС, съгласно чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС /т.е. 14.12.2018 г./, ако лицето беше подало в срок заявлението за регистрация по ЗДДС, до датата на отпадане на основанието за регистрация по ЗДДС, лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки, както следва: 1. За периода: 01.11.2020 г. - 30.11.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, Н.К. не е начислил ДДС в общ размер на 2700,60 лв. по облагаеми доставки - продажби към данъчно незадължени лица, на обща стойност 16203,57 лв. /в това число данъчна основа: 13502,97 лв. и ДДС 2700,60лв., извършени посредством куриерски фирми.

         Данъчното събитие по описаните в приложение № 1 доставки е настъпило на основание чл.25, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗДДС на датата, на която доставчикът е получил плащането по банков път, като на същата дата ДДС е станал изискуем, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.  Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до 30.11.2020 г. състави обобщен отчет по чл.119, ал.1 от ЗДДС с данъчна основа: 13502,97 лв. и ДДС: 2700,60 лв. /доколкото на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС издаването на фактура не е задължително при получатели - данъчно незадължени лица/ и като посочи така съставеният отчет в дневника си за продажби и в справката-декларация за данъчен период 01.11.2020г. - 30.11.2020г., които е следвало да подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно в срок: до 14.12.2020г. включително.

          На основание чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.

         Извършено е нарушение по чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 86, ал.2, вр. чл. 180, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал.3, т.1 вр. чл. 119, чл. 25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.

         Въз основа на АУАН № Р617381 от 28.06.2021г. е издадено Наказателно постановление № 612086-F617381 от 19.11.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр. Пловдив, с което на Н.А.К., ЕГН **********, на основание  чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 2700,60лв. за извършено административно нарушение по чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 86, ал.2, вр. чл. 180, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал.3, т.1 вр. чл. 119, чл. 25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.

          Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че при издаването на АУАН и последвалото НП са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

          ПРС е приел, че в обстоятелствената част на АУАН и НП административнонаказващият орган не е конкретизирал фактите и обстоятелствата, поради които  е приел, че Н. К. е  бил длъжен, но не е начислил дължимият ДДС по спорните доставки в предвидения от закона срок.  В постановените актове  липсва конкретизация и индивидуализация на отделните доставки, извършени в рамките на посочения данъчен период. Не са посочени броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата на извършване. Не е посочена датата на извършване на всяка конкретна доставка, което е от значение за извършване на преценка дали доставката попада в рамките на процесния данъчен период. Не е описан видът на всяка конкретна доставка /дали се касае за доставка на стока или доставка на услуга/ и предметът на доставката, за да се прецени извършена ли е доставка по смисъла на закона, облагаема ли е или е освободена от ДДС.

         Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни, тъй като действително реквизитите в АУАН и в НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

         С факта на неконкретизиране в АУАН и НП на отделните доставки съдебната инстанция е поставена в невъзможност да провери правилността на правните и фактически изводи в АУАН и НП, че тези доставки са облагаеми и са на общата стойност, посочена от административнонаказващия орган. Напълно възможно е в доставките, счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по мнение на съда да са освободени доставки по смисъла на чл. 42, чл. 44, чл. 49, чл. 50 от ЗДДС, но след като липсва конкретизация на отделни доставки, то това не може да бъде проверено.

          Касационният съд следва на изясни, че в случая не се установяват празноти в процеса по доказване /на ангажиране и представяне на доказателства/, а за пропуски при отразяване на съставомерните факти в АУАН и НП. От това следва, че пороците при описание на нарушението в АУАН и НП, липсата на посочване в тях на съставомерните факти, каквито се явяват и видът и броят на извършените доставки, не могат да се преодолеят от съда на етап съдебно следствие чрез събиране на доказателства както правилно е възприел първоинстанционният съд. Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН и в НП, защото те не са надлежно предявени и респективно се явяват извън предмета на доказване.

            С оглед на така посочените за допуснати, в хода на административното производство, съществени процесуални нарушения, то правилно наказателното постановление е отменено изцяло  от ПРС като незаконосъобразно.

           Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че  решението на районния съд следва да се остави в сила.

           Предвид изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА е основателно. Същото се установи в размер на 419, 04 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и четири стотинки/ на основание чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  С оглед  спазване на посочените норми от Наредба № 1 /2004г. възражението на касационния жалбоподател относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.            

            По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2345 от 15.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5321 по описа на същия съд за 2022г.

            ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати  в полза на адвокат Я.В.К. сумата в размер на 419, 04 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и четири стотинки/.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.