Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 8 година 23.02.2021 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 42 по описа за 2021 година,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Етажна
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“,с рег.№
ТСУ-23002/18.11.2014г.с адрес гр.Поморие,ул.“Княз Борис І“№211,представлявана
от М Ч-председател на УС на ЕС,подадена от пълномощника адв.С. срещу решение №260020 от 02.11.2020г.по
гр.д.№885/2019г.по описа на ПРС ,с което са отменени решенията на Общото събрание
на собствениците в Етажната собственост на жилищната сграда,намираща се в
гр.Поморие,ул.“Княз Борис І“ №211,Комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“,гр.Поморие,с управител М Ч,приети на общо събрание на
30.10.2019г.,обективирани в Протокол от Общо събрание на ЕС от 30.10.2019г.като
незаконосъобразни,по искова молба на етажния собственик К.А.У. ,гражданин на
Руската Федерация,постоянно пребиваващ в Република България.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение.Въззивникът
оспорва като неверни изводите на съда за това,че поканата за общото събрание не
е изпратена на собствениците на електронните им адреси и че протоколът от
проведеното общо събрание не е изпратен на електронните адреси на
собствениците.Като неправилен е оспорен изводът на съда,че общото събрание е
проведено при „неизяснен кворум“.Във въззивната жалба се сочи,че в процесния
случай изпращането на поканата и на протокола не е условие за законосъобразното
провеждане на ОС,тъй като съгласно чл.13 ал.2 и ал.3 ЗУЕС етажните собственици
или ползватели имат задължение да уведомят управителните органи на ЕС в
случай,че отсъстват за повече от един месец и да посочат електронна поща,на
която да бъдат уведомявани за свикване и провеждане на ОС.Никой собственик или
ползвател не е изпълнил това свое задължение,а управителните органи не са
длъжни да следят служебно за отсъствието на етажните собственици.Въпреки
това,поканата и протокола са били изпратени на етажните собственици,на които
управителните органи са имали електронни адреси ,които са им станали известни
по други поводи.По отношение на ищеца У. се прави довод,че той живее постоянно
в имота си в комплекса „Феста Апартмънтс Поморие“,поради което за него не е
било необходимо да се изпраща поканата на електронен адрес.Самият той в
исковата си молба е заявил,че е видял поканата и е присъствал на събранието.
Прави се оплакване,че съдът не е дал указания на ответника да представи
доказателства за установяване на факта на изпращане на поканата и протокола по
електронна поща-нито с доклада си,нито на по-късен етап в съответствие с чл.146
ал.2 ГПК.Относно неизяснения кворум във въззивната жалба се сочи,че общите
части на етажните собственици са определени точно и в съответствие с правилата
на чл.40 ал.1 ЗС,като за целта е изработено площообразуване от компетентно
лице-лицензиран оценител.По въпроса за съотношението между различните правила
за определяне на дяловете на етажните собственици от общите части на сградата ,регламентирани
в чл.40 ал.1 ЗС и чл.17 ал.4 ЗУЕС въззивникът се позовава на Решение на ВКС по
гр.д.№4172/2015г.,І г.о. Въззивникът счита,че ако се допусне,че въпреки
определянето на дяловете на етажните собственици в общите части от компетентно
лице съобразно правилото на чл.40 ал.1 ЗУЕС ,същото следва да бъде одобрено от ОС ,то това би могло да осуети
възможността ОС да бъде проведено въобще.Такъв е случаят,когато не се явят
собствениците на 2/3 от обектите,ситуация,напълно реална за ваканционен комплекс,в
който такъв брой собственици не се появяват едновременно по което и да е време
на годината. Независимо по правилата на коя норма следва да бъде изчислен
кворума,ОС се е произнесло и е одобрило така определените представени идеални
части.При проверка на предпоставките за провеждане на ОС ,участниците абсолютно
единодушно са констатирали,че са представени 59.28 процента от общите части на
сградата,като никой не е възразил,включително и ищецът.С възражението си срещу
протокола,ищецът също не е оспорил така отразената воля на ОС. Въззивникът
прави доказателствени искания на основание чл.266 ал.3 ГПК- да се приемат от
въззивния съд копия от електронни документи,възпроизведени на хартиен носител-
електронно съобщение до етажните собственици в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“,заедно с приложена покана за
насрочено ОС на 30.10.2019г.,електронно съобщение изпратено в 15.50 часа на
08.11.2019г.и електронно съобщение,изпратено в 15.40 часа на 08.11.2019г. и
двете до етажни собственици в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за изготвен
протокол от ОС,проведено на 30.10.2019г. Посочва,че съдът не е давал указания
за представяне на тези доказателства с доклада си по делото или на по-късен етап,а с тях се установява фактът,че
на етажните собственици са били изпратени поканата и протокола.Прави се и
доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза,вещото
лице по която да определи дяловете на етажните собственици в общите части на
основната сграда в комплекса –съобразно правилото на чл.40 ал.1 ЗС и съобразно
правилото на чл.17 ал.1 ЗУЕС.Отправеното до въззивния съд искане е да се отмени
решението на ПРС и да се отхвърли иска.Претендират се
разноски.Доказателствените искания са оставени без уважение от въззивния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба,в
който въззиваемият У. чрез пълномощника
си адв.П. изразява становище за неоснователността и.Намира за неоснователни
оплакванията на въззивника за допуснати от районния съд процесуални нарушения,довели
до непопълване на делото с доказателства относно уведомяването на етажните
собственици за свикването на ОС и протокола от проведеното ОС. Счита,че съдът е
разпределил правилно доказателствената тежест и е указал на ответника,че негова
е тежестта на доказване на законосъобразното свикване и провеждане на ОС.
Посочва,че тъй като комплексът е с апартаменти за сезонно ползване и те се ползват предимно през лятото-
факт,неоспорен от ответника,което е налагало да се представят доказателства за
уведомяването на етажните собственици по друг начин,а не чрез субсидиарния
способ –залепване на съобщение/покана.При всички провеждани срещу
индивидуалните собственици дела ЕС е представяла съобщения от електронна поща
,като видимо е знаела електронните им адреси. Въпреки това,поканата е огласена
чрез разлепването и,а в хода на производството пред районния съд ответникът не
е представил доказателства за изпращане на съобщения по електронна поща.По
отношение на изпращането на протокола по електронна поща са наведени идентични
доводи,като се сочи,че съдът не е допуснал процесуално нарушение и приемането
на доказателствата,представени с въззивната жалба е процесуално недопустимо.
Оплакването относно неправилността на извода на съда за провеждане на
събранието при неизяснен кворум въззиваемият също намира за неоснователно. В
тази връзка се сочи,че е безспорно установено,че в документа за собственост на
хотела няма отбелязани общи части,като разпоредбата на ЗУЕС относно
определянето им в такива случаи е императивна- чл.17 ал.4.В тази връзка намира
за правилен и законосъобразен изводът на съда,че е следвало да се проведе
предварителна процедура по одобряване от етажните собственици на твърдяните от
„Феста Хотели“АД общи
части,съответстващи на собствеността им сградата хотел.Такава предварителна
процедура според изискванията на ЗУЕС не е проведена,а гласуването по отделните
точки от дневния ред на проведеното ОС не може да се приравни на автоматично
приемане на общите части на хотела,така,както са били предложени от
лицата,свикващи и организиращи събранието. Моли въззиввият съд на остави без
уважение доказателствените искания,тъй като въззивникът е имал възможност да
ангажира доказателствата пред първоинстанционния съд,но не е сторил това и е
налице преклузия по чл.266 ал.1 ГПК. Моли
решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Няма доказателствени искания.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът ,редовно
уведомен,се представлява от адв.С.,който поддържа въззивната жалба и
доказателствените искания. Настоява въззивната жалба да бъде уважена,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият У.,редовно
уведомен,не се явява и не се представлява.
При служебната проверка по
реда на чл.269 ГПК БОС намери постановеното съдебно решение на ПРС за валиден и
допустим съдебен акт.
Съдът при въззивната проверка
по съществото на спора,като взе предвид наведените от страните доводи,събраните
по делото доказателства и съобразно
закона установи следното:
Районният съд е бил сезиран с
иск,предявен от К.У. против Етажна
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“,с рег.№
ТСУ-23002/18.11.2014г.с адрес гр.Поморие,ул.“Княз Борис І“№211,представлявана
от М Ч-председател на УС на ЕС,с който е поискана отмяна на решенията на Общото събрание на собствениците
в Етажната собственост на жилищната сграда,намираща се в гр.Поморие,ул.“Княз
Борис І“ №211,Комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“,гр.Поморие,с управител Мартин
Чолаков,приети на общо събрание на 30.10.2019г.,обективирани в Протокол от Общо
събрание на ЕС от 30.10.2019г.като незаконосъобразни.
Правилно районният съд е квалифицирал предявения иск
по чл.40 ал.1 ЗУЕС в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита.
Районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено събраните по делото доказателства,като в резултат на цялостния им
анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правния извод,че оспорените
решения на ОС на Етажната собственост,следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни. За да достигне до този извод,районният съд е приел,че са
допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОС,изразяващи се в
неизпълнение на изискването на чл.13 ал.2 ЗУЕС за уведомяване на етажните
собственици на електронните им адреси за свикването на Общо събрание на
Етажната собственост на 30.10.2019г. На следващо място е приел,че събранието е проведено при неизяснен
кворум,поради което взетите решения следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.В тази връзка са изложени мотиви,че за извършеното
преизчисляване на идеалните части в проценти,с които всеки етажен собственик
участва в управлението на ЕС и в гласуването,собствениците не са били уведомени
предварително и този въпрос не е бил включен в дневния ред.Определянето на
идеалните части е следвало да се приеме на ОС с квалифицирано мнозинство от 2/3
от самостоятелните обекти в сградата или входа,съгласно чл.17 ал.6 ЗУЕС,което
не е сторено.
Настоящият съдебен състав намира,че
в тежест на ответника е било да изложи насрещни твърдения дали е уведомил
собствениците,изпращайки им поканата на електронните пощи или не е дължал
такова уведомяване,но такива твърдения не са били изложени в отговора,нито са били
ангажирани доказателства. Ето защо изложените с въззивната жалба твърдения и
представените писмени доказателства,досежно изпращане на поканата за свикване
на ОС на ЕС на електронните адреси на етажни собственици не следва да бъдат
обсъждани от въззивния съд,поради настъпилата преклузия на чл.266 ал.1 ГПК,а
изводът на ПРС следва да бъде споделен като правилен и кореспондиращ с
твърденията и доказателствата,които са били представени.
Дори обаче да се приеме за
основателен доводът на въззивника,че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.13 ал.4 ЗУЕС,тъй като не са били ангажирани доказателства,че
етажните собственици,които отсъстват повече от един месец, са изпълнили
задължението си и са предоставили на управителя електронни пощи,на които да им
бъдат изпращани покани за свикване на ОС,както и телефони,то въззивният съд счита,че следва да сподели
изцяло становището на ПРС досежно посоченото второ основание за отмяна на решенията
на ОСЕС. Доводите във въззивната жалба в подкрепа на оспорването на този извод
на ПРС според въззивната инстанция са неоснователни.
За целта на провеждането на ОСЕС е било изработено площообразуване от компетентно
лице-лицензиран оценител,но извършеното преизчисляване на идеалните части в
проценти не е било включено в дневния ред на ОСЕС. Видно от приложените към
делото съдебни решения по предходни спорове между ЕС и етажни собственици е,че
по въпроса относно процента идеални части на собствениците е имало спорове,което
очевидно е наложило и извършването на преизчислението на идеалните части от
експерт. При това положение,правилно и законосъобразно районният съд е приел,че
идеалните части в случая е следвало да се определят с решение на ОСЕС по реда
на чл.17 ал.6 ЗУЕС. Решение
№ 43 от 7.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2015 г., I г. о.,г.к.,на което се
позовава въззивникът също е в подкрепа
на становището на ПРС,досежно приложимостта на изключението на чл.17 ал.4 вр.с
ал.6 ЗУЕС в случая.От събраните по делото доказателства се установява
несъмнено,че относно процента идеални части,с който етажните собственици в
комплекса участват в управлението на етажната собственост има дългогодишни
спорове и именно в тази връзка е извършено площообразуването и преизчисляването
на процента идеални части.То обаче не е било включено като точка в дневния ред
и не е прието с решение на ОСЕС,съобразно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗУЕС,поради което правилно е приел районният съд,че събранието е проведено при
неизяснен кворум и е отменил решенията му като незаконосъобразни. Доводът на
въззивника,че тъй като се касае за ваканционен комплекс,би било изключително
трудно да се проведе ОС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от самостоятелните
обекти ,за да се вземе решение по чл.17 ал.6 ЗУЕС, не намира подкрепа в закона,който
не предвижда изключения за ваканционните комплекси,а освен това в закона е
предвидена възможност за участие в ОСЕС
и чрез пълномощници,която възможност се
ползва принципно много често от собственици на самостоятелни обекти във
ваканционни комплекси.
Водим от горните мотиви,въззивният
съд намери,че обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото, а
въззивната жалба-оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода от
спора,право на присъждане на разноски има въззиваемият У.,който е направил
искане за присъждане на разноски и е представила доказателства за направени
такива пред въззивната инстанция- 300 лева за адвокатско възнаграждение,които
съдът възлага в тежест на въззивника.
Мотивиран от
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260020 от 02.11.2020г.по
гр.д.№885/2019г.по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“,с рег.№ ТСУ-23002/18.11.2014г.с адрес гр.Поморие,ул.“Княз
Борис І“№211,представлявана от М Ч-председател на УС на ЕС да заплати на К.А.У.
,гражданин на Руската Федерация,постоянно пребиваващ в Република България,с
ЕГН-********** и адрес ***.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: