Р Е Ш Е Н И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седемнадесети септември и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Елка Иванова, като
разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1173 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от
ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 36368/21.05.2019 г. на ответника по първоинстанционното
дело - Х.К.П., ЕГН **********,***, срещу Решение № 1862/02.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 841/2018 г. по описа на ВРС, XXIV състав, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че Х.К.П., дължи на ищеца по
първоинстанционното дело - Етажна собственост с административен адрес: ***,
представлявано от управителя „ТРИУС – 1” ЕООД, ЕИК *********, гр. Аксаково,
сумата от 112, 10 лв. /сто и дванадесет лева и десет ст./, от която 57, 56 лв.,
представляваща неизплатени ежемесечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“,
определени с решение № 4, взето на 18.11.2016 г. и решение № 7, взето на
16.03.2017г. и двете от ОС на ЕС за времето от месец януари 2017 г. до месец
октомври 2017г. /вкл./ ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата на 54,54 лв., представляваща неизплатени за периода от месец януари
2017 г. до месец октомври 2017г. /вкл./ разходи за управление и поддържане на
общите части на ЕС, възнаграждение за управителя, електрическа енергия и
почистване, произтичащи от решение № 6 от 18.11.2016 г. на ОС на ЕС, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 9638/23.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17195/2017г. по описа на Районен съд –
Варна по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
и въззивницата е осъдена да заплати разноски в размер на 703 лева.
В жалбата се излага, че решението на
първоинстанционния съд е недопустимо, евентуално неправилно и се моли за
неговата отмяна.
Настоява се, че
предявеният иск от ЕС чрез управител „Триус 1“ ЕООД е недопустим, тъй като
същият не е процесуално легитимиран да представлява етажната собственост.
Навежда съображения за незаконосъобразно проведени общи събрания на 07.10.2017
г., 27.10.2018 г. и 08.05.2018 г., обосновавайки ненадлежно взето решение за
избор на управител на ЕС. Намира, че при провеждането им е липсвал кворум,
подробно сочейки идеалните части на собствениците в сградата. По тези
съображения намира, че „Триус 1“ ЕООД не е процесуално легитимиран да
представлява етажната собственост и да предявява искове срещу собствениците.
Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на постановения съдебен акт.
В срока по чл.
263 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Етажна
собственост с административен адрес: ***, представлявано от управителя „ТРИУС –
1” ЕООД, чрез адв. Р.Р., с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Подчертава, че решението на ОС от 27.10.2018 г. не е атакувано
съобразно предвидения в чл. 40 от ЗУЕС и обвързва всички етажни собственици.
Сочи, че действията на управителя – юридическо лице за периода от 18.11.2016 г.
до 08.05.2018 г. са потвърдени от ОС на ЕС, като решението, с което това е
сторено не е атакувано в законоустановените срокове, позовавайки се на влязло в
сила определение по в.ч.гр.д. № 384/2019 г. по описа на ВОС. По тези
съображения намира, че в производството участват процесуално легитимирани
страни, поради което правилно съдът е разгледал спора по същество. Счита, че наведените
в жалбата оплаквания за законосъобразността на събранията, в т.ч. ид.ч. в
общите части на сградата са релевирани за първи път във въззивната жалба и не
следва да се разглеждат.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по
делото и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Неоснователно е
твърдението във въззивната жалба за липса на процесуална легитимация на „Триус
– 1“ ЕООД, тъй като видно от решение по точка първа от дневния ред за управител
на процесната ЕС е избрано именно „Триус
– 1“ ЕООД. Впоследствие с решение на ОС на ЕС от 07.10.2017 г. за управител е
избрана Вяра Николова, а на 08.05.2018 г. с решение на ОС на ЕС по точка втора
от дневния ред, „Триус – 1“ ЕООД е преизбрано за управител като са потвърдени
всички извършени от него действия от 18.11.2016 г. до 08.05.2018 г. Решението
по точка втора от 08.05.2018 г. е атакувано, но производството по делото е
прекратено поради пропускане срока по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС, видно от
определение № 1300/24.01.2019 по гражданско дело № 9505/2018 по описа на ВРС,
потвърдено с определение от 06.03.2019 г. по въззивно частно гражданско дело №
384/2019 по описа на ВОС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че „Триус
– 1“ ЕООД е легитимиран да представлява процесната ЕС в настоящото произодство.
Въззивната жалба, инициирала
настоящото производство е подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана
страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за
неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от
въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
По делото не се спори, а
и от материалите по него е видно, че въззивникът е собственик на самостоятелен
обект в процесната ЕС, ведно с 6,0789 % идеални части от общите части на
сградата.
Претенцията предмет на
настоящото производство е заявена на база решения от 18.11.2016 и 16.03.2017 г.
на ОС на ЕС. С решение по точка четвърта от дневния ред на ОС на ЕС от
18.11.2016 е учреден фонд „Ремонт и обновление“, като е гласувано да се събира
месечна такса в размер 5 лева. С решение по точка седма от дневния ред на ОС на
ЕС от 16.03.2017 г. е прието таксата за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на
100 лева, да се определя съобразно идеалните части на собствениците в общите
части на сградата, в съответствие с чл. 51 ал. 2 т. 1 от ЗУЕС. Според чл. 6 ал.
1 т. 8 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост, каквото е общото събрание. В откритото
съдебно заседание от 16.04.2019 г. на първа инстанция въззивника (Х.П.) прави
признание на факта относно дължимостта на напроцесните такси, както и относно
техния размер. Във въззивната жалба и съдебното заседание от 17.09.2019 г. не са
направени изявления, които могат да бъдат окачествени като оттегляне на
признанието за посочения неизгоден факт.
Направеното признание
наред с другите събрани по делото доказателствени материали, както и липсата на
данни жалбоподателя да е заплатил процесните суми е достатъчно, за да бъде
прието, че Х.П. дължи претендираните от ЕС такси и следователно
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
Х.К.П., ЕГН **********,***, следва да бъде осъдена, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Етажна
собственост с административен адрес: ***, представлявано от управителя „ТРИУС –
1” ЕООД, ЕИК *********, гр. ****, сума в размер от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание 272 от ГПК, Решение №
1862/02.05.2019 г., постановено по гр. д. № 841/2018 г. по описа на ВРС, XXIV
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Х.К.П.,
дължи на Етажна собственост с административен адрес: ***, представлявано от
управителя „ТРИУС – 1” ЕООД, ЕИК *********, гр. ****, сумата от 112, 10 лв.
/сто и дванадесет лева и десет ст./, от която 57, 56 лв., представляваща
неизплатени ежемесечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, определени с
решение № 4, взето на 18.11.2016 г. и решение № 7, взето на 16.03.2017г. и
двете от ОС на ЕС за времето от месец януари 2017 г. до месец октомври 2017г.
/вкл./ ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата на
54,54 лв., представляваща неизплатени за периода от месец януари 2017 г. до
месец октомври 2017г. /вкл./ разходи за управление и поддържане на общите части
на ЕС, възнаграждение за управителя, електрическа енергия и почистване,
произтичащи от решение № 6 от 18.11.2016 г. на ОС на ЕС, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
9638/23.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 17195/2017г. по описа на Районен съд – **** по
предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и Х.К.П.
е осъдена да заплати разноски в размер на 703 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Х.К.П., ЕГН **********,***, да заплати на Етажна собственост с
административен адрес: ***, представлявано от управителя „ТРИУС – 1” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Аксаково, сума в размер от 300 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:……………..…… Членове:1….……..………; 2………….………