№ 4260
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100514394 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Г., срещу Решение № 15832/19.08.2024 г.,
постановено по гр. дело № 25583/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, с
което е изменен размерът на определената с Решение № 90419/11.04.2019г., постановено по
гр. дело № 29715/2018 г. по описа на СРС, 149 състав, в полза на малолетната К. К. Г.,
месечна издръжка в размер на по 150 лв., на основание чл. 150, предл. 1-во и предл. 3-то от
СК, като е осъден К. Г. Г. да заплаща на малолетното си дете К. К. Г., чрез неговата майка и
законен представител И. И. К., месечна издръжка в размер на 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/, считано от 07.05.2024 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера
й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, платима по банкова сметка на името на майката; допуснато е предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК; осъден е К. Г. Г., да заплати по сметка на СРС сумата от 432лева – държавна такса
върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; осъден е К. Г. Г. да заплати,
на ищеца К. К. Г., чрез майка й и законен представител И. И. К., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 1440 лв., сторени разноски в производството.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в
частта, в която съдът е увеличил издръжката на детето К. от 150 лв. на 450 лв., като
1
решението не е съобразено с реалното финансово състояние на К. Г. Г. и с всички
обстоятелства, свързани с неговите възможност и да осигурява средства. Моли се да се
отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да отхвърли искът за
увеличение на издръжката над минималния законоустановен размер.
Въззиваемата страна К. К. Г., действаща чрез своята майка и законен представител И.
И. К., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира
разноски.
Подадена е от К. Г. Г. и частна жалба срещу Определение № 38530/25.09.2024 г.,
постановено по гр. дело № 25583/24 г. на СРС, 37 състав, с което е оставена без уважение
молба с вх. № 269754/22.08.2024 г. на ответника К. Г. Г., ЕГН ********** за изменение на
Решение № 15832/19.08.2024 г., постановено по гр. д. № 25583/2024г. по описа на
Софийския районен съд, 37 състав, в частта за разноските, като неоснователна. Моли се да
се отмени определението, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение,
съобразно действителната правна и сложност на делото, и в съответствие с минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна по частната жалба – К. К. Г., действаща чрез своята майка и
законен представител И. И. К., оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С Решение № 15832/19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 25583/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 37 състав, е изменен размерът на определената с Решение №
90419/11.04.2019г., постановено по гр. дело № 29715/2018 г. по описа на СРС, 149 състав, в
полза на малолетната К. К. Г., месечна издръжка в размер на по 150 лв., на основание чл.
150, предл. 1-во и предл. 3-то от СК, като е осъден К. Г. Г. да заплаща на малолетното си дете
К. К. Г., чрез неговата майка и законен представител И. И. К., месечна издръжка в размер на
450 лева /четиристотин и петдесет лева/, считано от 07.05.2024 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, платима по банкова сметка на името на майката;
ДОПУСНАТО е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; ОСЪДЕН Е К. Г. Г., да заплати по сметка на СРС сумата
от 432лева – държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК; ОСЪДЕН е К. Г. Г. да заплати, на ищеца К. К. Г., чрез майка й и законен представител
И. И. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1440 лв., сторени разноски в
производството.
С Определение № 38530/25.09.2024 г., постановено по гр. дело № 25583/24 г. на СРС,
2
37 състав, е оставена без уважение молба с вх. № 269754/22.08.2024 г. на ответника К. Г. Г.,
ЕГН ********** за изменение на Решение № 15832/19.08.2024 г., постановено по гр. д. №
25583/2024г. по описа на Софийския районен съд, 37 състав, в частта за разноските, като
неоснователна.
Доводите на въззивника и частен жалбоподател касаят неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа
на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от Семейния кодекс СК), размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, а съгласно ал. 2, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Понастоящем следва да се отбележи, че минималната издръжка на едно дете е в
размер на 269, 25 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а
съгласно ал. 2, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Разпоредбата на чл. 150 СК регламентира, че рри изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Брутното трудово възнаграждение на дължащия издръжката е един от видовете
доходи по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. (така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973
г., ОСГК на ВС), които са от значение за определянето на възможностите съгласно чл. 142,
ал. 1 СК.
По делото е безспорно, че са се увеличили потребностите на малолетната К. К. Г. от
средства за съществуване от времето, когато е присъдена месечната й издръжка от 150 лева,
а междувременно са възникнали нейни нужди и от средства за образование, доколкото тя е
станала ученичка. Бащата е в трудоспособна възраст (близо 45-годишен е), но същевременно
страда от заболявания (видно от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства амбулаторен лист от 26.09.2024 г., болничен лист от 24.09.2024 г., болничен
лист от 30.09.2024 г. – хипертония, язва на стомаха), които намаляват неговата
работоспособност и налагат избягване на работа в стресова среда, работа на смени и
физическо натоварване, т.е. ограничават избора на трудова заетост, като вследствие на тези
заболявания същият е започнал по-ниско платена работа. Видно от актуален социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Елин Пелин, изготвен на 12.06.2025
г., бащата К. Г. е трудово ангажиран към „Интер карс България“ ЕООД в село/гара Елин
Пелини, съобщил е месечно възнаграждение в размер на 2000 лв., посочил е, че работи като
„пикър“ на стандартно работно време, но понякога работи и допълнително в събота.
С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
3
въззивникът следва да заплаща на въззиваемата страна месечна издръжка в увеличен размер
на 350 лева, която е по възможностите му – в откритото съдебно заседание, проведено на
12.08.2024 г. пред първата инстанция, процесуалният представител на ответника е направил
предложение за споразумение, като бащата заплаща на детето 300 лв. издръжка. С оглед
обаче посоченото от бащата при социалното проучване, че получава месечно
възнаграждение в размер на 2000 лв., настоящият съд намира, че е по възможностите му да
заплаща издръжка в размер на 350 лв. Даването на издръжка в по-висок размер би
накърнило собствената необходима издръжка на бащата (родителят дължи издръжка, ако
след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжка на своето дете).
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в
частта, в която месечната издръжка на детето К. К. Г. е увеличена за разликата над 350 лева
до 450 лева, считано от 07.05.2024г., а искът за увеличение на месечната издръжка в тази
част – да се отхвърли, като неоснователен. Решението следва да се отмени и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 288 лева до 432лева –
държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението на районния съд в частта, в която месечната издръжка на детето К. К. Г. е
увеличена за разликата над 150 лева до 350 лева, считано от 07.05.2024г., е правилно и
въззивният съд го потвърждава.
Частната жалба на срещу Определение № 38530/25.09.2024 г., постановено по гр.
дело № 25583/24 г. на СРС, 37 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. №
269754/22.08.2024 г. на ответника К. Г. Г., ЕГН **********, за изменение на Решение №
15832/19.08.2024 г., постановено по гр. д. № 25583/2024г. по описа на Софийския районен
съд, 37 състав, в частта за разноските, е подадена в срок, като същата е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
В настоящия случай ищцата-ответник по частната жалба не е имала право на
разноски за първоинстанционното производство, независимо от неговия изход, доколкото
договорът за процесуално представителство и предоставяне на правни услуги от 17.04.2024
г. (л. 29 от делото на СРС) не е сключен от нея, а само от майка й, респ. не ищцата, а майка й
е заплатила по този договор адвокатско възнаграждение от 1440 лева. Въпреки това, предвид
диспозитивното начало на гражданския процес, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за първата инстанция (К. Г. Г. желае
да заплати разноски именно в съответствие с минимално определения размер по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, при съобразяване направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение (такова действително е направено от
процесуалния представител на ответника в единственото проведено открито съдебно
заседание пред първата инстанция на 12.08.2024 г.), действителната правна и фактическа
сложност на делото, разпоредбата на чл.78 , ал. 1 и чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и чл. 7, ал. 1,
т. 6 (500 лв. по дело за издръжка, а с вкл. ДДС 600 лв.), от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (със сегашно наименование Наредба
4
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), а не да се остави изцяло без
уважение претенцията на ищцата за разноски за производството пред районния съд). По
тези съображения обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и
постановеното решение в частта, в която К. Г. Г. е осъден да заплати на К. К. Г., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител И. И. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата над 400 до 1440 лв. разноски в първоинстанционното
производство, която сума настоящият съд определя по формулата – уважен размер 200
лв./претендиран размер 300 лв. х разноски 600 лв. с вкл. ДДС=400 лв.
С оглед изхода на настоящото дело и частичната отмяна на първоинстанционното
решение, ответникът също има право на разноски в първата инстанция, каквото искане
своевременно е направил, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но съдът не му присъжда такива,
тъй като не са представени доказателства, че е заплатил договореното възнаграждение на
неговия пълномощник – видно от Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2024 г. (на
лист 87 от делото на СРС), между адв. Н. и К. Г. Г. е договорено възнаграждение, за което
изрично е посочено, че не е заплатено, а че същото следва да се плати в определен срок по
посочена в договора банкова сметка в ОББ, но доказателства (банкови документи) за
извършено плащане не се съдържат в кориците на делото. Съгласно мотивите в т. 1 на ТР
№ 6/2012 от 6 ноември 2013 год., постановено по тълк.дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС,
само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Независимо от изхода на делото пред настоящата инстанция, въззиваемата страна
няма право на разноски пред въззивната инстанция, доколкото договорът за процесуално
представителство и предоставяне на правни услуги от 21.10.2024 г. (л. 29 от делото на СГС)
не е сключен от нея, а само от майка й, респ. не ищцата, а майка й е заплатила по този
договор адвокатско възнаграждение от 1440 лева.
Въззивникът не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не
се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 15832/19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 25583/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 37 състав, в частта, в която месечната издръжка на
детето К. К. Г. е увеличена за разликата над 350 лева до 450 лева, считано от 07.05.2024 г.,
в частта, в която К. Г. Г. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 288 лева до
432лева – държавна такса върху увеличението на издръжката, и в частта, в която К. Г. Г. е
осъден да заплати на К. К. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
И. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата над 400 до 1440 лв.
разноски в първоинстанционното произвоство, като отменя изцяло Определение №
38530/25.09.2024 г., постановено по гр. дело № 25583/24 г. на СРС, 37 състав, като вместо
тях ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител И. И. К., ЕГН **********, срещу баща й К. Г. Г., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване на
присъдената й с Решение № 90419/11.04.2019г., постановено по гр. дело № 29715/2018 г. по
описа на СРС, 149 състав, месечна издръжка за разликата над 350 (триста и петдесет) лева до
450 (четиристотин и петдесет) лева, считано от 07.05.2024 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15832/19.08.2024 г., постановено по гр. дело №
25583/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ без уважение искането на К. Г. Г., ЕГН **********, за присъждане на
разноски в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на К. К. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител И. И. К., за присъждане на разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6