РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Перник , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от Т. Т. К., ЕГН ********** чрез адв. Б.Б. срещу
действия на ЧСИ - А. В., рег. № *** към КЧСИ по изпълнително дело № 114/2021 г.
изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка в “Обединена Българска
Банка” АД. В жалбата се поддържа, че изпълнението е насочено върху имущество,
което счита за несеквестируемо, тъй като по запорираната банкова сметка, ежемесечно
се превеждало трудовото възнаграждение. Сочи, че е длъжник и по друго
изпълнително дело № 46/2020 г. по описа на ЧСИ – С. Д., рег. № *** към КЧСИ с
взискател “Кредит Йес” ООД, по което също бил наложен запор върху вземанията за
трудово възнаграждение при работодателя “БЕР-ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ”, който се
изпълнявал ежемесечно, чрез удръжка на сумата от 150.00 лева. Твърди, че брутното и
трудово възнаграждение е в размер 864.00 лева, което след приспадане на дължимите
данъци и осигурителни вноски е в размер на 670.44 лева. Сочи, че е майка на две деца –
К. К. П. и П. К. П., което следвало да се вземе предвид при изчисляване на
несеквестируемата част от дохода по смисъла на чл.446, ал.1, т.1 от ГПК, като след
изпълнение на запора по ИД № 46/2020 г. по описа на ЧСИ – С. Д., получаваното от
нея трудово възнаграждение било под минималната работна заплата и представлявало
несеквестируем доход. В този смисъл счита, наложеният запор върху банковата сметка
за незаконосъобразно действие.
С жалбата е оспорен и размера на разноските по изпълнението, като твърди, че
взискателят по изпълнителното дело е представляван от юрисконсулт, и с оглед вида и
количеството на извършена от същия дейност, следвало да бъде определено
1
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер. По изложените в жалбата доводи
и аргументи, счита, че определените разноски по изпълнението в размер на 150.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение е незаконосъобразно.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени действията по ИД №
114/2021 г. на ЧСИ – А. В., рег. № *** към КЧСИ, изразяващи се в налагане на запор
върху банковата сметка на жалбоподателката при “ОББ” АД, както и да се намали
размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение.
Към жалбата са приложени копия от следните документи: трудов договор от ***
г., удостоверение за раждане от *** г. и удостоверение за раждане от *** г.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят “Изи Финанс” ЕООД е подал
писмено възражение чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., в което се оспорва
жалбата, като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител по реда на чл.436, ал.3 от ГПК е представил мотиви, в
които излага своите действия в хронологичен ред, като посочва, че определеното
юрисконсултско възнаграждение било в минимален размер.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна –
длъжник по изпълнителното дело и срещу действия на ЧСИ, попадащи сред
лимитативно изброените в чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК, а именно: запор върху
имущество, което се смята за несеквестируемо, както и разноските по изпълнението,
досежно определеното юрисконсултско възнаграждение, поради което се дължи
произнасяне по основателността ѝ.
При проверка законосъобразността на обжалваните действия във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателката, при преценка на обстоятелствата и
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на "Изи
Финанс" ЕООД, на основание изпълнителен лист от *** г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 01892/2019 г. на РС-гр. Перник, по силата на която
Т. Т. К. е осъдена да заплати на кредитора “Изи Финанс” ЕООД сумата от 1367.00 лева
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***
г., сумата от 450.00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
кредит № *** г., сумата от 29.70 лева, представляваща договорна лихва за периода от
29.03.2019 г. до 28.05.2019 г., сумата от 36.38 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 28.05.2019 г. до 13.03.2020 г. и законната лихва върху главницата от 450.00
лева от подаване на заявлението в съда – 24.04.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сумите от 20.02 лева – държавна такса и 40.04 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изпълнителното дело са извършени справки от НБД “Население“, справка в
НАП – трудови договори за длъжника към 05.02.2021 г. и справка за банковите сметки.
С молба от 04.03.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
всички банкови сметки – левови и валутни, които длъжникът – Т.К. има открити в
“ОББ” АД, както и да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
което получава от работодателя “БЕР- ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ.
2
Със запорно съобщение изх. № *** г., ЧСИ е наложил искания запор върху
получаваното от жалбоподателката трудово възнаграждение до размера на дълга по
изпълнителното дело, което запорно съобщение е получено от работодателя на
26.03.2021 г.
Със запорно съобщение изх. № *** г., ЧСИ е наложил и запор на всички
вземания на длъжника от “ОББ” АД на договорно и извъндоговорно основание, в т.ч.
банкови сметки, банкови касети и отрити акредитиви до размера на сумата посочената
сума в същото.
Изпратено е и съобщение до ТД на НАП – офис – П. за започнатото
принудително изпълнение срещу длъжника Т.К., като е изискана информация съгласно
чл.191, ал.4 от ДОПК за издаване на удостоверение, което да съдържа информация за
размера на публичните задължения на длъжника, наложените върху имуществото му
мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение.
Със съобщение изх. № 7529 от 14.03.2021 г. до Т.К., ЧСИ е уведомил длъжника,
че с изпълнителен лист по гр.д. № 01892/2019 г. на ПРС е осъдена да заплати
олихвяема сума от *** г. в размер на 450.00 лева, ведно със законната лихва в размер
на 40.50 лева, и неолихвяема сума от 126.14 лева в полза на взискателя “Изи Финанс”
ЕООД. Жалбоподателката е уведомена, че задължението и по изпълнително дело
възлиза на 126.14 лева – неолихвяема сума; 450.00 лева - главница; 40.50 лева – лихва;
2.50 лева присъдени разноски и 102.00 лева разноски по и.д., както и такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 92.29 лева в пола на ЧСИ, и др.суми дължими до
този момент в общ размер на 150.00 лева, в т.ч. адвокатско възнаграждение, като
общото задължение по изпълнителното дело към 14.03.2021 г. е в размер на 963.43
лева. Уведомена е и, че сумата се увеличава с лихвите върху главницата до пълното
погасяване на задължението. Със същото съобщението е уведомена и за наложените
запори върху трудовото възнаграждение, което получава от “Бер-Хелла
Термоконтрол” и банковите ѝ сметки в “ОББ” АД до размера на дълга.
По изпълнителното дело е приложено удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки от *** г., от което е видно, че Т.К. няма
задължения и наложени обезпечителни мерки върху имущество.
Изискана е и приложена справка в НАП – декларация по Наредба Н-13 за
длъжника, от която е видно, че същата в периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. има
следния осигурителен доход: за м.05.2020 г. – 855.46 лева; за м. 06.2020 г. – 1232.34
лева; за м.07.2020 г. – 1241.11 лева; за м. 08.2020 г. – 1020.29 лева; за м.09.2020 г. –
1532.76 лева; за м.10.2020 г. – 1096.45 лева; за м.11.2020 г. – 940.00 лева; за м.12.2020
г. - 794.51 лева; за м.01.2021 г. – 1018.91 лева и за м.02.2021 г. – 1305.76 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по нея
постъпват плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се
допуска принудително изпълнение (т.13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС).
3
Съобразно нормата на чл.446, ал.1 от ГПК трудовото възнаграждение, а и всяко
възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми. Изцяло
несеквестируемо е възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната
работна заплата (чл.446, ал.1 от ГПК). Видно от запорното съобщение до работодателя,
в същото ЧСИ му е дал указания за приложение на чл.446 от ГПК при изпълнение на
запора. В този смисъл наложения запор обхваща само секвестируемата част, която се
определя според величината на дохода, след приспадане на дължимите върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски (чл.446, ал.2 от ГПК) и обстоятелството
дали длъжникът има деца, които издържа.
По различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на трудовото
възнаграждение или другото възнаграждение за труд, когато длъжникът ги получава по
банкова сметка. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления
изцяло секвестируеми. Секвестируемостта е наличността преди постъпването на
последното по ред “плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестируемата част е в размер на минималната работна заплата. Секвестируемата
част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и
обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Тази част не може да
бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката
постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният
изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на
възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне
на несеквестируемата част, или без касиерът на работодателя (платецът на
възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника
несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само
секвестируемата част от него.
Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката,
той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете
несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката било от банката, било от длъжника. Тогава за съдебния
изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от
банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на
длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
Несеквестируемият доход се преценява не само към момента на налагането на
запора, но и впоследствие, с оглед променливостта в размера на трудовото
възнаграждение и отработеното време в месеца, за който се дължи, до крайния момент,
при който се осъществява този изпълнителен способ.
От приложеното изпълнително дело не се установява длъжникът или банката да
са уведомили ЧСИ за произхода на средствата постъпващи по запорираната банкова
сметка. Няма данни и работодателя да е уведомил ЧСИ какъв е размера на трудовото
възнаграждение, което длъжникът получава, след приспадане на дължимите данъци и
осигурителни вноски. Установено е само, че Т.К. работи по трудов договор, за което и
се изплаща дължимото трудово възнаграждение, както и че на нейно име има открита
банкова сметка в “ОББ” АД, по която е наложен запора.
Както вече бе посочено, за да зачете ЧСИ несеквестируемостта на средствата, то
4
той следва да бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката било от
банката, било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител се поражда задължението
да събере незабавно необходимата информация от банката за източника на
постъпленията и техния размер, респективно да върне на длъжника несеквестируемата
сума. Самото налагане на запор върху сметка на длъжника, в която се твърди, че
постъпват несеквестируеми вземания, не води автоматично до незаконосъобразност на
действието на съдебния изпълнител. При липса на каквито и да било данни по делото
за произхода на средствата по запорираната банкова сметка, съдия изпълнителя не
може да направи извод за несеквестируемост. При това положение за ЧСИ не са били
налице основания да приеме, че наложеният запор е бил насочен към изцяло или
частично несеквестируемо имущество на длъжника.
Съгласно чл.437, ал.3 от ГПК окръжният съд разглежда жалбата в закрито
заседание въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства.
В настоящото производство също не са представени доказателства за твърдяната
несеквестируемост на средствата по запорираната в “ОББ” АД банкова сметка.
Приложеният към жалбата трудов договор кореспондира с направените от ЧСИ
справки, от които се установява, че Т.К. полага труд по трудов договор, за което и
получава съответното трудово възнаграждение, но от съдържанието на същия не се
установява да има постигната уговорка между длъжника и работодателя, дължимото
трудово възнаграждение да бъде превеждано именно по запорираната в “ОББ” АД
банкова сметка. Приложените към жалбата актове за раждане, от които се установява,
че жалбоподателката има две деца, които трябва да издържа, имат отношение относно
начина на формиране на секвестируемата, респ. несеквестируемата част от дохода, но
те също не са били представени пред ЧСИ.
Ето защо се налага изводът, че предприетото от ЧСИ действие не е
незаконосъобразно и не накърнява несеквестируемостта. Това е така, защото от една
страна позволява да не се събират суми от несеквестируеми вземания, а от друга -
обезпечава възможността при постъпване по сметката на други суми, които биха били
секвестируеми, да се осъществи изпълнение върху наличността, надхвърляща
несеквестируемата част.
С оглед изложеното жалбата в тази и част се явява неоснователна, и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските по изпълнението, досежно определеният размер на
юрисконсултско възнаграждение:
На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва и разноските
по изпълнението.
Съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като
контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
акт на частния съдебен изпълнител, поради което, за да се произнесе съдът по искане,
което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им,
следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител. В конкретния случай
ЧСИ се е произнесъл с постановление, обективирано в съобщението изпратено до
длъжника изх. № 7529 от 14.03.2021 г., в което е определил разноски по изпълнението
в размер на 150.00 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение в полза на
взискателя по изпълнителното дело.
5
Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл.79, ал.1 от ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако: делото е прекратено
поради плащане преди започването му; изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда и за изпълнителни способи, които не са приложени.
По размера и възраженията за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, съдът намира следното: В случая молбата за образуване на
изпълнителното дело е подадена от юрисконсулт. В разпоредбата на чл.27 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено възнаграждение в
изпълнителното производство в размер от 50 до 100 лева. Както е предвидено в
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и
издадена въз основа на тази разпоредба наредба на Министерския съвет.
За разлика от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското не почива на
направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано от ГПК
производство да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в
съответното производство.
В случая, ЧСИ е начислил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00
лева, което е над определеният в разпоредбата на чл.27 от НЗПП, максимален размер
от 100.00 лева. При това положение и предвид обема на извършените от юрисконсулта
действия, които се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело и допълнителна молба, с посочване на способа на изпълнението, то настоящият
съдебен състав намира, че размерът на начисленото в полза на кредитора по
изпълнителното дело юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено от
150.00 лева на 50.00 лева, като обективираното в съобщението изпратено до длъжника
изх. № 7529 от 14.03.2021 г. постановление на ЧСИ, в частта за начислени разноски по
изпълнението се отмени за разликата над сумата от 50.00 лева до присъдените 150.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя по
изпълнителното дело.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото на адв. Б. за осъществената от него защита по
настоящото дело следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, при условията
на чл.38 от Закона за адвокатурата, и при условията на чл.10, т.2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 33.33 лева,
съобразно уважената част от жалбата, които разноски следва да бъдат възложени върху
взискателя.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 12103 от 20.04.2021 г., подадена от
Т. Т. К., ЕГН ********** от *** срещу действията на ЧСИ – А. В., рег. № *** към
КЧСИ, по изпълнително дело № 114/2021 г., изразяващи се в насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо чрез налагане на
6
запор върху банковата ѝ сметка в “ОББ” АД.
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 12103 от 20.04.2021 г., подадена от Т. Т. К., ЕГН
********** от *** действията на ЧСИ – А. В., рег. № *** към КЧСИ, по изпълнително
дело № 114/2021 г. по определяне на разноските по изпълнението в полза на взискателя
„Изи Финанс“ ЕООД, представляващи начислено юрисконсултско възнаграждение,
посочени в съобщение изх. № 7529 от 14.03.2021 г. за горницата над сумата от 50.00
лева до посочения размер от 150.00 лева.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Б.Б. Б., личен номер № *** и служебен адрес: *** сумата от 33.33 (тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената
част от жалбата.
Препис от решенето да се изпрати на ЧСИ и страните.
Решението е окончателно на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7