Решение по дело №611/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. С. Л., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. А. Д., срещу Решение № 116/03.02.2025 г., постановено по НАХД № 2085/2024г., година по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0433-000207/07.03.2024г. на Началник Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на Г. С. Л. 1./ за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец и 2./ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. С решението Г. С. Л. е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Неправилно въззивният съд е приел за доказано по безспорен начин, че Л. е управлявал автомобила и е възприел подадения сигнал за спиране и проверка от полицейските служители, т.к. в хода на въззивното производство не са събрани доказателства за това. Жалбоподателят счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 44 от същия закон. Сочи, че липсва пълно и точно описание на нарушението, не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено, което винаги представлява съществено процесуални нарушение. Въззивният съд не е изпълнил и задължението си служебно да следи и да извърши проверка относно изпълнението на императивните изисквания по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касатора редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Ответникът – Началник на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, в писмени бележки вх. № 8452/20.05.2025 г. от гл. юрисконсулт К. Л.-А. оспорва изцяло касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с релевирани доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност в случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание касационният ответник се представлява от юриск. Г., който оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.12.2023 г. около 11.30 часа полицейски служители в Първо РУ при ОД МВР - Варна забелязали срещу тях да се движи лек автомобил "Ауди А 3" с полски регистрационен номер. Полицай Е. разпознал водача – Г. С. Л., за който му било известно, че е с отнета СУМПС и подал звуков и светлинен сигнал към наближаващия лек автомобил за да спре. Водачът Л., не се съобразил и продължил движението си [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица]и направил ляв завой към "А. мост", след което преследването от служителите на МВР, поради опасност от настъпване на ПТП, било преустановено. На по късен етап нарушителят бил установен от служители на МВР и бил съставен АУАН срещу жалбоподателя. След запознаване със съдържанието на акта, Л. отрича извършването на нарушението и отказва да го подпише. В законоустановения срок не са били постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 24-0433-000207/07.03.2024г., с което на Г. С. Л. 1./ за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец и 2./ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

За да потвърди НП, ВРС приел от правна страна, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По приложението на материалния закон ВРС приел, че въз основа на безспорно установените факти АНО правилно е приел, че Л. е извършил вменените му нарушения.

Настоящият съдебен състав възприема установените от районния съд факти, но не и правните му изводи.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл. 42, т. 3, предл. първо от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН датата на извършване на деянието е съществен реквизит както на АУАН, така и на НП. В АУАН и в Наказателното постановление са посочени различни дати на извършване на нарушението - в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 24.01.2024 г., а в наказателното постановление - че нарушението е извършено на 24.12.2023 г. Наказателното постановление не може да съдържа информация, различна от тази в акта, още повече - да се издава наказателно постановление, в което датата на извършване на нарушението да е различна от тази по съставения акт. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН и води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита.

Формалността на административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното деяние, което правило не е спазено от наказващия орган и е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение и фактът, че в НП е посочена невярна дата, обуславят неправилност на съображенията на въззивния съд. В случая очевидно не става въпрос за неточност, а за невярност на повдигнатото административно обвинение, при което е налице ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това – да се постанови друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да се отмени.

При този изход от делото, неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а касаторът не е претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 116/03.02.2024 година, постановено по НАХД № 2085/2024 г. по описа на Районен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 24-0433-000207/07.03.2024г. на Н. П. РУ при ОДМВР, с което на Г. С. Л. 1./ за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец и 2./ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.