Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 26.06.2014г.,
постановена по НОХД №8695/2013г. по описа на СРС, подсъдимият В.Б.Д. е признат
за виновен в това, че на 10.08.2012г. около 01:15-01:30 часа в гр.София, в
кв.„Враждебна”, се е съвкупил с лице от женски пол - С.Е.С., като я принудил
към това със сила, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
поради което и на основание чл.152, ал.З, т.5, вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1
б.„а” от НК му е наложил наказание пет години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
затвор на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Признат е за виновен в
това, че на 10.08.2012г. около 01:40-01:45 в гр.София, кв. „Нова враждебна” е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - С.Е.С. /на 27
години/, чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК
и чл.54 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което на
основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг в затвор. Подсъдимия В.Б.Д. е признат за виновен и в това, че на
10.08.2012г., около 01:30-01:40ч., в гр.София, в кв.„Нова Враждебна”, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 117,40 лв. от владението на С.Е.С., без
нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена при условията на опасен рецидив поради което на основание чл. 196,ал.
1 ,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.29, ал. 1, б.”а” от НК и чл.54 от НК му е
наложено наказание от три години лишаване от свобода.
На основание
чл.45 от ЗЗД СРС се е произнесъл по предявения граждански иск като е осъдил В.Б.Д.
да заплати на гражданския ищец С.Е.С. сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й в резултат на престъплението по чл.152, ал.З, т.5,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК неимуществени вреди, както и да
заплати по сметка на СРС направените в хода на съдебното следствие разноски в
размер на 1 450лв. и 80лв. държавна такса върху уважения граждански иск, в
полза на Държавата, направените на досъдебното производство разноски в размер
на 1 611,10лв., както и по 5 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата е
била предмет на въззивен контрол два пъти. При първото разглеждане на делото с
решение № 58 от 13.01.2017г. по ВНОХД № 2725/2017г. Софийски градски съд, НО,
14 въззивен състав е потвърдил изцяло присъдата на Софийски районен съд. Това
решение е било предмет на извънреден контрол по повод постъпило искане за
възобновяване от осъдения, при което състав на САС е възобновил ВНОХД №
2725/17г. на СГС, като е отменил постановеното по него решение и е върнал
делото на същия съд за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание.
При новото
разглеждане на делото СГС е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение
и с присъда от 01.11.2017г. по ВНОХД №1927/17г. СТС, НО, IX състав е отменил
първоинстанционната такава по НОХД №8695/2013г. на СРС в частта относно
обвиненията за престъпления по чл.152, ал.З, т.5, вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1
б.„а” от НК и по чл.150, ал.1 от НК и е оправдал В.Б.Д. за тях, като е
потвърдил присъдата в частта относно обвинението за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
С решение на
САС постановено по НД№431/18г. по описа на този съд е възобновено ВНОХД №
1927/2017г. на Софийски градски съд, НО, 9 състав, като е отменена постановената по него въззивна присъда от
01.11.2017г., в ЧАСТТА относно
осъждането на подсъдимия В.Б.Д. по обвинението по чл.196, ал.1, т.1 вр.,
чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и делото е върнато на Софийски градски съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание в
отменената част
Срещу
присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия, с която се
иска отмяната на постановената присъда и оправдаването на подсъдимия по
внесеното обвинение.
В частта относно обвиненията за
престъпления по чл.152, ал.З, т.5, вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1 б.„а” от НК и
по чл.150, ал.1 от НК присъдата е влязла в сила. Предмет на въззивен контрол е
само осъждането на подсъдимия В.Б.Д. по обвинението по чл.196, ал.1, т.1 вр.,
чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна и предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подс.Д. поддържа жалбата. Твърди, че
не е извършил кражба и моли да бъде оправдан.
ЖАЛБАТА е
основателна в частта за осъждането на подсъдимия В.Б.Д. по обвинението по
чл.196, ал.1, т.1 вр., чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК..
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. В.Б.Д. е роден на *** г. в гр. Ставропол, Русия, руснак, с
руско гражданство, постоянно пребиваващ чужденец в Република България, със
средно образование, неженен. Същият е осъждан четири пъти, включително и по
НОХД № 367/2007г., с присъда № 35, от 09.04.2009 г. на Районен съд- гр. Елин
Пелин, в сила от 16.11.2009 г., за престъпление по чл. 150, вр. чл. 64, ал. 1
от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години
при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
На 10.08.2012 г. около 01.00 часа свидетелката С.Е.С. ***, пред ЦУМ, когато
до нея спрял неустановен автомобил, тъмен на цвят, управляван от подсъдимия В.Б.Д..
Той заговорил свидетелката С. и я попитал дали „работи“. Тя разбрала, че
подсъдимият я пита дали проституира и отговорила положително. Качила в
автомобила на подсъдимия и с него се
придвижили до кв. „Нова Враждебна“, където в местност находяща се на около 500
метра от бул. „Ботевградско шосе”, в южна посока, и на около 100 метра от
асфалтиран път за с. Кривина на пуста поляна подсъдимия Д. спрял автомобила.
Там осъществили полов контакт, след което св. С. си тръгнала от мястото където
се намирала колата. Докато вървяла бръкнала в чантата си и установила, че
липсват двата й мобилни телефона със СИМ картите. Св.С. стигнала до
бензиностанцията на „ОМВ“, намираща се в кв. „Враждебна“, на бул. „Ботевградско
шосе”. Свидетелките В.Д.Ц.и Е.Д.Я. били на работа като служители на
бензиностанцията. Св.С. им казала, че телефоните й са откраднати и помолила свидетелките Ц. и Я. да ползва
телефон. Последната и дала телефона си и св. С. се обадила на св.В.К., с когото
по това време били в приятелски отношения като подържали и интимни такива от
две години, и му казала, че е някъде на Околовръстното, на някаква
бензиностанция, както и че е била бита, изнасилена и че са й взели телефоните.
Свидетелят К. й казал да вземе такси, което той щял да плати и да отиде у тях,
за да видят какво ще правят. Св. С. се придвижила до дома на свидетеля К., с
таксиметров автомобил. На св.К. тя споделила, че са я били две или три момчета,
които са й взели телефоните и са я изнасилили. Свидетелят К. не й повярвал, тъй
като свидетелката С. много го била лъгала , а последната половин година го лъжела
постоянно. Той предложил да отидат в районното управление. Първоначално св.С.
не искала, но в последствие се съгласила. Двамата се обадили в полицията, след
което на адреса на дома на свидетеля К. бил изпратен полицейски патрул, който
ги откарал до 05 РПУ , където същите дали показания. По-късно св.Н. Д., брат на
подсъдимия предал с протокол за доброволно предаване единия от мобилните
телефони на свидетелката С., който намерил.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на
производството доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите снети в хода на съдебното следствие проведено от първоинстанционния съд,
както и в приобщените показания чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК/ и чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК - показанията на свидетелите С.С.,
В.К., Н. Д.,В.Ц. и Е.Я., частично от обясненията на подсъдимия, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за разпознаване
/л.20-21 от д. пр./, протокол за оглед/л. 23-24 от д. пр./, протокол за
претърсване и изземване /л. 34-35 от д. пр./, справка от „БТК“ АД /л. 63-65 от
д. пр./, справка от „М.“ ЕАД /л. 67-70 от д. пр./, протокол за доброволно
предаване /л. 79 от д. пр./, справка от „М.“ ЕАД /л. 200-201 от д. пр./,
справка от „К.Б.М.“ ЕАД /л. 202-206 от д. пр./, справка от „К.Б.М.“ ЕАД /л.
208-213 от д. пр./, 102 от д. пр./, справка за съдимост, веществени доказателства
– мобилен телефон „Nokia 5130с-2“, оптичен
технически носител /л. 121 от д. пр./, заключения по съдебно-оценителна
експертиза.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд необосновано е приел,
че подс. В.Б.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр., чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Съдът е отразил в мотивите, че
кредитира всички доказателства, считайки ги за кореспондиращи помежду си и без
да ги анализира обстойно, а и изопачавайки действителния смисъл на някой от тях,
е формулирал незаконосъобразни изводи за съставомерно поведение и по това
обвинение. Присъдата на СГС в частта с която подсъдимия е признат за невинен в
извършване на престъпление по чл.152,
ал.З, т.5, вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1 б.„а” от НК и по чл.150, ал.1 от НК е
влязла в сила. Воден
от погрешното разбиране, че св.С. е била изнасилена и с нея са извършени
престъпни блудствени действия, районният съд е приел, че тя е пострадала и от
кражба извършена от подс.Д.. Доказателствата по делото не позволяват да се
приеме, че този извод е обоснован. Безспорен факт е, че св.Н. Д., брат на подсъдимия, е предал с протокол за доброволно предаване
единия от мобилните телефони на свидетелката С.. Св.Н.Д. твърди, че е намерил
телефона в автомобила с който подсъдимия е откарал св.С. до мястото на което
двамата са имали полов контакт. Подсъдимия отрича да е вземал каквито и да било
вещи, включително и този телефон, за наличието на който в автомобила декларира,
че е нямал знание. Относно това обвинение доказателства се съдържат в показанията на
свидетелите С.С., В.К., Н. Д.,В.Ц. иЕ.Я..
Показанията на св.С. въззивният съд намира за
недостоверни. От една страна тя твърди, че е била изнасилена, като с влязла в
сила присъда по делото е установено, че това не е вярно. Св. С. е разпитвана в
хода на досъдебното производство три пъти, дала е показания и пред предходни
съдебни състави, като по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК са
приобщени към доказателствата по делото показанията, депозирани от нея на
досъдебното производство. Налице са съществени противоречия в показанията й,
включително и относно отнемането на инкриминираните мобилни телефони.
Първоначално св.С. е заявила, че намиращо се на местопрестъплението второ лице,
придружаващо подсъдимия, е пребърквало чантата й, като според нея телефоните
може да ги е взел всеки от тях двамата. Пред първоинстанционния съд С. е
променила показанията си, като напълно отрекла подсъдимият да е имал спътник,
който да е присъствал при извършване на престъплението. В разпита й пред съда
показанията й относно обвинението за кражбата са повърхностни. С тях единствено
се установява, че св.С. е констатирала, че телефоните й ги няма, но не твърди
да е видяла в кой момент, по какъв начин и дали именно подсъдимият ги е взел от
чантата й. Видно от протокол за извършена очна ставка между св. С. и подс. Д., последния
не отрича, че е имал полово сношение с пострадалата срещу заплащане в автомобила
си, но поддържа, че въпросният телефон впоследствие е намерил на седалката. При
този си разпит С. все още е твърдяла, че чантите й са били преровени от другото
лице, като е категорична, че именно това лице й е взело телефоните. С протокол
за доброволно предаване св.Н. Д. - брат на подсъдимия, е предал на органа на полицията
единия от телефоните, предмет на обвинението. Този свидетел в показанията си е
описал обстоятелствата при които е намерил въпросния телефон в стаята, която
обитават с брат си. И ако действително владението върху инкриминираната вещ
може да се свърже с подсъдимия въз основа на това доказателствено средства, то
въз основа на този факт неможе да се направи извод, че именно в резултат на
кражба телефонът се е оказал във фактическата власт на подсъдимия.. Косвени
доказателства относно обвинението за кражба се съдържат в показанията на
свидетелкитеВ.Ц. иЕ.Я.. Двете са служителки в бензиностанция ОМВ и са били на
смяна, когато пострадалата е потърсила помощ от тях. Според разказа им, С. е
заявила единствено, че е била ограбена и че са и взели телефоните. Подобно
твърдение пострадалата е поддържала и пред св.К., на когото се е обадила за
съдействие още на бензиностанцията. Показанията на св.Ц. и Я. не допринасят за
изясняване на обективната истина относно това престъпление. Факт е, че св.С. е
заявила пред тях, че „е ограбена“ и е поискала да се обади по телефона.
Служителите в бензиностанцията не са възприели действия на други лица, а
възпроизвеждат чутото от св.С.. Въззивният съд намира, че показанията на последната
са непоследователни и вътрешно противоречиви, като противоречат и на останалия доказателствен материал. Те се
опровергават от събраните доказателства и не са налице основания за тяхното кредитиране
от въззивния съд. Свидетелките Ц. и Я., които са възприели първи свидетелката С.
свидетелстват еднопосочно, че при идването на бензиностанцията, св. С. им е
казала единствено, че е била ограбена и са й били взели телефоните, но не и че
е била изнасилена. Свидетелките Ц. и Я. свидетелстват също, че същата е нямала
вид на изнасилена жена, а по външния й вид са си помислили, че същата е
проститутка. Св.В.К., няколкократно дава показания в разпитите си, че св.С. много
и постоянно го е лъжела, както и че същия е възприел изложеното от нея „ като измислено“. Показанията на св.С. следва
да бъдат обсъждани в тяхната цялост, като с оглед първоначалните й твърдения за
причините поради които се е намирала в района на кв. „Нова Враждебна“, е
невъзможно да се приеме, че в една част те са достоверни. Всъщност, св.С. в
нито е дин момент не е твърдяла, че именно подсъдимия е отнел инкриминираните
вещи. Противоречивите й твърдения за броя на лицата които са били в автомобила
и за предприетите от тях действия не позволяват да се формулира извод, че
подсъдимия е извършил кражба на нейни вещи. В по-голямата им част показанията й
вече са били приети за недостоверни и присъдата относно другите две обвинения
за които подсъдимия е предаден на съд е влязла в сила. Обстоятелството, че един
от телефоните й е бил предаден от брата на подсъдимия и може да се свърже с
последния, не обосновава съставомерност на деянието по чл.196, ал.1, т.1 вр.,
чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. В резултат на съпоставянето на
гласните доказателства и при обективното им обсъждане се налага извод, че по
делото не са събрани доказателства подс. Д. да е извършител на престъплението
кражба. С оглед на това подсъдимия Д. следва да бъде признат за невинен в това на 10.08.2012г., в гр.София, в условията на опасен
рецидив, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 117,40 лв. от
владението на С.Е.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК - ОПРАВДАН по обвинението по
чл. 196,ал. 1 ,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.29, ал. 1, б.”а” от НК.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: