Решение по дело №4311/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№793

гр.Перник, 14.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Роза Ризова, разгледа гражданско дело № 4311 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за установяване, че М.В.К. дължи на ищеца от сумата 518,10лв. представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.-30.04.2017г. за недвижим имот, находящ се в ***, както и сумата от 100,46лв. –законна лихва за забава върху месечните плащания изтекла за периода от 08.07.2014г.- 11.01.2018г., ведно със законната  лихва върху главницата от 518,10лв., считано от датата на подаване на заявлението  по чл.410 ГПК – 26.01.2018г.  за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.574/2018г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му от съда по реда на чл.47 ГПК особен представител дава становище за неоснователност на ищцовите претенции. Твърди, че липсва облигационно правоотношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът не се явява, представлява се от особен представител, който оспорва предявения иск.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

По делото като писмено доказателство е приета Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 112899/12.05.1998г. видно от която ответникът М.В.К. е декларирала правото на собственост върху процесния недвижим имот в съсобственост с трето неучастващо по делото лице – Ц. Б. К..

По делото е приложен и Договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.01.1993г. видно от който ответникът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №*** М.В.К. в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в *** е в размер на 518,10лв., обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 100,46лв., изтекла в периода от 08.07.2014г. до 11.01.2018г. Вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.

Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице  сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни.  Вещото лице посочва, че за процесния период в сградата СЕС разпределението на топлинната енергия е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Размерът на задължението за процесния период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер  518,10 лв.

Съдът кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като компетентно и задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 574/2018г. Налице е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

 Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно който ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот. Това съдът счита за достатъчно доказателство за установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената такава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от  се дължи обезщетение за забава за периода 08.07.2014г. до 11.01.2018г., което е в размер на 100,46лв.

Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на исковата претенция, което предвид датата на депозиране на завялението по чл.  410 ГПК е основателно за всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.01.2015г., предвид датата на която е депозирано заявлението по чл.410 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени както следва: за сумата от 402,50лв. – за главница дължима за периода от 26.01.2015г. до 30.04.2017г. и сумата от 66,03лв. – изтекла за периода от  08.03.2015г.-11.01.2018г.

По разносите:

На основание чл. 78, ал. 1  от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на М.В. Карагоерогиев, с ЕГН ********** и адрес: ***  че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 402,50 лв. представляваща дължима главница за доставена в периода от 26.01.2015г. до 30.04.2017г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Перинк, 2 ул. „Рашо Димитров“ бл.76, вх. Ж, ап.149, както и сумата 66,03лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 08.03.2015г.-11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.01.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №574/2018г. на РС-Перник, като отхвърля  исковете за сумата до пълния предявен размер от 518,10лв. –главница за доставена топлинна енергия за периода 0т 01.05.2014г. до 25.01.2015г., както и за законната лихва до пълния предявен размер от 100,46 лв. и за периода от 08.07.2014г. до 07.03.2015г., като погасени по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.В. К., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 488,56 лв. направени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.В. К., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 56,81 лв. направени в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 574/2018  г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: