№ 122
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500351 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба вх. № 12090/09.05.2022 г. от АЛБ. К. М. ЕГН **********
против решение № 500/19.04.2022 г., постановено по в. г. д. № 770/2022 г. по описа на ОС –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 06184/07.02.2022 г. от АЛБ. К. М.
ЕГН ********** против разпределение от 20.01.2022 г. по изпълнително дело № 51/2020 г.
на ЧСИ ПИ, рег. № ***.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваното разпределение.
Претендира разноски.
Ответник „И.ф.“ ЕООД – София, ЕИК *********** счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
Останалите ответници не са взели становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производство по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Жалба вх. № 06184/07.02.2022 г. от АЛБ. К. М. ЕГН ********** е против
разпределение от 20.01.2022 г. по изпълнително дело № 51/2020 г. на ЧСИ ПИ, рег. № *** е
некоректно формулирана.
На практика са налице две разпределения, изготвени на 20.01.2022 г. и предявени
на 04.02.2022 г.
1
Първото е за сумата от 1 416.35 лева от наложен запор върху всички вземания на
М. по изпълнително дело № 517/2021 г. по описа на ЧСИ К. , рег. № ***.
Второто е за сумата от 1 388.47 лева от наложен запор върху всички вземания на
М. по изпълнително дело № 517/2021 г. по описа на ЧСИ К. , рег. № ***. постъпила при
ЧСИ И. на 30.07.2021 г.
Начинът на формулиране на жалба вх. № 06184/07.02.2022 г. дава възможност да
бъде направен извод, че се обжалват и двете разпределения, като и за двете са наведени
едни и същи оплаквания.
С решение № 500/19.04.2022 г., постановено по в. г. д. № 770/2022 г. по описа на
ОС – Пловдив е оставена без уважение жалба вх. № 06184/07.02.2022 г. от АЛБ. К. М. ЕГН
********** против разпределения, изготвени на 20.01.2022 г. и предявени на 04.02.2022 г.
по изпълнително дело № 51/2020 г. на ЧСИ ПИ, рег. № ***.
За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че не са налице
наведените в жалбите оплаквания.
Няма спор, че АЛБ. К. М. ЕГН ********** е длъжник и като такъв има право да
обжалва извършените разпределения.
Производството по изпълнително дело № 51/2020 г. по описа на ЧСИ ПИ, рег. №
***, е образувано по молба на „И.ф.“ ЕООД – София, ЕИК *********** въз основа на
изпълнителен лист от 07.01.2020 г., издаден по ч. г. д. № 111164/2018 г. на РС - Пловдив.
Принудителното изпълнение е насочено срещу движими вещи и вземания на
длъжника.
Със запорно съобщение изх. № 23779/13.07.2021 г. е наложен запор на вземания
на М., в качеството на взискател по изпълнително дело № 517/2021 г. по описа на ЧСИ К. ,
рег. № ***. Вземанията са признати и в изпълнение на наложения запор ЧСИ К. е превел по
настоящото изпълнително дело сумата от 1 388.47 лева и сумата от 1 416.35 лева на две
различни дати. Както вече беше посочено, тези суми са предмет на обжалваните
разпределения.
В производството е присъединен по право като взискател Д., чрез Т. на Н. П. - за
вземания в общ размер от 8 440.12 лева, съгласно удостоверение изх. №
160372104177144/22.12.2021 г. Присъединяването е станало преди датата на изготвяне и
предявяване на обжалваните разпределения. Към момента на тяхното извършване
Държавата е била редовно присъединен взискател. Неоснователно оплакването за някаква
незаконосъобразност на обжалваните разпределения във връзка с този взискател, развито в
жалба вх. № 12090/09.05.2022 г.
В жалба вх. № 06184/07.02.2022 г. и в жалба вх. № 12090/09.05.2022г. са
формулирани няколко оплаквания: разпределенията са извършени месеци след постъпване
на сумите по изпълнителното дело, което е увеличило размера на дълга с натрупани през
този период лихви; заплатените с разпределените суми вземания на взискателя били вече
погасени чрез прихващане с насрещни вземания на длъжника - предмет на други дела
2
помежду им; незаконосъобразно са предвидени за погасяване в първи ред вземания за
разноски, които не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване, тъй като не са
привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че продължителността на срока от постъпване на конкретните
суми до извършване на обжалваните разпределения не се отразяват на тяхната
незаконосъобразност. Следователно първото оплакване е неоснователно.
Евентуалното погасяване на вземанията на взискателя чрез прихващане с
насрещни вземания на длъжника - предмет на други дела помежду им не могат да бъдат
взети под внимание при извършване на обжалваните разпределения. При определяне кръга
на взискателите и погасяването съдебният изпълнител е длъжен да зачете съдебно
признатите вземания, установени със съответните документи - изпълнителен лист или
удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, но няма правомощия да преценява тяхното
съществуване. Възражения срещу материалните права стоят извън преценката на съдебния
изпълнител при извършване на разпределението. Наличието на материалноправен спор
относно съществуването на вземането на някой от кредиторите не може да бъде разрешен в
настоящото производство. Ето защо и това оплакване е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването, че като привилегировани по чл. 136 т. 1 от ЗЗД
се удовлетворяват вземания за разноски, които не са дължими за приложения изпълнителен
способ и не се ползват с привилегия по т. 1 на чл. 136 от ЗЗД. Разноските са подробно
описани по размер и по основание, като последното е конкретизирано чрез посочване
съответната точка от ТТРЗЧСИ. Посочени са поотделно авансово внесените (които следва
да се възстановят на взискателя) и неплатените авансово (които следва да се преведат по
сметка на ЧСИ). Видно от конкретното изброяване на заплатените такси, същите са разходи
във връзка с осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят, и следва да се ползват с привилегията по т. 1 на чл. 136 от ЗЗД.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ. Разноските, погасени с обжалваните разпределение, са напълно съобразени със
задължителното тълкуване на закона в посоченото решение.
Неоснователно е и възражението, че неправилно са изчислени разноските по т. 26
от ТТРЗЧСИ, част от които са погасени като непривилегировано вземане от трети ред.
Съгласно цитираната разпоредба, за изпълнение на парично вземане се събира
пропорционална такса върху събраната сума, в зависимост от размера на вземането. В
случая, като се вземат предвид размерите на изпълняваните вземания по изпълнителния
лист и включеното в предмета на изпълнението вземане за разноски на взискателя, таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се определи по б. „в“ на посочената разпоредба, както е
постъпил и съдебният изпълнител. Това се отнася и за таксата по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ,
дължима за присъединените за събиране вземания на държавата, съобразно посоченото по-
горе удостоверение.
3
При направената обща проверка на обжалваното решение и разпределения не се
констатират незаконосъобразни действия на окръжния съд или на съдебния изпълнител.
Постъпилите суми са разпределени именно по реда, разписан в чл. 136 от ЗЗД. Първо суми
за изплащане на вземанията за разноски по принудителното изпълнение (чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД) и след това за изплащане вземанията на държавата (чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД). Като
вземания от трети ред (за погасяване на които не са останали средства) са посочени тези на
първоначалния взискател и на съдебния изпълнител. Вземанията, приети за
привилегировани, са индивидуализирани подробно по основание и размер и са посочени в
тяхната поредност.
Налага се общият извод, че процесните разпределения са правилни, а
обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена АЛБ. К.
М. ЕГН ********** да заплати на „И.ф.“ ЕООД – София, ЕИК *********** сумата от 66.00
лева, представляваща разноски за производството пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500/19.04.2022 г., постановено по в. г. д. №
770/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №
06184/07.02.2022 г. от АЛБ. К. М. ЕГН ********** против разпределения, изготвени на
20.01.2022 г. и предявени на 04.02.2022 г. по изпълнително дело № 51/2020 г. на ЧСИ ПИ,
рег. № ***.
ОСЪЖДА АЛБ. К. М. ЕГН ********** от гр. П. ул. В., № *, ет. *, ап. ** да
заплати на „И.ф.“ ЕООД – С/., ул. ****************, ЕИК *********** сумата от 66.00
(шестдесет и шест) лева, представляваща разноски за производството пред настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4