Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и трети
юни 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян И,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 1148/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Ана Феликсова“ № 16, представлявано от С.И.Д., подадена чрез
адв. С.Н., срещу Решение № 260736 от 02.09.2021г. по АНД №
3775/2020г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-011493 от 14.08.2019г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, като наложената на дружеството за
нарушение по чл.63, ал.2, вр. чл.62, ал.3 от КТ имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. е намалена на 1 500 лв. и е потвърдено НП в останалата част.
В
касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно се излага, че въззивният съд не е отчел наведени доводи в
жалбата против АУАН и НП, водещи до извод за незаконосъобразност и отмяна на
същите,
а по част от тях не се е и произнесъл; Изградил е изводите си само на база
показанията на свидетелите на
ответната страна; Не
е
съобразил допълнително представеното споразумение от 22.07.2019г. и дадените от
св.Т. показания,
водещи до различни фактически установявания. Излага се, че декларация подписана от Т., сложила начало на АНП, не
следва да се цени с абсолютна доказателствена стойност, предвид това, че свидетелката е с ниско образователно ниво. Съдът
не е съобразил и общоизвестният факт, че на 15.07.2019г. сайтът на НАП е бил
обект на хакерска атака, което е станало причина да не се отчетат опитите на
дружеството за достъп до същия. На изложените основания се моли отмяна
на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира
се присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
От
страната е подадена и частна жалба срещу Определение № 260066/15.03.2022 г. по същото АНД, с което съдът е
оставил без уважение искането на процесуалния представител на „Ф.Т.“ ЕООД за изменение
на решението в частта за разноските. В същата се излагат събражения за
незаконосъобразност на определнието, поради наличие на законови основания за
присъждане на съдебно-деловодни разноски и в хипотезата на изменение на НП.
Моли се отмяна на определението и уважаване на искането.
В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв.С.Н., двете
жалби се поддържат и се моли тяхното уважаване.
Ответникът -
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б., оспорва жалбата и моли въззивното решение
като правилно и законосъобразно, да се потвърди. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото съвкупната преценка на
установените по делото факти и събрани доказателства, обосновава извод за
извършване нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, поради което решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди. Счита обаче, че частната жалба досежно
разноските се явява основателна, тъй като районният съд е установил
незаконосъобразност на проверявания административен акт в частта на размера на
определеното наказание.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
И двете жалби са подадени в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което са допустими за разглеждане. За да се произнесе по същество, съдът
съобрази следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба „Ф.Т.“ ЕООД, против
горепосоченото НП. За да се произнесе, ВРС е приел от фактическа страна, че на 22.07.2019г. служители в Дирекция
”ИТ” - Варна – свид.Е.Н и Н.И, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект -цех за преработка на
зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ул.“Акад.Курчатов“ № 1, стопанисван от
въззивното дружество, при която установили свид. Д.Т. да полага труд като общ работник, извършващ
действия по сортиране на продукция при машина за белене на картофи. В
предоставена от проверяващите декларация свидетелката посочила, че работи за „Ф.Т.“ ЕООД от същата дата, на длъжност „общ
работник“ в съответния обект, с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., при
месечно възнаграждение 560 лв., както и че има сключен трудов договор. В
изпълнение на дадени с покана указания, от дружеството били представени
документи, сред които и Трудов договор № 33/22.07.2019г. с Т. за длъжност „общ
работник“. При служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено,
че трудовият договор е регистриран в 19.47ч. на 22.07.2019г. При тези
констатации срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, извършено на
22.07.2019г. в гр.Варна и изразяващо се в допускане до работа на Т., преди да й
е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП
Варна. На 14.08.2019г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел
и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание
имуществена санкция в размер 5 000 лв.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Счел е същите за
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, като не е кредитирал показанията на
свид.Д.Т. и свид.В.К, като противоречащи на събраните по делото доказателства,
в т.ч. и на деклариранните от самата Т. данни. Изложил е мотиви, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и
при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото
нарушение, тъй като свид. Д.Т. е осъществявала по време на проверката от
контролния орган работа като общ работник, който сортира (отделя недобре
обелените) картофи от поточната линия на машината за белене, които действия
определено могат да се считат за присъщи трудови функции за длъжност „общ
работник“ и фактът на тяхното извършване от лицето представлява полагане на
труд за съответната длъжност, които факти напълно съответстват на
съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Обсъдил е, като е приел за
неоснователни възраженията на наказаното лице за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения
и за несъставомерност на деянието.
За да измени
размера на наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се
касае за първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при
което е приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административните наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално
определения в закона размер.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо.
Подробно е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя
изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
Въззивният
съд се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателя възражения, в т.ч. и за
липса на достъп до сайта на НАП на 22.07.2019г. поради хакерста атака, за
отсъствието на каквато е събрал и доказателства.
Също
така, съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства и е постановил
решението си при спазване на материалния закон. С разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ, за
работодателя е предвидено задължение да предостави на работника или служителя
при постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, както и
копие от уведомлението по чл.62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. А съгласно чл.63 ал.2
от КТ преди
предоставяне на посочените документи, работникът или служителят не се допуска до работното му
място.
Обосновано съдът е
извел извод за престиран
труд от лицето Д.Т. към
момента на проверката. Същата е била в обекта и е извършвала трудова
дейност, като саморъчно е декларирала елементите на трудовото правоотношение –
работно време, почивки, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов
договор. Този факт се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и най-вече от данните предоставени от самото лице и удостоверени
от същото с подпис, както и установената на място от проверяващите обстановка.
Няма основание същите да не бъдат кредитирани от АНО, респ. и от съда, предвид
отсъствието на други надлежни доказателства, които да ги оборват. В този смисъл
правилно съдът не е дал вяра на показанията на свид.Т. и К, доколкото същите
противоречат на всички останали събрани по делото писмени и гласни
доказателства, като следва да се отчете и пряката заинтересованост на свидетелите.
Неубедителни са показанията на Т. и при проведената очна ставка. В този смисъл
съдът намира, че представеното
едва в хода на въззивното производство Допълнително споразумение към трудов
договор, като частен документ без обвързваща съда доказателствена сила, е
съставен за целите на производството и правилно не е кредитиран от въззивния
съд.
Релевантните факти, потвърждаващи извода за допуснато
нарушение по чл.63 ал.2 от КТ са и представеният от самото дружество при
документалната проверка трудов договор от 22.07.2019г., сключен със Д.Т.
и извършеното от него като работодател уведомяване на НАП на същата дата, но в 19.47ч.,
т.е. след проверката на обекта. Не са доказани твърденията на жалбоподателя за обективна
невъзможност да подаде уведомлението, поради хакерска атака на сайта на НАП.
Напротив, събрани са такива /писмо от НАП/, оборващи това твърдение.
Следва да се посочи и това, че в
последствие жалбоподателят навежда друго възражение - че лицето не е
изпълнявало трудови функции, а е било там да се обучава. Същите отново не са
подкрепени от доказателства и се опровергават от събраните такива, доколкото
противоречат на свидетелските показания на всички свидетели.
Воден от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата
касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
По частната жалба:
С оспореното Определение № 260066/15.03.2022г.
по АНД № 3775/2020г. съдът е оставил без уважение искането на дружеството за
изменение на решението в частта за разноските. Изложил е мотиви, че в
приложимия чл.143 от АПК не е включена хипотезата на изменение на
административния акт чрез намаляване на санкцията. При наличие на същата
искането за разноски би било основателно само в случай, че възраженията и
искането на дружеството са били единствено в насока да се намали размера на наложената
имуществена санкция.
Така постановеното определение настоящата
инстанция намира за неправилно, като несъобразено с приложимите правни норми.
При оспорване на НП разноските се присъждат
по реда на АПК, включително и в производството пред въззивния съд, доколкото по
този въпрос е налице изрична уредба - чл.63д от ЗАНН, ДВ бр. 109/2020, в сила
от 23.12.2021г., действаща към момента на постановяване на определението на
съда. Цитираната разпоредба предвижда, че в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Аналогична е била и разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН, в предходната редакция, в сила към момента на постановяване
на решението от съда, съгласно която в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
От своя страна в АПК въпросът за възлагането
на разноските е уреден в чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има
право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
е ползвала такъв.
Правилно ВРС е установил, че в случая в АПК
липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Не е отчел обаче
препращащата норма на чл.144 от АПК, съгласно която за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Същата не предвижда изключение по въпросът за
разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от иска.
Индиция, че именно това е законовата идея е и
нормата на чл.136 от АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни
в административно-наказателното производство имат право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от
жалбата. В този случай липсва законова опора в извода на въззивната инстанция,
че направените от жалбоподателя разноски за един адвокат не се дължат само
поради обстоятелството, че НП е изменено, а не отменено.
В тази връзка освен горното следва да се има
предвид и това, че за да измени размера на санкцията, съдът все пак е
констатирал порок на НП /липса на изложени от АНО мотиви за по-високия размер
или неправилна преценка на определения такъв съобразно установените по делото
обстоятелства/.
Предвид изложеното, касационният състав
намира, че оспореното определение следва да се отмени, а вместо него да се
постанови друго по същество. В случая безспорно по делото е осъществено
процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани
от страната и са доказани по размер доколкото в представения Договор за правна
защита и съдействие изрично е посочено, че са изплатени от страната в брой, в
който случай в тази част същият има характера на разписка за извършеното
плащане.
При това на страната се дължат разноски
съобразно уважената част от иска. Доколкото разноските са претендирани в размер
на 600 лв., предвид размерът на уважената част – 3 500 лв. от общия интерес по
оспореното НП – 5 000 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 420 лв.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260736 от 02.09.2021г.
по АНД № 3775/2020г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление № 03-011493 от 14.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Варна, като наложената на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ № 16, представлявано от С.И.Д., за нарушение по чл.63, ал.2, вр. чл.62, ал.3 от КТ
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. е намалена на 1 500 лв.
ОТМЕНЯ Определение № 260066/15.03.2022г. по АНД №
3775/2020г. по описа на
Районен съд-Варна, ІІ-ри състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ № 16, представлявано от С.И.Д., сума в размер на 420 /четиристотин и двадесет/
лева – съдебно-деловодни разноски – адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.