№ 109
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500745 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. №
13447/2019 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника Р. Т. Р., ЕГН
********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********:
- на основание 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, сумата от 12 782.30
/дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/
евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща главница по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г.,
обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт
№ 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус,
вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие –
Районен съд София;
- на основание чл. 92 от ЗЗД, сумата от 27 697.67 /двадесет и седем
хиляди шестстотин деветдесет и седем евро и шестдесет и седем евроцента/
евро, с левова равностойност 54 700.00 /петдесет и четири хиляди и
седемстотин/ лева., представляваща неустойка по Договор за заем № 0203 от
05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с
нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на
1
нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на
действие – Районен съд София, изчислена като 0.2 % на ден за всяка
просрочена вноска по главницата, за периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;
- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на
сумата от 10 338 /десет хиляди триста тридесет и осем/ лева;
С решение № 265912 от 10.12.2021 г., постановено по гр.д. №
13447/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Софийски градски съд е допълнил
решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по същото дело и осъдил
ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
законната лихва върху главницата от 12 782.30 /дванадесет хиляди
седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/ евро, с левова
равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева по Договор за заем №
0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г.,
извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа
за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара,
район на действие – Районен съд София, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда - 16.10.2019 г.;
Решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 13447/2019
г. от Софийски градски съд се обжалва от ответника Р. Т. Р., ЕГН **********
с доводи за нищожност, недопустимост и неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното първоинстанционно
решение е материализирало волята на съда, която е толкова неясна, защото
разкрива едновременно особеностите, както на първоинстанционното, така и
на въззивното производство, поради което моли да се обяви неговата
нищожност.
При условията на евентуалност в посочения ред моли да се обезсили
решението на първоинстанционния съд и да се прекрати делото, а също така
да се отмени изцяло решението и вместо това да се отхвърлят предявените
искове, тъй като не дължи връщане на сумата по договора за заем, а
уговорената клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави и е извън присъщите й обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функции, преценени към момента на сключване на договора.
Претендира присъждане на направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е
изразил становище по основателността на жалбата.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* е
предявил против Р. Т. Р., ЕГН **********:
- иск с правно основание 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на сумата от 12 782.30
/дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/
евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща главница по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г.,
обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт
№ 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус,
вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие –
Районен съд София, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване
на исковата молба в канцеларията на съда – 16.10.2019 г.;
- иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на
сумата от 27 697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и седем
евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54 700.00
/петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева., представляваща неустойка по
Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от
05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело №
1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, изчислена като
0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за периода от
16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
ответника са сключили Договор за заем № 0203/05.12.2014г., обезпечен с
Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х,
рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № ***
в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София.
Ищецът твърди още, че:
- реално е предоставил на ответника /заемателя/ сумата от 12 782.30
/дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/
3
евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, която е
следвало да върне на 12 равни месечни вноски, съобразно приложения по
делото погасителен план за срок от една година;
- заемателят не е направил погасителни плащания, поради което дължи
връщане на главницата в пълния размер, както и уговорената неустойка, в
размер на сумата от 27 697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин
деветдесет и седем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова
равностойност 54 700.00 /петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева.,
представляваща неустойка по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г.,
изчислена като 0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за
периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - Р. Т. Р., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 33/, с който оспорил допустимостта и основателността на предявените
искове и поискал да се прекрати производството по делото, а при условията
на евентуалност да се отхвърлят исковете.
Ответникът поддържа, още, че процесният договор се предхожда от
договор за заем, сключен с ищеца през 2013 г.;
- в деня, в кой е получил и изтеглил заема по Договора от 05.12.2014 г. е
предал на служители на ищеца сумата от 11 000 лева, която следва да се
прихване от цената на първия иск;
- на 23.12.2015 г. е превел на взискателя сумата от 2000 лева и прилага
банковия документ, от който се установява, че основанието за превода е
процесния договор от 05.12.2014 г.;
- ищецът е образувал заповедно производство за същите суми, които са
предмет на предявените искове, издадена е била Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, образувано изп.д. № 20199190400178 по
описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ;
- връчена му е поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен
изпълнител.
- подал е възражение по чл. 414 от ГПК, като заявителят не е подал
исковете по чл. 422 от ГПК и съдът е обезсилил Заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист, прекратено е изпълнителното
производство;
- предявените искове имат за предмет паричните суми, които са били
посочени в Заявлението до заповедния съд;
- искът за неустойка е погасен по давност, тъй като Договорът за заем е
бил срочен за една година до 10.12.2015 г., а исковата молба е подадена на
16.10.2019 г.;
- клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите
4
нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, преценката за която следва да се
направи за към момента на сключване на договора;
Ищецът с допълнителна молба /л. 45 от първоинст. п-во/ е оспорил
твърденията на ищеца, че последният със сумата от 11 000 лева е погасил
задължения по Договора от 05.12.2014 г.
Признал обстоятелството, че е било образувано ч.гр.д. № 10460/2019 г.
в РС София, била е издадена Заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен
лист и образувано изп.д № 178/2019 г. по описа на ЧДИ , вписан под № под
№ *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, които са прекратени. Оспорил
каквато и да е връзка между прекратеното ч.гр.д. № 10460/2019 г. и
образуваното по осъдителните искове гр.д. № 13447/2019 г. по описа на СГС.
Ищецът е подал отговор по допълнителната искова молба – л. 53, в
който изложил твърдения, че едновременно с получаване на заемната сума с
платежно нареждане на 13.12.2014 г. е наредил обратно сумата от 2 925 лева,
представляваща вноска по предходния договор.
Приложил копие от платежния документ.
От фактическа страна:
Приложените поделото писмени доказателства установяват, че ищецът
и ответникът са сключили на 05.12.2014 г. Договор за заем № 0203 от
05.12.2014 г., който е обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г.,
извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа
за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара,
район на действие – Районен съд София.
Заемодателят /ищецът/ е реално предоставил на ответника /заемателя/
сумата от 12 782.30 /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и
тридесет евроцента/ евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет
хиляди/ лева, която последният се задължил да върне на 12 равни месечни
вноски, съобразно приложения по делото погасителен план /л. 13/, за срок от
една година – до 10.12.2015 г.
Заемателят е направил само едно погасително плащане след изтичането
на падежа, което се удостоверява с приложеното на л. 36 от първоинст. п-во
платежно нареждане от 23.12.2015 г. със сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
което е било предназначено да погаси първите две вноски.
5
Платежното нареждане има всички реквизити – наредител /ответника/,
получател /ищеца/, а като основание за превода е посочено „по договор
0203/05.12.2014 г., за месеците 01 и 02 2015 г.“.
Страните по делото са уговорили в чл. 7 неустойка за просрочие, която
за случая, при който не е обявена предсрочната изискуемост на договора за
заем е 0.2 % /нула цяло и две десети процента/ на ден за всяка просрочена
вноска по лихва или главница от размера на просрочената сума, за всеки
просрочен ден до пълното погасяване.
Ищецът е образувал заповедно производство за връщане на заема и за
неустойка, произтичащи от процесния договор, които са предмет на
предявените искове.
Издадена е била Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
както и образувано изп.д. № 20199190400178 по описа на ЧСИ, вписан под №
*** в регистъра на Камарата на ЧСИ – л. 37 – л. 39 .
ЧСИ е връчил на длъжника /ответника/ покана за доброволно
изпълнение.
Длъжникът е подал е възражение по чл. 414 от ГПК, но заявителят не е
подал исковете по чл. 422 от ГПК, поради което съдът е обезсилил Заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, както и прекратил
заповедното производство;
Процесният Договор № 0203 от 05.12.2014 г. се предхожда от договор
за заем, който страните по делото са сключили през 2013 г.
Доказателствата по делото не установяват твърдението на ответника, че
в деня, в който е получил заемната сума по Договор № 0203 от 05.12.2014 г.
незабавно е предал на служители на ищеца сумата от 11 000 лева, с която
следва да се намали паричната сума по първия иск.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило счетоводна експертиза /л. 111/, изчисленията на което показват, че
неустойката, така както е уговорена за периода от 07.06.2016 г. до 06.06.2019
г. върху предоставената в заем парична сума /в евро/ е в размер на 27 967.67
евро, а изчислена върху заемната сума в левовата равностойност от 25 000
6
лева е 54 700 лева.
От правна страна:
Предметът на делото е очертан с подадената от ответника жалба само
срещу първоначалното решение и спорът се концентрира до основателността
на направените от ответника възражения за частично погасяване на първия
иск за връщане на предоставената в заем парична сума, за погасяването по
давност на иска за неустойка и за нищожност на уговорената клауза за
нестойка, поради нарушаване на добрите нрави, тъй като формулата за
изчисляване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, преценени към момента на сключване на договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и поражда желаните от страните правни
последици от момента на предаване на парите или другите заместими вещи,
предмет на договора.
Договорът е консенсуален и отсъствието на писмената форма не се
отразява на неговата действителност, а има значение за доказването му.
Уважаването на иска предполага сключен договор, предаването на
сумата и неизпълнението на задълженията от страна на заемателя.
В случая, страните са обвързани от сключения Договор № 0203 от
05.12.2014 г. и ищецът, в качеството си на заемодател е предал в собственост
на ответника /заемател/ конкретно определена парична сума от 12 782.30
евро, която последният се задължил да върне в срок от една година, считано
от 05.12.2014 г. на 12 месечни вноски, съобразно погасителния план.
7
Уговорена е възнаградителна лихва, която не е предмет на иска и на
делото.
Налице е частично изпълнение на поетите от заемателя задължения
/главно/ със сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, които са равностойни на 2 000
х 1.95583 = 1 022.58 /хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента/ евро.
Изпълнението с посочената сума следва да се отчете, поради което този
иск е основателен само до размер на сумата от 11 759.71 евро и подлежи на
отхвърляне до пълния предявен размер от 12 782.30 лева.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът
може да намали нейния размер.
Общото събрание на Търговската колегия при ВКС на Р. България в т. 3
от тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК
на ВКС е посочило, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.
Настоящият съдебен състав, изхождайки от постановеното
тълкувателно решение и конкретно уговорената в чл. 7.1 от Договора за заем
№ 0203 клауза за неустойка, в размер на 0.2 % /нула цяло и две десети
процента/ на ден за всяка просрочена вноска по лихва или главница от
размера на просрочената сума, за всеки просрочен ден до пълното погасяване
8
приема, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Използваната от заемодателя формула за нейното определяне
надхвърля в пъти присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, преценени на първо място към момента на сключване
на договора – дата 05.12.2014 г., но и към днешна дата.
Така поставената от заемодателя в договора формула за изчисление на
неустойката и предявяването на иска за връщане на заема, четири години след
срока за неговото издължаване, е довела до размер на неустойката, който в
пъти надхвърля размера на предоставения заем.
В допълнение, размерът на законната лихва върху заемната сума /25 000
лева/ за периода на неустойката от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г. възлиза на
сумата от 7 604.16 лева.
Този размер е също в пъти по – нисък от начислената от ищеца
неустойка, а на законната лихва, която е десет пункта над основния лихвен
процент за страната, определен от БНБ, са присъщи същите функции, каквито
законът е признал на неустойката, но в по – ниска и обществено приемлива
степен.
Посочените обстоятелства обосновават извод за неоснователност на
предявения иск, поради следва да се отхвърли изцяло.
С оглед на изложеното подадената от ответника въззивна жалба срещу
основното решение е частично основателна, поради което следва:
- да се отмени първоначалното решение на първоинстанционния съд в
частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, разликата над сумата от 11 759.71 евро до
размер на сумата от 12 782.30 лева и вместо това да се отхвърли главния иск в
тази част;
9
- да се потвърди първоначалното решение на първоинстанционния съд в
частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 11 759.71 евро, ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2019 г.;
- да се отмени първоначалното решение на първоинстанционния съд в
частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 92
от ЗЗД, сумата от 27 697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет
и седем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54
700.00 /петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева., представляваща
неустойка по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за
ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. №
23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в
регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София,
изчислена като 0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за
периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г. и вместо това да се отхвърли изцяло
предявения иск;
- да се отмени първоначалното решение на първоинстанционния съд в
частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 1 340.95 лева до
размер на сумата от 10 338 /десет хиляди триста тридесет и осем/ лева;
Първоинстанционният съд е постановил допълнително решение по реда
на чл. 250 от ГПК, с което е присъдил законната лихва върху присъдената, на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сума от 12 782.30 евро.
Допълнителното решение не е обжалвано от ответника, поради което
въззивният съд не може да осъществи правомощията си по чл. 269, изречение
първо от ГПК.
Препис от първоначалното решение е връчен на ищеца на 11.08.2021 г.,
а последният не е поискал допълване на решението в едномесечния срок по
чл. 250, ал. 1 от ГПК, т..е. до 11.09.2021г.
Молбата за допълване на решението от 27.07.2021 г. е подадена на
12.10.2021 г., т.е. повече от месец след изтичането на срока, в който може да
се иска допълване на решението, поради което е следвало да се остави без
10
разглеждане, а не да се присъжда законната лихва, считано от 16.10.2019 г.
Обстоятелството, че ответникът не е изразил становище по
допустимостта и основателността на молбата не освобождава
първоинстанционния съд от задължението да осъществи контрол за нейната
допустимост и да материализира в писмения текст на допълнителното
решение извод за тази процесуална предпоставка за постановяване на
допълнително решение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност и
недопустимост на първоначалното решение, постановено от
първоинстанционния съд и предмет на настоящата въззивна проверка.
По разноските:
С оглед изхода на делото, частичната основателност на жалбата,
подадена от ответника и промененото съотношение на уважена/отхвърлена
част на предявените искове, ищецът следва да заплати на ответника
деловодни разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 717.88 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. №
13447/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, на основание 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, главница /заемна сума/ по Договор за заем № 0203
от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с
нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на
нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на
действие – Районен съд София, ведно със законната лихва, считано от
11
16.10.2019 г., за разликата над сумата от 11 759.71 евро до размер на сумата
от 12 782.30 евро и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
********* против Р. Т. Р., ЕГН **********, иск с правно основание 79, ал. 1
във вр. с чл. 240 от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати
главницата /заемна сума/ по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г.,
обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт
№ 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус,
вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие –
Районен съд София, за разликата над сумата от 11 759.71 евро до размер на
сумата от 12 782.30 евро.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 13447/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, на основание 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, главница /заемна сума/ по Договор за заем № 0203
от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с
нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на
нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на
действие – Районен съд София, ведно със законната лихва, считано от
16.10.2019 г., до размер на сумата от 11 759.71 евро с левова равностойност
22 999.99 лева.
ОТМЕНЯ решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. №
13447/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 92 от ЗЗД, сумата от 27
697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и седем евро и
шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54 700.00
/петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева., представляваща неустойка по
Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от
05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело №
1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, изчислена като
0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за периода от
16.10.2016 г. до 15.10.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК ********* против Р. Т. Р., ЕГН **********, иск са правно
основание чл. 92 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на сумата от 27 697.67
/двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и седем евро и шестдесет и
седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54 700.00 /петдесет и четири
хиляди и седемстотин/ лева., представляваща неустойка по Договор за заем №
12
0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г.,
извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа
за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара,
район на действие – Районен съд София, изчислена като 0.2 % на ден за всяка
просрочена вноска по главницата, за периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;
ОТМЕНЯ решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. №
13447/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 1 340.95 /хиляда триста четиридесет
лв. и деветдесет и пет ст./ лева до размер на сумата от 10 338 /десет хиляди
триста тридесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА ищеца „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
********* да заплати деловодни разноски за въззивното производство на Р.
Т. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата
от 717.88 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13