РЕШЕНИЕ
№260084
гр.Добрич,18.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на четиринадесети
октомври през 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №461
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№5921/17.03.2020г.,идентична с по-късно заведената с
№5959 от същата дата, на „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ***,
представлявано от управителя Ю.Д.Д., срещу решение №87/20.01.2020г. по
гр.д.№1993/2019г.на ДРС, в частта, в което
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, дължи на ОБЩИНА гр.Добрич, ул.”България” №12,
представлявана от кмета Й.Й. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д№ 970/19г. по описа на РС Добрич, както следва:-5045,45лв.,
представляваща обезщетение за ползване след прекратен договор за наем на
общински имот, находящ се на *** и ***,
съставляващ ПИ с идентификатор 72624.623.4549 по КККР на гр. Добрич,
върху който е изградена временна постройка с идентификатор72624.623.4549.1 по
КККР на гр. Добрич, с площ от 189кв.м., за периода 25.03.2018г. - 31.01.2019г.,
ведно със законната лихва, начиная от 13.03.2019г. до окончателното изплащане
на задължението;-157,29лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена върху главницата за периода от 24.05.2018г. -
31.01.2019г.; и се осъжда за разноски.
Въззивникът счита решението за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което иска
да бъде отменено изцяло. Съдът не обсъдил и не взел под внимание аргументите на дружеството за недопустимост
на иска като предявен след изтичане на срока по чл.415, ал.4 от ГПК и за
неоснователност, с доводи, залегнали в отговора на исковата молба, свеждащи се
до липсата на основание за претендираното обезщетение за ползване на общински
имот с идентификатор №72624.623.4549.1 по КККР на гр. Добрич, тъй като не е общинска
собственост; никога не е предоставян под наем терен с площ 189кв.м.; в договора
за наем № 729/09.03.1999г. няма точно идентифициране на поземленият имот, в
който попада отдаваният под наем терен; същият е нищожен по чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
тъй като има невъзможен предмет, нищожен по чл. 26, ал. 1, ЗЗД, тъй като
противоречи на закона; сградата с идентиф. №72624.623.4549.1 по КК на гр.Добрич
с траен устройствен статут е собственост на дружеството; претендираният размер
е многократно и необосновано завишен. Обсъждат се доказателства, извежда се
извод за недължимост на претендираното вземане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по
въззивната жалба вх.№11256/03.07.2020г. е подаден от насрещната страна- ОБЩИНА
гр.Добрич, с доводи за неоснователността на твърденията на въззивника относно
недопустимостта на иска, както и относно неоснователността му. Излагат се
фактически твърдения, излагани и пред районния съд относно облигационно
правоотношения между страните по повод имот с идентификатор №72624.623.4549,
публична общинска собственост, възникнали от договор за наем, прекратен с
изтичане на срока на договора, продължилото ползване без правно основание,
плащане на обезщетение за ползване след прекратяване на договора за периода
01.01.2004г.-м.март 2018г., липса на плащане в процесния период. Изводите на
съда намира за правилни и иска потвърждаване на решението.
Правото
на жалба е упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, започнал да тече на
02.03.2020г., когато е връчено решението на обжалващата го страна, при данни за
изпращане на жалбата, заведената с вх.№5959/17.03.2020г. чрез куриер на
16.03.2020г., и предвид регламентираното спиране на процесуалните срокове с
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънаредното положение, обявено с решение на НС от 13.05.2020г., в сила от
13.05.2020г. и пар. 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, обн. ДВ бр.44/13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г.,отговарят на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК..
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№1993/2019г.
на ДРС е образувано по искова молба вх.№1002/31.05.2019г., уточнена с молба
вх.№12493/21.06.2019г., от Община гр.Добрич, представлявана от кмета Й.Й., с
която срещу „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ***, е предявен положителен установителен иск за
установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от 5045,45лева,
от която 4 539.44лева обезщетение за ползването след прекратяване на договор за
наем на общински имот, находящ се на *** и ***, в ПИ 72624.623.4549 по КККР на
гр. Добрич, върху който е изградена временна постройка с площ от 189кв.м., за
периода 25.03.2018 г. - 31.12.2018г, и 506.01лева обезщетение на същото
основание, дължимо за периода 01.01.2019г. -31.01.2019г., ведно със законната
лихва, начиная от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането; и
парично вземане-обезщетение за забава, в размер на сумата от 160,30лева, от
която 159.48лева законна лихва за забава в плащането на главното задължение
от 4 539.44лева, начислена за периода от
24.05.2018г. - 31.12.2018г. и 0.82 лева
законна лихва върху главното задължение от 506.01лева, начислена за периода от
26.01.2019 г. до 31.01.2019г..
Изложените в исковата молба фактически
твърдения, уточнени в първото открито съдебно заседание, са за инициирано от
общината заповедно производство по ч.гр.д.№970/2019г. по описа на ДРС,
приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №612/26.03.2019г., произтичащо от ползването без
основание във времето след прекратяване на наемно правоотношение между страните, а именно в периода 25.03.2018г.-31.01.2019г. на
общински терен, находящ се на *** и ***, в поземлен имот с идентификатор
72624.623.4549, урегулиран в УПИ-V,
кв.36, целият с площ 571кв.м. с предназначение по ПУП-ПЗР ЦГЧ „за обществено
обслужване“ , върху който терен е изградена временна постройка със
застроена площ от 189кв.м. , собственост
на ответника „Сдружение-ПУЦ“ ООД.
Излага се , че между страните бил сключен договор за наем №729/09.03.1999г., по силата на който общината предоставила на ответното дружество под наем общински терен с площ от 189кв.м. на *** и *** , с изградена временна постройка, за дейност по квалификация и преквалификация на гражданите, считано от 01,01.1998г. С Анекс № 1 от 25.05.1999 г. срокът на договора за наем бил удължен до 16.01.2001 г., а с Анекс № 3 от 18.04.2002, във връзка с жалба на ответното дружество с вх. № 63-00-21/26.03.2002 г., срокът на договора за наем бил удължен до приключване на договорните задължения на наемателя за обучение на безработни по проект „Красив Добрич“, а наемът следвало да се превежда на Община град Добрич не по-късно от 25-то число на текущия месец.
След изтичане на срока на договора за
наем, дружеството ответник държало горепосочения имот без правно основание,
съгласно чл. 236, ал.2 от ЗЗД следвало да
заплаща обезщетение за ползване на общински имот. За сградата нямало издадено
разрешение за поставяне, на основание чл. 56 ал. 2 от ЗУТ. С писмо № 94-00-90/10.03.2003 г. ответното дружество
било уведомено, че до премахване на обекта - временна постройка следва да
заплаща месечно обезщетение за ползвания терен. Към настоящия момент обектът не
бил премахнат. С молба с вх. №
70-00-924/12.09.2006г. „Съдружие ПУЦ“ ООД поискало да бъде сключен договор за
наем с Община град Добрич за срок най-малко от 5 години. С писмо №
70-00-924/10.10.2006 г. и на основание становище на Гл. архитект на Община град
Добрич дружеството било уведомено, че не може да бъде сключен такъв договор за
наем и до реализиране на предвиденото по ПУП-ПЗР застрояване следва да заплаща
на Община град Добрич обезщетение за ползвания терен. Считано от 01.01.2018 г.,
във връзка с отчетения от НСИ индекс на инфлация за 2017 година, дружеството
следвало да заплаща обезщетение за ползване на общинския терен в размер на
492.23 лева месечно. Считано от 01.01.2019 г., във връзка с отчетения от НСИ
индекс на инфлация за 2018 г.- обезщетение за ползване на общински терен в
размер на 506.01 лева месечно. Ответното дружество извършило плащания, с които
са погасени задълженията за месец януари и месец февруари 2018 г., както и
частично е погасено задължението за месец март, до сумата от 382.19 лв.
Последното плащане от дружеството е извършено на 23.05.2018 г. С надлежно
връчени писма изх. № 63-00-9#1/03.07.2018 г. и изх. № 63-00- 56/30.11.2018г.
длъжникът бил уведомен за размера на задълженията си към настоящия момент и му била
оправена покана за доброволно изпълнение, но в дадения от Община град Добрич
срок такова изпълнение не било настъпило. Към настоящият момент ответникът
ползвал имота на общината без да има правно основание за това и без да плаща
обезщетение или наем, с което се обогатявал неоснователно за сметка на
обедняването на общината.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответникът е оспорил допустимостта и основателността на
иска. Искът бил недопустим, тъй като исковата молба била подадена в съда след
изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, както и поради обстоятелството, че
ищецът не е довнесъл в срок дължимата ДТ - поради което производството по делото
следвало да се прекрати. Не ищецът, а ответникът бил собственик на имот с идентификатор №72624.623.4549.1 по КККР
на гр. Добрич по силата на договор за продажба от 29.01.1997г., сключен с
общинската фирма „Жакард“ЕООД . Ищецът никога не бил предоставял на
ответника под наем терен с изградена временна постройка по смисъла на чл.197 от
ЗТСУотм., имот с идентификатор №72624.623.4549.1 по КККР на гр. Добрич бил
едноетажна „сграда за образование“. В договора за наем нямало точна
идентификация на поземления имот, в който попадал отдавания под наем терен,
поради което и обхвата му бил спорен. Не съществувала от фактическа и правна
страна и временна постройка по смисъла
на чл.197 от ЗТСУотм. Невярна била и устройствената идентификация на имота и
съобразно действащия към момента ПУП
като УПИ-V, кв.36, целият с площ от 571кв.м. В действителност съгласно
действащият ПУП, УПИ-V, кв.36, бил образуван от ПИ с идентификатор №72624.623.4549 и ПИ с №72624.623.4548 и бил с
площ от 770кв.м., с отреждане „за обществено обслужване“. Договорът за наем №
729/09.03.1999 г. бил недействителен, нищожен по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като
имал невъзможен предмет, защото съгласно чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
общинска собственост /в редакцията ДВ бр. 44/1996г./ към 09.03.1999г. сградата
с идентификатор № 72624,623.4549,1 по КККР, вкл. прилежащия терен, не са
общинска собственост, още повече, че сградата още от 1997г. е собственост на
частно търговско дружество. Договор за наем бил недействителен, нищожен по чл.
26, ал. 1, ЗЗД, тъй като противоречал на закона, защото съгласно чл. 14 от
Закона за общинска собственост /в редакцията ДВ бр. 44/1996г./ имотът предмет
на договора не е бил с предназначение „за производствени или стопански нужди“
за да може да бъде отдаден под наем от кмета на общината, а е отреден за
„училище“. Договор за наем №
729/09.03.1999г. бил недействителен, нищожен по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като
вписаното правно основание: „ ...предоставя под наем общински терен... с
изградена временна постройка по смисъла на чл. 197 ЗТСУ... " се отнасяло
за съвсем различен и друг по предназначение имот, какъвто не бил теренът на ***
и ***. Разпоредбата на чл. 197 ЗТСУ /отм./ се отнасяла за „части от тротоари и
улични платна и свободни обществени места“, където могат да се разполагат
павилиони, будки, рекламни витрини, сергии и др. във връзка с разносната
търговия, докато сградата с идентификатор № 72624.623.4549.1 била едноетажна сграда
за образование площ от 187 кв.м. След одобряване на ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич с
решение №38-3/31.03.2006г. на Общински съвет гр. Добрич, за сграда с идентификатор
№72624.623.4549.1 по КК на гр.Добрич бил отреден траен устройствен статут -
попада в новообразуваният УПИ V „за обществено обслужване“, кв.36 (различен от
УПИ IV „за училище“), с предвиждания на плана за застрояване - запазване на вече
съществуващо в УПИ- V едноетажно застрояване, и без предвиждане на ново. По
тази причина, още с одобряването на този ПУП, предвиденото по отношение на ПИ
72624.623.4549 застрояване е реализирано, чрез съществуващата в имота сграда с
идентификатор №72624.623.4549.1, собственост на „СДРУЖЕНИЕ-ПУЛ“ ООД. Щом ПУП в разглежданият обхват е „реализиран“
още с влизането му в сила, соченото като основание на исканото от Община
гр.Добрич обезщетение било отпаднало още преди предявяването му, с писмо
изх.№70-00-924/10.10.2006г., а основанието за „дължимите плащания“ –
недействително. Претендираният размер бил многократно и необосновано завишен. Не
се претендирал размер на обезщетение според пазарната цена, а се претендирали
месечни суми според субективната преценка на ищеца, в размер на 492,23 лв. за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и в размер на 506,01 лв. за периода
01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. Счетоводството на ищецът не било редовно
водено, поради което и съгласно чл. 182 от ГПК представените от ищеца с ИМ
справки за задължения и извлечения от оборотни ведомости на община гр. Добрич,
въз основа на които са изчислени претендираните суми, като в полза на ищеца е
издадена и Заповед № 612/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК нямали доказателствена сила, защото не можели да установят
дължимостта на претендираното от ищеца вземане. Счетоводни записвания се отнасяли
за вземане по договор за наем, а не за претендираното от ищеца обезщетение за
ползване на недвижим имот - общинска собственост.
Правната квалификация на иска като такъв
по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка чл. 236, ал.
2 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи
интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор за установяване съществуване на
вземания за обезщетение за продължено от 01.01.2018 г. до 31.01.2019
г. въпреки противопоставянето му ползване
от бившия наемател, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Установява се, че от Община гр.Добрич-ищец е подадено заявление с рег.№5231/13.03.2019г./по
регистър на ДРС/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер от 4 539.44лева
обезщетение за ползването след прекратяване на договор за наем на общински
имот, находящ се на *** и ***, в ПИ 72624.623.4549 по КККР на гр. Добрич, върху
който е изградена временна постройка с площ от 189кв.м., за периода 25.03.2018
г. - 31.12.2018г, ведно със законната лихва от 13.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; за парично вземане в размер на 506.01лева обезщетение на същото основание,
дължимо за периода 01.01.2019г. -31.01.2019г., ведно със законната лихва от
13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането; за парично вземане-в
размер на 159.48лева законна лихва за забава в плащането на главното задължение
от 4 539.44лева, начислена за периода от 24.05.2018г. - 31.12.2018г. и за парично вземане в размер на 0.82 лева
законна лихва върху главното задължение от 506.01лева, начислена за периода от
26.01.2019 г. до 31.01.2019г.. Заявлението
е уважено изцяло и на основание чл.411 ал.3 от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №612 от 26.03.2019г.. по ч.гр.д.№970/2019г.
по описа на ДРС, с която е разпоредено длъжникът „Сдружение ПУЦ“ООД гр.Добрич да заплати на кредитора Община гр.Добрич заявените суми, както и сторените съдебно-деловодни разноски:104.12лева
заплатена държавна такса и 150лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е била връчена на длъжника на дата 08.04.2019г.,като
същият е подал възражение рег.№8216/22.04.2019г.,че не дължи изпълнението на
вземането по нея.
На
02.05.2019 год. на заявителя е било указано,че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 02.05.2019г. и край 02.06.2019г.
заявителя е депозирало искова молба вх.№11002/31.05.2019г., за сумите предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Исковата
претенция е допустима, респ.възраженията на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането, като
продължение на защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право,
чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и
правото, чието установяване се иска в исковото
производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на
вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.Правото
на иск е упражнено и в съответствие с нормите на чл.127-128 от ГПК след
надлежно проведена процедура по чл.129, ал.2 от ГПК за уточняване на
претенцията и събиране в пълен размер на дължимата държавна такса.
Страните
по делото не спорят /ищецът изобщо не претендира да е собственик на сграда с
идентификатор 72624.623.4549.1 съгласно
актуалната индивидуализация по КК, а на терена под нея/, че ответникът „Сдружение
ПУЦ“ООД е собственик на сграда с идентификатор 72624.623.4549.1, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 72624.623.4549,
урегулиран в УПИ-V, кв.36. Правото си на собственост върху сградата
ответникът удостоверява с договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
29.12.1997г., сключен с ЕООД“Жакард“ в обикновена писмена форма. Съдържанието
на този договор навежда на извод ,че се
касае за разпореждане при условията на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОбПотм. По приложимия
ред за извършването му - действалата към момента Наредба за търговете от 1992
г., уреждаща условията и редът за провеждане на търговете съгласно ЗППДОбП, с чл.
16 от която, в редакцията му към 1997г. е въведено изискване за форма на договорите за прехвърляне на вещни права
по чл. 18 от Закона за собствеността-нотариален
акт. Предметът на договора за покупко-продажба от 29.12.1997г. е описан като
„временна постройка, павилион-барака – ПУЦ „Жакард“, построена по реда на
чл.120 от ППЗТСУ със застроена площ 189кв.м., без общинското дворно място,
върху което е построена, находяща се на *** и ул.“П.Хитов“ гр.Добрич, парцел І,
кв.36, пл.№4508 и №4477“.
Вещото лице по изслушаната от районния съд съдебно-
техническа експертиза е констатирало, че постройката с идентификатор
72624.623.4549.1 по КККР на гр.Добрич, предмет на договора за продажба от 29.12.1997г.
е изградена по монтажен способ върху стомановобетонова площадка. Конструктивният
скелет е от стоманени елементи - колони, ферми, столици и ребра, с покривка от
ламарина. Оформен е борд от окачени елементи — пана. Ограждащите елементи са
тип „сандвич” за плътните части и дограма с остъкляване. Към момента на
изграждане, посочен от вещото лице като 1985
година, теренът е бил държавна собственост според Акт № 516/27.01.1951г.
Представлявал е УПИ I в кв.36, отреден за „училище”. Вещото лице не е
установило наличие на каквито и да е писмени документи във връзка с
изграждането на сградата- разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Констатирано
е от вещото лице, че върху скица — копие от действащия план за регулация е
положена виза на главния архитект на Общината от 04.09.1984 година с текст
„разрешава се монтиране на барака за ПУЦ на „МПБУ”. Няма посочено правно
основание, но използваният термин „монтиране” според вещото лице предполага
изграждане по монтажен начин, а не „поставяне”. Несъмнено, така и според констатациите на
вещото лице относно техническите характеристики на обекта, към тази дата е
съществувала правна възможност изграждането на такава постройка като необходим
временен строеж да бъде разрешено по реда на чл. 120 ал.4 от ППЗТСУ. Същата
разпоредба е посочена като основание за изграждането на обекта и в договора за
покупко-продажба от от 29.12.1997г., сключен между ЕООД“Жакард“ и „Сдружение
ПУЦ“ООД.
За УПИ І, кв.36 и находящата се в него училищна сграда
– Езикова Гимназия „Гео Милев“ със
застроена площ 1185кв.м. и физкултурен салон със застроена площ 391кв.м., е съставен АОС/публична/№1012/03.05.1999г.,
вписан в СлВп под № 199, том XXXXII, вх. per. №
17470/23.02.2005. По данни от самият АОС, актуването е извършено на основание
чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, § 7 ал.1
ЗМСМА и чл.156 ал.3от ППЗДС, т.е. касае
се за преминали в собственост на общината по силата на § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА обекти с местно
значение, в случая предназначени за образователно обслужване.
Според вещото лице Актът е съставен по действащия към
тази дата ПУП и преди одобряване на КК със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 год. на изп.
Директор на АГКК. С проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ЦГЧ Добрич, одобрен с решение
№38-3/2006 год. на ОбС Добрич, от УПИ I в кв.36 се образуват УПИ IV -„за
училище” и УПИ V с отреждане за „обществено обслужване”. УПИ IV включва имоти с
идентификатори 72624.623.4560, 72624.623.471 и 72624.623.472, а УПИ V- имоти с
идентификатори 72624.623.4549 и 72624.623.4508. В ПИ 72624.623.4549 по КК на гр. Добрич ,
освен постройката с идентификатор 72624.623.4549.1 не съществува друг обект или
дейност. В ПИ 72624.623.4508 по КК на гр. Добрич, урегулиран с ПИ
72624,623.4549 в У ПИ V, кв.36 също не съществува постройка, на място върху
терена се установява само бетонова площадка.
На 11.02.2013г. е съставен следващ акт за публична
общинска собственост №4900/11.02.2013 год., вписан в СлВп с вх. per. № 1909 от
14.02.2013г., акт № 62, за обект, описан
като Езикова гимназия „Гео Милев“: поземлен имот с идентификатор 72624.623.4560
по КК, с площ от 8336кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна сграда
и две масивни едноетажни сгради, като е
отразено и, че имотът е предоставен за стопанисване на езиковата гимназия с
решение №11-3-2/04.06.1992г. на ОбС гр.Добрич. Като основание за съставянето му
е посочен чл. 59, ал. 1 ЗОС, който
повелява, че когато при изменение в ПУП се образуват нови урегулирани поземлени
имоти - общинска собственост, за всеки новообразуван се съставя нов акт за
общинска собственост. Няма данни за съставен нов акт за общинска собственост за
образувания от УПИ I в кв.36 нов УПИ V,
включващ имоти с идентификатори 72624.623.4549 и 72624.623.4508. Сграда с идентификатор
72624.623.4549.1, собственост на „СДРУЖЕНИЕ - ПУЦ”ООД е ситуирана в ПИ с идентификатор 72624.623.4549.
Правото на собственост на Общината върху имот с
идентификатор 72624.623.4549, съгласно актуалната му индивидуализация по КК, като цяло и в рамките на площта от 189кв.м, не
е било надлежно оспорено от ответното дружество, което релевира единствено
доводи относно титулярството на правото на собственост върху разположената в
поземления имот постройка с идентификатор 72624.623.4549.1. Правото на
собственост върху самата постройка, разположена в поземления имот на площ от
189км.м изобщо не е оспорвано от ищеца. Твърденията на страните и данните по
делото се свеждат до разделност на собствеността върху терена в полза на
общината-ищец и върху постройката в полза на ответника - „СДРУЖЕНИЕ - ПУЦ”ООД .
Спорният по делото въпрос се свежда до липсата или наличието на основание за
ползване на частта от поземления имот, върху който е разположена постройката,
собственост на ответника. Ищецът изобщо не претендира да е собственик на същата.
Ответникът противопоставя право на ползване на терена в рамките на провомощието му
на собственик на постройката, лежаща на терена. Несъмнено постройката не е със
статут на суперфициарна собственост /не се твърди, нито се установява валидно
учредено в полза на ответника право на строеж/, при което отношенията се
уреждат по правилото на чл.64 от ЗС, нито със статут, сходен със
суперфициарната собственост.
Постройката с идентификатор 72624.623.4549.1 е
построена без строителен режим, по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ отм., която разпоредба допуска,
по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект
(инженер) при окръжния (общинския) народен съвет да разрешава в терени,
предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации,
да се правят необходими временни постройки. Няма данни за успешно проведена спрямо
сградата процедура по §50а от ПЗР ЗИД на
ЗТСУ отм., респ.§ 17, ал. 2 от ПР на сега действащия ЗУТ, който възпроизвежда предишната уредба по § 50а от ПЗР ЗИД на ЗТСУ /с изключение на
възможността за изкупуване на терена по
реда на § 50а, ал. 7/. Крайният срок за допускане на процедура за
изменение на подробния устройствен план с цел временните строежи да получат
траен устройствен статут при действието § 50а ПЗР ЗИД на ЗТСУотм. е 6 месеца от
влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост,
приет на 14.Х.1998 г., а при действието § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ - 6 месеца от
влизане в сила на ЗУТ, т.е. от 31.03.2001 г. И старата и новата уредба
предвижда възможност временните постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ да се запазят, ако им се придаде траен
устройствен статут, което пък е основание на собствениците на строежите да се
учреди право на строеж и по този начин те придобиват правото да държат
собствена сграда върху чужд / общински или държавен/ терен. Тогава собственикът
на терена следва да търпи създаденото положение, тъй като правото на строеж
включва и правото на ползване на застроената част от терена, която има
обслужващо сградата предназначение. Собственикът
на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут по реда
на §50а от ПЗР на ЗИДЗТСУ /Нов - ДВ, бр. 124/1998 г./ чрез частични изменения
на застроителните и регулационни планове или по реда §17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, и
съответно не притежава правото на строеж за него, няма противопоставими права
на собственика на терена.
Установеното в случая обстоятелство от вещото лице, че
с действащия ПУП - ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич, одобрен с Решение №38-3/2006 год. на
ОбС Добрич в процесния поземления имот е
предвиден режим на застрояване, ниско, че задължителните линии на бъдещото
застрояване съвпадат с линиите, по които сградата с идентификатор
72624.623.4549.1 е ситуирана в момента, не обосновава извод в обратния смисъл
при липсата на установяване на данни за успешно проведена спрямо временната
постройка административна процедура по
§50а от ПЗР ЗИД на ЗТСУ отм., респ.§ 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ в
регламентираните преклузивни срокове.
В този смисъл не е установено за процесния период
25.03.2018г. - 31.01.2019г., т.е. след изтичане на срока на съществувалото
наемно правоотношение, да е налице
правно основание за ползване на частта от поземления имот с идентификатор
72624.623.4549 от ответното дружество, заета от собствената му постройка.
Установява се, че между страните е бил сключен договор
за наем №729/09.03.1999г. на общинския
терен от 189 кв.м. с изградена временна постройка, за срок до 31.05.1999г. С
Анекс № 1 от 25.05.1999 г. срокът на договора за наем е удължен до 16.01.2001
г., а с Анекс № 3 от 18.04.2002 г., срокът на договора за наем е удължен „до
приключване на договорните задължения на наемателя за обучение на безработни по
проект „Красив Добрич“. Видно от договор
№ Т/DOB/2002/02 по проект Красив Добрич на „Съдружие –ПУЦ”ООД е възложено
обучение със срок на договора 2месеца, считано от 27.03.2002г.. Следователно
срокът на договора за наем е изтекъл на 27.05.2002г. Няма спор, че ползването е
продължило и след срока на договора при противопоставяне на наемодателя, израз
на което е нееднократния му отказ за подновяване на договора и искането му за
обезщетяване на вредите от ползването, във връзка с което са представени
писмени доказателства - многобройна кореспонденция между страните касателно отказа
за подновяване на наемните отношения, искане на общината да бъде обезщетена за
ползването на терена и размера на претендираното обезщетение, съизмеримо с
уговорена наемна цена, актуализирана със съответния инфлационнен процент,
клауза за актуализация в който смисъл е залегнала и в самия договор. С молба
вх. № 70-00-924/12.09.2006г. „Съдружие ПУЦ“ ООД поискало от Община гр.Добрич за
пореден път подновяване на наемните отношение. С писмо № 70-00-924/10.10.2006
г. Община град Добрич дружеството е уведомила дружеството, че в отговор на негова
молба с вх.№70-00-119/03.11.1999г. е отказано създаване на траен
градоустройствен статут на обекта му чрез частично изменение на ЗРП, а по
действащия ПУП-ПРЗ общинският терен , върху който се намира обекта е отреден за
обществено обслужване и Общината отказва да бъде сключен договор за наем, като претендира месечно обезщетение за ползвания
терен в размер на 334.34лева.
Както се приема в обвързващата съдебна практика,
конкретният размер на обезщетението, което дължи бившият наемател за ползването
на вещта, не може да бъде по-нисък от уговорения наем и същото ще бъде
съизмеримо със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е
бил лишен от ползване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем;
размерът на средния пазарен наем на ползваната вещ подлежи на изследване,
когато се претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, но
това не е необходимо когато заявената претенция за обезщетение е до размера на
получаваната наемна цена /така според решение № 73 от 8.04.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5376/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 215 по т. д. № 967/2011 г., II
т. о., ВКС, и цитираната в него съдебна практика на ВКС/. В случая ищецът е
поискал заплащане на обезщетение, равно на месечния наем за съответния период,
актуализиран съобразно инфлацията, като измерител на вредите си от ползването
на терена от ответника въпреки противопоставянето му.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
е изчислило дължимото обезщетение при месечна цена от 492,23лева/при актуализация
с отчетения от НСИ индекс на инфлация/, което за процесния период възлиза на сумата
от 5045,45 лева. Размерът на обезщетението за забава, съизмеримо с размера на
законната лихва върху главницата за периода 24.05.2018год.–31.01.2019год. е
установен на сумата от 157.29 лв.
При така установеното предявените искове/главен и акцесорен за
лихви/ следва да бъдат уважени в горните размери. Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено с препращане на
основание чл. 272 от ГПК към мотивите на
същото..
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, с оглед резултата от
въззивното обжалване, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото
на чл. 78, ал. 8 изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200лева/при граници на
същото от 100 до 300лева/, доколкото е
проведено само едно съдебно заседание, в
което юрисконсултът се е явил, липсват искания и възражения, обосноваващи
усилия на защитата над обичайните, респ. защитаваният материален интерес е под
10 000лева, поради което предпоставките на чл. 25, ал. 2 от НЗПП за
присъждане на възнаграждение в увеличен размер не са налице.
По
тия съображения , Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №87/20.01.2020г. по гр.д.№1993/2019г.на
ДРС, в частта, в което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ***,
дължи на ОБЩИНА гр.Добрич, ул.”България” №12, представлявана от кмета Й.Й.
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 970/19г. по описа
на РС Добрич, както следва:-5045,45лв., представляваща обезщетение за ползване
след прекратен договор за наем на общински имот, находящ се на *** и ***, съставляващ ПИ с идентификатор 72624.623.4549
по КККР на гр. Добрич, върху който е изградена временна постройка с
идентификатор72624.623.4549.1 по КККР на гр. Добрич, с площ от 189кв.м., за
периода 25.03.2018г. - 31.01.2019г., ведно със законната лихва, начиная от
13.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението;-157,29лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена
върху главницата за периода от 24.05.2018г. - 31.01.2019г; както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, за заплати на ОБЩИНА гр.Добрич, ул.”България”
№12, представлявана от кмета Й.Й., съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 200лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.