Мотиви
към Решение № /08.06.2020г. по
н.а.х.д. № 60 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г.
На 24.03.2020г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за
разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, по бързо досъдебно производство № 46/2020г. по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по
който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Б.В.Й.Р. с ЛНЧ
- **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.345, ал.ІІ от НК.
В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Б.В.Й.Р.
на 25.02.2020 г., около 14.15часа в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., по ул. "П.", в посока от с. С. към с. Сърнино, е управлявал моторно
превозно средство - мотопед, марка „Пежо“ модел „ВОГ“ с номер на рама №
VGACCAABA00013064, нерегистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345,
ал. ІІ от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се
представлява.
Б.В.Й.Р. се явява в съдебно заседание, представлява се
от адв. Н.В. ***. Признават се всички факти и обстоятелства установени на
досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да
не се събират нови доказателства. По същество се пледира за прилагане
разпоредбите на чл.9 от НК с оглед маловажността на деянието и обвиняемият да
не бъде наказван.
С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е
пристъпил към разглеждане на делото.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното
производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства
по делото, намери за установено следното:
Б.В.Й.Р.
е бил неправоспособен водач, не притежавал свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Живеел в с. С., общ. Г.Т., където живеел и друг негов сънародник – Ф. Ш. Ш., който бил пенсионер по болест и трудно подвижен.
Притежавал мотопед марка „Пежо“ модел „ВОГ“ с номер на рама №
VGACCAABA00013064, който не бил регистриран. На 25.02.2020г. свидетелят Ф. Ш. предоставил мотопеда си на Б.В.Й.Р., за до отиде до с.
С.да напазарува. Въпреки че бил
неправоспособен и мотопедът не бил регистриран, Р. отишъл до с. С., където напазарувал алкохол. Когато
се връщал, на влизане в с. С., общ. Г.Т., около 14.15 часа, бил спрян за проверка от
полицейски служители от РУ - Г.Т.. Свидетелите Р. и Я. установили самоличността на Р.. Констатирали, че
управляваният от него мотопед не бил регистриран по надлежния ред.
От свидетеля Я. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на Р..
Изложената
фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите Р. и Я., дадени в хода на досъдебното производство, писмените
доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично
се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от
съда за установена фактическа обстановка.
При така
констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият Б.В.Й.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал.ІІ от НК. Същият на 25.02.2020 г. в с. С. общ. Г.Т., обл. Д., по ул. "П." в посока от с. С. към с. С., управлявал моторно превозно средство - мотопед, марка
„Пежо-ВОГ“ с рама № VGACCAABA00013064, нерегистрирано по надлежния ред.
Съгласно
чл. 140 ал. ІІ от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркета, теглени от тях, предвижда в своя чл. 3, ал. І, в
14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните
превозните средства да се регистрират. В конкретния случай собственика – св.
Ф. Ш.е закупил мотопеда, но не го е регистрирал по надлежния ред. Предоставил го на Р., който
въпреки, че е знаел това обстоятелство го е управлявал без съответната
регистрация.
Обект
на престъплението са обществени отношения, свързани със сигурността на транспортната
дейност. С извършеното престъпление е създадена реална опасност за сигурността
в транспорта. Предвид обстоятелството, че мотопедът е без констатирани
неизправности, управляван е на общински път, по който има трафик, то тези факти
от обективната страна на извършеното деяние не могат да доведат до основания за
отпадане на обективната несъставомерност на деянието. Нормата на чл.345, ал.2
от НК, която регламентира обективните и субективните елементи на посоченото
престъпление, не се влияе от вида и особеностите на нерегистрираното МПС, което
е било и техническо изправно, нито на характеристиките на пътя, по който същото
се управлява, поради което тези обстоятелства не влияят на съставомерността на
престъплението, както и на престъпния характер на самото деяние. Конкретно
извършеното от обв. Р. притежава обективните и субективните признаци на
престъплението по чл.345, ал.2 от НК и степента му на обществена опасност не е
явно незначителна, за да го изключи от категорията на престъпните деяния.
От субективна
страна, обвиняемият е извършил
престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, знаел е, че мотопеда не е регистриран, че поради това обстоятелство не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки
това го е привел в движение и управлявал до спирането от полицейските
служители.
В
конкретния случай, не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия Р.,
разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което то е непрестъпно,
съгл. чл. 9 ал.ІІ от НК. Касае се за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно
законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна
страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни
последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и обществените нагласи са
особено чувствителни към недисциплинирани водачи, още повече, че същият е бил и
неправоспособен водач. Хипотезата на чл.
9 ал.ІІ от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са
налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал друга
възможност, освен да го използва. Също така незнанието на обстоятелството, че
управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително съгласно
древната максима „Ignoratio juris neminem excusat“ /незнанието на закона не е
извинително/.
Данните
за личността на обвиняемия в случая могат да послужат като добра основа за
определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но не и
да декриминализират проявата му.
За
престъплението по чл. 345, ал. ІІ от НК, законът предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв. Обвиняемият не е
осъждан(реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност. От
извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това,
съдът приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.345 ал. ІІ от НК. На същият наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона
размер на това административно наказание е от 1000лв. до 5000лв. Съдът определи
размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният. Наказание с такъв размер е справедлив и достатъчен за осъществяване
целите за персонална и генерална превенция.
Изводът
на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца.
Обвиняемият, извършил престъплението е с нелоши характеристични данни,
съдействал е за разкриване на обективната истина по делото, изразява
критичност. Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца.
Горните обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността. Липсват обстоятелства, които да отегчават
отговорността на обвиняемия. Поради
изложеното, съдът намери, че за извършеното от обвиняемия престъпление следва
да му бъде определено административно наказание глоба само при наличието на
смекчаващи обстоятелства, в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв.
С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов
ред.
Съдът е
осъдил Р. да заплати сторените по делото разноски – 245(двеста четиридесет и
пет) лева по сметка на Районен съд - Г.Т..
Водим
от горното съдът постанови решението си.
Съдия:
/
Р. Стоянов /