№ 219
гр. Разград, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20213300500293 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СТ. ЗДР. СТ. не се явява, вместо него адв.Е..
ЗА ВЪЗЗИВАЕМИЯ „Профи Кредит България“ ЕООД не се явява представител.
Постъпила е писмена молба от пълномощника на въззиваемия, с която моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие поради обективна невъзможност да се яви техен представител и
заявява доводи по същество, моли да му бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение.
В. Ц. АНГ. не се явява вместо нея адв.Е. с пълномощно от предната инстанция.
Постъпила е писмена молба от В. И. чрез адв. Е., с която заявява, че се присъединява
към въззивната жалба на С.С..
Адв.Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Е.: Поддържам молбата от В. И. да бъде конституирана като жалбоподател по
делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като жалбоподател В.Ц. И. против Решение №351/12.07.2021 г.,
постановено по грд. №496/2021 г.
Адв.ЕРИГН: Поддържам въззивната жалба, нямам доказателствени искания.
1
СЪДЪТ докладва делото:
С Решение №351/12.07.2021г. по гр.д.№496 по описа му за 2021г., състав на РРС е
уважил частично исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от „Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК ********* срещу В.Ц. И., ЕГН ********** и СТ. ЗДР. СТ., ЕГН
********** като е приел за установено в отношенията им съществуването на парични
вземания, дължими в условия на солидарна отговорност В.Ц. И. длъжник и СТ. ЗДР. СТ.
като солидарен длъжник за главница от 4084.01лв, договорна лихва от 1322.83лв. за периода
20.04.17г.-20.08.18г. и лихви за забава от 1090.51лв. за периода 20.12.18г.-14.12.20г., като е
отхвърлил претенциите до първоначално предявените размери до 7393.62лв. за главница, до
1724.88лв. договорна лихва и до 2525.87лв. лихви за забава по Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт №********** от 12.08.2016г., за които вземания по ч.гр.д.
№2102/20г. по описа на РРС на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение
№3320/17.12.20г.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявените осъдителни искове за сумата
3085.93лв. за закупен пакет допълнителни услуги и за сумата 1416.44лв. законна лихва.
Недоволен от постановеното решение в установителната част, ответникът С.С.
обжалва същото като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Обжалва решението
и в частта за разноските. С жабата си поддържа въведените в срок за отговор възражения за
неизясненост на фактическата обстановка по спора, с оглед липсата на подпис на С. на
искането за отпускане на потребителския кредит и представения стандартен европейски
формуляр. Кредитът е усвоен единствено от В. И. и единствено тя е подала искане за
промяна на погасителния план по договора чрез отлагане на вноските. В частта
"Декларации" се съдържа клауза, съобразно която и при непредаване на екземпляр от
договора за кредит, общите условия към него и погасителния план, длъжникът дължи
изпълнение на задълженията си по договора, което е в противоречие с императивните
изисквания на чл. 11. ал.1 т.11 и ал.2 ЗПК. Липсата на подпис на жалбоподателя води до
цялостна недействителност на договора. Неоснователно съдът не е приел възражението му,
че не се явява съдлъжник по договора, тъй като съдлъжника отговаря за собствен дълг
солидарно с другия длъжник, доколкото от процесния договор е видно, че кредитополучател
(клиент, съгласно терминологията в договора) е само В. И., не и той. Същият има
качеството на поръчител. Счита, че изводите на първоинстанционния съд, за уговорените в
договора размери на ГЛП, ГРП, дневна лихва са неоснователни, тъй като същите
противоречат на добрите нрави, както и че не са посочени коректно реалните разходи по
кредита и възнаграждението за допълнителен пакет услуги не е включено в ГПР и са
нищожни. Прердвид недействителността на договора, кредитополучетилят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В законоустановения и предоставен за това срок, от правото на отговор са се
възползвали ищецът по делото- „Профи Кредит България“ЕООД и другият ответник В.Ц.
И.. Ищецът счита решението за правилно и законосъобразно в обжалваната част, като
всички факти и възражения на страните са обсъдени от съда. Счита за неоснователно
2
възражението на ответната страна, че уговореното от страните договорно възнаграждение е
недължимо, поради нищожност на процесния договор на основание чл. 11, т.11 във вр. с чл.
22 и 23 от ЗПК. На длъжника е предоставена цялата преддоговорна
информация,обективирана в Стандартен европейски формуляр, която е посочена и договора
за кредит. Уговорения ГЛП от 41.17 % не противоречи на добрите нрави с оглед по-големия
риск за финансовите небанкови институции. При преценка дали уговорения размер на
договорната лихва противоречи на добрите нрави, следва да се отчете характера на
договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в
уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с
лихва. Уговореният ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита не противоречи на добрите нрави, защото не
злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Счита за неправилни доводите на жалбоподателя относно качеството му на поръчител, а не
на съдлъжник по договора. След като е поел общо задължение с кредитополучателката и от
договора за кредит, сключен при общи условия не следва друго, то е налице солидарна
отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД. От предметното съдържание на договора за
потребителски кредит, вкл. и чрез тълкуването му по правилата на чл. 20 ЗЗД, не може да се
достигне до правен извод, че С. е поел задължение като поръчител. В отговора на
въззивната жалба В. И. заявява, че поддържа изцяло правните аргументи на жалбоподателя.
Адв.Е.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Е.: Считам, че първоинстанционния съд не е изяснил фактическата обстановка на
спора и действителната воля на страните. Договорът общите условия и погасителния план
не са били предадени на СТ. ЗДР. СТ., като това води до цялата недействителност на
договора.
Неправилно съдът не е приел нашето възражение още пред РС, че С.С. не се явява
солидарен длъжник по договора. За С. е възникнала пасивна солидарност за задължение по
договора съгласно чл.20 ЗЗД. Предвид действащата съдебна практика за възникване на
солидарната отговорност следва да е налице правно основание, не е достатъчно в договора
да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна
отговорност по принцип не съществува, от където възниква необходимост съда да изясни
конкретното договорно основание по чл.121. В този смисъл е Решение на ВКС
№213/06.01.2017 г. по грд. №5864/2015 г. на 4 ГО. Също така в мотивите към Решение
№24/03.04.2013 г. по тд. №998/2011 г. на Първи ТО на ВКС, е считано, че солидарно са
задължени лица, които са получили паричната сума общо.
Моля да приемете, че СТ. ЗДР. СТ. не е съдлъжник по договора за кредит, тъй като от
процесния договор е видно, че кредитополучател съгласно терминологията на договора е
3
само В. И., но не и С.С.. Същият не е получил нищо по договор за кредит, а е гарантирал
чуждият дълг, поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че ответникът е
действал в качеството си на солидарен длъжник в противен случай исковете срещу него е
следвало да бъдат предявени в срока по чл.147 ЗЗД и поръчителството в този смисъл
погасено.
Също така считам, че по отношение на СТ. ЗДР. СТ. правото на кредитор да счита
кредита за предсрочно изискуем не е надлежно упражнено. Същият не е уведомен по
надлежния ред.
Също така неправилни са изводите на съда, че размера на ГЛП и ГРП надхвърлят пет
пъти законната лихва, поради което счита, че искането за нищожност на тези разпоредби от
договора като противоречащи на добрите нрави е неоснователно.
Считам, че кредитното правоотношение се явява недействително основание чл.22 във
вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и също така считам, че доколкото договорът не отговаря на
част от императивните разпоредби, моля да приемете същият за нищожен.
След како съда е приел, че сумите по допълнителния пакет не се дължат считам, че
същите суми, които са били платени, следва да бъдат приспаднати от задължението, което
търси кредитора. В този смисъл, моля за вашия съдебен акт.
Моля да присъдите и разноски, представям списък по чл.80.
СЪДЪТ ПРИОБЩАВА представения списък на направените разноски от въззивника.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 15.12.2021 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4