№ 131
гр. Айтос, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200279 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
“глоба” в размер на 100 лв. Счита, че атакуваният ЕФ, неотговарящ според жалбоподателя
на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.
Намира, че не е извършил вмененото му нарушение, не са налице основания за приложение
на наложената с ЕФ санция, както и че не било посочено предишното деяние, обуславящо
приложение на посочената санкционна норма, касаеща случай на повторност, водещо до
допуснато СПН. Моли за отмяна на ЕФ.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно
заседание. Не изразява становище по основателността на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР–Бургас на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6039649, с който за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП е наложено
наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Словесно нарушението е описано в ЕФ така: „На 17.04.2022 г. в 16:11 часа на път III-
208, км 92+577, до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта
1
за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно
АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад.
Нарушението е извършено в условията на повтор с МПС ***, вид лек автомобил,
регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и
калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото (л. 5-8). Липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП за друго лице,
което да е управлявало автомобила към момента на вмененото нарушение, както и за
представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е частично основателна
поради следното. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на
„автоматизирани технически средства и системи”, представляващи уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Процесното стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона. ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП. Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е
посочено времето и мястото на извършване на нарушението /път и точен километър, на
който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на
движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за
движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26/, както и
точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между установената и разрешената
скорост – в случая 16 км/ч. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3
км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. От
субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е
спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има
задължения при управление на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в
случая съзнателно не е спазил. В случая жалбоподателят не оспорва валидността на
техн.средство при отчитане на скоростта, извършено от процесното АТС, за което се
установява, че е годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в
посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била
изправна към момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с
2
която е установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП
техническо средството да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. За нарушение на материалноправната норма
на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е предвидено наказание
за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с 11 до 20
km/h, а в чл.182, ал.4 е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в
условията на повторност, т.е. „повторността“ е елемент от санкционната норма. С други
думи, касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – тази на
чл.21, ал.2 ЗДвП, за чието нарушение са предвидени няколко санкционни хипотези, според
наличието или съответно липсата на квалифициращи белези /в т.см. Р.№ 1904/30.11.2021 г.
по к. а. н. д. № 2447/2021 г., Р. № 186/06.02.2020 г. по к. а. н. д. № 3104/2019 г., двете на
АдмС Бургас/. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение ои чл.
21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че нарушението е по чл.182, ал. 4 ЗДвП, но
според състава в случая не може да се заключи, че се касае за случай на повторност, поради
което неправилно АНО е приложил правилата за „повторността” /по см. на § 6, т.33 от ДР на
ЗДвП/. За да може законосъобразно да се квалифицира нарушението като „повторно“ следва
АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме подобна квалификация, т.е. да се
посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и
то в рамките на съответните времеви граници. Само така може да се провери дали се касае
до „повторно“ нарушение по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП или не. В ЕФ само е направен
извод, че деянието е извършено в условията на „повторност“, но не са посочени фактите,
водещи до този извод /с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като „повторно“/.
Посоченият пропуск представлява процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото
на защита на наказаното лице, доколкото последното не е в състояние да разбере кои факти
обуславят подобна квалификация, а съдът е поставен в невъзможност да провери дали
изводът е верен или не.Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да изпълнява
задълженията му по чл. 189, ал.4 ЗДвП, свързани с точно описание на нарушението, вкл.
неговите съставомерни признаци от фактическа страна. Допуснатото процесуално
нарушение не е съществено и може да се преодолее в настоящото производство чрез
преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението
и съответно намаляване размера на наложената глоба /в т.см. Р.№ 375/02.03.2018г. по
к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, както и постановките на т.1 от ТР № 8/16.09.2021г.
по тълк.д. № 1/2020г. на ВАС/. Деянието следва се преквалифицира от такова, извършено в
условията на „повторност” /чл. 182, ал.4 ЗДвП/, в такова по основания състав /чл. 182, ал.1,
т. 2 ЗДвП/, регламентиращ санкция при превишаване на разрешената максимална скорост в
3
населено място с 11 до 20 км/ч. /както е в случая/, респ. размерът на глобата да се измени от
100 лв. на 50 лв. Понеже нарушаването на материалноправната норма от жалбоподателя
съдът намира за несъмнено доказано в случая, не е налице основание за отмяна ЕФ, а за
изменението му в благоприятен за нарушителя аспект /в съответствие с размера на
наказанието, предвиден в основната санкционна норма/, поради което атакуваният ЕФ
следва да се измени в горния смисъл. Управлението на МПС представлява дейност със
завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с
несъобразена или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние
има немалка обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас, с който
за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на А. В. С., ЕГН
**********, е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв., като преквалифицира
основанието за налагане на наказанието глоба от чл. 182, ал.4 ЗДвП на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП
и НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба” от 100 лв. на 50 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4