№ 2460
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря С. АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110203948 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. И. с ЕГН – ********** с постоянен
адрес г********** чрез адв.И. Е. от АК М., със съдебен адрес *********
срещу Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-029 от 05.07.2022 г.,
издадено от Д.П.Б. – Зам.-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя, на основание чл.35, ал.3 във вр. с чл.36, ал.1 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столичната община е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столичната
община./НРУИТДТСО/.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият твърди, че е разбрал за
процесното НП при извършена справка в СО, както и че постановлението не
му е било връчвано. По същество на вмененото му нарушение
1
жалбоподателят посочва, че не е извършвал такова. Като необосновани се
сочат изводите на наказващия орган, че е жалбоподателят е извършвал
търговска дейност. Към процесната дата жалб. С. В. И. е имала сключен
трудов договор с „В. 2020“ ЕООД и в нейната длъжностна характеристика не
е включено задължение по снабдяване на дружеството работодател с
разрешение за извършване на търговия. В изготвения констативен протокол
от извършената проверка е отразено, че става дума за обект, стопанисван от
„В. 2020“ ЕООД, в който жалбоподателката работи като продавач /служител/.
Затова протоколът е следвало да бъде предаден на управителя на
юридическото лице. Но вместо това актът на установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са били
издадени незаконосъобразно срещу жалбоподателката като физическо лице.
Жалбоподателят – редовно призован за съдебно заседание не се явява
и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния му
представител адв.И. Е., видно от която същите поддържат депозираната
жалба срещу процесното НП и молят за неговата отмяна, като претендират
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 22-04-029 от
21.02.2022 г., на ст.инспектор в Столичен инспекторат към Столична община
е установено, че при извършена проверка на 21.02.2022 г., около 13.10 часа в
гр.София, р-н Оборище, Парк „Заимов“ – централна алея жалб.С. В. И. е
извършвала търговия на открито, предлагайки за продан печена тиква, варена
царевица, детски играчки, балони от 4 /четири/ броя мобилни съоръжения,
2
заемайки около 5 /пет/ кв.м. площ публична общинска собственост /паркова
алея/ без разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на район
„Оборище“.
В акта е посочено, че с деянието си жалб.И. е нарушила виновно
разпоредбата на чл.23 от НРУИТДТСО.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д. Д. Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Липсва обективна доказателствена основа, че
наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на
подаване на настоящата жалба. По делото липсват каквито и да било
доказателства за връчване на процесното НП на жалбоподателката, като
отсъстват обективирани в съответни документи опити същата да бъде открита
на посочения от нея адрес. Без да се предприемат действия по лично
връчване, АНО директно е отбелязъл, че НП е било връчено по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН и че впоследствие, след изтичане на законоустановения срок за
обжалване същото е влязло в законна сила. Предвид изложеното съдът
приема, че не са били извършени всички необходими действия за връчване на
наказателното постановление на жалбоподателката - не е била направена
справка за евентуална промяна на адреса на лицето, не е бил съставен
протокол за проверка на адреса и въобще не е било търсено съдействие от
общината или полицията за връчване на издаденото НП, поради което съдът
приема, че не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН. Въз основа на горното депозираната жалба е подадена в срок,
3
поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42, ал. 1
ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на
преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални
документа отговарят на изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, съдържайки, макар и по-лаконично, описание на твърдяното
нарушение и обстоятелствата при които е извършено, в това число времето и
мястото, на които е извършено. С оглед горното, съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на
защита на санкционираното лице или да представляват формални основания
за отмяната на така издадения санкционен акт.
Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал се изяснява безспорно, че на посочените в двата акта
време и място е била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 от
НРУИТДТСО върху площ, представляваща публична общинска собственост,
без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
"Оборище", въведено като административно нарушение, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради неговата материалноправна незаконосъобразност.
Според настоящия съдебен състав отговорността на жалб.С. В. И. е
ангажирана незаконосъобразно, доколкото същата не е притежавала
качеството "търговец".
Съгласно § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО "търговец" е лице по
смисъла на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други
думи всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
4
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова
сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в
принципен план да бъде ангажирана отговорността на физическо лице. В
конкретния случай отсъстват обективните и субективни предпоставки за това,
предвид обстоятелството, че жалб.И. се е намирала в трудово
правоотношение с юридическото лице, извършващо търговската дейност „В.
2020“ ЕООД, като спрямо последното е било относимо изискването, заложено
в чл. 23 НРУИТДТСО при осъществяване на търговия на открито да
притежава разрешение за ползване на място /което се издава по образец/,
издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. Предвид това обективната съставомерност на
нарушението в случая не е изпълнена спрямо жалбоподателката, респективно
и субективната такава, доколкото, като лице, намиращо се в трудово
правоотношение с търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявала
продажбите, на жалбоподателката не може да бъде вменено задължението да
знае дали последният разполага с разрешението, изискуемо съобразно
нормата на чл. 23 НРУИТДТСО. Отделно от това отсъствието на субективния
елемент се потвърждава и от обстоятелството, че дружеството, от чието име и
за чиято сметка жалбоподателката е извършвала дейността, е предоставяло
изцяло стоката и оборудването за приготвяне и предлагане на търговския
продукт.
Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателката за така вмененото й административно нарушение
административно-наказващият орган е трябвало да изследва множество
ключови за правилното прилагане на материалния закон обстоятелства –
обстоятелството, че към датата на нарушението жалбоподателката е
действала в качеството на работник на търговеца - „В. 2020“ ЕООД. На
следващо място АНО не е изяснил обстоятелството от чие име и за чия сметка
жалбоподателката е извършвала фактически търговска дейност, както и дали
дружеството „В. 2020“ ЕООД има издадено разрешение за търговия на
открито на процесното място, където са заварени самостоятелните
съоръжения /в тази насока Решение № 673 от 07.02.2023 г. на Адм. Съд –
София-град по адм. д. № 8934/2022 г. /.
Игнорирайки липсата на яснота по отношение посочените по-горе
5
обстоятелства и санкционирайки жалбоподателката в лично качество - като
физическо лице, осъществяващо търговска дейност, наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон. Това, само по себе си, обуславя
извод за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното
право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. С оглед
датата на сключване на представения по делото договор за правна помощ
/20.02.2023 г. / и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Нередба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът прецени, че
претендираният размер от 400 лв. се припокрива със законоустановения
минимум и не е релевирано искане за намаляването му поради прекомерност,
поради което искането следва да бъде уважено в цялост.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-029 от
05.07.2022 г., издадено от Д.П.Б. – Зам.-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя С. В. И. с ЕГН – ********** с постоянен адрес г**********,
на основание чл.35, ал.3 във вр. с чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столичната община./НРУИТДТСО/.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя С. В.
И. с ЕГН – **********, с постоянен адрес г**********, сума в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляващи възнаграждение за адвокат за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7