№ 365
гр. Сливен, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232230201075 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от И. М. О. против НП №
28 от 13.03.2023 г., издадено от Началник РУ на ОДМВР – Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 45 ал.3 от Закона за
закрила на детето /ЗЗДт/.
В с.з. жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени
обжалваното НП.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. Изпраща писмено становище, с което моли съда да
потвърди НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 19.02.2023 г. служители на ГООР при РУМВР – Сливен извършили
проверка в заведение „Г.“, в гр. Сливен. На бара в заведението установили
две непълнолетни лица – Х. Х.ва В. и Й.Ю.Я.. Тъй като било 00,10 часа, а с
лицата нямало придружител, били установени родителите им и съответно им
1
били съставени АУАН по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДт. Въз основа на тези актове
на 24.02.2023 г. бил съставен АУАН на жалбоподателката от пол. Служител
К. К. по чл.45, ал.2 от ЗЗДт, за това че като салонен управител на заведението
е допуснала да присъстват две непълнолетни лица без придружител. Въз
основа на този акт е издадено обжалваното НП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице имащо правен
интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява
основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършила вмененото й адм. нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗДт който допусне от 22,00 ч.
до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал.
3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. …..
Безспорно е установено, че лицата Й. Я. и Х. В. са били непълнолетни,
а проверката е била извършена около 00,10 часа, т.е. след законоустановения
час 22,00 часа. Не са безспорно установени други два елемента от състава на
нарушението по чл.45, ал.2 от ЗЗДт.
На първо място не е установено качеството на жалбоподателката като
лице, което следва да отговаря по този текст от закона. Разпоредбата изисква
да е установено присъствие на деца в управляван от съответното лице
търговски обект. С тази разпоредба е регламентиран института на
допустителството, в която хипотеза субект на наказуемото деяние е не самото
лице, което в конкретния случай е позволило на децата да присъстват в
заведението, а управителят – представляващият търговеца, който стопанисва
търговския обект, в който са допуснати тези деца. Т.е. не жалбоподателката
като салонен управител е следвало да бъде санкционирана, а управителят на
дружеството, стопанисващо обекта. Нейната отговорност вече ще бъде за
неизпълнение на сключения трудов договор, но тя може да бъде реализирана
само от работодателя.
На следващо място не е безспорно установено, че лицата са били без
придружител. В тежест на АНО е да докаже, че такъв придружител не е
2
имало, а в тази насока доказателства от РУ в ОДМВР-Сливен не се
ангажират. Напротив жалбоподателката доказва, че децата са били с
придружител и това е била свид. И. Я. – майка на детето Й.. Последната е
категорична, че е придружила децата, но е била до тоалетна при идването на
полицейските служители, като веднага е обяснила това. Това обстоятелство
го е отразила във възражението си при съставянето на акта против нея. Не
само тя, но и другият родител е отразил като възражение, че е осигурил
придружител и това е лицето И. Я. и то непосредствено след проверката, т.е.
няма как да е имало уговорка между него и свид. Я. относно това
обстоятелство, за да го отрази като възражение в акта.
Ето защо съдът намира, че следва да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
С оглед горния извод, съдът намира, че следва да се уважи претенцията
за присъждане на адв. възнаграждение и то в пълен размер, тъй като е под
установения в Наредбата минимум от 400 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 28/13.03.2023 г. на Началник РУ на ОДМВР – Сливен,
с което на И. М. О., от гр. Сливен, ЕГН ********** за нарушение на чл. 45,
ал.2 от ЗЗДт, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на И. М. О., от гр. Сливен, ЕГН
********** сумата от 200 лева, представляваща заплатено адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3