ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 927/02.12.2022г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на втори
декември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове:
Росица Чиркалева
Петър Вунов
като разгледа докладваното от съдия Байнова частно АНД (К) № 815 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.229 , ал.1, т.2 от АПК вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, подадена чрез процесуален
представител, против Определение №196/03.06.2022г., постановено по АНД № 1299
по описа на Районен съд - Хасково за 2021г., с което е оставена без уважение молбата
му за допълване на Определение от 20.04.2022г. в частта му за разноските.
Касационният жалбоподател счита определението за
незаконосъобразно, поради противоречие със закона. Изразява категорично
несъгласие с аргументите на районния съд, че срокът за допълване на
определението в частта за разноските започва да тече от деня, следващ деня на
провеждане на съдебното заседание. Твърди, че този извод би бил правилен само в
случай, че страната, която иска допълване на съдебния акт, е присъствала на
съдебното заседание, в което е постановено определението. В настоящия случай
производството по АНД 1299/2021г. на Районен съд – Хасково било прекратено с
Определение, обективирано в протокол от съдебно заседание , проведено на 20.04.2022г.,
на което касаторът не присъствал и съответно нямало как да знае, че съдът пропуснал
да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноски.
Искането било направено преди провеждане на съдебното заседание на
20.04.2022г., като бил представен и списък на разноските. Твърди се, че
административнонаказателната преписка, ведно с протокола от съдебното
заседание, с изх. №2453/05.05.2022г., постъпила в ТД на НАП Пловдив на
18.05.2022г., входирана с вх. №70-00-12279-1/18.05.2022г., като несъмнено това
бил денят, в който постановеното определение било съобщено на страната, която
не присъствала в съдебното заседание. Съобщение за постановеното определение не
било изпращано и съответно получавано, поради което не можело да се заключи, че
срокът за допълване на определението е изтекъл. Цитира се разпоредбата на
чл.248, ал.1 от ГПК и се сочи, че срокът за обжалване на решението тече от
съобщаването му, а не от неговото постановяване, както погрешно приел
първоинстанционният съд. Приемане на противното неоправдано лишавало страната,
която не е уведомена за съдебния акт, от възможността за защита. Аргумент в
подкрепа на гореизложеното се съдържал и в разпоредбата на чл.275 ал.1 от ГПК.
В допълнение се излагат доводи за основателност на искането за присъждане на
разноски и в хипотезата на прекратяване на производството.
По изложените съображения касаторът моли да се отмени
обжалваното определение и да се постанови ново, с което да се осъди „Шери и
Тоси“ ЕООД да заплати следващото се юрисконсулстко възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските. Претендира и юрисконсултско възнаграждение
за осъществената процесуална защита пред касационната инстанция, съгласно
приложен списък. В случай, че в настоящото производство се претендира
адвокатско възнаграждение и размерът на същото е над законоустановения минимум,
прави възражение за прекомерност.
Ответникът, по частната касационна жалба, не ангажира
становище по същата.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя във
връзка със събраните по делото доказателства и провери законосъобразността на
обжалваното определение, намира от фактическа и правна страна следното:
По жалба от „Шери и Тоси“ ЕООД - гр. Х., подадена
срещу Наказателно постановление №609494-F611014 от 04.11.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, е образувано АНД №1299/2021г. по
описа на Районен съд – Хасково.
По делото са проведени няколко открити съдебни
заседания. Преди провеждане на насроченото такова за 20.04.2022г. , със
заявление вх. рег. №6350/19.04.2022г. в Районен съд – Хасково оспорващото
дружество , чрез пълномощника си, е оттеглило подадената жалба срещу
наказателното постановление, като е поискало производството по делото да бъде
прекратено. Представено е и Становище вх. рег. №6345/19.04.2022г. в Районен съд
– Хасково от гл. юрисконсулт М.К.– процесуален представител на наказващия орган,
с което са развити доводи по съществото на спора като е направено и искане в
полза на ТД на НАП Пловдив да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на
разноските.
С Определение №142, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 20.04.2022г., съдът не е дал ход на делото и е
прекратил производството по АНД №1299/2021г. по описа на Районен съд – Хасково,
поради оттегляне на жалбата. Посочил е,
че определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Хасково в
седмодневен срок от датата на проведеното заседание.
От отразеното в протокола от проведеното съдебно
заседание (Протокол №503 от 20.04.2022г.) е видно, че на същото страните не са
присъствали, нито са изпратили процесуални представители. Направено е
отбелязване, че прекратителното определение е влязло в сила на 27.04.2022г.
С писмо изх. № 2453/05.05.2022г. на Районен съд –
Хасково, адресирано до Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, е
изпратен заверен препис от протоколно определение №503/20.04.2022г.,
постановено по АНД №1299/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, влязло в
сила на 27.04.2022г. Липсват данни на коя дата е получено писмото.
Под вх. рег. №7351/09.05.2022г. в Районен съд –
Хасково е постъпила молба от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив, подадена чрез процесуален представител, за допълване на определението
от 20.04.2022г. в частта на разноските.
С Определение №196/03.06.2022г. по АНД №1299/2021г.,
Районен съд – Хасково е оставил молбата без уважение. В тази връзка е изложил
съображения, че прекратителното определение подлежи на обжалване в седемдневен
срок от датата на съдебното заседание, за което страните са били уведомени, но Директорът
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив не се е явил, като определението е
влязло в сила на 27.04.2022г. Съдът е констатирал пропуска да се произнесе по
разноските, но е направил извод, че молбата за допълване на определението в тази
му част е подадена извън срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, а
разгледана по същество е основателна.
Неправилно районният съд е приел, че в случая молбата за допълване на
определението от 20.04.2022г. в частта за разноските е подадена извън срока по
чл.248, ал.1 от ГПК. Това заключение на съда не е съобразено с тълкуването,
направено в т.14 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело №6/2012 г., ОСГТК, според която „Началният момент, от който започва да
тече срока по чл.248, ал.1 от ГПК за подаване на молба за допълване или
изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която
няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е
обжалваемо.“.
Също така, съдът е следвало да вземе предвид разпоредбата на чл.63г от ЗАНН, съгласно която в предвидените от закона случаи производството може да се
прекрати с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния
съд, както и тази на чл.230 от АПК, в която е посочено, че частната жалба се
подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а
когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за
страната, която е присъствала.
В процесния случай липсват данни Районен съд – Хасково да е връчил препис
от Определение №142, постановено в открито съдебно заседание , проведено на
20.04.2022г., на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, поради
което няма как да се приеме, че определението е влязло в сила и то на
възприетата от съда дата 27.04.2022г. На практика за наказващия орган срок за
обжалване на прекратителното определение, респ. за подаване на молба по реда на
чл.248, ал.1 от ГПК не е започнал да тече.
Предвид горното, молба вх. рег. №7351/09.05.2022г. с искане за допълване на
определението от 20.04.2022г. , постановено по АНД №1299/2021г . на РС-Хасково
се явява своевременно подадена. Като е оставил същата без уважение, приемайки я
за просрочена, съдът е постановил
незаконосъобразен акт.
По изложените съображения, обжалваното
определение следва да се отмени, а делото следва да се върне на същия състав на
районния съд за продължаване на съдопроизводството по реда на чл.248 от ГПК с
произнасяне по същество по направеното в молба вх. рег. №7351/09.05.2022г. искане.
Доколкото определението, с което се произнася настоящата инстанция не е
акт, с който се разрешава спора по същество, а същевременно произнасянето е в
производство по разноските, нямащо самостоятелен характер, то в него не се носи
отговорност за разноски, респ. такива не се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №196/03.06.2022 г., постановено по АНД №1299 по описа на
Районен съд – Хасково за 2021 година, с което е оставена без уважение молбата
на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив за допълване на
постановеното по същото дело Определение от 20.04.2022г. в частта му за
разноските.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводството по реда на
чл.248 от ГПК с произнасяне по същество по искане вх. рег. №7351/09.05.2022г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.