№ 289
гр. Пазарджик, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500244 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, редовно призовани, не се
явява представител. Постъпила е писмена молба със становище по хода на
делото и кратко становище по съществото на спора. Претенция за разноски е
направена. Приложен е списък на разноски.
Ответникът ИВ. ИЛ. Б. се явява лично и с адв. А.-В..
Явява се вещото лице Л.Ц..
Адв. А.-В. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение на РС Пещера , постановено по гр.д.№315 по описа за 2021
година е отхвърлен иска за признаване за установено, че длъжникът ИВ. ИЛ.
Б., ЕГН: **********, гр. ***, дължи изпълнение на парично задължение към
1
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в общ размер на 10 579,31 лв., от който главница в
размер на 7 940,68 лв., договорна лихва в размер на: 575,93 лв. за периода от
05.10.2019 г. до -5.10.2020 г., обезщетение забава в размер на 1 062,70 лв. за
периода 05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 260103/30.11.2020г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№1337/2020г. по
описа на PC Пещера.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД.
Жалбоподателят счита , че обжалвания акт е неправилен и
незаконосъобразен. Не било допуснато нарушение по смисъла на чл.22 от
ЗПК.
Не било допуснато нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като договора
бил сключен в писмена форма на хартиен носител и съдържал цялата
изисквана от закона информация и със предвидения размер на шрифта.
Спазено било и изискването на чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК като бил посочен
общия размер на кредита и условията за усвояването му. Изискването на т.8
на същия текст било неприложимо към съответния кредит.
Изискванията та т.9 от чл.11 били спазени чрез уговорките в т.9.1,9.2 и
9.3 от договора.
В съответствие с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 бил посочен ГПР,
съответно били спазени изискванията на т.11,12 и 20 от същия текст.
Договорът не бил сключен при ОУ ,този вид договори бил типов
договор и подписан на всяка страница – чл.11 ал.2 от ЗПК.
Липсвало каквато и да е предпоставка за алтернативно или
кумулативно свързване на разпоредбите на т.11 и т. 12 от чл.11, ал. 1 на ЗПК.
Те предвиждали две отделни задължения на Кредитора, както следва:
Задължение на Кредитора било да включи погасителен план по чл. 11,
ал.1, т.11, като задължителен реквизит в Договора за потребителски кредит и
само при поискване от Потребителя да му предостави (отделно извън
Договора за кредит) погасителния план по чл. 11, ал.1, т.12, за което право на
2
Потребителя Кредиторът е длъжен да го информира в самия Договор за
потребителски кредит (т.е. задължителен реквизит в договора за кредит е
информация за правото на потребителя да поиска подробен погасителен план,
а не инкорпорирането на такъв в договора).
Информация за погасителните вноски по предоставения кредит, под
формата на погасителен план била налична на страница 2 от договора за
потребителски кредит. Погасителният план бил съставен в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Отнесен към реквизитите предвидени в чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК,
погасителният план, отразен в процесния договор, покривал следната
информация :
1. Размер (на погасителната вноска) - във всяко поле цифром бил
представен размерът на погасителната вноска, а именно - 35 вноски в размер
на 567.64 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 567.59
лв..;
2. Брой (погасителни вноски) - 36 броя погасителни вноски -с
информация за падеж и размер на всяка вноска;
3. Периодичност и дати на плащане на погасителните вноски -
посочена била датата на плащане, вървяща хронологично от ляво на дясно и
отгоре на долу - от което е видно, че на всяко 5-то число от месеца,
започвайки от 05.03.2018 г., клиентът дължи уговорената вноска до края на
срока на договора посочен в последното квадратче - 05.02.2021 г.;
Липсата на детайлна разбивка по компоненти на дължимата месечна
вноска не било нарушение на изискванията за съдържание на погасителния
план съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Липсата на такава детайлна разбивка не увреждала правата на
потребителите. Законодателят се погрижил за правото на потребителя да
получи детайлна разбивка на вноската, като в т.12 от същия член (чл. 11, ал.1
от ЗПК) е предвидил задължение на Кредитора да предостави на потребителя,
но само при негово поискване, погасителен план съдържащ детайлна
разбивка на всяка погасителна вноска.
В чл. 12 от Договора за потребителски кредит информирали за правото
на потребителя да получи извлечение от сметка в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.12, а именно: във всеки един момент и
3
безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато
е приложимо допълнителните разходи.
В договора бил посочен общия размер на кредита и условията за
усвояването му, посочен бил фиксиран лихвен процент, посочен е годишен
процент на разходите; съдържа погасителен план с информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Тъй като
е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора, изискването за посочване на последователността на
разпределение на вноските било неприложимо, не се отразява на
действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на
всяка от погасителните вноски.
Посочен бил ГПР. Според приложеното от съда тълкуване на
цитираната разпоредба, изложено в мотивите на Решението, Банката следвало
да посочи в договора за кредит не само ГПР изразен като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит (в абсолютна стойност), но и как се
изчислява ГПР - кои компоненти се включват при неговото изчисляване.
Това тълкуване жалбоподателят счита за неправилно и в противоречие
с приложимото законодателство - Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и разпоредбата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.).
Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му,
било предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК (ДВ бр. 30 от
26.03.2013 г.). Тази информация е налична в самия закон и кредиторът нямал
задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова
изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по
ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за
валидността на договора за потребителски кредит.
Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за
кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин" не
било абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива
допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са
4
използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава
информация.
„Допусканията“ предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (ДВ бр. 30 от
26.03.2013 г.) са описани детайлно в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.). Допусканията, които кредиторът следва
да вземе предвид при изчисляване на ГПР, съгласно горната формула, са
породени от липсата на информация в договора или от променливостта на
някои от параметрите по договора (лихва, срок, падеж)
В процесния договор за потребителски кредит, сключен между
страните, липсвали неясноти, които да обусловят използването на допускания
при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са
предоставяни като информация по договора. Договорът за кредит е сключен
за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за
целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора.
Защитата на потребителя /уредена в ЗЗП и ЗПК/ била изградена на
принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива /чл. 2 от ЗПК/. Водещо било
разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така
че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Считат, че процесният договор за потребителски кредит съдържа всеки
един от съществените елементи, предвидени в ЗПК и като такъв валидно
обвързва страните по него. Нещо повече, макар и индивидуално договорени,
клаузите в него огледално следват нормативните изисквания заложени в ЗПК,
като е налице пълен идентитет, а подписът на длъжника е положен на всяка
една от страниците на договора, като в този смисъл би могло да се приеме, че
общите условия са инкорпорирани в самия договор.
Общите условия не били задължителен елемент при сключване на
договора.
Съгласно Решение № 494 от 28.12.2018 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д.
№ 776/2018 г., при положение, че договорът за потребителски кредит не е
сключен при Общи условия не може да се говори за неговата нищожност, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречие с императивна правна норма. Освен това, от разпоредбата на
5
чл. 11, ал. 2 от ЗПК не можел да се направи извод, че Общите условия към
договора за потребителски кредит представляват задължителна част от
неговото съдържание. Текстът на закона имал предвид само случаите, когато
самият договор е сключен при Общи условия. Няма текст в ЗПК, който да
предвижда договорите за потребителски кредит задължително да се сключват
при Общи условия.
В настоящия случай била представена и декларация от
кредитополучателя, чрез която той заявява, че общи условия са му
предоставени при подписването на договора.
Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В
конкретния случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи
застраховка „Живот” и застраховка „Безработица“. Като съгласно чл. 19 от
процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора,
потребителят не е длъжен да сключва застраховки. Само по свое желание и по
собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките,
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключване на самия договор. Считат, че желанието
на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на
добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Още с подписването на договора, видно и от съдебно счетоводната
експертиза „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по нареждане на кредитополучателя
кредитирайки застрахователните премии ги превеждала на застрахователя
(отпуска се по-голям финансов ресурс - преведените суми по сметка на
кредитополучателя + по сметка на застрахователя). Впоследствие
кредитираните суми се погасяват от длъжника с месечните вноски.
Начислената такса за оценка на риска в размер на 1 487.97 лева не била
свързана с „управлението на кредита“. Ясно било указано в чл. 7.1, че таксата
е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора.
6
Фактът, че за удобство на потребителя е разсрочена в погасителните вноски,
не променя момента на нейната изискуемост. Разсроченото плащане на
таксата не означава, че потребителят плаща такса за администриране на
кредита всеки месец, а просто означава, че едно задължение възникнало в
началото на договора се разсрочва във времето.
Таксата не била свързана с „усвояването на кредита“. Плащането на
същата не обуславя дали потребителят ще усвои кредита или не. Същата
покрива разходи извършени от Банката към момента на сключване на
договора и непосредствено след него.
Таксата се включва в „разходите" по кредита, които заедно с ГЛП
формират ГПР, чиито размер в конкретния случай не надвишава максимално
определения праг от 5 пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В представеният на Потребителят Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Банката е
предоставила предварителна информация за „всеки друг разход свързан с
Договора за кредит, а именно Таксата в размер на 1 487.97 лева., т.е. клиентът
е бил надлежно информиран за този разход съгласно изискванията на ЗПК.
Не би могло да се твърди, че начислената такса противоречи на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК. Отново в чл. 7.1. от договора е уточнен видът, размерът и
нейното действие, както кога и как се начислява и може да бъде погасена.
Еднократната такса за оценка на риска се дължи предварително в деня на
подписване на договора за кредит, като кредитополучателят дава съгласието
си тя да бъде финансирана от Банката, съгласно т. 6 от приложеното Искане-
декларация за потребителски кредит. Съгласно договореното, потребителят
възстановява така финансираната от кредитора такса с дължимите месечни
такси съгласно уговорения погасителен план.
Оценката на риска на конкретна кредитна експозиция включва както
оценката на кредитоспособността на клиента (потребителя), така и
изчисляване на сумата, която Банката следва да задели като провизии
(резерви) за покриване на потенциалната загуба от предоставения
необезпечен кредит. Заделените от Банката провизии са функция на размера
на предоставения кредит и срока на кредита. Оценката на риска се извършва
преди сключването на договора за кредит и докато оценката на
кредитоспособността на потребителя се извършва за всички подали искане за
7
кредит, то изчисляването на провизиите, които банката следва да задели и
разходите за администриране на тези провизии (не за администриране на
кредита) се оценява едва след одобрението на потребителя, към дата на
сключването на договора. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48, в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че при условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на точно тази цел, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. Следователно кредиторът преди да вземе решението дали да отпусне
искания кредит винаги извършва преценка за рисковете от отпускането му на
конкретния потребител.
Дори тази такса да е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК и е недължима, същата не би следвало да влече нищожност на целия
договор и съдът би могъл да отхвърли претенцията само в тази й част,
особено след като е представена и подробна разбивка изключваща посочената
такса.
Молят решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.
В срок е постъпил писмен отговор от И.Б..
Намира жалбата за неоснователна , а решението за правилно и моли да
8
бъде потвърдено.
Договорът между страните съдържал и клаузи, които не отговарят на
разпоредбите от Закон за потребителския кредит ,накърняват равноправието
между страните и противоречат на добрите нрави и принципите на
добросъвестност при договарянето ,поради което той е недействителен .
Правилно съдът приел, че не са спазени изискванията на чл. 11 ,ал. 1 ,т.
11 от ЗПК , защото не е приложен погасителен план, като от договора се
установява, че се дължи една обща сума всеки месец, без да става ясно какъв
е размерът на главницата ,на лихвата , освен това заемодателят е начислил и
месечни вноски по застрахователната премия ,както и еднократно начислена
такса за оценка на риска ,като по този начин не може да се разбере какъв е
лихвеният процент след извършване на съответните математически
изчисления. Посочен бил годишен лихвен процент, от който не става ясно по
какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Съгласно
чл.11 ,ал.1 ,т.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като липсата на изрично посочените в
чл.22 във вр. с чл.11 ЗПК реквизити на договора водят до неговата
недействителност.
В конкретния случай не били спазени изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и
11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения процент по кредита,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В
чл.11.2 от договора се съдържа погасителен план, предвиждащ погасяване на
кредита на 36 месечни вноски от по 567.64 лева / последната в размер от
567.59 лева/. Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК обаче, погасителният план
следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно,
каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва.
В процесния договор не били спазени и особените изисквания на чл.
11,ал.1 т.10 от Закон за потребителски кредит , съгласно който договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
9
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като обяснение на понятието "общ разход по кредита
за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му също води до недействителност на договора съгласно чл.22
от ЗПК. В договора за кредит формално фигурирал размерът на ГПР - 42.22
%, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19,ал.1 от ЗПК и в
Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Договорът бил недействителен, защото е сключен и в нарушение
разпоредбата на чл.11 ,ал.2 от ЗПК, съгласно която неразделна част от
договор за потребителски договор са общите условия и всяка тяхна страница
се подписва от страните по договора. В хода на делото пред първа инстанция
общи условия към договора не били представени от жалбоподателя „ТИ БИ
АЙ БАНК „ ЕАД . Такива не са приложени и към исковата.
Договорът бил недействителен и поради предвидената и заплатена
съгласно чл.7,ал.1 от същия еднократна такса за оценка на риска в размер на
1487.97 лева / хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и
10
седем стотинки /, която се финансира от кредитора и трябва да се възстанови
от длъжника заедно с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план, съдържащ се на страница 2 от договора. Тази такса е включена в общата
сума на кредита и е предвидено да се заплати едва след отпускането му, а не
предварително , от което може да се направи извода ,че същата по своя
характер се явява такса за усвояването и управлението на кредита, а не такса
за разглеждането на искането за кредит. Тази клауза от договора е установена
в противоречие с разпоредбата на чл. 10,ал.2 от ЗПК съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и поради това е
недействителна . Освен това тази такса не е услуга .която се предоставя на
кредитополучателя, тя се ползва от кредитора. По делото не били
представени доказателства, изготвяна ли е такава оценка, , в какво се изразява
тази „ услуга „ , как е формирана цената на услугата, и на какво основание е
въведена и събрана тази такса. Законът допуска събирането на такси и
комисионни ,които касаят само допълнителни услуги по договора , но не и
събирането на такси и комисионни за действия, свързани с управлението и
усвояването на кредита. От съдебно -счетоводната експертиза изготвена и
приета без възражение по делото пред първа инстанция било видно, че
таксата за оценка на риска е отразена от ищеца като -комисионна-такса за
отпускане, усвояване, одобрение на кредита. Същата по съществото си
представлява прикрита такса за управление на кредита и освен ,че е
недействителна съгласно чл.21, ал.1 от Закон за потребителски кредит и
чл.146 от Закон за защита на потребителите е и нищожна и като такава не
поражда права и задължения по договора за заем . Поради изложеното
заплащане на тази такса не се дължи.
За да се обезпечат субективните права и законни интереси на
икономически по-слабата страна, " цената" на услугата, вкл. по договора за
кредит относно възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да са
уговорени ясно и разбираемо за средния потребител, съгласно чл. 147, ал. 1
ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора. В конкретният случай в чл. 9 от
договора е посочена уговорената между страните възнаградителна лихва -
27.09 % годишен лихвен процент, който се изчислява ежемесечно по метода
на простата лихва "върху остатъчния размер на главницата по кредита". От
съдържанието на договора обаче не става ясно каква сума ще бъде считана за
11
"главница" при ежемесечното изчисляване на лихвата, доколкото в чл. 7 от
договора, озаглавен "Общ размер на кредита и условията за усвояването му"
са посочени различни суми, наречени "размер на кредита" -чиста сума на
кредита,две застраховки,общ размер на кредита и еднократна такса за оценка
на риска. Размера на кредита е 10 000лв., а общия размер на кредита - 13
887.73 лева,включващ и застрахователните премии по две застраховки.
Отделно е посочена и заплатената за сметка на кредитора "еднократна такса
оценка на риска" в размер на 1487.97 лева. Липсва яснота коя от двете суми,
сочени като "размер на кредита" се имала предвид при определяне на
остатъчния размер на главницата, служещ за изчисляване на лихвата. Наред с
това липсва уговорка относно това какъв е лихвеният процент, приложим по
отношение на посочената "еднократна такса за оценка на риска", заплатена
чрез "финансиране от кредитора" по реда на чл. 6 от Искане-декларация за
потребителски кредит .1 В този смисъл е Решение № 260046 от 01.03.2021 г.
по в. гр. д. № 947 / 2020 г. на I състав на Окръжен съд - Добрич/.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Адв. А.-В.– Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор.
Считам, че решението на Районен съд- Пещера е правилно и законосъобразно,
като подробни съображения съм изложила в писмения отговор. Нямам
доказателствени искания.
Съдът е допуснал изслушване на експертиза служебно, основавайки се
на тълкувателната дейност на Върховния съд и на нормата на чл. 162 от ГПК.
Заключение своевременно е представено по делото от вещото лице Ц..
Пристъпи се към изслушване на допуснатата експертиза след снемане
самоличността на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Люб. Ст. Цр., 60 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родствени и служебни отношения със страните. Предупреден за
наказателната отговорност по реда на чл. 291 от НК.
В.л. Ц.: - Поддържам заключението, което към представил. Да, таксата
за оценка на риска е включена при определяне на годишния процент на
разходите, включително и застрахователните премии. Таксата и премиите са
формирали размера на кредита плюс 10 000 лв. Главницата по кредита е 13
887.73 лв., която включва застрахователните премии плюс таксата за оценка
12
на риска.
Адв. А.-В. – Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице Л.Ц..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 200 лв. на вещото лице
Ц. от внесения за целта депозит.
Адв. А.-В.: - Нямам други доказателствени искания. Моля да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. А.-В. : - Ув. окр. съдии, моля постановите съдебно решение, с
което да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна. Подробни
съображения съм изложила в писмени бележки, които представям.
Представям и списък на разноски с копие за другата страна, които ще моля да
ни присъдите.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
08.07.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13