№…………………………………..2020 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито
заседание, проведено на шести февруари 2020г.,
в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЙОВА
ПРОДАНОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 3335 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Варна срещу решение № 1917/28.10.2019 г. на Варненския районен
съд (ВРС), постановено по НАХД № 2935/2019 г., с което е отменено наказателното
постановление (НП) № 03-010781 от 27.12.2018 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, с което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.413 ал.2
от Кодекса на труда (КТ) на „Строй Транс Варна“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.11
ал.5, вр. чл.12 ал.1 ал.2 от Наредба № РД-07-2/2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Касаторът оспорва решението като
неправилно при нарушение на материалния закон. Изтъква, че ВРС неправилно е
тълкувал разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служители по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е приел,
че работодателят не е отговорен за документирането на инструктажа. Иска
отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът „Строй Транс Варна“ ЕООД,
представляван от управителя Г.Г. чрез адв. А.Х., оспорва касационната жалба
като неоснователна. Намира обжалваното решение на ВРС за правилно и постановено
при в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Иска да бъде оставено в сила.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е
правилно, тъй като НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството е наказано за това, че в
качеството си на работодател не е документирало провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве преди да допусне до работа лицето В. П. К.на длъжност „шофьор“.
Въз основа на събраните по делото писмени
и устни доказателства, Варненският районен съд е приел, че субект на посоченото нарушение не е
работодателя. В тази връзка районният съд се е обосновал, че работодателя би
могъл да носи отговорност единствено в случай, че изобщо не е осигурил
провеждане на инструктажа (нарушение по чл.11 ал.1 от Наредбата) или е допуснал
до работа лице, за което не е бил проведен инструктаж (нарушение на чл.3 от
Наредбата), каквото не е посочено нито в АУАН, нито в НП.
Настоящата касационна инстанция намира
решението за правилно. Касационният състав възприема изцяло правните изводи на
Варненския районен съд, но намира за необходимо да добави:
Разпоредбата на чл.12 ал.1 от същата
наредба гласи: „Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на
работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-5 с оглед запознаването им
със: 1.) основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието; 2.) вида и характера на извършваната работа; 3.) специфичните
опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4.) изискванията към
тяхното поведение.“.
От своя страна, чл.3 от цитираната наредба
забранява на работодателят да допуска до работа работник и служител, който не
притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд - инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират
в книги за инструктажи, съгласно приложение № 1. В ал.1 на същата разпоредба е
казано, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и
здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и
продължителността на работното време.
От разпоредбата на чл.2 от Наредбата, става ясно, че работодателят
има задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
професията/извършваната дейност и на работното място.
В чл.11 ал.2 от тази Наредба е посочено,
че инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат
характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващият професионален риск.
Следователно, работодателят няма
задължение да проведе инструктаж, нито да го документира. Той има задължението
да осигури провеждането на инструктаж като определи длъжностно лице, което да
го извършва и документира по правилата на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
В случая,
административно-наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен
начин дали „Строй Транс Варна“ ЕООД е определило длъжностно
лице за провеждане на начален инструктаж на В. П. К.и дали е осигурил
документирането му в т.ч. дали е подсигурил книги за инструктажи съгласно
приложение № 1 към чл.11 ал.5 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова
длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл.2, чл.3 и
чл.11 ал.1 от визираната наредба, за това, че не е осигурил провеждането
на инструктаж по безопасност и
здраве при работа или за това, че е допуснал до работа работник и служител,
който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Правилно
въззивния съд е заключил, че субект на задължението по чл.11 ал.5 от визираната
наредба /за документиране на инструктажа в книгата за инструктажи/ и на
задължението по чл.12 ал.1 и ал.2 от същата наредба /за провеждане на самия
инструктаж/ е длъжностното лице, определено от работодателя по реда на чл.11
ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Самият работодател носи отговорност единствено за изпълнение на
задълженията му по чл.2 и чл.11 ал.1 от наредбата /да осигури провеждането на
инструктаж/ и по чл.3 от нея /да не допуска до работа работник, който не е
инструктиран/. Ангажирането на административно-наказателната отговорност на
лице, което не е субект на нарушението води до обоснования извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Отменяйки го, Варненския
районен съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1917/28.10.2019 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 2935/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.