Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15507 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена от С.Ж.С. искова молба срещу Н.Б.на Б.А.З.(НББАЗ) за
осъждането му да заплати сумата от 150 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 16.11.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че на 16.11.2015 г. на АМ „Марица“ товарен автомобил с
хърватска регистрация, управляван от М.Б.блъснал намиращия се на пътното платно
л.а. „Фиат Пунто“, управляван от С.С..
ПТП настъпило на
територията на РБ и било причинно от МПС с чуждестранна регистрация, за което
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с “CROATIA OSIGURANJE D.D.HR, издала
сертификат „зелена карта“, валидна от 02.08.2015 г до 03.08.2016 г.
НББАЗ било
представително Н.Б.по смисъла на Вътрешните правила между бюрата по
функционирането на системата „зелена карта“ и на това основание дължало
обезщетение на пострадалия ищец.
В резултат на
произшествието С. получил политравматични увреждания, от които изпаднал в тежко
състояние, наложило продължителен болничен престой. Лечението продължило в
домашни условия след изписването му, но не можел да се движи и постоянно
използвал чужда помощ. Търпените болки и страдания оценява на сумата от
150 000 лева, която моли да му бъде заплатена ведно със законната лихва от
16.11.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал
отговор, в който оспорва твърдението за вина на водача М.Б.за извършено от него
противоправно поведение при управление на МПС. Оспорва и че описаните в
исковата молба увреждания са в резултат на процесното ПТП. Обезщетението от
150 000 лева счита за завишено. Възразява и за съпричиняване от страна на С.,
който спрял неправомерно на пътното платно, извън обозначеното за това място и
без обозначена сигнализация и включени аварийни светлини.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени ас
искове с правно основание чл. 282, ал. 3 от КЗ (отм.) и чл. 271, ал. 1 от КЗ
(отм.).
Не се спори между
страните, че за управлявания от М.Б.т.а. „Скания“ с
рег. № ********, с теглено полуремарке с
рег. № ********е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при хърватски застраховател.
Ответникът
притежава пасивна процесуално правната легитимация да отговаря за претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Хърватия е страна членка на системата „Зелена
карта“ и поради това НББАЗ дължи изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователното събитие е настъпило на
територията на Република България от моторно превозно средство, притежаващо
валидно издаден сертификат „Зелена карта“. Водачът на т.а. „Скания“,
с участие на който е настъпило произшествието има качеството на застраховано
лице. Чрез сертификата „Зелена карта“ се покрива отговорността на водача М.Б.в
чужда държава, когато виновно причини на трети лица имуществени и/или
неимуществени вреди.
Предпоставка за
ангажиране на отговорността на НББАЗ следва да са налице и всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – противоправно
и виновно поведение, от което за пострадалия са настъпили вреди.
По делото е
изслушана и приета авто-техническа експертиза, която е описала механизма на
произшествието: На 16.11.2015 г. в условията на пълна тъмнина на АМ „Марица“
водачът на л.а. „Фиат Пунто“ С.С.
е спрял в дясна активна лента с изключени светлини, без да е взел мерки за обезопасяване.
В същото време в дясна активна лента се движил товарен автомобил седлови влекач „Скания R42“ с рег. № ********
и полуремарке рег. № ********, хърватска регистрация, управляван от М.Б.със скорост
около 73 км/ч, на къси светлини. Опасната зона на спиране на товарния автомобил
е била 76 м, а фаровете са осветявали пътя напред 50-55 м и поради това водачът
Б.не е имал възможност да спре преди да достигне осветения от късите светлини
спрял л.а. „Фиат Пунто“. Б.не е имал възможност да
предотврати произшествието чрез аварийно спиране. За да задейства спирачната
система на влекача, на водача е било необходимо време от 1.9 сек, за което
време автомобилът изминавал 38 м.
Като причина за
създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието вещото лице сочи
спирането и престояването на л.а. „Фиат Пунто“ в
дясна активна пътна лента за продължителен период от време от страна на водача С..
М.Б.управлявал
товарния автомобил на къси светлини със скорост 73 км/ч, по-голяма от
безопасната скорост от 56 км/ч. Липсвали данни водачът да е задействал
спирачките, въпреки че е имал възможност да започне спиране. На мястото е имало
лента за аварийно спиране.
При така даденото
заключение съдът приема, че М.Б.не е реализирал виновно противоправно
поведение, чрез нарушаване на правилата за движение по пътищата. Управлението
на товарния автомобил той е осъществявал на път, представляващ автомагистрала с
позволена и съобразена с пътните условия скорост от 73 км/ч. Б.е изпълнил и
задължението си да се движи на къси светлини, предвид категорията на пътя и за
избягване заслепяването на насрещно движещи се МПС. Той нито е бил длъжен, нито
е могъл да предвиди, че в активна пътна лента се е установило превозно
средство. Това е така, първо, защото на АМ „Марица“ е имало аварийна лента, в
която се очаква да се намират спрелите по каквито и да било причини МПС. На
второ място, при принудително спиране на път извън населено място през нощта л.а.
„Фиат Пунто“ е следвало да бъде обозначен чрез
включени габаритни светлини. В случай, че управляваният от С.С. лек автомобил е спрял поради повреда и не е могъл да
бъде отстранен веднага, а се явява препятствие да останалите участници в
движението, ищецът е могъл да включи аварийния сигнал за предупреждаване на
останалите участници в движението. Неправомерното поведение на ищеца,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията му като водач, визирани в чл. 58,
т. 1, чл. 73 и чл. 74а от ЗДвП е единствената причина за настъпване на
произшествието. Б.е спазил всички правила за движение по пътищата и не е реализирал
противоправно поведение, което да ангажира отговорността му и съответно тази на
ответника в настоящото производство.
Вредите
не биха настъпили, ако С. не бе установил необозначено превозно средство на
място, забранено за спиране в тъмната част на денонощието и на път със
значителна динамичност на движението, представляващ автомагистрала. По този
начин обективно е допринесъл за собственото си увреждане.
Отсъствието
на реализирано противоправно поведение от страна на водача М.Б.като основен
елемент от фактическия състав на деликта обосновава извод за неоснователност на
предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ответника. Ищцовата страна е възразила
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на представителя на
ответника в размер на 6 672 лева. Предвид фактическата и правна сложност
на делото, вида на предявения иск и извършените по делото процесуални действия
и защита от страна на ответника, съдът намира, че претендираният от ответника
размер на възнаграждението е прекомерен и следва да се определи на 5 600
лева, съобразно нормите на чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. Поради това на НББАЗ се дължат разноски в размер на 6 005 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Ж.С., ЕГН ********** срещу Сдружение Н.Б.на Б.А.З., ЕИК *******иск
с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата
от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 16.11.2015 г. на АМ „Марица“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Н.Б.на Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******сумата от 6 005 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: