РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108241 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ******** против Т. В. С.,
ЕГН ********** по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца следните суми за
начислена топлинна енергия: главница в размер на 2635,44 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.11.2017 г. – 30.04.2020г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 411,86 лв., за периода 3.01.2018 – 10.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
до пълното му изплащане, както и осъждане за направените разноски по
производството по реда на чл. 410 от ГПК, както и в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за
енергетиката, което притежава лиценз за производство и пренос на топлинна
енергия за обособената територията на град П., като продажбата на топлинна
1
енергия на клиенти за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР.
Твърди се, че приетите общи условия са публикувани и на сайта на
дружеството и влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в
един централен и местен всекидневник като имат силата на договор между
страните, без да е необходимо излишно писменото им приемане от клиентите.
Твърди се също така, че ответникът се легитимира като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в град ***********ето защо има качеството
на клиент на топлинна енергия, който съгласно публикуваните и влезли в
сила общи условия е длъжен да заплаща месечните си дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно тези общи условия при неизпълнение в срок на
задълженията си за плащане на топлинна енергия, клиентът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът твърди, че е доставял на ответника топлинна енергия, която е
била разпределяна от търговеца за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД, за
която са били издадени описаните в исковата молба фактури. За събирането
на тези суми е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като била издадена заповед за
изпълнение, срещу която има постъпило възражение от ответника и затова
бил предявен настоящия установителен иск. Претендира направените
разноски.
От особения представител на ответника адв. М.П. е постъпил отговор.
Възраженията в отговора се свеждат до това, че между страните няма
сключен договор за доставено потребление на топлинна енергия; общите
условия на дружеството не били обнародвани; липсвали протоколи и
документи за изправността ва абонатната станция, обслужваща сградата,
както и документи, удостоверяващи въвеждането й в експлоатация и
съответствието й с техническите изисквания за изправност; липсвали
сертификати за качество и изпитателни протоколи на държавната агенция за
метрологичен и технически контрол относно абонатната станция; липсвали
протоколи за извършени от дружеството техническо обслужване на
топлоразпределителите след всеки отоплителен сезон, както и отчетни
формуляри за начислена енергия за сградна инсталация и за отопление на
2
имота.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Няма спор за това, че ответникът е бил собственик в процесния период
на жилище, находящо се в гр.**************, като ИТН на същия е:
1951737, с оглед на което тези факти се считат за установени. Видно от
Препис - извлечение от сметка /л. 5/, по партида на ответницата е начислена
главница в размер на 2635,44 лв. за периода от за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2020г. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
411,86 лв. за периода 3.01.2018 – 10.12.2020г.
За събирането на така посочените в извлечението суми е образувано
ч.гр.д. № 16619/2020 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр. с-в. е издадена Заповед №
262420 от 14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като освен горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и
претендираната законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г.,
както и разноските по делото в общ размер на 110,95 лв., от които 60,95 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на
член 47, ал. 5 от ГПК, като са били дадени указания на заявителя да предяви
уст. иск, и такъв е предявен за вземанията в едномесечния срок.
Според представеното и прието по делото основно и допълнително
заключение на съдебно- техническа експертиза с вещото лице инж. В.Ш. за
имота е начислявана топлоенергия "за сградна инсталация" и "за битова
гореща вода", които са неоспорими по технически съображения. Със
заключението се установява, че съгласно справката на ищцовото дружество -
Приложение № 1 към заключението - абонатната станция, обслужваща
сградата, в която се намира процесният имот с абонат ответника, е работила
през целия процесен период, като от общо подадената ТЕ за отопление и БГВ
са били отчислени технологични разходи за сметка на ищцовото дружество.
Отразено е, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за
процесния периода е общо 28,20666 MWh, в това число 3,86529 MWh за
отдадената от сградната инсталация, 0,00 MWh за отопление и 24,34137
MWh за БГВ. Вещото лице сочи, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количествоо ТЕ и начисленото от ищеца, което
3
обстоятелство се установява чрез сравняване на справките на топлинния
счетоводител и тези на ищеца за абоната. По отношение на начисляваната
битова гореща вода е посочено, че в имота има монтиран 1 брой водомер за
топла вода, до който достъп за отчет не е осигуряван, като начисленията са
ставали за 1 бр. лица по 140 л/денонощие.
Според вещото лице ТЕ, отдадена от сграданата инсталация е
определяна от топлинния счетоводител по формула към т. 6.1.1 на „Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, явяваща се
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007г. за
топлоснабдяването. Съгласно Наредбата ТЕ за сградна инсталация се
разпределя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като
за имота на ответника този обем е 141 куб. м.
Съгласно съдебно - счетоводната експертиза с вещото лице М.М.
дължимата сума за топлоенергия за сградна инсталация и битова гореща вода
за процесния периода е в размер на 2635,44 лв. с ДДС, като в тази сума е
включена и услуга за отчет и разпределение по абонати в размер на 10,08 лв.
Лихвата за забавено плащане върху всяка месечна вноска, за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2020г. възлиза на 411,86 лв. В таблица в заключението
са отразени по месеци дължимите суми, като при определяне им са взети
предвид показанията от съдебно - техническата експертиза, издадените
фактури и счетоводна справка за процесния период, както и данните за
изравнителните сметки. Отразени са номерата на фактурите, като е посочено,
че същите се съхраняват при ищцовото дружество на електронен носител и че
съдържат всички реквизити съгласно ЗС и ДДС. Води се дневинки на
покупки и продажби по ЗДДС, като издадените дан. фактури са описани в
днвениците за продажби и участват в ежемесечния разчет с бюджета, а
стопанските операции са описани в хронологичен ред.
При така установените фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката дава общо
определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според член 153, ал. 1 от ЗЕ всички
4
съсобственици и титуляри на вещно право на ползване на сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена на топлинната енергия. Не е необходимо сключване на
индивидуални договори с всеки потребител на топлинна енергия, съгласно чл.
150 от ЗЕ, който гласи, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителя на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия.
Правоотношението между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва
потребителя с въведените в тях права и задължения. В случая не се спори
между страните, че през процесния период ответникът е бил собственик на
имот, присъединен към абонатната станция, намираща се в гр. ***********и
е установено, че общите условия са оповестени по съответния ред, от което
следва извода, че лицето има качеството потребител на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – член 140, ал. 3 от ЗЕ и чл.
38, ал. 1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че
абонатната станция е работила през процесинвя период от време, като ТЕ за
отопление на имота не е била начислявана заради непреминаваща щранглира
и отсъединяване на всички отоплителни тела тип радиатор от
топлопреносната мрежа в блока. Апартаментът на ответницата се намира в
топлоснабдена сграда, в режим на етажна собственост, с оглед на което на
основание чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, въпреки че са демонтирани отоплителните
5
тела, същата дължи топлоенергия за сградната инсталация. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Както бе посочено по - горе всички съсобственици участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
без оглед на това каква част се използва за отопляване на собствения имот и
каква температура е постигната в имота на потребителя.
От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертизи, се установява, че начислените на ответника суми са правилно
определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при
ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство. Съдът
възприема изготвените заключения като обективни, последователни и
изготвени с необходимите знания и опит в съответната област, както и
обосновани. Представени са и доказателства за въвеждане в експлоатация на
абонатната станция, протоколи за монтаж на уреди за измерване на ТЕ в АС и
4 броя свидетелства за мината метрологична проверка на измервателните
уреди, с които се установява годността на АС и уредите в същата.
На основание гореизложените мотиви съдът намира предявеният от
ищеца иск за основателен и доказан, с оглед на което предявеният иск ще
бъде уважен в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по исковото и
заповедното производство. Общият им размер по заповедното е 110,95 лева, а
в исковото в размер на 795 лева.
На основание гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД,
ЕИК 1*****, със седалище и адрес на управление гр. *******и ответника Т.
В. С., ЕГН **********, че ответникът Т. В. СЛ., ЕГН ********** дължи на
6
ищеца следните суми за начислена топлинна енергия: 2635,44 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.11.2017 г. – 30.04.2020г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 411,86 лв., за периода 3.01.2018 – 10.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр.д. № 16619/2020г. на ПРС, ХІІІ
гр.с.
ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН ********** да заплати на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
******** сумата от 10,95 лева разноски по заповедното производство, както и
сумата от 795 лева по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7