Р Е
Ш Е Н
И Е
№
179
гр.
Перник, 24.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 03.06.2020 г., ІII-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00149
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Р.С.Д. против решение № 151/03.01.2020г. по гр. дело №
11/2019 г. на РС – Брезник. С
посоченото решение е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, предявен от Р.С.Д.
срещу С.И.С. за изменение на постановените с Решение № 360/17.04.2013 г. по
гр. д. № 4039/2013 г. на РС - Перник мерки
относно местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на детето ***, ЕГН: **********, както и за изменение ползването на
семейното жилище– втори етаж от къща, находяща се в ***, като същото бъде
предоставено на Р.С.Д..
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради
противоречие на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и
несъобразяване със съдебната практика по сходни казуси /включително и на
състави на ВКС/. Сочи, че първоинстанционното решение е изградено на неправилни
правни изводи, без да направи преценка на всички правно релевантни факти, от
които произтича спорното право, както и не е обсъдил всички събрани многобройни
доказателства във връзка с тези факти. Иска се отмяна на решението изцяло, и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на
предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата. Оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение
в рамките, поставени от въззивната жалба, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Безспорно е
установено, че с Решение № 360/17.04.2013 г. по гр.д.№ 4039/2013г. на
ПРС на осн. чл. 50 СК е допуснат развод по взаимно съгласие и е прекратен
гражданският брак между страните по настоящото дело - родителите Р.С.Д. и С.И.С., като
е утвърдено постигнатото от страните споразумение, съгласно което упражняването
на родителските права по отношение на детето ***, ЕГН: ********** е възложено на бащата. Със същото решение са
определени и режими на лични контакти на детето *** с другия родител Р.С.Д.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
09,00ч. в събота до 19,00ч. в неделя, както и веднъж годишно по един месец,
който период не съвпада с годишния платен отпуск на бащата; присъдена е и
издръжка в размер на 100 лв., платима от другия родител Р.С.Д. /впоследствие по спогодба между страните издръжката
е увеличена на 130 лв./, като ползването на семейното жилище– втори етаж от
къща, находяща се в *** е предоставено за ползване от съпруга.
Установява се от соц. доклад на Дирекция "Социално
подпомагане"- гр. П. пред районния съд и
дадените уточнения от *** - Е. М., че детето *** се отглежда и възпитава в дома
на баща си, първоначално в ***, а в последствие в ***. След постановяване на
бракоразводното решение през 2013 г., грижите по отглеждането, издръжката и
възпитанието на малолетното дете са поети от бащата, който е бил подпомаган от
по- голямата си дъщеря, като детето *** е посещавало и детска градина в ***.
Към настоящият момент детето се отглежда в къща в *** при добри хигиенно –
битови условия. *** разполага с отделна стая в която има легло, гардероб и
компютър. Бащата е подкрепян в отглеждането на детето от сестра си св. Д. И. С..
*** споделя, че се чувства добре при баща си. Има изградени умения да се справя
с поставените задачи за възрастта си с подкрепа от възрастен. Детето *** е на *
години, ученик в ** клас в ***.
Изслушано пред първоинстанционния съд детето *** заявява, че се чувства добре в ***. Добре се чувства
и в училище и е казало „Мисля, че съм добър ученик“. „Имам приятели в *** и тук
в ***“. „Мама, като ме взима прекарваме добре“. „Ходим с мама на ***“. „Добре
ми е и с двамата родители, да прекарвам времето си“.
Установява се от показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Е. С. К., Г. Д. П. /приятелки на майката/ и Д. С.И.
/пълнолетен, син на бившите съпрузи/, за конфликти между нея и съпруга й, като
се стигало и до насилие над Р. от страна на С.. Р. срещала затруднения от страна
на бащата при осъществяване на режима на лични контакти с ***. Според
свидетелките детето било настройвано от баща си да не иска да вижда майката. Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. И. С. /сестра на бащата/, В. Б. И. /съседка от ***/,
П. Н. П. /живущ на семейни начала със сестрата на бащата/, установяват, че ***
се чувства добре при баща си, задоволяват се всички потребности, добър ученик
е, има приятели в *** и ***. *** е отказвал да се среща с майката, а в
последствие редовно се осъществява режима на лични контакти с майката.
Пред първоинстанционния съд са изготвени и приети две еднолични и една тричленна
съдебно психологичска експертизи. Първата еднолична експертиза констатира, че в емоционално отношение няма признаци
на синдром на родителско отчуждение. Отношението на детето към майката е
положително. От заключението на тричленната
съдебно психологичска експертиза, прието от съда, като обективно и
компетентно дадено, се установява, че вещите лица в
продължение на няколко дни са правили беседни изследвания и анализи, в
следствие на това дават заключение, че псих. състояние на детето е адекватно на
възрастта му, не е налице тревожност, двиг. неспокойствие или емоционална
нестабилност, но при евентуално нарушаване на постигнатото споразумение и
продължаване на съдебните спорове между родителите има вероятност то да се
влоши. Не са налице признаци на родителско отчуждение и чувство на страх от
някого от родителите; детето е еднакво привързано и с топли чувства и към
двамата си родители. Не е установена безотговорност, въздействия и манипулации
от страна на родителите. Детето расте и е отглеждано от бащата поради тази
причина се наблюдава изявеното предпочитание, но не се наблюдава внушение и
манипулация от страна на родител. Синдромът на родителско отчуждение спрямо
майката е бил наличен в изминалия период, но в момента не се наблюдава такъв.
Предвид, че в продължение на * години детето се чувства обгрижвано и съответно
има изградена връзка между него и бащата, ще се наблюдават негативни
емоционални преживявания и личностово противопоставяне, ако се наложи детето да
промени ежедневието, което вече е изградил. Детето се чувства добре при бащата,
тъй като съжителства и е обгрижван ежедневно от него, но това не изключва, че
детето може да се чувства и се чувства добре и при майката. С оглед
психическото здраве на детето и неговото спокойствие, експертите дават
заключение, че род. права трябва да бъдат предоставени на родителя изпълнявал
до тук род. задължения, поради това, че в тази възраст детето изгражда
личностовата си структура в която подражава на родителя от същия пол. Това, че
род. права трябва да бъдат продължени по същия начин не означава според
експертите, че майката е негодна за изпълнението им, тъй като детето е
изградило социална среда, която ако в момента промени ще наруши спокойствието и
изградените навици до този момент. В с.з. експертите от тричленната съдебно
психологичска експертиза са заявили: „Дали ще живее при майката или при бащата,
където и да било самото дете, много е важно детето с кой родител израства. За
детето е важно, то да бъде и да се чувства добре и при двамата родители, не
трябва да го караме на сила да го извеждаме от лицето, с което живее. Да не му се
създават емоционални стресове. Тепърва, нови приятели, нови съседи, нови неща,
когато е с родител с който живял и израснал, то има навици които е изградил с родителя.
Дали той е по-строг или не, детето следва родителя, който го възпитава. Независимо
къде ще е детето, дали ще е при баща или при майката важно при предаването за
свижданията в продължение на една година да участва социален работник, за да не
се наруши комуникацията между предаването и страните, с цел подобряване
толеранса на двете страни.“ В допълнение следва да се посочи, че констатациите
на втората еднолична съдебно психологичска експертиза за признаци на синдром на
родителско отчуждение се опровергават и влизат в противоречие както със
заключенията на първата еднолична и тричленната съдебно психологичска
експертизи, така и с другите доказателства по делото, поради което на осн. чл. 202 ГПК не се кредитира от съда в тази му част.
В социалния доклад на Д „СП“ П. от ***г., представен пред
въззивната инстанция, се потвърждават
констатациите на проведеното социално проучване пред
районния съд. След проведени разговори със социалните работници, детето
споделя, че се чувства добре и при двамата родители. Гостуванията при майка му
също са съпроводени със съвместни игри и забавления в дома им. Родителите
контактуват помежду си само при изпълнение на режима на лични контакти на
детето с майката. Бащата изразява безпокойство детето да пътува и да се среща с
майка си и брат си, предвид обявените извънредни мерки, но въпреки тях изпълнява
решението на РС и осигурява детето за лични контакти. Последното вземане на
детето от майката е осъществено на ***г. Изслушана в с.з. пред въззивния съд, социалният
работник изразява становището си /с изричното уточнение, че не е психолог/, че
детето е с изградена среда и една промяна ще се отрази негативно за него.
Нормата на чл. 59, ал. 9 СК
предвижда, че при изменение на обстоятелствата определеният по-рано режим на
лични контакти могат да бъдат променени от съда. В този смисъл предпоставка за
основателността на иска е изменение на обстоятелствата, т. е. наличие на
новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение на
постановените мерки. Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1 от 12.
XI. 1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, а също и съгласно трайната практика на ВКС избирането на мерките по
чл. 59 от СК цели правилното развитие на децата. Дадено е и разяснение, че под
"изменение на обстоятелствата", при
които интересът на детето да изисква изменение на постановените мерки, се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение.
След преценка в
съвкупност и по отделно на всички установени по делото правнозначими
обстоятелства с водещ критерий интересът на детето, съотнесено към гореизложените законови
критерии и спецификите на
конкретния случай, настоящият
въззивен състав приема, че такива обстоятелства по чл. 59, ал. 9 СК не са налице. Налице е паритет на родителските качества на двамата родители. Не е установено по делото страните
да имат някакъв дефицит на морални качества, като не са констатирани прояви,
които да имат конкретно отражение за моралното възпитание на детето. Не се доказва влошаване условията при
родителя, на когото е предоставено детето –
понастоящем навършило ** години ***, или пък подобряване условията на живот при другия
родител, като
под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и
социалната среда и другите обстоятелства, взети предвид в решението за развода.
В тази връзка доказано е по делото, че детето *** живее и се чувства добре със
своя баща, които има данни, че ще живее в ***, където на детето няма да се
налага да пътува с автобус до училище и където има повече деца на неговата
възраст. Т.е., няма да му се налага да свиква с нова непозната среда, което би
травмирало детето, каквото е становището и на вещите лица по заключението на
СПЕ. Бащата е създал
благоприятни за детето условия на живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Бащата е полагал
непосредствените грижи за детето от *** г. до настоящия момент, имал е отношение към
образованието му, задоволявал е нуждите му от спокойствие и близост. В дома, в който детето живее, са осигурени и нужните условия за неговото отглеждане, като няма и данни за конфликти и
напрежение в тази среда, които биха повлияли негативно върху неговата психика и физическо здраве. Същевременно
майката живее в ***, а работи в ***,
констатирано и в соц. доклад пред въззивната инстанция. При евентуална
промяна, детето ще търпи нова промяна в живота си, която наред с разделянето на
родителите си и промяната на жилището, в което живее и отделянето му от баща
му, могат да доведат до сериозен стрес в емоционално отношение. Няма изпадане в невъзможност на бащата, на
който са предоставени родителските права при развода, да упражнява родителските
права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок,
напускане пределите на страната; загубване на родителския
авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на
детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително. В конкретния случай не се установяват и промени, засягащи мерките и
тяхната ефективност: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на
самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са
се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките и др. Не се обосновават изменени обстоятелства,
които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия родител; пречки на родителя, който отглежда
детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Действително
в социалните доклади на Д „СП“ П.
има
данни, че за периода ***г. режимът на лични отношения действително не се
осъществява така, както е предвидено в споразумението между страните. Периодът
след това също е съпътстван с конфликтни ситуации относно осъществяване на режима
на лични отношения. От заключенията на първата еднолична и тричленната
съдебно психологичска експертизи обаче не се установява детето да е развило
синдром на родителско отчуждение поради неосъществяване в посочения период на
режима на лични отношения така, както е предвидено в споразумението между
страните. Напротив
детето не е прекъсвало връзката си с майката. Освен това категорично не се доказва от събраните
по делото доказателства, че пречките за спазване на режима на лични отношения
на детето с майката в посочения период са предизвикани и се дължат единствено
на активно поведение от страна на бащата. Считано от ***г. и понастоящем режимът на лични отношения на
майката с
детето, определен със съдебното решение се спазва. Още
повече, че в соц. доклад от *** г. пред въззивната инстанция е констатирано, че
въпреки обявените извънредни мерки, бащата изпълнява решението на РС и
осигурява детето за лични контакти, като последното вземане на детето от
майката е осъществено на ***г. Следователно, при липсата на
доказателства за активно поведение на бащата, който да настройва детето срещу
майката, то липсва
съществено изменение на обстоятелствата, налагащо промяна на възлагането на
родителските права, съгласно
указанията, дадени в раздел V на ППВС № 1 от 12.11.1974 г.
Единствените
установени „нови
обстоятелства“
са продължаващите обтегнати отношенията между родителите с постоянни жалби,
разправии и дела, и от двете страни, включително продължаващи и след
постановяване на първоинстанционното решение напрегнати отношения между
родителите, неразбирателството им относно осъществяването на
режима на лични отношения с детето. При всичко
това най-
потърпевш е детето, което заявява, че се чувства добре и с двамата родители. В тази връзка следва да се посочи, че родителското отчуждаване е
създаване на отделна/единствена взаимовръзка между дете и единия родител, като
се отхвърля другия родител. Напълно отчужденото дете не иска да има никакъв
контакт с единия родител и изпитва само негативни чувства към него и само
позитивни чувства към другия родител. Това дете загубва реална представа за
чувствата си към двамата си родители. Постоянният характер на конфликта,
комбиниран с характерното за него задълбочаване, сериозно уврежда психичното
здраве на родителите и психологическото развитие на детето. Следва да се прави
разлика между понятията синдром на родителско отчуждение и конфликт на
лоялност, който предхожда и е предпоставка за родителско отчуждение. Поведението на родителя, упражняващ родителските
права, внушава негативни възприятия у детето спрямо другия родител и
нетърпимост към него, когато срещите между двамата родители са съпроводени със
скандали и детето се намества в конфликта на лоялност към тях. В случая обаче в
представените пред първата и въззивната инстанция соц.
доклади на Д "СП"- гр. П., както в заключенията на първата еднолична
и тричленната съдебно психологичска експертизи липсват доказателства за синдром на родителско
отчуждение в гореизложения смисъл, като по мнение на съда
липсват и категорични данни и за конфликт на лоялност. За детето е най-подходящо да продължи да живее в
една стабилна, близка до семейната среда, която да не бъде често променяна, за
да може да изгради постоянен режим на живот, включително за образование и
свободно време. В този смисъл е и изразеното в заключенията на първата еднолична
и тричленната съдебно психологичска експертизи пред РС, както в становището на
социалния работник във възивното производство. Независимо от това бащата
от своя страна трябва да полага усилия за спазване на определения режим за
лични контакти на детето със своята майка, с което ще се избегне травмирането
на детето и създаване на предпоставка
за родителско отчуждение.
Определеният с Решение № 360/17.04.2013 г. по гр.д.№
4039/2013г. на ПРС режим на лични отношения между майката и детето съответства
на утвърдения в практиката стандартен режим на лични контакти между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, а именно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
09,00ч. в събота до 19,00ч. в неделя, както и веднъж годишно по един месец,
който период не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. След като не са
налице основания по Семейния
кодекс за разширяване и/или изменение на така определения режим на
лични отношения на майката с детето, то режимът на лични отношения
между майката и детето следва да продължи
да бъде такъв, какъвто е
определен с влязло в сила Решение №
360/17.04.2013 г. по гр.д.№ 4039/2013г. на ПРС. С така определения режим на лични отношения,
съдът намира, че интересите на детето са защитени в пълен обем, като се държи
сметка за неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за
запазване и разширяване на връзката между детето и родителя, който не упражнява
родителските права. Същевременно
този режим е удобен едновременно за детето и бащата с оглед пребиваването на
детето при бащата. Освен това при
стандартния режим на лични отношения, в случай, че детето има възможност и
желание да посети майка си, това може да бъде направено и без да е постановено
като задължение.
Всичко това дава основание на настоящия въззивен състав да приеме, че няма
причини, които да налагат промяна на постановените
с
Решение № 360/17.04.2013 г. по гр. д. № 4039/2013 г. на РС - Перник мерки относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето ***, което води до
неоснователност и на предявения от майката иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК.
При липса на причини по см. на чл. 59, ал. 9 СК за изменение на първоначално постановените мерки, следва извод, че няма и основание за изменение на
обстоятелствата, които са от значение за промяна на първоначалното предоставяне ползването семейното жилище съгласно чл. 56, ал. 5, вр. ал. 6 СК.
С оглед гореизложените мотиви на въззивния съд, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за присъдените
разноски по първоинстанционното производство, правилно разпределени между
страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият претендира, но не доказва направени
разноски по въззивното производство (липсва представен договор за правна защита
и съдействие за уговорено и заплатено адв. възнаграждение както липсват и други
документи за уговарянето на такова, съответно удостоверяващи плащане на адв.
възнаграждение), поради което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 151/03.01.2020г. по гр. дело № 11/2019 г.
по описа на Районен съд – Брезник.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.