№ 7131
гр. София, 06.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110154050 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Т..” ЕАД искове против Р. Е. З., Ц. Г. Ф., Е.
Г. З. - за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения във връзка с
топлоснабдяване на жилищен имот на посочен адрес с абонатен номер 147321, а именно:
главница в размер на 786,54 лв., п претендирана като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна
лихва от 7.8.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 206,67 лв. за
периода от 15.9.2016 г. до 15.2.2019 г., сумата от 29,28 лв., претендирана като цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2017 г. ведно със
законна лихва от 7.8.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,66
лв. за периода от 1.7.2016 г. до 15.2.2019 г. - за които задължения по ч.гр.д.№ 36220/2020
г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От името на ответниците исковете се оспорват с възражения, сред които за погасяване по
давност.
От страна на третото лице-помагач „Т..” ЕООД конституиран на страната на ищеца, се
представят отчетни документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност, тъй като всички
процесни задължения са били изискуеми към 07.08.2017 г. – три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК (7.8.2020 г.) Съгласно общите условия на топлопреносното
предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за
1
прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта
на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него.
Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват
задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Издаването на Обща фактура за реално дължимата стойност след
изготвяне на изравнителните сметки за отоплителния сезон е неотносимо към теченето
на давностния срок.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че задълженията са били платени – с
платежни нареждания от 02.08.2016 г. и 31.10.2017 г., в които надлежно като основание
за плащането са вписани съответно периода и заплащаната фактура, като от
заключението на съдебно счетоводната експертиза следва, че от страна на ищеца не е
била съобразена разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, която предвижда, че при множество
еднакво обременителни задължения следва да бъде счетено за погасено чрез плащане
посоченото от длъжника задължение/задължения.
Следва да се отбележи също, че настоящото исково производство по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК е инициирано от ищеца, въпреки че съдът го е уведомил за съдържанието на
подадените в заповедното производство възражения.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
всеки от ответниците по 1000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД против Р. Е. З. с ЕГН **********,
Ц. Г. Ф. с ЕГН **********, Е. Г. З. с ЕГН ********** - за установяване по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК на задължения във връзка с топлоснабдяване на жилищен имот на посочен адрес с
абонатен номер 147321, а именно: главница в размер на 786,54 лв., претендирана като
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до
30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 7.8.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 206,67 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 15.2.2019 г., сумата от 29,28 лв.,
претендирана като цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016
г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 7.8.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 6,66 лв. за периода от 1.7.2016 г. до 15.2.2019 г. - за които
задължения по ч.гр.д.№ 36220/2020 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД с ЕИК ... да заплати на Р. Е. З. с ЕГН **********, Ц. Г. Ф. с ЕГН
**********, Е. Г. З. с ЕГН ********** общо сумата 1 000 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „Т..” ЕООД като трето лице-помагач на страната
2
на ищеца „Т..” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3