Решение по дело №704/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2017 г. (в сила от 28 ноември 2017 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20165200100704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 104

гр. Пазарджик,  15.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,  в публично заседание на двадесет и втори февруари ,през две хиляди  и седемнадесета година в състав:

                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  НИКОЛИНКА ПОПОВА  

                          

При секретаря Н. В.  и в присъствието на прокурора……………………, като разгледа докладваното от  съдията Попова гр.д. № 704/ 2016 г., за да се произнесе, прие следното:

Предявени са  субективно съединени искове  с правно основание чл. 92 ГПК. В исковата си молба ищците Д.Г.Д. ЕГН ********** *** и А.Р.Д. ЕГН ********** *** чрез своят процесуален представител адв. С.Д. от ПАК , със съдебен адрес *** – партер, твърдят против ответниците Г.Д.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, М.И.П. ЕГН ********** ***   и настоящ адрес *** и С.Г.П. ЕГН ********** ***, че   с нот акт №  , дв. Вх. Рег. №, акт № , дело  № . по описа на АС при ПРС,  закупили от ответниците следния  недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ / жилище / в сграда с идентификатор  № 55155.503.649.4.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик с административен адрес на обекта гр.  Пазарджик, ул. „Б. „ № 27 , ет.4 , ап.10, който обект , ведно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата  и идеални части от собствеността върху ПИ с идентификатор №, целия с площ от 324 кв.м. Твърди се , че преди  изповядването на сделката, ищците установили, че върху имота предмет на сделката, има учредена от продавачите  договорна ипотека, вписана в АВ  с  № на вх. Рег. № 62336/ 2006 г.  Тъй като обаче вече били изплатили цялата продажна цена  на имота , а и продавачите ги уверили , че ипотеката ще бъде заличена в срок до 30.03.2014 г. , ищците все пак решили да сключат сделката. Поискали от продавачите гаранции за това тяхно обещание и те предложили в нот. Акт да поставят клауза  за неустойка  при неизпълнение на това задължение, с което предложение ищците се съгласили. Така в нот. Акт за покупко- продажба продавачите декларирали това свое задължение и за обезпечение на неговото изпълнение се съгласили, че ако договорната ипотека не бъде заличена в този срок , ще дължат на купувачите неустойка в размер на 50 000,00 лв. Твърди се , че продавачите не изпълнили това свое задължение нито в уговорения срок , а ищците  научили от Банката – кредитор , че продавачите не обслужвали дълга , за обезпечение на който е учредена ипотеката и срещу тях започва принудително изпълнение, което пък създавало реална заплаха да останат без закупеното от тях жилище. Поддържа се , че вече три години са собственици на имот, който обезпечава чуждо задължение. Поради постоянната заплаха  имотът им да не бъде изнесен на публична продан и да го загубят, ищците не предприемали никакви довършителни работи по него и нито можели да живеят в това жилище , нито да го продадат. Въпреки многократните обещания  на продавача Г.А. и в т.ч. и пред адвокат ,  задължението за заличаване на ипотеката не било изпълнено и до настоящия момент. Поради това договорно неизпълнение , ищците молят съда да постанови съдебно решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците уговорената в договора за покупко- продажба неустойка в размер на 50 000,00 лв. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

          В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника Г.Д.А., който чрез своят процесуален представител оспорва исковата претенция по основание  и по размер. На първо място се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства досежно обявена предсрочна изискуемост на кредита , обезпечен с ипотека върху процесния имот и в подкрепа на това възражение се представя писмено доказателство. Освен това се поддържа възражение , че  ищците не са оказали необходимото съдействие на кредитора да изпълни поетото от него задължение за заличаване на ипотеката, понеже от датата на придобиването на имота , отказвали да подпишат   документацията за приключване на строителството и въвеждане в експлоатация на сградата . По този начин те са лишили кредитора от възможността да получи очакваните приходи от продажбите на построените обекти , с които да се погаси ипотечния кредит към Банка ДСК. Твърди се , че на 22.11.2016 г. ответникът Г.А. с  писмена покана е поканил двамата ищци да се явят в Община Пазарджик  на 24.11.2016 г. за да подпишат  необходимите документи , като ищецът Д. се свързал с фирмата извършваща строителен надзор и с помощта на нейния управител, тези документи все пак били подписани през м. декември 2016 г. На следващо място се поддържа възражение за нищожност на клаузата за уговорената неустойка, като такава накърняваща добрите нрави, понеже противоречи  на установените нравствено- етични правила на морала. Твърди се, че уговорената неустойка излиза извън характерните за този институт обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Развиват се доводи , че това е така, тъй като размерът на уговорена неустойка за неизпълнение на договорното задължение за заличаване на договорната ипотека  е в размер , който почти се равнява на заплатената от ищците покупна цена на имота. Освен това се твърди , че от това договорно неизпълнение за ищците не са настъпили някакви негативни последици- имуществени вреди или пропуснати ползи. Поддържа се, че допълнителен аргумент  в подкрепа на изразеното становище  е и липсата на уговорка в подобен смисъл в тежест на купувачите. Алтернативно се поддържа възражение за прекомерност на уговорения размер неустойка, което се обосновава с изложените по-горе доводи. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

            Постъпил е писмен отговор от ответницата С.Г.П. в срока по чл. 131 ГПК, в който отговор се поддържа изцяло доводите и възраженията изложени от ответника Г.А.. Не е  постъпил писмен отговор от ответника М.И.П..

Като се запозна с данните по делото и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Като доказателство по делото е представен  нот. акт №  , дв. Вх. Рег. № , акт № , дело   по описа на АС при ПРС, с който двамата ищци са  закупили от ответниците следния техен недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ / жилище / в сграда с идентификатор  № по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик с административен адрес на обекта гр.  Пазарджик, ул. „Б. „ № 27 , ет.4 , ап.10, който обект , ведно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата  и идеални части от собствеността върху ПИ с идентификатор №, целия с площ от 324 кв.м.

Не е спорно , а и според  съдържанието на нотариалния акт / чл. 4/ , купувачите са закупили имота с вписана върху него договорна ипотека вх. №  , дв.вх. рег. № от описната на СВ при ПРС , като в тази връзка ответниците – продавачи са  декларирали задължението си в срок до 30.06.2014 г. да заличат тази  ипотека. За обезпечение изпълнението на това задължение  са се съгласили, че ако договорната ипотека не бъде заличена в този срок , ще дължат на купувачите неустойка в размер на 50 000,00 лв. Уточнено е , че тази неустойка няма да се дължи , ако в посочения по-горе срок , продавачите са погасили изцяло задълженията си към банката, но Банката все още не е заличила вписаната ипотека.

От представеното по делото удостоверение изх. № 1279/ 07.06.2016 г. издадено от Служба по вписванията към ПРС, справка за имот  по имотна партида №  , както и от представения по делото нотариален акт №  , том  , рег. №   и схема , безспорно се  установява , че освен посочената  по-горе разпоредителна сделка от 10.10.2013 г. в полза на ищците, по партидата на закупения от тях недвижим имот има само още едно вписване, индивидуализирано така : „… договорна ипотека  вх. Рег. №  – в полза на Банка ДСК ЕАД „. Същата ипотека касае  недвижимия имот , в който е построена сградата със  закупения от ищците апартамент и не се установява друго вписване на вещна тежест върху този имот.  Установява се още , че по имотната партида в СВп  е извършено частично подновяване на вписването  на договорната ипотека на 22.06.2016 г. – само за част от обектите в същия недвижим имот.

Според представената справка по лице от данни в имотния регистър  - по  партида на ответника М И.П., както  и от  признанията на ответника А.  по реда на чл. 176 ал.1 ГПК  и от представените по делото писмени доказателства -  удостоверение изх. № 1020/ 02.12.2016 г.  и изх. № 00-152/ 17.02.2017 г. издадено от Банка ДСК ЕАД се установява , че ответникът  Г.А.  е клиент на ДСК ЕАД , като ползва  ипотечен кредит  с дата на договора 30.06.2006 г. с първоначален размер на кредита от 180000,00 лв. Установява се , че  към настоящия момент кредитът обезпечен с процесната ипотека не е изплатен напълно, но се обслужва редовно от кредитополучателя. Ответникът А.  не оспорва , че с ищците са имали многобройни разговори за заличаване на договорната ипотека върху техния апартамент, но до такъв резултат не се достигнало. Освен това ответникът признава , че към настоящия момент  размерът на дълга бил около 60000,00 лв., като ипотеката оставала да тежи за два от апартаментите находящи се в сградата – един от които – процесният.  Уточнява , че сградата все още не е въведена в експлоатация , като поддържа, че през лятото на 2016 г. подготвили всички документи , но тъй като ищецът Д.Д. отказвал да подпише акт 15 , въвеждането в експлоатация на сградата се забавило.

            От посоченото по –горе удостоверение издадено от Банка ДСК се установява още , че към настоящия момент кредитът обезпечен с процесната ипотека  е с краен срок , който не е променян / 05.07.2026 г. /  и макар , кредитополучателят да е допуснал през годините многократни  забави в плащанията / включително за период от 180 дни - 9 пъти /, към момента кредитът е с редовно платени месечни вноски. Установява се , че този кредит е бил предоговарян  и преструктуриран по писмено искане от страна на клиента и по него са били подписвани три допълнителни споразумения, съответно на 28.08.2009 г., 07.04.2014 г. и на 18.10.2016  г.   

По делото е представено писмо- покана  и разписка за нейното получаване , като не се оспорва , че процесните документи касаят отправената от ответника Г.А. писмена покана до ищците, получена от последните на дата 22.11.2016 г. , с която са поканени във връзка с въвеждането в експлоатация  на сградата с идентификатор – да се явят в информационен център на общината  на 24.11.2016 г. за да бъдат оформени всички необходими документи за сградата.

От представената по делото техническа документация – акт за приемане на конструкцията издаден на 12.07.2007 г. , констативен акт за установяване годността за приемане на строежа  от 01.04.2016 г. и удостоверение № 22 / 10.02.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, както и от показанията на разпитания по делото свидетел В.Г.И. , се установява , че документите, които  е следвало да бъдат представени в общината за въвеждане в експлоатация на процесната сграда са : Акт 15 и доклад от името на надзора на възложителите. Установява се , че всички технически документи , за издаването на които е бил отговорен строителя, са били подготвени към м. май 2016 г. и до внасянето на искането за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация  е изтекъл срок , през който е било необходимо да се съберат подписите на всички възложители – включително и подписите на ищците. Според показанията на св. И. , този срок може да бъде и един ден, стига веднага да се съберат подписите от всички възложители. Свидетелят  коригира  и уточнява показанията си , като заявява, че на 05.12.2016 г.  е изготвено конструктивното становище  от инженер- конструктор за безопасност на монтираните в сградата асансьори. 

От показанията на допуснатия по делото свидетел Г. се установява, че в края на м. ноември 2016 г. ищците и ответникът А. са имали уговорка да се срещнат в информационния център на общината за оформяне на документите във връзка с издаване на Акт 16 за сградата , на която ищците не се явили. Свидетелят твърди , че проявява  интерес към един от двата апартамента в сградата , които са ипотекирани и във връзка с това са му известни затрудненията , които ответниците имат в отношенията си с ищците за оформянето на всички необходими документи и документалното приключване на строителството.

При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното.

Страните не спорят относно наличието на валидно възникнала между тях договорна връзка с посоченото в исковата молба съдържание, а именно – договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който договор страните са уговорили клауза за заплащане на неустойка, при неизпълнение на определено договорно задължение, а именно – заличаване на вписана върху имота ипотека – в уговорен между страните срок. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че се касае за заличаване на единствената вписана в имотния регистър договорна ипотека върху този имот и поради това  е неоснователно позоваването от защитата на ответника  на различие в индивидуализацията на тази вещна тежест.  Не се спори, че задължението за заличаването на това вписване не е изпълнено-  както на падежа , така и към настоящия момент. Спори се относно твърдения от ответната страна факт, че договорното неизпълнение се дължи на причини, за които ищците отговорят , тъй като  не са оказали необходимо съдействие за подписване на необходимата техническа документация за въвеждане на обекта в експлоатация. Спори  се също относно действителността на уговорената клауза за неустойка, като се поддържа , че тази клауза е недействителна , като противоречаща на добрите нрави  и евентуално- се възразява по размера на тази неустойка като прекомерна.

Тълкувайки волята на страните съгласно чл.20 от ЗЗД, съдът приема , че  обективираното в посочената клауза от договора съвпадение  на насрещните им волеизявления е насочено към обезпечаване точно,  пълно  и срочно изпълнение на задължението на продавачите  за заличаване на  наложената върху  продадения апартамент  вещна тежест  и  предвижда обезщетение за вредите от неизпълнение на това задължение в размер на 50000,00 лв.  Или тази клауза, имаща превантивно-гаранционна функция – стимулираща точното изпълнение на задължението и предвиждаща санкции при неизпълнение – има характер на уговорена неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД,  като санкционната й функция настъпва след изтичане на уговорения между страните срок – 30.03.2014 г. Страните са уговорили изрично едно единствено изключение- задължението се счита за изпълнено, ако в този срок продавачите са погасили изцяло задълженията си към Банката – кредитор, но Банката все още  не е заличила вписаната ипотека.

  От представените по делото писмени доказателства / справки от имотния регистър и удостоверения издадени от Банка ДСК ЕАД / се установява,  че  процесната ипотека е единствената вещна тежест вписана върху този имот  и обезпечава  кредит отпуснат от Банка ДСК в полза на продавачите, като пълната индивидуализация на тази  договорната ипотека съответства  на посочена в нотариалния акт, както и  на данните по имотната партида на ищците.  

Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението.

Съгласно чл. 79 ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение на кредитора, ако не изпълни задължението си по причина, за която отговаря. Ако причините, поради които длъжникът не изпълнява са различни -  за част от тях отговаря той, а за друга част – кредиторът, съдът може да намали обезщетението и дори да освободи длъжника от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на различни причини, съдът преценява в тези рамки, като съобразява какви са причините и в каква степен всяка от тях е попречила на изпълнението. На основание чл. 83 ал.1 ЗЗД може да бъде намалена и уговорена неустойка извън хипотезата на чл. 92 ал.2 ЗЗД ./ в този смисъл Решение № 31 / 22.03.2012 г. по дело № 1393/ 2010 г. на ВКС , ГК ІV г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. /.

След анализ на събраните в настоящото производство  гласни и писмени доказателства, съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че неизпълнението  се дължи на причина , за която отговарят ищците. Не се твърди и не се установява до изтичане на уговорения между страните срок / 30.03.2014 г. / , ищците да са извършили каквито и да било действия, които да се квалифицират като такива, които затрудняват или осуетяват изпълнението на поетото от ответниците задължение да извършат действия по заличаване на вписаната ипотека. Събраните по делото доказателства не установяват такова поведение от страна на ищците  - и след изтичането на този срок -  с което те да  са попречили или дори да са създали такива затруднения на продавачите , без които изпълнението е щяло да бъде налице.  Установява се по делото , че около две години след изтичането на уговорения срок за изпълнение , са подготвени документите за въвеждане в експлоатация на сградата , както и безспорно се установява , че от всички апартаменти находящи се в процесната сграда са останали с вписана   ипотека само два апартамента – един от които е процесният. Установява се , че в края на м. ноември 2016 г. , ищците са били поканени официално да подпишат акт от заключителната техническа документация, като в началото на м. декември е изготвено последното конструктивно становище и около месец след това - продавачите са извършили необходимите действия по издаване на разрешение за въвеждане на процесната сграда в експлоатация. При тези обстоятелства отговорността на ответниците за договорното неизпълнение не може да бъде изключена или да се приеме , че ищците са допринесли за това неизпълнение. Не се установява да е налице причинно-следствена връзка между забавените действия за пускане на сградата в експлоатация и  неизпълнение на задължението за заличаване на ипотеката. Не се установява  това забавяне при приключване на изискванията за строителен контрол, да се дължи на поведението на ищците, доколкото необходимостта от тяхно съдействие / за подписване на техническата документация/ е възникнало около две години след изтичане на срока за заличаването на ипотеката. Не на последно място дори и да се приеме, че това е станало причина , продавачите да не могат да продадат апартаменти от сградата  и да си погасят кредита  за да се заличи ипотеката, безспорно  те са могли да предприемат действия по заличаване на ипотеката, предлагайки замяна на това обезпечение с други обекти  в същата сграда. Данни за такива възможности са налице  доколкото самият ответник А. е собственик на друг апартамент в тази сграда, върху който договорната ипотека е заличена. Ответниците не са изпълнили задължението си и събраните по делото доказателства не установяват това да се дължи на поведението на ищците.

  Разпоредбата на чл. 92 ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението. Вредите, представляващи неблагоприятните последици от неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази отговорност. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а размерът е определен от страните в договора.

Съдът  счита за неоснователно и другото наведено от защитата на ответниците възражение - че така уговорената неустойка като абсолютна сума – е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Клаузата за неустойка би могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако  уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването на неустойката и други критерии, посочени в договора, са определени извън пределите на нравствената допустимост. Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в  договора неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла  на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, са предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според указанията в т. 3 от решението, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други, различни от неустойката, правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението.

В случая  страните са уговорили компенсаторна неустойка – за пълно неизпълнение, която не излиза извън пределите на нейния обезпечителен ,обезщетителен   и санкционен характер и представлява съизмерима с неизпълнението санкция. Това е така, тъй като  поради това неизпълнение , ищците продължават  и към настоящия момент да бъдат собственици на имот, който е ипотекиран за обезпечаване на чуждо задължение  и във всеки един момент при допусната неизправност на кредитополучателя , този имот може да бъде предмет на принудително изпълнение. Данни за такава вероятност са налични по делото макар, че към настоящия момент , преструктурирания кредит се обслужва редовно. Към момента на сключването на договора за покупко- продажба  и двете страни са имали интерес от изпълнението на поетото от продавачите договорно задължение  в уговорения срок и за тази неустойка не би могло да се приеме, че е  неоправдано облагодетелстваща и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД. 

Ответниците поддържат при евентуалност възражение за прекомерност на уговорената неустойка.

 Въпросът за прекомерността на неустойката, който е свързан възможността за намаляване на нейния размер съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД е материалноправен въпрос, за разрешаването на който  липсва законово определение на понятието прекомерност, а и в доктрината няма изработени единни критерии, поради невъзможността по принцип да съществува общовалидно правило за определяне на прекомерността.Настоящият състав счита, че когато следва да се приложи правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се направи съобразно особеностите на конкретен случай, като прекомерността на неустойката следва да се прецени  към момента на неизпълнение на договора. Намаляването  е допустимо  с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с вредите от неизпълнението , но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на тези вреди поради това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала санкционната  функция на тази неустойка.

В процесния случай размерът на неустойката  е съизмерим с допуснатото неизпълнение  и не надвишава стойността на материалното благо собственост на ищците,  не е прекомерен или несъразмерен с оглед стойността на това благо, като се има предвид и посоченото по-горе относно поставянето на принадлежността му  в имуществото на ищците изцяло  в зависимост от изпълнението на кредитополучателя да заплаща задължението си към Банката – кредитор.

Ответниците,  чиято е тежестта за установяване  на диспропорцията -  не са представили доказателства  за установяване размерът на вредите от неизпълнението , изхождайки от защитната позиция , че такива вреди изобщо не са настъпили за ищците. Съдът не споделя този довод, тъй като фактът, че  към настоящия момент апартаментът собственост на ищците  , не е обект на принудително изпълнение  и те все още не са го загубили , не означава , че договорното неизпълнение на ответниците не  се е отразило неблагоприятно в тяхната имуществена  и неимуществена сфера – т.е. , че ищците не са претърпели вреди от това неизпълнение. Напротив – договорното неизпълнение на ответниците е поставило ищците в положение на дългогодишна несигурност относно съдбата на собственото им имущество и в почти безизходна ситуация да са заплатили за нещо, което в крайна сметка не знаят дали  ще остане тяхна собственост. Наличието на договорна ипотека върху имота , свежда до минимум възможността да продадат имота , а да извършват довършителни работи върху такъв имот, за който не знаят до кой момент ще бъде тяхна собственост – е лишено от практически смисъл, тъй като при продажба на имота , за да си възстановят вложените средства ще бъдат въвлечени в имуществени спорове. От значение в случая  е и безспорно установения по делото факт, че  договорната ипотека върху имота не е заличена / нито в уговорения срок , нито вече три години по-късно след изтичане на този срок  и към настоящия момент /, както и факта, че тази ипотека заедно с ипотеката върху още един апартамент  от сградата са останали да обезпечават задължението на първия ответник към Банката -кредитор. По отношение на  всички останали обекти в сградата, е извършено заличаване на тежащите върху тях ипотеки / като построени върху  ипотекиран недвижим имот /, включително и за обекти, които са собственост на ответника  и също биха могли да послужат като равностойно обезпечение на този кредит при проявена от продавачите грижа отговаряща на правилата на договорната добросъвестност. За намаляване на уговорената неустойка би могло да се мисли , ако задължението все пак е било изпълнено, но със забава, както и когато, кредитът е бил погасен и заличаване все още да  не е извършено. Събраните по делото доказателства не сочат на наличие на такива обстоятелства.

Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнение. С оглед тази й същност и целево предназначение неустойката изпълнява своята превантивна функция и стимулира точното изпълнение на главното задължение, като тази й функция се трансформира в санкционна при неизпълнение. Съгласно изложеното по-горе съдът приема , че искът за присъждане на неустойка се явява основателен и доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразявайки представения от ищеца списък на разноските по чл.80 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 4060,00 лв.

Водим от изложеното , ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :

Р          Е          Ш          И :

            ОСЪЖДА Г.Д.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, М.И.П. ЕГН ********** ***   и настоящ адрес *** и С.Г.П. ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Г.Д. ЕГН ********** *** и А.Р.Д. ЕГН ********** *** чрез своят процесуален представител адв. С.Д. от ПАК , със съдебен адрес *** – партер сумата от 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лв. / - неустойка по чл.4 от договор за покупко- продажба на недвижим имот от 10.10.2013 г. обективизиран в нотариален акт №. по описа на нотариус Х. П , вписан  под №  в регистъра на НК, , както и сторените по делото разноски в размер на 4060,00 лв./ четири хиляди и шестдесет лв./

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: