Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на К. В. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 25, чрез адвокат И. А. от АК – Перник, пълномощник, срещу Отказ рег. № 1920з-35 от 30.01.2024 г., издаден от началника на Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с който на К. В. П. е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“, калибър 9х19, № 218-017323 и са отнети разрешение № 20190449263, ведно с пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“ и боеприпасите за него.

Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен. Твърди, че същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Пледира в тази връзка немотивираност на административния акт, липса на изискване в чл. 76 от ЗОБВВПИ за доказване на конкретна необходимост от притежаване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, но също и непредоставена от страна на административния орган възможност на заявителя да отстрани грешки или непълноти съобразно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с даване на съответните указания за липсващи, непълни или нередовни представени документи, както и възможност да обоснове необходимостта от самоохрана, с което не са изяснени основни факти и обстоятелства, обосноваващи тази необходимост. В подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорвания административен акт представя трудов договор № 00012 от 29.12.2021 г., сключен между К. П. и „***“ ООД, за длъжност „застрахователен брокер“ (л. 8), служебна бележка от „***“ ООД, в уверение на това, че К. П. работи като застрахователен брокер, считано от 04.01.2022 г. на постоянен трудов договор (л. 5), вносни бележки за депозити в полза на „***“ ООД с вносител К. П. (л. 10 – 24). Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ и постановеното отнемане на оръжието. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – началникът на Първо РУ – към ОДМВР – Перник, не застъпва становище по повод жалбата.

В проведеното на 28.03.2024 г. съдебно заседание, жалбоподателят К. В. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. А. от АК – Перник, която поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски, представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – началник на Първо РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., пълномощник, която оспорва жалбата като неоснователна, пледира недоказаност на сочената причина за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, съставляващо пречка съгласно чл. 58, т. 10 от ЗОБВВПИ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 192000-22748 от 15.12.2023 г., депозирано пред началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, настоящият жалбоподател заявява подновяване на издадено му разрешение № 20190449263 за съхранение, носене и употреба на пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“, калибър 9х19, № 218-017323, както и за ловно оръжие, което не предмет на настоящото производство. Като причина за подновяване на разрешението сочи необходимост от самоохрана.

Към заявлението, включително служебно от административния орган, са приложени и приобщени карта за предварителен медицински преглед (л. 35, гръб); удостоверение № 14484 от 14.12.2023 г. за годност и качество (технически преглед) на оръжието, издадено от Стрелкови комплекс „Л.“ ООД (л. 37); служебна бележка от Стрелкови комплекс „Л.“ ООД (л. 37, гръб), удостоверяваща че на 14.12.2022 г. К. П. е стрелял на стрелбището със собствено оръжие – пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“, калибър 9х19, № 218-017323, 50 броя патрони; електронна справка за съдимост с рег. № 231214005000562695 от 14.12.2023 г. (л. 10), съгласно която К. В. П. е осъждан, но реабилитиран по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс НК) (л. 36); копие на разрешение № 20190449263 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, включително пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“, калибър 9х19, № 218-017323, издадено на 31.01.2019 г., валидно до 30.01.2024 г. (л. 38, гръб); удостоверение № SIP-688/22.01.2024 г., издадено от Национална следствена служба (л. 39), съгласно което към 22.01.2024 г. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства срещу А. В..

По подаденото заявление е извършена служебна проверка.

Изготвена е справка рег. № 1920-р-257 от 03.01.2023, сгрешена 24 г. от полицейски инспектор (л. 34), въз основа на извършени проверки по линия „Териториална полиция“ и по линия „Криминална полиция“. Установено е, че към 21.12.2023 г., лицето е осъждано през 2005 г. и през 2007 г. за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК, спрямо него не са налагани мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие през последните три години, няма данни лицето да е нарушавало обществения ред в района на постоянния му адрес. Установено е, че към 28.12.2023 г. лицето има криминалистични регистрации във връзка с управлението на МПС под въздействието на алкохол.

Изготвена е докладна записка до началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, рег. № 1920р-2004 от 26.01.2024 г. от мл. инспектор КОС (л. 33, гръб), със заключение, че заявлението е придружено от необходимите документи съгласно нормативната база и с предложение материалите по преписката да бъдат предоставени за разглеждане на комисията. Положена върху докладната е резолюция от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, с дата 26.01.2024 г. – „да се разреши само за ловното“.

С отказ рег. № 1920з-35 от 30.01.2024 г., началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник, на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, отказва на К. В. П. издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“, калибър 9х19, № 218-017323, както и на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ разпорежда отнемане на разрешение № 20190449263, ведно с пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“ и боеприпасите за него. Отказът е мотивиран с недоказаност в производството на наличие на основателна причина за притежаване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоохрана, тъй като по преписката не са представени доказателства за необходимост от самоотбрана.

Отказът е съобщен на жалбоподателя на 02.02.2024 г. лично, видно от обратна разписка на л. 32, гръб. Жалбата срещу административния акт е подадена директно пред А. съд – Перник, на 14.02.2024 г.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите, приобщени в хода на административното производство, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения отказ, приети по делото като годни доказателства.

При така установените факти, настоящият състав на А. съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1 и чл. 81, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, заявлението за подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се подава до съответния началник на РУ на МВР по постоянен адрес на българските граждани, който орган, съгласно чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му. С оглед това, оспореният отказ, издаден от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, по заявление за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, депозирано от лице с постоянен адрес в [населено място], в район ([улица]), попадащ в територията, обслужвана от Първо РУ към ОДМВР – Перник (територията на централната част на [населено място] и [населено място]) (арг. от чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ), е постановен от материално и териториално компетентен орган.

Не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваният отказ е в писмена форма съгласно правилото на чл. 59, ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК, мотивиран е съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за постановяването му и ясна разпоредителна част. Доколко посочените в акта фактически основания са подведени под съответстващите им правни разпоредби, респективно, дали предпоставките за постановяване на отказ за подновяване на притежаваното от жалбоподателя разрешение са бил налице, е въпрос на материалната законосъобразност на акта. Не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, включително в рамките на проведеното производство са спазени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, с оглед което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите в жалбата за постановяване на оспорения административен акт при неизяснени факти и обстоятелства от значение за правилността и обосноваността на постановения отказ, поради непредоставена от административния орган възможност на жалбоподателя да обоснове необходимостта от самоохрана. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ изрично сочи, кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя – че представените документи са непълни и/или че са несъответни на изискванията, т.е. че липсват изисквани от закона документи или че представените не отговарят на изискванията, не и че същите не обосновават достатъчно искането. Видно е от доказателствата, заявлението е окомплектовано в съответствие с изискванията на чл. 76, ал. 4 от ЗОБВВПИ, поради което не се е налагало провеждане на процедурата по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

Във връзка с горното и що се отнася до действителното наличие на основателната причина, посочена в заявлението за издаване на исканото разрешение органът няма задължение да събира доказателства, нито да дава указания за представянето на такива. В случаите на заявено искане за издаване на разрешение по реда на ЗОБВВПИ, включително на искане за подновяването на такова, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаването/подновяването на разрешение. Съответно липсата на доказателства, обосноваващи в достатъчна степен исканото подновяване на разрешението е въпрос по основателността на подаденото заявление, а не на неговата редовност. Преценката на административния орган за обоснованост на искането по смисъла включително на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, следва етапа на представяне на документи, а „резултатът“ ѝ обуславя или издаването на разрешение, или постановяването на отказ. Да извършва преценка за обоснованост на заявлението на етап проверка за редовност на същото, в каквато посока се излагат доводи в жалбата, би означавало административният орган да замести заявителя в качеството му на страна в производството, претендиращ наличието на основателна причина за издаване на позитивен за него акт, каквато не е нито същността, нито целта на това разрешително производство.

Приложимия материален закон.

Условията и редът за издаване, съответно подновяване на разрешения за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ.

По делото не се спори, което се установява и от доказателствата, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението притежава разрешение № 20190449263 за съхранение, носене и употреба включително на огнестрелното оръжие, предмет на оспорения отказ, валидно до 10.01.2024 г., издадено му в качеството му на физическо лице, за граждански цели (чл. 6, ал, 3 във вр. с ал. 1 от ЗОББВПИ). Подаденото на 15.12.2023 г. заявление е за подновяване именно на това разрешение.

Независимо от липсата на изтъкнати от заявителя обстоятелства и от непрецизността на изказа му по отношение на конкретната гражданска цел в подаденото заявление, очевидно и от мотивите, обосновали обжалвания акт, исканото разрешение е за носене и съхранение на оръжие за граждански цели и конкретно – самоотбрана. Този извод кореспондира и с доводите в жалбата, като е съответен и на обстоятелството, че инициираното производство е такова, за подновяване на разрешение, издадено на заявителя в качеството му на физическо лице, за целите по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а именно – граждански.

С оглед на това, предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за граждански цели, постановен на основание чл. 58, ал. 1. т. 10 от ЗОБВВПИ. Основният спорен по делото въпрос е именно относно приложението на цитираната разпоредба.

Административният орган, извършил необходимите проверки, вкл. тези по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, приема на база на приобщените в производството доказателства, че заявлението, независимо от представените, изисквани от ЗОБВВПИ документи е недостатъчно обосновано, що се отнася до посочената от заявителя причина за разрешаване носенето и съхранението на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, тъй като не е доказано наличието на необходимост от самоотбрана, съответно е налице пречката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за подновяване на разрешението.

Актът е съответен на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ, разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са валидни за срок от 5 години от датата на издаването им, освен в случаите по ал. 3.

Съгласно чл. 87, ал. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите, посочени в т. 1, 2, 3 и 4.

Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. Съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите компетентният орган оценява пълнотата и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място в обектите за съхранение. Съгласно ал. 5 на същия член началникът на съответното РУ на МВР издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му, в едномесечен срок от подаване на заявлението.

От съдържанието на цитираните нормативни разпоредби следва, че независимо от употребената от законодателя терминология „подновяване на разрешението“, процедурата протича по реда на първоначалната такава по издаване на разрешение, тъй като със ЗОБВВПИ не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено такова разрешение за предходен период. С оглед това несъстоятелни са доводите на защитата на касатора, че „чл. 76 от ЗОБВВПИ не предвижда доказване на конкретна необходимост за притежаване на късо огнестрелно оръжие, а регламентира процедура и ред за издаване на разрешение...“ Разпоредбата на първо място се отнася до процедурата по придобиване на огнестрелно оръжие, която не се следва в производство по подновяване на издадено вече разрешение, но дори от изолиран неин прочит е видно, че в това производство също следва да се докаже наличието основателна причина за придобиване на оръжието за граждански цели в случаите на дарение, закупуване и замяна (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ).

В горния смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на притежавано разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, включително издадено за граждански цели, лицето следва да докаже отсъствие на пречките по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 10, във вр. с чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. На свой ред административният орган в това производство е длъжен отново да провери за наличието на пречки за притежаването/подновяването на разрешително.

В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ изчерпателно са посочени условията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт. Между тях е и визираната в т. 10 на цитираната разпоредба основателна причина за дейности с оръжия за граждански цели – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която причина по несъмнен начин да обосновава и издаването на разрешение. Т.е., за да е налице изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, освен че е необходимо заявителят да е посочил конкретната причина, също следва и да е представил надлежни доказателства, от които да следва несъмнен извод, че сочената причина е основателна. Обосноваването на необходимостта от притежаване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ, която важи за всички хипотези на издаване на разрешение по реда на Глава четвърта от ЗОБВВПИ, включително и в производството за подновяване по чл. 87 от ЗОБВВПИ, а тежестта да докаже необходимостта е на заявителя. Съответно за административният орган е задължението да провери обосноваността на твърдяната необходимост.

От доказателствата по делото, включително представените с жалбата, не се установява съществуването на необходимост от подновяване на исканото притежавано от жалбоподателя разрешение за дейности с огнестрелни оръжия за граждански цели – самоотбрана. Мотивирането на заявлението с лаконичен аргумент и без съответни доказателства, че причина за исканото подновяване на разрешението е „самоохрана“, както и представените пред съда доказателства и свързаните с тях доводи, че жалбоподателят работи като застрахователен брокер, а свързано с това, осъществява дейност „сам в офис на застрахователното дружество“, събира и инкасира „паричните суми, постъпващи ежедневно от дейността на дружеството“, при липса на специализирана охрана, поради което е поставен ежедневно в „реална опасност от посегателства върху живота и здравето му, с оглед спецификата на заеманата от него длъжност и паричните обороти, които реализира застрахователното дружество“, не обосновават наличието причина, която налага притежаването и използването на оръжието за самоотбрана. Такива обстоятелства не могат да се приравнят, съответно да се приемат за причина, която обуславя необходимостта от разрешение за дейности с оръжия с граждански цели, тъй като не кореспондират със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели – самоотбрана. Други доводи, обосноваващи целта на исканото подновяване на разрешителното не се излагат. Не се представят и доказателства за реална, непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето и личната сигурност на жалбоподателя. Следователно не е доказана необходимостта от притежаване на лично огнестрелно оръжие, респективно от неговото носене, употреба и съхраняване с цел самоотбрана. Отсъствието само на това изискване е самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде/поднови разрешение, независимо покрити ли са останалите критерии на закона.

Следва да се допълни предвид сочената в заявлението причина за подновяване на разрешението, че самоохраната не е сред основанията за разрешение за дейности с оръжия за граждански цели (чл. 6, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ). Дейностите по самоохрана, включително въоръжена, се подчинени на друг нормативен ред – Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и свързаните с него нормативни актове, като що се отнася до въоръжената охрана следва да бъдат спазвани и изискванията на ЗОБВВПИ (чл. 6, ал. 2 от ЗЧОД)

В ЗОБВВПИ целите за ползване на оръжие са разграничени на граждански и служебни – чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, че физическите лица могат да получават разрешение за дейности с огнестрелни оръжия само за граждански цели, изчерпателно и лимитативно определени в цитираните нормативни разпоредби. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци, извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин (по арг. от чл. 94 във вр. с чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ). Заявлението е подадено от К. П. в качеството му на физическо лице, но с доводи, свързани с изпълнение на задълженията му по трудово правоотношение. При това положение, в случай на наличие на сочените обстоятелства, оръжие може да му бъде зачислено, но по друг ред и от неговия работодател, тъй като сочените в жалбата обстоятелства навеждат на причини за разрешаване на дейности с оръжия за служебни цели (чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ). Ако службата на К. П. изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг – свързан с упражняваната от него трудова дейност, но не в негово задължение е да осигури охрана на имуществото на неговия работодател и осигуряване безопасността на работниците.

Предвид горното изводът на административния орган за недоказана необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана от заявителя, настоящ жалбоподател, е законосъобразен и се споделя от съдебния състав. В случая липсва елемент от фактическия състав за разрешаване на дейности с оръжия по ЗОБВВПИ – налице е пречката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, в каквато хипотеза административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да откаже подновяването на притежаваното разрешение. Приетото в оспорения акт материалноправно основание за отказ е в съответствие с приложимия материален закон и с доказателствата по делото. Съответно материално законосъобразна последица от така постановения отказ е и отнемането на притежаваното от жалбоподателя разрешение № 20170292586 в частта му за процесното оръжие и боеприпасите за него, ведно с притежаваното от жалбоподателя късоцевно огнестрелното оръжие, на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ, която норма във връзка с чл. 155, ал. 1 от закона също регламентира обвързана компетентност на органа, издал разрешението, да отнеме както разрешението, така и оръжието при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, каквото е и сторено.

По изложените съображения, не са налице и основания по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорвания административен акт.

Не е налице отменително основание и по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не противоречи на целта на закона. Началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник е административният орган, който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно установеното наличие на основание по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия – дейности, представляващи източник на висока степен на обществена опасност, свързана с живота и здравето на гражданите, както и с обществения ред, каквито без съмнение са притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност.

По изложените съображения, жалбата с явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, следва да бъде отхвърлено и направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена, като в полза на ОДМВР – Перник – юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – издател на оспорвания административен акт (чл. 143, ал. 3 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. В. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 25, срещу Отказ рег. № 1920з-35 от 30.01.2024 г., издаден от началника на Първо районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с който на К. В. П. е отказано подновяването на разрешение за носене и съхранение на пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“, калибър 9х19, № 218-017323 и са отнети разрешение № 20190449263, ведно с пистолет „ХЕКЛЕР КОХ SFP9“ и боеприпасите за него.

ОСЪЖДА К. В. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 25, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], съдебни разноски по делото в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.