Решение по в. гр. дело №567/2018 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. С., 17.01.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                               2. РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 567 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК

С решение № 65 от 04.06.2018 год. по гр.д. № 170/2017 год. на РС-Своге е признато за установено по иска на К. на с. в., гр. С., с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу В.А. ***, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата 24 541,57 лв. – главница, дължима по акт за начет с рег. № 30-13-840/11.01.2016 год., съставен от звено „Финансов контрол и материални проверки“ на Министерство на отбраната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2016 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 64 331,57 лв., както и вземане за сумата 1444,80 лв. – мораторна лихва върху главницата от датите на установяване на вредите до датата на изготвяне на акта за начет – 11.01.2016 год., като е отхвърлил иска за разликата над 1444,80 лв. до пълния претендиран размер от 1887,87 лв. Съдът е присъдил на страните и направените по делото разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта, с която са уважени предявените срещу него искове  с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът не взема становище по въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 170/2017 год. по описа на РС-Своге е образувано по искова молба на К. на с. в., гр. С., с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу В.А. В.за признаване за установено вземане на ищеца за липси въз основа на акт за начет с рег. № 30-13-840/11.01.2016 год., съставен от звено „Финансов контрол и материални проверки“ на Министерство на отбраната, ведно със законната лихва. Ищецът твърди, че на 08.01.2015 год. старши сержант В.подал рапорт за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от длъжност. Със заповед № Р-379/30.10.2015 год. на министъра на отбраната е назначен проверяващ екип, който за времето от 19.01.2015 год. до 11.12.2015 год. е извършил материална проверка на ст. сержант Веселинов, като за резултатите от проверката е изготвен доклад с рег. № 30-13-840 от 11.01.2016 год. и акт за начет. От направената равносметка на наличността, прихода и разхода в склад „Б. П.“ и склад „С. и.“ с МОЛ серж. В. В.комисията е установила следните основни липси: „Агрегат АВ-43СЗ“ – 1 бр. на стойност 22 091 лв.; „Дизелов агрегат“ АД 30-3-С – 1 бр. на стойност 20 524 лв.; „Бензинов електроагрегат“ – 1 бр. на стойност 1653 лв.; „Кофражни платна“ – 75 бр. на стойност 2 650 лв.; „УПСМ-3“ – 75 бр. на обща стойност 4 500 лв.; кабелни обувки на обща стойност 4 973,60 лв. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 64 331,57 лв. – главница, сумата 1887,87 лв. – мораторна лихва от датите на установяване на вредите – 17.12.2013 год. и 03.12.2015 год. до датата на изготвяне на акта за начет – 11.01.2016 год. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 8 от ГПК по ч.гр.д. № 75/2016 год. по описа на РС-Своге – 24.02.2016 год. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете в отговора на исковата молба.

В о.с.з. на 09.11.2017 год. ответникът изрично заявява, че оспорва единствено пазарната стойност на следните вещи, описани в акта за начет /т. 13/, а именно: „Агрегат АВ-43СЗ“, „Дизелов агрегат АД 30-3-С“ и „Бензинов електроагрегат“.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза на в.л. Н. от 02.01.2018 год. и допълнителната експертиза от 02.03.2018 год. пазарната стойност на липсващите активи по чл. 24 от ЗДФИ е, както следва: „Агрегат АВ-43СЗ“ – 1055 лв.; „Дизелов агрегат“ АД 30-3-С – 2 025 лв. и „Бензинов електроагрегат“ – 1380 лв., или общо 4 460 лв. по средни пазарни цени към 11.01.2016 год. Със съставения и приложен по делото акт за начет срещу ответника са констатирани липси в следните размери: липса на ДМА – 58 452,39 лв.; липси на други СМЦ – 5 879,18 лв., или общо липси – 64 331,57 лв. Следващата се законова лихва върху определената от вещото лице пазарна стойност общо в размер на 4 460 лв. за периода 03.12.2015 год. – 11.01.2016 год. възлиза на 49,60 лв. Размерът на законната лихва върху установените липси в акта за начет за периода до датата на съставяне на акта възлиза на 1887,14 лв.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Златанова – служител в звено „Финансов контрол и материални проверки“ към Министерство на отбраната по заповед на министъра същата извършила материална проверка в поделение 26 400 – гр. Благоеврад на материални средства и дълготрайни активи, числящи се към този момент на ответника Веселинов. При проверката били установени значителни различия между зачисленото по счетоводни данни и наличността в склада, като било констатирано също така, че ответникът не е поддържал складовете и имуществата във вид, който се изисква от устава и нормативните документи. Поради установени щети бил съставен и акт за начет с отразените констатации и размера на липсите.

Съгласно показанията на св. С.ответникът реално работел в поделението в кв. Г. Б., гр. С., а по договор бил служител към поделението гр. Б.. Складовете, за които отговарял ответникът се намирали в кв. Г. Б., гр. С.и гр. Б.. Когато свидетелят, също служител в поделението в кв. Г. Б., напуснал армията през 2015 год., сдал на ответника имуществото, което му се водело по документи, вкл. камион „Шкода Мадара“, агрегат АД-30 и хладилно ремарке. Освен това на В. В.се водел агрегат двуколесен, намиращ се на полигона в гр. С., който бил с липсващ резервоар и не работел. При напускане на армията ответникът предал кабелните обувки на танковата бригада - С..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането на ищеца е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.

Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 27 от Закона за държавната финансова инспекция.

Реализирането на имуществената отговорност на материално-отговорните лица за противоправно причинени вреди на организации или лицата по чл. 4, т. 1-7 от ЗДФИ е регламентирано в чл. 27 от закона.

По делото не се спори, че ответникът е материално-отговорно лице по смисъла на чл. 23, т. 1 от ЗДФИ, тъй като в качеството на командир на механизирано отделение във в.ф. 26400 – Б. е бил натоварен със задължението да съхранява техника и материални запаси, считано от 01.01.2012 год. Установено е също така, че при извършена материална проверка от звено „Финансов контрол и материални проверки“ на МО са констатирани липси на обща стойност 64 331,57 лв. описани в приложения по делото акт за начет. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена от липси.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. В случая актът за начет е редовен от външна страна, отговаря на изискванията на ЗДФИ и ППЗДФИ /чл. 43, ал. 2 от правилника/ и е подкрепен с доказателства. С оглед това съдът следва да приеме за установени по несъмнен начин посочените в акта липси. По въпроса за размера на липсите /пазарната стойност на описаните по-горе агрегати/ съдът взе предвид заключението на съдебно-оценителната експертиза, според което пазарната стойност на липсващите агрегати е 4 460 лв., а не 44 250 лв., както е отразено в акта за начет. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано и е взело предвид амортизирането на агрегатите, които са били неизправни и са подлежали на бракуване. Следователно пазарната стойност на липсващите ДМА възлиза на 18 662,39 лв., а не на  58 452,39 лв., както е посочено в акта за начет. Стойността на установените др. липси на СМЦ според акта за начет възлиза на 5 879,18 лв., като в тази част констатациите в акта не са опровергани. Поради това и претенцията на ищеца се явява основателна до размера от 24 541,57 лв. За разликата до пълния предявен размер същата е отхвърлена с влязлото в сила в тази част решение на районния съд. Размерът на законната лихва върху главницата, изчислена въз основа на заключението на вещото лице за периода от датата на установяване на вредите до 11.01.2016 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 75/2016 год. по описа на РС-Своге, възлиза общо на 1444,80 лв.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

                                         

                                                Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 04.06.2018 год. по гр.д. № 170/2017 год. на РС-Своге в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено по иска на К. на с. в., гр. С., с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу В.А. ***, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата 24 541,57 лв. – главница, дължима по акт за начет с рег. № 30-13-840/11.01.2016 год., съставен от звено „Финансов контрол и материални проверки“ на Министерство на отбраната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2016 год. до окончателното изплащане, както и вземане за сумата 1444,80 лв. – мораторна лихва върху главницата от датите на установяване на вредите до датата на изготвяне на акта за начет – 11.01.2016 год., както и в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1127,47 лв. – разноски по делото съобразно уважената част от иска и сумата 1117,43 лв. – разноски по ч.гр.д. № 75/2016 год. по описа на РС-Своге.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                                                                           

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.